№ 1495
гр. Перник, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500672 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от
изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., действащо чрез юрк. Е. А. срещу Решение
№ 100/07.06.2024г., постановено по гр. д. № 134/2024г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което съдът е признал за установено на основание чл.124, ал.1, вр. чл.439
ГПК, по предявения иск от ищцата Й. С. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
със съдебен адрес: ***, срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, район „Възраждане“, ***, ЕИК:
*********, представлявано от представителите С.К.П. и С.А.Б., че е погасено по
давност вземането на ответника спрямо ищцата по дължими суми по вноски по
Договор за стоков кредит № CREX-02446321 от 09.2010 година, сключен между
майката на ищцата - Ц.Н.Г. и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ***, със законен представител тогава А.В.Г.,
представлявано от ю.к. М.М.Ц., в общ размер на 3722.11 лв. (три хиляди седемстотин
двадесет и два лева и единадесет стотинки), от които главница в размер на 994.00 лева,
ведно със законната лихва от 12.10.2015 година, която към момента възлиза на 842.48
лв. (осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), неолихвяема
сума за договорна възнаградителна лихва в размер на 214.70 лв. (двеста и
четиринадесет лева и седемдесет стотинки), неолихвяема сума за лихва за забава в
размер на 427.42 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки), неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 332.72 лв. )триста
тридесет и д в а лева и седемдесет и две стотинки), неолихвяема сума за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. (двеста лева), неолихвяема
сума за ТТРЗЧСИ в размер на 337.70 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на
60.00 лв. (шестдесет лева), както и дължима сума по т.26 в размер на 313.09 лв. (триста
и тринадесет лева и девет стотинки).
1
С решението, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за
разноските, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение в
едната му част и за неправилност и незаконосъобразност – в останалата му част.
Заявява се, че решението в частта, в която съдът се е произнесъл относно дължимостта
на вземанията, представляващи разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско
възнаграждение и такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ. Сочи се, че същите
не попадат в обхвата на иска по чл. 439 ГПК, поради това, че от една страна същите не
са предмет на издадения изпълнителен лист, а от друга – подлежат на обжалване по
друг процесуален ред – чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК. Досежно останалата част от
обжалваното решение, във въззивната жалба се развиват подробни доводи за
неправилността и незаконосъобразността му, като се сочи и относима съдебна
практика. Претендират се и разноски.
С жалбата не се представят доказателства и не се прави искане за събиране на
нови такива.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна, чрез процесуалния й
представител адв. Бл. Б., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който се
изразява становище за неоснователността й. С писмения отговор не се представят
доказателства и не се иска събиране на нови такива.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима – подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 16.01.2025г. от 11.00 часа, за които дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
2
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3