№ 413
гр. * , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * 32 СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201388 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на * чрез управителя и представляващ
дружеството * против НП № 23-0001030/23.11.2020 г. на Началника на Отдел
„Контрол“ в РД“АА“-* с което на основание чл. 104з ал.2 пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В депозираната жалба се твърди, че посочените в НП факти не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Излага се становище, че издаденото НП е
нищожно, а при условията на евентуалност, че същото е незаконосъобразно. Сочи се,
че НП е издадено от некомпетентен орган. Твърди се, че посочената като нарушена
норма е неотносима към установените факти. Относно образуването на
административно-наказателното производство, се излага становище, че следва да бъде
съобразен фактът, че процесният лиценз е върнат по пощата на 12.11.2020 г. Сочи се,
че при преценка на съставомерността на деянието следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 104з ал.2 т.1 от ЗАвПр е изменена на 07.07.2020 г., а нарушението
е от 29.06.2020 г. Като аргумент за незаконосъобразността на издаденото НП се сочи
обстоятелството, че в периода от 13.03.2020 г. в Република България е обявено
извънредно положение, което има последица и по отношение на административните
срокове по АПК. В тази връзка се твърди, че посоченото в НП нарушение не е
извършено, тъй като срокът не е бил изтекъл към датата, посочена в АУАН и НП. С
оглед фактът, че лицензът е върнат на 12.11.2020 г., преди издаването на обжалваното
1
НП и липсата на щета за Държавата се сочи, че деянието е маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Иска се, в случай, че съдът установи, че нарушението е извършено, да
бъде постановен акт, с който да се измени НП в частта на наложената санкция, като се
определи минимален такъв. Иска се присъждане в полза на въззивника на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило
е писмено становище от АНО, в което се сочи, че депозираната жалба е неоснователна,
излагат се аргументи по същество на делото, обосноваващи законосъобразността и
правилността на издаденото НП. Излага се становище, че претендираното от
въззивника за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно такова съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През 2019 г. е извършена проверка от служители на РД“АА“ – * на дейността на
„* с ЕИК: *********, притежващо Лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари № 16453 от 17.11.2016 г. В хода на проверката е
установено, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията на чл. 7 ал.6, вр. с
чл. 7 ал.2 т.3 от ЗАвПр, с оглед на което и на основание чл. 107 ал.1, вр. с чл. 106а ал.1
т.6 б.в от ЗАвПр по отношение на дружеството е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-915/19.05.2020 г. на и.д.
Директор на РД“АА“ - * с която се спира дейността на превозвача по извършване на
обществен превоз на товари чрез отнемане на издадените 12 броя заверени копия към
лиценз № 16 453 до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за
издаване на тази заповед, с оглед на което считано от датата на връчване на заповедта
за дружеството възниква задължение в седмодневен срок да върне в РД“АА“
издадените заверени копия към лиценза.
С протокол за проведено известяване с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. , на
21.05.2020 г., около 17.12 ч., в гр.* гл.инспектор при РД“АА“ – * е провел разговор по
телефона с пълномощник на дружеството-жалбоподател – *, като е уведомил същия че
е издадена заповед с рег.№ РД-14-915/1/21.05.2020 г. , и.д. Директор на РД“АА“ - * с
която се спира дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на товари.
Същият е уведомен, че представляващ дружеството може да получи препис от
заповедта в 7 дневен срок от уведомяването, съотв. ако не бъде получена в указания
2
срок ще се счита връчена с изтичането на същия.
На 31.08.2020 г. , св. Й.Р. – ст.инспектор при РД“АА“ – * при извършена
проверка констатирал, че въззивникът не е върнал в регионалното звено на ИА“АА“-
РД“АА“ – * завереното копие от лиценза с перфо номер 248007 в 14- дневен срок от
връчването на ЗППАМ за спиране на дейността му, който срок се явява по-
благоприятен такъв с оглед влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 104з ал.2
пр. 1 от ЗАвП.
При така установените факти, св. Русев съставил на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 104з ал.2 пр.1 от ЗАвПр, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, с което на основание на посочената санкционна разпоредба е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като е
наложено на същия административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
500 /петстотин/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. Й.Р.. Приобщени са към делото материалите по по АНП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на
един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 23-0001030/23.11.2020 г. на Началника на
Отдел „Контрол“ в РД“АА“ – * е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата
на чл. 189 т.12 от ЗАвПр и видно от т.І-7 от приложеното към АНП копие на Заповед
№ № РД-08-30/2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а съгласно ал.12, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
3
Поради изложените съображения, съдът намира аргументите на въззивника за
издаване на НП от ненадлежно лице за неоснователни.
Констатирано бе, че наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, а АУАН е съставен в тримесечен срок от
установяване на нарушението. Спазено е изискването на чл. 42 от ЗАНН при изготвяне
на АУАН, а съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно нормата чл. 104з ал.2 от ЗАвПр в редакцията на същата от ДВ бр. 60 от
2020 г., в сила от 7.07.2020 г. превозвач, на когото е приложена принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на
територията на Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500
лв. за всяко невърнато копие или удостоверение. Посоченото нарушение се предвижда
и в дипозицията на цитираната санкционна разпоредба в редакцията й действаща към
момента на извършване на нарушението, според датата, посочена в НП. Доколкото
нормата в старата й редакция не предвижда законоустановен срок за изпълнение на
цитираното задължение на превозвача, изпълнението му се явява обвързано от
посочения срок в поканата, отправена от съответния АНО, който определян при
условията на оперативна самостоятелност, би могъл да бъде и по-кратък. С оглед на
изложеното съдът намира, че новата редакция на санкционната норма се явява по-
благоприятна такава и правилно е отнесена към възприетите в НП факти.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установява фактическата обстановка, така както е описана в обжалваното
НП. Видно от приобщения чрез АНП протокол и показанията на св. Русев,
дружеството-жалбоподател е надлежно уведомено за постановяването на ЗППАМ за
спиране на дейността му, както и че в случай, че в 7 -дневен срок от уведомяването, не
се яви в сградата на РД“АА“ - * надлежен представител за получаването й, същата ще
се счита връчена с изтичането на посочения срок. От доказателствата по делото се
установява, че в посочения срок в сградата на РД“АА“ – * не се е явил надлежен
представител, съотв. заповедта се счита за връчена на 29.05. 2021 г.
4
Съдът намира, че направените възражения в съставения АУАН, че процесната
ЗППАМ не е надлежно връчена не релевират върху изводите по същество на делото.
Това е така, доколкото в съответствие с принципа за бързина и икономия в
административния процес е предвидена възможност за устно уведомяване за издаден
административен акт, изготвен документ, насрочено административно дело,
постановено съдебно решение или определение/чл.18а, ал.9 АПК/, което подлежи на
обжалване. Устното съобщаване се извършва по разпореждане на административния
орган или съдията от длъжностно лице /деловодител/ от администрацията , респ.
съда, като се съобщава на адресата , че може да получи документите или книжата в 7-
дневен срок и който удостоверява писмено с подписа си, че е извършило
съобщаването. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото. След
изтичането на седмодневния срок, който започва да тече от следващия ден,
документите се считат за връчени.
В настоящия случай не са събрани доказателства, от които да е видно, че
въззивникът е уведомен устно от ненадлежен представител, а напротив –
представеното по делото в хода на съдебното производство пълномощно от Юри
Радославов, чрез когото е извършено уведомяването установява, че същият е имал
надлежна представителна власт в този смисъл, обезпечаваща редовното уведомяване
по реда на чл. 18а от АПК.
От приобщения по делото протокол за уведомяване е видно, че пълномощникът е
уведомен, както за постановяването на конкретната заповед, така и за диспозитива на
същата, съобразно който се спира дейността на дружеството-жалбоподател, чрез
отнемане на издадените 12 броя заверени копия към лиценз № 16453. С оглед на
изложеното, по силата на закона, съгласно разпоредбата на 104з ал.2 от ЗАвП за
дружеството-жалбопадетел възниква задължение да върне в Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на
територията на Република България, в случая завереното копие от лиценза с перфо
номер 248007 , като незнанието на закона от представляващите го длъжностни лица не
е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност на общо
основание.
Безспорно от датата на която се счита за връчена процесната заповед до
12.06.2021 г. е изтекъл предвидения в чл. 104з ал.2 от ЗАвПр 14-дневен срок, поради
което бездействието се явява противоправно съотв. деянието – извършено именно на
датата, посочена в обжалваното НП – 13.06.2021 г.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че с оглед обявеното в
страната извънредно положение в периода след 13.03.2020 г., 14- дневния законов
5
срок, предвиден в нормата на чл. 104 ал.2 от ЗАвПр не се явява изтекъл. Действително
с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ, брой 22, от 3.3.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13
март 2020 г. до 13 април 2020 г., като с решение на Народното събрание, обнародвано в
ДВ, бр. 33, от 07.04.2020 г. се удължава срока на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на
Република България до 13 май 2020 г. Разпоредбите на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) обаче не предвиждат спиране на сроковете по ЗАвПр, а нормата
на чл. 4 ал.1 т.1 от Закона, предвижда удължаване с един месец от отмяната на
извънредното положение на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които
изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права
или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Доколкото процесният срок
не се явява изтекъл по време на извънредното положение, за същия се явява
неприложима нормата на чл. 4 ал.1 т.1 от Закона.
Поради изложените съображения, съдът намира, че законосъобразно и обосновано
е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на основание
чл. 104з ал.2 от ЗАвП.
Като съобрази, че административната санкция е предвидена в цитираната
разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата за приложимост
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, с оглед липсата на
щети за държавата. В случая се касае за ангажиране на отговорността на въззивника за
административно нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материално
правна норма, а именно законосъобразното и безопасно осъществяване на
обществените превози, доколкото именно отклонението от съответните нормативни
разпоредби, предвиждащи гаранции в този смисъл, е предпоставка за издаване на
ЗППАМ, а задължението за връщане на лиценза гарантира, че превозвачът няма да
разполага с надлежно разрешение за осъществяване на превоз до отпадане на
посочените основания за спиране респ. прекратяване на дейността.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
6
присъждане на сторените по делото разноски, съотв. искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от правна страна
следното:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което и
доколкото процесуален представител на въззивника не е взел участие в проведените по
делото съдебни заседания следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния предвиден в нормата размер от 80 лева.
С оглед изхода на делото и като взе предвид, че по делото не са представени
доказателства от въззивника за сторени разноски във връзка с образуваното съдебно
производство по обжалване на процесното НП, съдът намери, че следва да остави без
уважение искането му за присъждане на сторените по делото разноски.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001030/23.11.2020 г. на Началника на Отдел
„Контрол“ в РД“АА“-* с което на основание чл. 104з ал.2 пр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на * е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА"АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на * за присъждане на сторените по
делото разноски.
7
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8