№ 494
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502299 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. при регистратурата на ОС – Пловдив №
14547/08.11.2021 г. от АНГ. В. АНД., ЕГН: **********, за изменение на
Решение № 495 от 02.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2299 по описа на
ОС – Пловдив за 2021 г., в частта му за разноските. В молбата се поддържа,
че представеният от ищеца договор за предоставяне на безплатна правна
помощ е нищожен, тъй като не е спазена предписаната от закона форма,
доколкото същият е сключен от непълнолетния ищец без съгласието на
неговия родител. Искането до съда е за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските и оставяне без уважение искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в полза
на адвокат П..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от адвокат
Д.П. в качеството му на пълномощник на В. АНГ. АНД., в който се взема
становище за нейната неоснователност и се отправя искане за оставянето
без уважение. Към отговора е приложено писмено съгласие от Н. КР. КР. –
майка на В. АНГ. АНД., с подписания от последния договор за правна защита
и съдействие.
По делото е постъпила и молба с вх. при регистратурата на ОС – Пловдив
№ 17104/06.12.2021 г. от адвокат Д.П. в качеството му на пълномощник на В.
АНГ. АНД., ЕГН: **********, за изменение на посоченото решение в частта
му за разноските. В молбата се излагат доводи, че неправилно при
произнасяне с решението по частната жалба на АНГ. В. АНД. съдът е
определил адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Д. за
производството пред първата инстанция с оглед прекратената част от
1
производството по делото. Поддържа се, че искането на последния за
присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е било преклудирано.
Отправя се молба до съда за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските и оставяне без уважение искането на адвокат Д. за
присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като присъденото в
негова полза адвокатско възнаграждение да бъде преизчислено съобразно
определения от районния съд размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от АНГ. В. АНД., в
който се взема становище за неоснователност на молбата и се настоява за
оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид доводите на
страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими – подадени са в срок и от
легитимирани лица, но са неоснователни.
Настоящото въззивно гражданско дело е образувано по въззивни жалби
на АНГ. В. АНД. и В. АНГ. АНД. против Решение № 261408 от 05.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
Разгледани в това производство са и частни жалби на страните срещу
определения на първоинстанционния съд (Определение № 263053 от
04.06.2021 г. и Определение № 263210 от 08.07.2021 г.), с които са оставени
без уважение молбите им за изменение на посоченото решение в частта за
разноските. С постановеното по делото решение съдът е приел за
неоснователни подадените въззивни жалби и ги е оставил без уважение, като
с оглед изхода на спора е присъдил разноски, както следва: ответникът АНГ.
В. АНД. е осъден да заплати на адвокат П. сумата от 140 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред
въззивната инстанция, а ищецът В.А. Василев е осъден да заплати на адвокат
Д. сумата от 160 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
производството пред въззивната инстанция. Съдът е уважил частично
подадената от АНГ. В. АНД. против Определение № 263053 от 04.06.2021 г.,
постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., частна
жалба. Приел е, че неправилно първата инстанция при разпределяне на
отговорността за разноски не е взела предвид частичното прекратяване на
производството по делото, поради което е преизчислил определените от нея
разноски. Така, в полза на адв. Д. е присъдена сумата от 217,75 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно
отхвърлената част от претенциите, респ. прекратената част от
производството.
По молбата на АНГ. В. АНД.:
Действително представеният от ищеца в производството пред въззивната
инстанция договор за предоставяне на безплатна правна помощ на основание
2
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА не съдържа подпис на родител, удостоверяващ съгласието
на последния с извършените от непълнолетната към онзи момент страна по
делото. Това обстоятелство обаче не променя извода на съда за дължимост на
присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА. Следва да се има предвид, че с отговора на молбата по чл.
248 ГПК майката на ищеца изрично е изразила съгласието с подписания от
него договор за правна помощ, като по този начин на практика соченият
недостатък е отстранен. Освен това, последователно в практиката на ВКС се
приема, че достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правната
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Приема се, че дори и да липсва
материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него
безплатно предоставяна такава, то това не препятства упражняването на
правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му в тази хипотеза се определя от
съда (в този смисъл Определение № 213/31.05.2021 г. по дело № 997/2021 г.
на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 515/02.10.2015 г. по дело № 2340/2015 г.
на ВКС, ТК, I т.о., Определение № 163/13.06.2016 г. по дело № 2266/2016 г.
на ВКС, ГК, I г.о. и други). В случая от данните по делото може да се направи
извод за наличието на посочените по-горе предпоставки по чл. 38, ал. 2 ЗА,
поради което не е налице основание за отказ да се присъди на адвоката
възнаграждение за оказаната от него правна помощ.
По молбата на В. АНГ. АНД.:
Решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по
частната жалба на АНГ. В. АНД., има характер на определение. С него е
проверена правилността на обжалвания съдебен акт. То е окончателно и
неподлежащо на обжалване. Същото не от категорията на т.нар. оттегляеми
определения и процесуалният ред за отмяна или изменение по чл. 253 ГПК е
неприложим по отношение на него. Посоченото в молбата основание за
изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за
разноските е въпрос по правилността на акта, който не подлежи на
преразглеждане.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не са
налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради
което подадените молби следва да се оставят без уважение като
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. при регистратурата на ОС –
Пловдив № 14547/08.11.2021 г. от АНГ. В. АНД., ЕГН: **********, за
изменение на Решение № 495 от 02.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2299
по описа на ОС – Пловдив за 2021 г., в частта му за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. при регистратурата на ОС –
Пловдив № 17104/06.12.2021 г. от адвокат Д.П. в качеството му на
пълномощник на В. АНГ. АНД., ЕГН: **********, за изменение на Решение
№ 495 от 02.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2299 по описа на ОС –
Пловдив за 2021 г., в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4