№ 68
гр. Ловеч, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214300600288 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 318 и сл. от Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 260018/27 май 2021 година по
наказателно частен характер дело № 295 по описа на Районен съд Тетевен за
2020 година.С тази присъда съдът е признал за невиновен ИВ. В. Т., роден на
21.12.1965 година в гр.Луковит, Ловешка област, живущ в с.Златна Панега,
Ловешка област, български гражданин, със средно специално образование,
женен, неосъждан, ЕГН ********** за невиновен, в това на дата 29.09.2020
година, около 18,00 часа в с.Златна Панега, Ловешка област умишлено да е
причинил на П. СТ. П. от гр.Ябланица, Ловешка област лека телесна повреда,
с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно насиняване с размери 5/5 см над ляво ухо, охлузна рана на ляво ухо,
охлузна рана по външната страна на ляво рамо с размери 3/3 см с жълто-лилав
хематом под нея, кръвонасядане по ляв лакът външна страна, кръвонасядане
1
по външна страна на дясна мишница и охлузна рана по предна повърхност на
ляво коляно, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от П. СТ. П. от гр.Ябланица, Ловешка област против ИВ. В. Т. от
с.Златна Панега, Ловешка област граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 2000 /две хиляди/ лева,като е осъден П. СТ. П. от гр.Ябланица,
Ловешка област да заплати на ИВ. В. Т. от с.Златна Панега, Ловешка област
сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от П.
СТ. П. чрез повереника си адв.Н.Л..Сочи,че присъдата е необоснована и
незаконосъобразна,без да конкретизира оплакванията си.Моли,съда да
отмени присъдата и постанови нова,с която да наложи справедливо наказание
на подсъдимия ИВ. В. Т. и уважи предявения граждански иск.
В съдебно заседание жалбоподателя възивник лично и чрез адв.Л.
поддържа въззивната жалба.Сочи,че действително медицинското му
свидетелство е издадено два дни след инцидента,но изтъква като причина,че е
бил задържан за 24 часа.Сочи,че е нормално подсъдимия и неговата съпруга
да отричат вина,но счита,че това е тяхна защитна теза.Молят,съда да отмени
първоинстанционната присъда и постанови нова,с която да наложи
справедливо наказание на подсъдимия ИВ. В. Т. и уважи предявения
граждански иск.
Въззиваемия И.Т. лично и чрез защитника си адв.Ц. счита присъдата
на Районен съд Тетевен за мотивирана,обоснована и правилна.Сочи,че
решаващия съд е положил максимум усилия да установи обективната
истина,но въпреки това заключението на съдебно медицинската експертиза е
категорично,че обективните наранявания,описани в медицинското
свидетелство,по никакъв начин не могат да се причинят по описания в
тъжбата начин.Молят,обжалваната присъда да се потвърди,като претендират
присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 300 лева.
Съдебния състав,след анализ на доводите на страните и събраните в
хода на първоинстанционното производство писменни и гласни доказателства
2
приема за установено следното :
Въззивната жалба на П.П. е подадена в срок и е допустима за
разглеждане,но по същество е неоснователна.Както правилно е установил
решаващия съд,тъжителя,понастоящем въззивник твърди,че на 29.09.2020
година около 17,50 часа в с.Златна Панега прибирал овцете си от паша и
когато наближил дома на подсъдимия И.Т., който му е съсед, едно от
животните се приближило до оградата му, по която расте бръшлян. Твърди,
че е тръгнал, за да изгони животното и в този момент излязъл И.Т. и тръгнал
към него, приближил го и го ударил в челото, но не успял да види с какво
/дали с ръка или с глава/, след което паднал по гръб на пътя и изгубил
съзнание. Твърди, че когато дошъл на себе си при него нямало никой, овцете
му били вкарани в двора и му нямало тоягата. Твърди, че е станал, че го
боляло цялото тяло, виело му се свят и го боляла главата, влязъл в къщата си
и се обадил на тел. 112. Твърди, че след около 20 минути дошла полицейска
кола с двама полицаи и единия от тях отишъл да говори с въззиваемия Т..
Твърди, че се е приближил и казал, че той е подал сигнала, но полицаят му
казал да си чака реда, скарали му се и той се отдръпнал. Твърди, че когато
приключили разговора с Т., кварталния дошъл при него, сложил му
белезниците и го вкарали в колата. Твърди, че го отвели в сградата на
полицията в гр.Ябланица, където бил задържан за срок от 24 часа. Твърди, че
след задържането си се е почувствал зле, при което била извикана спешна
помощ и го посетил лекар, който му премерил кръвното налягане и казал, че е
високо, дал му лекарство и си заминал. Твърди, че на следващия ден бил
освободен, като не му върнали часовника и телефона и му обяснили, че са ги
дали на Иван Иванов от гр.Ябланица. Преди да си тръгне Георгиев, квартален
на с.Златна Панега му съставил акт, че е възпрепятствал полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения. Твърди, че на следващия
ден посетил болницата в гр.Луковит и си извадил медицинско свидетелство.
Твърди, че проблемите му с И.Т. са още от 2009 година, че същият постоянно
търси повод да се кара с него, обижда го и посягал да го бие, следял го и му се
заканвал, че ще го убие. Твърди, че през 2016 година му нанесъл побой, за
което пуснал жалба и представил медицинско в РУ гр.Ябланица и тогава
Началника на полицията и кварталния го помолили да си изтегли жалбата,
тъй като И.Т. е полицай и му оставало малко до пенсия и че той няма повече
3
да се разправя с него и той се съгласил. Твърди, че от пролетта на следващата
година започнал отново да го тормози и това продължавало постоянно и до
днес и било нетърпимо. През 2018 година с жена си двамата дошли в къщата,
като той му ударил два шамара, но за този случай не е пускал жалба. Твърди,
че е на 70 години, болен и не може да живее с този постоянен страх за живота
и здравето си и тормоз от страна на Т..
Правилно и обосновано Районен съд Тетевен е кредитирал
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,от
което се установява, че на въззивника е било причинено телесно увреждане,
което се изразява в насиняване с размери 5/5 см над ляво ухо, охлузна рана на
ляво ухо, охлузна рана по външната страна на ляво рамо с размери 3/3 см с
жълто-лилав хематом под нея, кръвонасядане по ляв лакът външна страна,
кръвонасядане по външна страна на дясна мишница и охлузна рана по предна
повърхност на ляво коляно, както и че уврежданията могат да бъдат получени
от удар с твърд тъп предмет или при падане върху такъв. Вещото лице е
посочило в съдебно заседание пред Районен съд Тетевен, че е възможно
телесното увреждане на въззивника да е получено от удар в дясната страна и
падане на тъжителя на лявата, но не и при падане по гръб.
В тъжбата изрично е посочено от тъжителя, като механизъм на
причиняване на телесните му увреждания, че И.Т. тръгнал към него,
приближил го и го ударил в челото, но не успял да види с какво /дали с ръка
или с глава/, след което паднал по гръб на пътя и изгубил съзнание. От
заключението на техническата експертиза се установява, че въззивника е
подал сигнал на телефон 112 като е съобщил първоначално, че комшиите мъж
и жена са го пребили и че са му счупили кривака, а при второто обаждане на
същия телефон е заявил, че е бил пребит с кривака и че не желае спешна
помощ, а само полиция. Посоченото от въззивника в тъжбата и в последствие
на тел. 112 изцяло се разминава с приетия механизъм на причиняване на
телесните увреждания в медицинската експертиза.
Освен това следва да се отбележи,както правилно е сторил решаващия
Тетевенски районен съд, че нито в приложеното по делото медицинско
свидетелство, нито в медицинската експертиза е посочено нараняване в
областта на челото на въззивника, както се твърди от него в тъжбата. Освен
4
това следва да се отбележи, че органите на полицията са задържали П.,
същият е бил освидетелстван във връзка със задържането и от приложената
по делото медицинска справка се установява, че същият нямал външни
травми при прегледа и кръвното му налягане било високо, че нямал
оплаквания и може да бъде задържан по ЗМВР. Решаващия съд правилно е
отчел, че са налице сериозни противоречия между заявеното от самия
тъжител в тъжбата относно механизма на причиняване на телесното му
увреждане, на заявеното от него при двете обаждания на тел. 112, на
записаното в медицинската му справка, че няма външни травми и на приетия
в медицинската експертиза механизъм на причиняване на телесните
увреждания, което сериозно е разколебало съда относно наличието на тези
телесни увреждания към дата 29.09.2020 година. Освен това по делото
безспорно е било установено, че П. е бил употребил алкохол, което се
установява от обясненията на Т. и от показанията на неговата съпруга и
показанията на полицейските служители.
Анализирайки гласните доказателства по делото,правилно решаващия
съд е отчел,че на мястото на инцидента са били само П., Т. и неговата съпруга
и други лица не са присъствали, като и Т. и неговата съпруга са категорични,
че никой не е удрял тъжителя още по-малко в челото с ръка или глава.
Правилно е отчетено също,че за нанасянето на побой от страна на Т.
на пострадалия въззивник твърди единствено самият пострадал и неговия син,
който не е бил очевидец на инцидента, а е видял баща си на другия ден и от
него е разбрал за случилото се от разказа му.
Действително по делото има данни за леко телесно увреждане на П., но
от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
безспорен начин, че това телесно увреждане е причинено именно от
въззивника Т.. Предвид доказателствата по делото изводите на решаващия
съд че не може да се установи по несъмнен начин, че причиненото телесно
увреждане на пострадалия е в причинна връзка с действията на подсъдимия
Т.,както и че не е установено по несъмнен и безспорен начин, че причинените
телесни увреждания на пострадалия са в следствие от нанесен побой от
подсъдимия са правилни и логически обосновани – частното обвинение не е
доказано по несъмнен и небудещ противоречия начин. Следователно налице е
5
недоказаност по отношение главния факт по делото,именно телесно
увреждане на пострадалия да е в причинна връзка с действията на въззивника
Т., поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304
НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин, когато не са
изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,
съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може
да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
досежно осъществяването на обективните и субективните признаци за
деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин / чл. 303, ал. 2 НПК/, което е
гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и
не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба
/Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н. Д. № 1158 по описа за 2012
година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно
отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. /,толкова
повече,че въззивната жалба е бланкетна и същата не беше допълнена и
конкретизирана,независимо от дадените указания за това.
Водим от горните съображения въззивния съдебен състав
приема,че Присъда № 260018/27 май 2021 година по наказателно частен
характер дело № 295 по описа на Районен съд Тетевен за 2020 година е
правилна и законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 –
6
4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от
НПК същия следва да се потвърди.
С оглед разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК и вложения по
делото Договор за правна защита и съдействие № **********/20.10.2020
година въззивника П. СТ. П. от град Ябланица,област Ловеч,********,ЕГН
********** следва да заплати на ИВ. В. Т. от село Златна Панега,област
Ловеч,****** и сумата 500.00 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260018/27 май 2021 година по
наказателно частен характер дело № 295 по описа на Районен съд Тетевен за
2020 година.
ОСЪЖДА П. СТ. П. от град Ябланица,област
Ловеч,********,ЕГН ********** следва да заплати на ИВ. В. Т. от село
Златна Панега,област Ловеч,****** и сумата 500.00 лева разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7