Р Е Ш Е Н И Е
№ 1,гр.Пазарджик, 06.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Н.В.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело №284 по описа на съда за 2015 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с
чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „Р.“ ООД, гр.Пазарджик, ул.“Завоя на черна“ №21, ЕИК *********,
представлявано от управителя Й.Г.В., чрез пълномощник адв.И.П.,***, съдебен
адрес: чрез адвокат И.П. против „Р.“ ЕООД, с Д., община Ракитово,
обл.Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.М.М., в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 25.02.2013г. сключили с ответника Договор за строително-монтажни
работи /СМР/, с който
той им възложил, а те приели да извършат СМР на обект "Изграждане на басейн с.Д.", съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към
договора. Договорили обща
стойност на СМР, съгласно Приложение №1 - 14988,26 лева с ДДС и Приложение №2 – 14911,20 лева и
начин на плащане: 50% аванс, 20% - при завършване на бетоновите работи, 20% при започване на
облицовъчните работи и 10% в седемдневен срок
от подписване на приемо-предавателен протокол за извършена работа.
Твърди,
че извършили всички договорени работи качествено и в срок и възложителят ги приел без
възражение на 28.03.2013г., но отказал да подпише приемо-предавателен протокол -
Акт образец 19. За извършената работа по договора издали фактура №1774/28.02.2013г.
на стойност 29899,46 лева, в т.ч. и ДДС. Ответникът платил по банков път 15000
лева на 19.03.2013г. и 8500 лева на 01.04.2013г. Към момента е дължима сумата 6399,46 лева.
Съгласно чл.3 от договора цялостно плащане следвало да се извърши в
срок до седем дни от подписване на приемо-предавателния протокол за извършената
работа, поради което ответникът е в забава, считано от 05.04.2013г. За забавеното
плащане е дължима и мораторна лихва, която за периода от 05.04.2013г. до 25.09.2015г.
е в размер 1610,34 лева.
Твърди, че
паралелно с работата по договора ответникът им възложил устно и допълнителни СМР - да извършат вертикална
планировка - ограда на същия имот - "Басейн с кът за деца в с.Д.", да изготвят закладни части за
навес, да изпълнят подпорни стени, канал, шахта за машинно - басейн, водомерна
шахта, чешма, люлка, паркинг, рампа и басейн.
Уговорката била да им плати
възложеното след като го изпълнят. На 02.04.2013г. завършили всички възложени СМР. Ответникът приел
мълчаливо извършеното и започнал да
го ползва по предназначение, чрез посетителите в имота му. Отказал отново необосновано да подпише изготвения приемо-предавателен
протокол обр.19/03.04.2013г. на обща
стойност на извършените СМР - 31190,07 лева, в т.ч. и ДДС. Ищецът сочи, че направеното от тях е в
имота на ответника в с.Д. - "Еко селище "Р.", с.Д. и се
ползва и към момента от посетители. Твърди, че вложили материали и труд на обща
стойност 31190,07 лева, а в замяна до този
момент не получавали нищо. За извършената работа издали на ответника фактура
№26/01.07.2015г. на обща стойност с ДДС 31190,08 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумите: 6399,46 лева, представляваща незаплатена стойност на извършени
СМР по Договор от 25.02.2013г., ведно
с мораторна лихва за забава в размер 1610,34
лева за периода от
05.04.2013г. до датата на предявяване на иска - 25.09.2015г.; 31190,08 лева, представляваща възложени но неплатени допълнителни
СМР - извършване на вертикална планировка - ограда на имота на ответника
"Басейн с кът за деца в с.Д.",
изготвяне на закладни части за навес, изпълнение на подпорни стени, канал, шахта за машинно - басейн, водомерна
шахта, чешма, люлка, паркинг, рампа
и басейн.
Моли да му
бъде присъдена и законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите,
както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане – за допускане
на съдебно-техническа експертиза, с
поставени задачи.
С допълнителна уточняваща молба, ищецът е посочил, че допълнителните СМР на
обща стойност 31190,07 лева, в т. ч. и ДДС, посочени в исковата молба, не са възложени
по първия договор
от 25.02.2013г. Не са възложени и по друг писмен договор. Те са възложени
устно, паралелно на извършваната работа
по договора от 25.02.2013г. Допълнителните СМР на обща стойност 31190,07 лева,
извършени в имота на ответника по негово възлагане, са подробно описани от
ищеца по вид, количество, ед. цена и стойност в таблица в уточняващата молба с
вх.№16645/09.10.2015г.
С последваща допълнителна
молба вх.№17530/22.10.2015г., ищецът е уточнил, че допълнителните СМР на обща
стойност 31190,07 лева са възложени устно еднократно за всички подобрения - извършване на вертикална
планировка - ограда на имота на ответника "Басейн с кът за деца
в с.Д.", изготвяне на закладни части за навес, изпълнение на подпорни стени,
канал, шахта за машинно - басейн, водомерна шахта, чешма, люлка, паркинг, рампа и
басейн, паралелно на извършваната работа по договора от 25.02.2013г.
С Определение №2810 от 27.10.2015г.,
постановено по гр.дело №2903/2015г. по описа на Пазарджишкия районен съд
/където е подадена исковата молба и е образувано делото/ е разделено
производството по гр.д. №2903 по описа за 2015г. на Пазарджишкия районен съд,
като същото е продължило по предявените искове с правно основание чл.266 ал.1
от ЗЗД, във връзка с чл.286 от ТЗ за сумата от 6399,46 лева, представляваща
възнаграждение по договор от 25.02.2013г., сключен между страните по делото и
по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1610,34 лева, мораторна лихва за периода
05.04.2013г. до 25.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а по
предявения иск за заплащане стойността на допълнително възложени СМР по устен
договор, сключен между страните по делото за сумата от 31 190,08 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане е прекратено производството по делото и е изпратено
делото по подсъдност на Пазарджишкия окръжен съд.
Последната претенция е предмет на
разглеждане в производството по настоящето дело.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му, с
който е взел становище, че искът е допустим,
но неоснователен. Оспорва исковете
изцяло, както по основание, така и по размер. Заявява, че претенциите за заплащане на цена по Договор за СМР, сключен в устна форма са неоснователни, тъй като такъв договор не е
сключван, липсва уговорка за извършване
на каквито и да било допълнителни СМР, извън
уговорените в писмения Договор от 25.02.2013г. СМР по такъв допълнителен договор, сключен в устна форма, не са
изпълнявани от ищеца. Не е постигано
съгласие нито за вид, нито количество, нито качество СМР. Не е постигана уговорка за цена-възнаграждение за
извършването на такива СМР. Липсва
падеж, липсва приемане на изпълнението. Всичко това произтича от факта, че такъв договор не е сключван.
Оспорва размера на иска, тъй като оспорва стойността, вида, количество и ед.цена на
СМР по договор, сключен в устна форма, които се твърди да са извършени.
Заявява, че не са постигали съгласие за цената на СМР.
Сочи, че в действителност писмен
Договор за СМР от 25.02.13г. бил подписан, но не бил изпълнен от страна на изпълнителя
точно и в срок, но това е предмет на друг иск. Тъй като обаче този договор не бил
изпълнен изцяло, изпълнен бил лошо, некачествено и със значителна забава, нелогично е
твърдението, че допълнително е сключван друг договор за СМР в устна форма. Твърди, че
след сключване на извънпроцесния писмен договор, се е наложило да търси съдействие
на трети лица, които да довършват неизпълнени СМР и да поправят течовете и др. недостатъци по изпълнението на
писмения Договор. Поради тази причина ответникът не е потърсил услугите на ищеца
повторно и не е сключвал договор за допълнителни СМР. Същевременно имотът, върху който
се твърди да са извършвани тези СМР дори не е собственост на ответника, поради което
вероятно ищецът е в заблуда. Сочи, че съставянето на Договор в писмен вид преди това
показва каква
е практиката между страните - сключване на договор в писмен вид, издаване своевременно
на фактура, извършено авансово плащане. Докато по процесния устен договор ищецът
твърди съвсем различни неща, за които не представя доказателства.
Изцяло оспорва да е сключван договор в устна форма за извършване на допълнителни СМР. Такава устна договорка никога не е постигана. Ищецът не е
извършвал посочените „допълнителни" СМР по такъв устен договор. Именно поради тази
причина ответникът не е подписвал протокол Акт обр.19 от 03.04.2013г. Неистиността на
твърденията в исковата молба проличава още включително от факта, че част от
СМР, посочени в двата протокола Акт обр.19 се препокриват (повтарят). Изцяло неверни и
нелогични са твърденията, че ищецът е извършил допълнителните СМР през 2013г.,
а издава втората фактура №26 две години по-късно - едва на 01.07.2015г.
По-скоро фактурата, издадена 2015г. е съставена за нуждите на настоящото производство. Оспорва счетоводството
на ищеца да е редовно водено и възразява счетоводните му записвания да се ценят
като годно доказателство
по делото. Сочи, че в действителност към настоящия момент обектът Еко селище „Р." е довършен и
функционира, но това не е вследствие на извършени от ищеца и посочените в
исковата молба СМР. Обектът бил довършен с помощта на трети лица.
Взема становище по
доказателствените искания на ищеца. Оспорва Протокол Акт обр.19
от 03.04.2013г. и фактура №26/01.07.2015г. Прави доказателствени
искания.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло твърденията си в исковата молба и
че ще се ползва от оспорените документи: Протокол Акт обр.19
от 03.04.2013г. и фактура №26/01.07.2015г. Прави искания по доказателствата.
В постъпилия, в срока по чл.373 от ГПК,
отговор на допълнителната искова молба, ответникът, чрез пълномощника си,
поддържа изложеното в отговора на исковата
молба. Възразява да се допускат свидетели на ищцовата страна, защото е налице
забрана по чл.164 ал.1, т.3 и т.5 ГПК. С поисканите свидетели ищецът се домогва
да докаже договор на стойност над 5 000 лв., поради което категорично
възразява да бъдат допускани свидетели за установяване на договорно
правоотношение, негово изменение или изпълнение.
Моли съда да остави без уважение доказателствените
искания по т.2 от допълнителна искова молба за допускане на двама свидетели на
ищеца. Моли да не се допуска СТЕ, тъй като нейното изготвяне няма да допринесе за
изясняване предмета на спора, тъй като вещото лице нито може да установи от кого са извършени
дадени СМР, нито да установи кога, нито във връзка с какъв договор.
В проведените по делото съдебни
заседания, предявеният иск се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца. Моли
съда да го уважи, като основателен и доказан. Претендира сторените по делото
разноски и представя Списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, изразява становище, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Претендира разноските по делото по представения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени в представените
и приети по делото писмени бележки.
Съдът, след като се запозна с
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и в допълнителната искова молба
и с възраженията на ответника в представените отговори и като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Не е спорно между страните по
делото, а и видно от събраните писмени доказателства е, че на 25.02.2013г. между ищеца „Р.“ ООД, гр.Пазарджик,
като изпълнител и ответника „Р.“ ЕООД, с.Д., като възложител е бил сключен Договор за
строително-монтажни работи, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да
извърши строително-монтажни работи на обект
"Изграждане на басейн с.Д.",
съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към договора. С т.ІІ от договора страните договорили обща стойност на СМР, съгласно
Приложение №1 – 14 988,26 лева с ДДС и Приложение
№2 – 14 911,20 лева,
а с т.ІІІ от договора - и начина на плащане: 50%
аванс, 20% - при завършване
на бетоновите работи, 20% - при
започване на облицовъчните работи и 10% - в седемдневен срок от подписване на
приемо-предавателен протокол за извършена работа.
Съгласно т.10.1 от договора, изменения и допълнения на същия могат да се
извършват само по писмено и по взаимно съгласие на страните.
По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, между
страните да е сключвано друго писмено съглашение – било то анекс или
допълнително споразумение към договора от 25.02.2013г. или друг писмен договор.
В исковата си молба, ищецът твърди, че паралелно с
работата по договора от 25.02.2013г.,
ответникът им възложил устно и допълнителни строително-монтажни
работи, а именно:
да извършат вертикална планировка - ограда на същия имот - "Басейн с кът
за деца в с.Д.", да изготвят закладни
части за навес, да изпълнят подпорни стени, канал, шахта за машинно - басейн,
водомерна шахта, чешма, люлка, паркинг, рампа и басейн, с уговорката за заплащане на възложеното
след като го изпълнят. В допълнителната си уточняваща
молба, ищецът сочи, че договорът е устен и че е сключен за всички допълнителни
строително-монтажни работи.
Във връзка с тези си твърдения, ищецът представя Протокол от 03.04.2013г.
за установяване завършването и за заплащането на допълнителни количества видове
СМР към 02.04.2013г., в който са описани строително-монтажни работи по видове,
количество, единична цена и стойност. Посочената в протокола обща стойност на
стоително-монтажните работи е в размер на 31 190,07 лева с ДДС. Видно от
протокола е, че той е подписан едностранно само от изпълнителя - ищеца по
делото. Липсва подпис на възложител.
Ищецът представя и фактура №********** от 01.07.2015г., издадена от него на
ответното дружество, като получател на стойност 31 190,08 лева с ДДС и с
посочено основание за издаването й – „По протокол акт обр.19 за СМР на обект
Басейн с кът за деца с.Д.“. Във фактурата липсва подпис на получател.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че тази фактура е осчетоводена
в счетоводството на ищеца на 01.07.2015г. Фактурата е включена в дневниците за
продажби и справка-декларацията по ЗДДС за месец юли 2015г. В счетоводството на
ищеца задължението по процесната фактура е възникнало на 01.07.2015г. Няма
предоставени данни за заведено по друг начин задължение на ответника към
ищеца. При извършената проверка на
счетоводните справки на ответника, вещото лице е установило, че фактурата не е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Фактурата не е включвана в
дневниците за продажби и справка-декларацията по ЗДДС. В счетоводството на
ответника задължение по процесната фактура не е възниквало. Няма предоставени
данни за заведено по друг начин задължение на ответника към ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на двама
свидетели.
Допусната и изслушана е и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е
прието като доказателство по делото и според което общата стойност на
строително-монтажните работи, предмет на исковата претенция, е в размер на
26 104,49 лева, без ДДС.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът изцяло
оспорва да е сключвал
договор с ищеца в устна форма за извършване на допълнителни строително-монтажни
работи.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.286 от ТЗ, във
връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във
връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е недоказан и неоснователен.
В хода на производството по
делото, ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване между него
и ответника да е бил сключен твърдяния устен договор за извършване на
допълнителни строително-монтажни работи на стойност 31 190,08 лева.
Правната характеристика на договора
за изработка /какъвто е договорът за извършване на СМР/ е, че той е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден договор.
В тежест на ищеца бе да докаже
сключването на валиден договор за извършване на допълнителни
строително-монтажни работи с ответника, в каквато насока са и указанията на
съда.
Първият от писмените документи,
на който ищецът се позовава и основава претенцията си, а именно Протокола от 03.04.2013г. за
установяване завършването и за заплащането на допълнителни количества видове
СМР към 02.04.2013г. не доказва наличието на уговорка между страните по делото.
Протоколът е едностранно подписан само от ищеца, като липсва подпис на
ответника.
Другият писмен документ - фактура
№********** от 01.07.2015г. на стойност 31 190,08 лева с ДДС също не установява
сключването валиден договор за изработка
между ищеца и ответника. Освен, че във фактурата липсва подпис на получател, по
същественото е това, че тя не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не
е включена в дневниците за продажби и справка-декларацията по ЗДДС, съответно
не е ползван данъчен кредит по нея.
Съгласно съдебната практика, фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество-ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Фактурата може да послужи като доказателство
за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит. В този смисъл Решение №71 от
08.09.2014г. на ВКС по т.д.№1598/2013г., ІІ т.о., ТК по чл.290 от ГПК.
Предвид горното, съдът приема, че процесната фактура не доказва възникнала
между ищеца и ответника облигационна връзка и не е доказателство за възникване
на отразените в нея задължения. Още повече, че тя е издадена на 01.07.2015г. –
две години след твърдяното от ищеца възлагане на допълнителните
строително-монтажни работи и твърдяното тяхно извършване, осъществено към
датата 02.04.2013г.
Не е налице писмен документ, установяващ сключването на съглашение между
ищеца и ответника за извършването на допълнителни СМР.
В конкретния случай свидетелските показания са недопустими /поради което
съдът и не ги обсъжда и цени/, поради забраната на разпоредбата на чл.164 ал.1,
т.3 от ГПК – за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева и
които не са сключени от съпрузи или роднини в
определена степен на родство и сватовство.
Съгласно задължителната съдебна практика /Решение №546 по гр.д. №856/2009г.
на IV г.о., Решение №524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр.д. №167/2011г., IV г. о.,/, ограничението
по чл.164 ал.1, т.3 от ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености –
ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички договорки, в тези случаи свидетелските показания са допустими за
обстоятелствата, при които договорът е сключен, както и за изясняване на
действителната обща воля на страните, като при изясняване на действителната
обща воля на страните, съдът може да изследва обстоятелствата, при които е
сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как
са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
В настоящия казус, ограничението по чл.164 ал.1, т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева, е приложимо, тъй като има спор за наличието на съществуващо договорно
отношение.
Несъстоятелни и неоснователни са
изложените от пълномощника на ищеца в последното по делото съдебно заседание
твърдения, че не е налице договор на стойност над 5000 лева, а че се касае за
множество устни договорки за изпълнение на допълнителни операции, всяка
самостоятелна за себе си, поради което няма забрана за доказване със
свидетелски показания. Касае се за наведени от ищеца нови обстоятелства, което
на посочения етап от производството по делото е недопустимо.
Съдебно-техническата експертиза
също не доказва наличието на договор за строително-монтажните работи, предмет
на заключението.
При тези данни, съдът приема, че
не се доказа между ищеца и ответника да е налице сключен валиден договор за
извършване на допълнителни строително-монтажни работи, както и неговите
елементи. Не се установи да съществува задължение на ответното дружество да
заплати на ищеца възнаграждение по такъв договор в претендирания с исковата
молба размер. Затова искът, като недоказан и неоснователен следва да се
отхвърли изцяло.
Предвид изхода на делото, ищецът
дължи на ответника сторените от него разноски по делото в общ размер на 1550
лева, съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.“ ООД,
гр.Пазарджик, ул.“Завоя на черна“ №21, ЕИК *********, представлявано от
управителя Й.Г.В., чрез пълномощник адв.И.П.,***, съдебен адрес: чрез адвокат И.П.
против „Р.“ ЕООД, с Д., община Ракитово, обл.Пазарджик, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р.М.М., иск с правно основание чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с
чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 31190,08 лева, представляваща възложени но неплатени
допълнителни СМР - извършване
на вертикална планировка - ограда на имота на ответника "Басейн с кът за деца в с.Д.", изготвяне на закладни части за
навес, изпълнение на подпорни стени,
канал, шахта за машинно - басейн, водомерна шахта, чешма, люлка, паркинг, рампа и басейн“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Р.“
ООД, гр.Пазарджик, ул.“Завоя на черна“ №21, ЕИК *********, представлявано от
управителя Й.Г.В. да
заплати на „Р.“ ЕООД, с Д.,
община Ракитово, обл.Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.М.М. направените по делото разноски в
общ размер на 1550 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: