№ 21842
гр. С., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110124736 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. В. Ц., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 16.02.2023 г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен
заем № *******, по силата на който й била предоставена в заем сума в размер на 3000 лв.
Съгласно чл. 4 от договора, ищцата следвало да предостави обезпечение на заема по избор
от предоставените възможности. В тази връзка, на 16.02.2023 г. сключила с ответното
дружество договор за предоставяне на гаранция № *******, по силата на който „Файненшъл
България“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред кредитодателя задълженията й по
договор за паричен заем № *******, срещу заплащането на възнаграждение в размер на
1992,24 лв., разсрочено за изплащане с погасителните вноски по кредита. Твърди, че е
заплатила уговореното възнаграждение в полза на ответника в периода от 18.03.2023 г. до
18.07.2023 г. Излага доводи, че с влязло в сила Решение № 6847/15.04.2024 г. по гр.д. №
57472/2023 г. по описа на СРС, съдът е признал за нищожен договор за поръчителство №
*******, сключен с ответника. В тази връзка счита, че ответникът следва да й възстанови
стойността на полученото без основание по договора. Ето защо моли съда да осъди
ответника за сума в размер на 221,36 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение
на размера на предявения иск), представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за предоставяне на гаранция № *******/16.02.2023 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез юрк. К., е
подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че е страна по сключен с ищцата договор за
1
предоставяне на гаранция № *******/16.02.2023 г., както и че същият е бил признат за
нищожен по силата на Решение № 6847/15.04.2024 г. по гр.д. № 57472/2023 г. по описа на
СРС, което не е било оспорвано от дружеството. Оспорва твърдението на ищцата, че е
заплатила в полза на дружеството сума в размер на 1992,24 лв., като твърди, че полученото
възнаграждение по договора е на стойност 221,36 лв. Навежда доводи относно наличието на
недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищцата. Претендира разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № ******* от
16.02.2023г. се установява, че между ищеца Д. В. Ц., в качеството му на заемател, и „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем,
по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на Д. В. Ц. сумата в
размер на 3000 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 18 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 224,32 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в
размер 40,00% и годишен процент на разходите от 49,03%.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните
условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя, за сумата от 4037,76 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 16.02.2023 г. между Д. В. Ц., в
качеството й на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на
гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
наредител – потребителят, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на Д.
В. Ц., възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за
връщане на заемната сума в размер на 3000 лева; задължение за плащане на възнаградителна
лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането
на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на
описаните по – горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер
на 1992,24 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 110,68 лв., като
2
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в
договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Безспорно е по делото, че процесният договор за предоставяне на гаранция №
*******/16.02.2023 г. е прогласен за нищожен с Решение № 6847/15.04.2024 г. по гр.д. №
57472/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че по договор за предоставяне на гаранция № *******/16.02.2023г. общо
изплатената от ищцата сума е в размер на 221,36 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума по
договора за предоставяне на гаранция в размер на 221,36 лв., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт.
Както се изясни, от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за предоставяне на гаранция
общата изплатена сума от ищеца на ответното дружество е в размер на 221,36 лв.
На следващо място, от доказателствата по делото несъмнено се установява, че с
Решение № 6847/15.04.2024 г. по гр.д. № 57472/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
36 състав, процесният договор за предоставяне на гаранция № *******/16.02.2023 г. е
прогласен за нищожен.
Следователно и предвид нищожността на договора за предоставяне на гаранция №
*******/16.02.2023 г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 221,36
лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 26.04.2024 г., до окончателното плащане, поради
което искът при квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до
пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
3
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав
приема за основателно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са следните:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
обстоятелството, че от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че
процесуалният представител на ищцата е предявил над 100 идентични претенции с
идентични по съдържание искови молби, по които в Софийски районен съд са образувани
над 100 дела – напр. гр.д. № 57464/2023 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав; гр.д. №
57472/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав; гр.д. № 57470/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50
състав; гр.д. № 46616/2024 г. по описа на СРС, ГО, 175 състав; гр.д. № 46618/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 44 състав; гр.д. № 57467/2023г. по описа на СРС, ГО, 125 състав; гр.д. №
4
57448/2023 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав; и др., по всяко от които би се достигнало до
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера
на исковите суми, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС
(в този смисъл са Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №
6143/2024 г. по описа на СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г., постановено
по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение № 14430 от
19.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-в,
Определение № 14721 от 25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в, Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №
9834/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „ДД.Н.“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да
заплати на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 20, вх. „В“, ет. 5, ап. 51,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 221,36 лв., представляваща
получено без основание от ответника възнаграждение по нищожен договор за предоставяне
на гаранция № *******/16.02.2023 г., сключен с Д. В. Ц., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 26.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „ДД.Н.“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да
заплати на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“, бл. 20, вх. „В“, ет. 5, ап. 51,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 350 лв. – разноски за производство пред
СРС.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „ДД.Н.“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да
заплати на адв. Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А.С.“ № ******,
ет. 5, оф. 5.3, сумата в размер на 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5