Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и при участието на прокурор Василева
от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело №452 по описа за 2018 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/. Образувано е по
жалба М.В.К., с
ЕТ „М.К.“ ЕИК ***, с посочен адрес в ***, срещу Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №682/03.12.2018
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателят намира оспорения акт за
незаконосъобразен, като несъответстващ на събраните доказателства.
На първо място счита, че неоснователно е отказано
включването в паричният поток за 2015 г.,
на сумата от *** лева, изтеглена от собствената му банкова сметка в „Банка Пиреос България" АД през 2011 г., както и на сумата от
*** лева, изтеглена на 02.01.2014 г., от собствената му банкова сметка в „Алфа Банк" - клон България (понастоящем „Юробанк България" АД), за реализиране на инвестиционни
намерения. Твърди, че доказателства за изтеглянето на посочените суми - извлечения
от му банкови сметки е представил, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК, с възражението
по Ревизионния доклад /РД/, като с оглед липсата на данни за разходването им преди
началото на ревизирания период, намира за ирелевантен
момента на изтегляне на сумите. Твърди също, че горните суми не са били декларирани
като налични към 01.01.2015 г., тъй като не успял да се снабди своевременно с документи за тях и поради това поискал удължаване на срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК. Сочи, че в периода от изтеглянето на посочените суми до началото
на ревизирания период, не е извършвал разходи, които да обосноват заключение, че
към началото на ревизирания период не е разполагал с посочената по-горе сума. Счита също, че неоснователно в паричния поток
за 2015 г., вместо сумата в размер на *** лева, формирана от продажби, извършени
чрез „Еконт Експрес“ ООД, са включени само *** лева, като
в хода на ревизионното производство не били установени каквито и да е разходи, свързани
получените суми. Неправилно било прието също, тази сума да е формирана по начин,
идентичен с този на дейността му като ЕТ, и да бъде използвана същата надценка,
определена за дейността му като ЕТ. Иска отмяна
на оспорения ревизионен акт. Претендира направените
по делото разноски. В с.з., чрез процесуалните си представители-адв.П. и адв.Б., и в писмено
становище
от адв.Б., поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител - юрк. К., намира жалбата за неоснователна.
Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в
него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума, определен в Наредба №1/2014г.
Представителят
на ОП-Кърджали, встъпил в производството, на основание чл. 159, ал.1 ДОПК, намира
жалбата за основателна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установило,
че в проверявания период ревизираното лице / РЛ/ е разполагало с парични суми, които
не били отчетени при установяването на данъчните му задължения.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните,
приема от фактическа страна следното:
Установи
се по делото, че със Заповед за възлагане на ревизия № ***/*** г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив,
на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на „М.В.К., с регистрация като ЕТ „М.К.“, с адрес:
***, ЕИК ***, за установяване на задължения за: Годишен и авансов данък по Закона
за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на ЕТ; Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО - за самоосигуряващи
се лица; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица;
Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се лица,
всичките за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. Срокът за извършване на ревизията
е продължен със Заповед № *** / *** г. и
Заповед № *** / *** г., издадени
от същия орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис
и надлежно връчени на ревизираното лице.
В
хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ ***/*** г.,
връчен на адресата по електронен път, на 15.08.2018 г. /л.91 от делото/. На
28.08.2018 г., РЛ е уведомено за продължаване срока за възражения и писмени обяснения
по РД до 28.09.2018 г., въз основа на негово искане вх.№ ***/*** г. На
21.09.2018 г., в рамките на предоставения му срок, РЛ е депозирало възражение вх.№***, свързано с неправилно изчисляване на
паричния поток за 2015 г., в изготвения РД, като е приложило и банкови извлечения
от „Банка Пиреос България“ АД и „Юробанк
България“ АД /л.34-42 и л.44-51/.
Въз
основа на горния РД е издаден и Ревизионен акт № ***/*** г., предмет на настоящото
производство, с който, по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения
по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, общо в размер на *** лв.
/главница и лихви/, от които: данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2015 г., в размер на *** лв. - главница, ведно с лихва в размер на ***
лв. върху горната сума; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. в размер
на *** лв. и лихва - *** лв.; вноски за ДОО за 2015 г. – *** лв. и лихва – *** лв.;
вноски за ДОО за 2016 г.- *** лв. и лихва – *** лв.; вноски за здравно осигуряване
за 2015 г. – *** лв. и лихва - *** лв.; вноски за здравно осигуряване за 2016 г.
– *** и лихва към горната сума – *** лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. – *** лв.
и лихва- *** лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на *** лв. и лихва
– *** лв.
С
Решение №682/03.12.2018 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил
Ревизионен акт № ***/*** г., относно определените в него задължения по ЗДДФЛ, КСО
и ЗЗО за ревизираните периоди, ведно с лихвите към тях.
В
хода на ревизионното производство са направени следните относими
към предмета на делото констатации:
През ревизирания период /01.01.2015 г. – 31.12.2016 г./, РЛ е физическо лице, регистрирано
като едноличен търговец, със седалище ***, с предмет на дейност: ***. В качеството си на едноличен търговец е извършвал
покупко-продажба на автомобилни гуми и джанти, както и тяхната профилактика /монтаж,
демонтаж, лепени и др./. Продаваните стоки били закупувани от български фирми, а
дейността била осъществяна в сервиз за монтаж и демонтаж
на автомобилни гуми и магазин, находящи се в ***. РЛ не притежавало електронен магазин или
интернет сайт. Публикувало обяви в интернет /***/, с цел реклама, като в тази връзка
има изпращани стоки. През 2015 г. и 2016 г., РЛ извършвало онлайн продажби на автогуми, джанти и
тасове, доставяни чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“
ООД, с изпращач - ЕТ «М.К.», а плащанията били получавани чрез наложен платеж
и пощенски парични преводи. През отчетните
2015 г. и 2016 г. лицето е подавало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Декларираните приходи за 2015 г. са в размер на *** лв., платени по касов
и банков път, а за 2016 г.- *** лв. За 2015 г. от продажба на автогуми, джанти и тасове по интернет, РЛ реализирано доходи в размер на ***
лв., а за 2016 г. – *** лв., като последните
суми не били
декларирани. Освен това, от представените банкови
извлечения за ревизирания период било установено, че през 2015 г. лицето внесло в банковата
сметка на ЕТ «М.К.», в «Банка ДСК» ЕАД, парични средства в размер
на *** лв, а през 2016 г., в същата банка
- *** лв.
След анализ на събраните документи
е прието, че са налице обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради следното:
1. През
2015 и 2016 г., РЛ получило
суми в размер, съответно на
*** лв., и *** лв., за извършени
онлайн продажби на автогуми, джанти и
тасове, като последните
суми не били
декларирани. Прието е, че горните доходи са такива от
дейността на едноличния търговец, тъй като
стоките били идентични с тези, продавани от
ЕТ.
2. Дейността на ЕТ била финансирана със средства на физическото
лице М.К., в големи размери: за 2015 г. - *** лв, а за 2016 г. – *** лв., отчетени по дебита на сметка 501 и по кредита на сметка 107. През 2015 г., М.К. внесъл в банковата сметка на ЕТ «М.К.», в «Банка ДСК» ЕАД, парични средства
в размер на *** лв, а през 2016 г. - *** лв., от сметка 501- каса, в която
постъпили и сумите от физическото лице. При проверка на декларираните доходи и събраните доказателства, не бил установен произходът
на горните суми.
Във връзка
с горното, РЛ е уведомено
по реда на чл.124, ал.1, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ревизирания период, ще бъде определена по реда, предвиден в чл.122 от ДОПК, като
е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. В тази връзка, РЛ е взело становище и е представило
доказателства в рамките на срока, удължен по негово искане. След анализ на събраните в хода на ревизията
документи; получената информация от извършените проверки, констатациите от извършените
съпоставки, описани в ревизионния доклад и възраженията на РЛ, ревизиращите
констатирали превишение на разходите над приходите, което
е прието като основание за преминаване към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК,
поради наличие на укрити доходи и несъответствие на декларираните и/или получените
доходи на имущественото и финансовото му състояние/. В резултат, са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ,
Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/,
общо в размер на *** лв. /главница и лихви/,
както следва:
I.
По
ЗДДФЛ
Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ:
-
за
2015 г., в размер на *** лв. - главница, ведно с лихва в размер
на *** лв., върху горната
сума.
Прието е, че с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за
2015 г. са декларирани доходи само от дейност като ЕТ. В изготвения паричен поток на физическото лице за 2015 г. е признато начално
салдо от *** лв., от налични парични средства в брой /*** лв./ и
в банкови сметки /*** лв./, както и приходи, общо в размер на *** лв., формирани
от прехвърляне на недвижим имот /*** лв./, получени нетни суми от онлайн продажби
/*** лв./, лихви по депозити – *** лв., и обезщетения от НОИ /*** лв./. Разходната
част е формирана от налични парични средства в банкови сметки /*** лв./, разходи
за телефонни услуги /*** лв./, както и внесени парични средства в предприятието
на ЕТ /*** лв./. При съпоставка на така получените данни е установено превишение в размер на *** лв., а облагаемата данъчна основа
по чл.17 ЗДДФЛ, в размер на *** лв., е формирана като разлика между констатираното
с РА превишение и внесените от самоосигуряващото
се лице задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. При данъчна ставка в размер на 10%, е определен данък
по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв., както и лихва в размер на *** лв., за невнесените в срок суми.
По
отношение на парична сума, в размер на *** лв., приета като налична към 01.01.2015 г., е посочено, че същата,
съгласно декларираното от РЛ, е формирана от: - *** лв. - лична пенсия, получавана
от лицето и предоставена му от неговата майка; и *** лв., с установен произход,
предоставени от М. А., с която лицето живее *** от *** г.
Във
връзка с възраженията на РЛ, по отношение на паричната сума в размер на *** лв., за извършени
през 2015 г. онлайн продажби, е посочено, че в паричния поток на ФЛ е включен
нетен доход от продажбите, в размер на *** лв., образуван от разликата между получения
доход от *** лв., намален с отчетната стойност на
стоките, а последната стойност е определена след приспадане
на средната надценка - 23,85 %,
която ЕТ е прилагал за 2015 г.
По
отношение на възраженията на РЛ, за включване в началното салдо към 01.01.2015 г.,
на изтеглени през 2011 г. и 2014 г., суми от банковите му сметки, лаконично е изложено,
че последните били изтеглени много преди началото на ревизирания период и не са
били декларирани от РЛ, като налични към 01.01.2015г.
-
за
2016 г., не са установени други доходи и основание за допълнително
облагане с данъка по чл.48,
ал.1 ЗДДФЛ.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за 2016 г. в размер
на
*** лв. и лихва - *** лв.
- за 2015 г. - определената, по реда на чл.122 ДОПК, данъчна
основа за облагане за дейност като ЕТ, е приета да е в размер
на *** лв., поради
което за 2015 г. е посочено, че РЛ
не дължи данък за горната дейност.
- за 2016 г. с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ
за 2016 г., РЛ е декларирало общо приходи
ОПР - *** лв; общо разходи по ОПР - *** лв. и печалба – *** лв. Внесло е патентен данък в размер на
*** лв. Облагаемият
доход, в размер на *** лв., е определен по реда на чл.122, ал.1 ДОПК, предвид установените неотчетени
доходи, в размер на *** лв., от онлайн продажби на стоки. След приспадане на задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ е определена годишна данъчна основа по чл.28 ЗДДФЛ, в размер на *** лв. При 15 % данъчна
ставка, е установен данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, в размер
на *** лв. От
последната сума е приспаднат внесеният патентен данък и е определен данък за довнасяне
– *** лв., ведно
с лихвите за забава, в размер на *** лв.
II.
По КСО и ЗЗО
Прието е, че през 2015 г. и
2016 г., РЛ, в качеството си на ЕТ, се е осигурявало като самоосигуряващо
се лице за всички осигурителни рискове, при избран минимален осигурителен доход
в размер на *** лв. При ревизията е установен облагаем доход по реда на чл.122-124а ДОПК и са определени изравнителни
осигурителни вноски, както следва:
-
Вноски за ДОО за 2015 г. – *** лв. и лихва – ***
лв.
Установения при ревизията
по чл.122-124а ДОПК, окончателен
размер на осигурителния доход е *** лв. Изравнителна вноска, в размер на 12,8% за фонд „Пенсии“, е определена като разлика между установения с
ревизията доход от *** лв. и избрания от лицето осигурителен доход, а лихвите са
начислени на основание чл.133 КСО.
-
Вноски за ДОО за 2016 г.- *** лв. и лихва – *** лв.
Установения при ревизията
по чл.122-124а ДОПК, окончателен
размер на осигурителния доход е *** лв. Изравнителна
вноска в размер на 16,8% за фонд „Пенсии“
е определена, като разлика между установения с ревизията доход /*** лв./
и избрания от лицето /*** лв./, а лихвите са начислени на основание чл.133 КСО.
-
Вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. – *** лв. и лихва-
*** лв.
Прието е, че като самоосигуряващо
се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 КСО, и съгласно чл.6, ал.7 КСО /чл.6, ал.8 КСО за вноските за 2016 г./, М.К. дължи осигурителни вноски върху месечен осигурителен
доход. В тази връзка и по силата на чл.127 и чл.157, ал.1, 1, б.“а“ КСО, тъй като
РЛ е родено след *** г., същото дължи осигурителни вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд за ревизираните периоди, в размер
на 5 % върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. В случая,
изравнителната вноска е определена върху разликата между установения при ревизията
максимален осигурителен доход от *** лв. и избрания от лицето /*** лв./, а лихвата е начислена
на основание чл.113 КСО.
-
Вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на *** лв.
и лихва – *** лв.
Изравнителната вноска е определена върху разликата между
установения от ревизията по реда на чл.122-124а
окончателен размер на осигурителния доход /*** лв./ и избрания от лицето /***лв./, а лихвата е начислена
на основание чл.113 КСО.
-
Вноски за здравно осигуряване за 2015 г. – ***
лв. и лихва –
*** лв.
Прието е,
че съгласно разпоредбите на чл.40, ал.2, т.2 ЗЗО, чл.8, т.2 ЗБДОО и чл.2 от ЗБНЗОК,
за ревизирините периоди М.К. дължи осигурителни вноски
за здравно осигуряване, в размер на 8 %. Окончателният размер на осигурителния доход,
установен с ревизията е *** лв., а изравнителната
вноска е определена върху разликата между установения при ревизията максимален осигурителен
доход от *** лв. и избрания от лицето, а
лихвата е начислена на основание чл.29, ал.3 ЗЗО, вр.
с чл.2 ЗБНЗОК.
-
Вноски за здравно осигуряване за 2016 г. – ***
лв. и лихва към
горната сума
– *** лв.
Изравнителната вноска /8%/, е определена върху разликата
между установения при ревизията осигурителен доход от *** лв. и
избрания от лицето минимален осигурителен доход, а лихвата отново е начислена
на основание чл.29, ал.3 ЗЗО, вр. с чл.2 ЗБНЗОК
Според показанията на разпитания по делото свидетел - М. Б. А., живееща *** с жалбоподателя,
през 2008 г.
М.К. закупил поземлен
имот в ***, за построяването на
сграда. Снабдил се и със строително разрешение
за изграждането на сградата. За
финансиране на строителството й, през 2011 г. изтеглил от банковата си сметка около
*** лв. Строежът обаче не бил реализиран, тъй като не намерили подходяща фирма, която да
изпълни проекта. Изтеглените суми били съхранявани
в дома на К., а по-късно,
след като през 2015 г. окончателно са се отказали от реализирането на строежа -- вложени на части, в осъществяваната от лицето
търговска дейност. През 2015 г. продали поземления имот, заедно със строителното разрешение.
По делото е прието без възражения от страните,
заключение по назначената допълнителна СИЕ. Експертното заключение е изготвено компетентно
и обективно, съобразно поставените задачи, според данните от преписката и събраните
по делото писмени доказателства. За изготвянето му вещото лице е използвало приложените
по делото доказателства, като е съобразило и други, събрани от него документи, в
т.ч. и ПКО –приложение №2 към заключението /л.1015-1023/. Вещото лице е изготвило
паричен поток на РЛ за 2015 г., в различни варианти, като във вариантите, изготвени
в допълнителното заключение е изготвена и справка за дължимите лихви, както и с
оглед забраната по чл.160, ал.3 ДОПК, за утежняване положението на жалбоподателя,
са съобразени ставките за ДОО за 2015 г., приложени в РА. Вещото лице е установило,
че за времето от 10.01.2015 г. – 20.10.2015 г., сметка 107 /сметка на собственика/,
водена от ЕТ „М.К.“, е с кредитен оборот в размер на *** лв., формиран от захранване
на фирмата с парични средства в брой от М.К., като за всяка внесена сума е издаван
ПКО. Вещото лице не установило средства, осчетоводени по кредита на горната сметка,
от суми, постъпили от банкови сметки на лицето.
Предвид твърденията на жалбоподателя, за неправилно определено начално салдо за
2015 г., вещото лице е изготвило и паричен поток на РЛ за 2015 г., с включване към
началното салдо на сумата в размер на *** лв. /т.1, вариант 1 от допълнителното
заключение/, формирана от изтеглени на 01.03.2011 г., 05.04.2011 г., 05.08.2011
г. /л.46 от делото/ и на 02.04.2014 г./л.50 от делото/, парични средства от банкови сметки на ФЛ в „Банка Пиреос
България“ АД и „Алфа Банк“ АД. При този вариант е констатирано
превишение в размер на *** лв., на разходите над приходите.
Облагаемата данъчна основа в размер на *** лв. е формирана като разлика между установеното
превишение и внесените от лицето ЗОВ, в размер на ***
лв., като при ставка 10%, размерът на дължимия данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ е в размер
на *** лв. и лихви - *** лв. Предвид установения
максимален размер на осигурителния доход за 2015 г. - *** лв. и авансово внесените
от РЛ задължителни осигурителни вноски за 2015 г., както и предвид приложената от
ревизиращия орган ставка за ДОО, са установени ЗОВ за довнасяне, за 2015 г., както
следва: вноски по КСО-ДОО, в размер на ***
лв. и лихви - *** лв.; вноски по КСО-ДЗПО-УПФ, в размер на *** лв. и лихви – *** лв.; вноски по ЗЗО - ***
лв. и лихви - *** лв.
С
оглед така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след осъществен административен контрол. Оспореният
Ревизионен акт, е потвърден с Решение №682/03.12.2018 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, като преценява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби
по издаването му.
При извършената проверка на оспорения
акт, съдът установи,
че същия е валиден административен акт, издаден след
провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни
органи и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на
РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител, поради
което съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Оспорения акт е постановен в рамките на законоустановените срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК
относно формата и съдържанието му.
В
случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ и на ЗОВ, са определени по особения
ред на чл.122-124а ДОПК, тъй като органите по приходите са приели наличие на обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. С последните разпоредби е предвидена възможност,
органът по приходите да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към основа, определена от него по реда на ал.
2, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест
за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване на РА,
за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите
е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи твърдяните от него факти и обстоятелства,
с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да е приложима обаче
презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на органите по приходите
следва да са подкрепени от надлежни доказателства, като в противен случай тежестта
за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
При наличните доказателства, съдът приема, че органите по приходите
правилно са констатирали наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, предвид установените
данни
за приходи от неотчетени онлайн продажби и несъответствие на декларираните доходи
с финансовото състояние на РЛ. Безспорно
е по делото, че за извършени онлайн продажби на стоки, сходни с тези, продавани от
едноличния търговец - автогуми, джанти и
тасове, РЛ е получило суми в размер на *** лв. - през 2015 г., както и *** лв.- през
2016 г. Установено е също, че последните суми не са декларирани нито от ФЛ, нито от ЕТ. Видно от събраните
в хода на ревизията данни, налице е и обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, тъй като декларираните от РЛ доходи не
съответстват на установените
такива, съображеня за което се съдържат по-нататът в мотивите. Съдът констатира, че е извършен и анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т. 1, т.2, т.3, т.4, т.8, т.14 и т.16 ДОПК, за установеновяване
на финансовия резултат на жалбоподателя, подлежащ на
облагане. На
ревизираното лице е изпратено уведомление чл.
124 от ДПОК, с което е било известено, че данъчната основа, във връзка с определяне
на данъчните му задължения, ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради
което е спазена и процедурата по чл.122 ДОПК.
По
отношение определените допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, съдът приема следното:
Според
жалбоподателя, при формирането на паричния поток за 2015 г., ревизиращият орган неоснователно
е отказал включването, като налична в началото на периода, на сумата от *** лева,
изтеглена през 2011 г. от банковата му сметка
в „Банка Пиреос България" АД, както и на сумата от
*** лева, изтеглена на 02.01.2014 г., от банковата му сметка в „Алфа Банк" - клон България (понастоящем „Юробанк България" АД). В тази връзка счита, че към началното
салдо 2015 г. следва да бъдат включени и горните суми, с които той разполагал към
тази дата, но не декларирал своевременно, тъй като не успял да се снабди с банкови
излечения, доказващи изтеглянето им. Сумите били изтеглени
от банковите му сметки за построяване на сграда, върху закупен от него поземлен
имот, но до реализиране на такова не се стигнало. Това твърдение е въведено и в подаденото от РЛ възражение срещу констатациите
в РД, като във тази връзка е поискано и удължаване на срока за представяне на възражение
и доказателства. В рамките на удължения срок са представени и извлеченията от банкови
сметки на К. в „Банка Пиреос България" АД /л.
46/ и „Юробанк България" АД /л.50/, установяващи
изтеглянето в брой на горните суми. От
приложено по делото, Удостоверение изх.№***/*** г. на гл. архитект на община Кърджали /л.958/; се
установява също, че през 2008 г. М.К. е закупил поземлен имот № *** по плана на ***, с площ 1 500 кв.м.
С РС №***/*** г., на К. е разрешено изграждането на обект „Офис с активен партер“
върху горния поземлен имот, но строителството не е реализирано. През 2015 г., имотът е бил продаден на „Блясък
13“ ЕООД. В тази връзка са и показанията на св. М. А., като според свидетеля, изтеглените
през 2011г., около *** лв, били предназначени за финансиране
на строителството. Сумата била съхранявана в дома на К., а по-късно, след като през
2015 г. окончателно са се отказали от реализирането на строежа -- вложена на части,
в осъществяваната от лицето търговска дейност. Последните показания, ценени заедно
с горните доказателства, в т.ч. и с приложените към заключението на в.л. ПКО /л.1015-1023/,
за внесени от М.К. в периода 10.01.2015 г. – 20.10.2015 г., парични средства в брой,
общо в размер на *** лв., в полза на ЕТ „М.К.“, съдът намира за логични, житейски
оправдани и кореспондиращи си със събраните по делото доказателства, поради които
ги кредитира. Следва да се отбележи също, че от направения от ревизиращия орган,
анализ на финансовото и имуществено състояние на ФЛ, не се установява в периода
2011-2015 г., лицето да е имало разходи, които да покрие с получената в брой, значителна
парична сума. От своя страна, безспорно е, че горните суми – общо в размер на ***
лв., са изтеглени в брой от К., и макар че не са декларирани в хода на извършената
проверка, след издаването на РД, и след като лицето успяло да се снабди с надлежни
доказателства, същото ги е представило, ведно с възражение. Съдът счита, че така
представените банкови документи удостоверяват с обвързваща доказателствена
сила реалното получаване на парите от страна на жалбоподателя, основанието на което
са получени и техният източник, като изтеглените в брой суми, представляват приход
на РЛ. Предвид горното, наред с липсата на каквито и да е данни за разходването
на въпросните суми преди 01.01.2015 г., съдът намира, че неоснователно последните
не са били включени при формиране на началното салдо към 01.01.2015 г.
В
изпълнение на задълженията си за обективно и безпристрастно установяване на всички
релевантни за облагането факти и обстоятелства, в хода на ревизионното производство,
органите по приходите са длъжни да изследват и установят всички източници на доходи
на ревизираното лице - облагаеми и необлагаеми, всички други източници на финансиране,
имущественото състояние на лицето и извършените от него разходи за съответния период,
като
целта на извършването на ревизиите по аналог е определените публични задължения
да са в размер, максимално близък до действителния,
като в случая, при определяне на допълнителни
задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, тези задължения не са били спазени в пълнота.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, за включване като приход на цялата
сума в размер на *** лв., получена от извършените
онлайн продажби през 2015 г., тъй като последната сума включва както печалбата,
с която лицето разполага, за да покрива разходите
си, така и разходите по придобиването на тези стоки. По делото няма твърдения, нито
са представени доказателства, РЛ да е производител на авточасти, а дори това да
е така, то отново би имало разходи за производството им/, както и разходи за реализирането
на продажбите /в случая пощенски разходи и т.н./. Следва да се отбележи, че общия
размер на продажната цена не е реално получената от лицето сума, поради което и не може да бъде приета
за негов приход, с който да може да се разпорежда и съответно да посрещне разходите
си. Само чистата печалба, след приспадане на разходите, може да бъде приета за реален
приход на лицето, и тъкмо този приход, в конкретния случай, е включен в паричния
поток. При липса на представени доказателства за конкретния размер на извършените
разходи, и тъй като продажбите касаят стоки, включени в предмета на дейност, осъществяван
от едноличния търговец, правилно органите по приходите са приложили именно процента на годишната печалба, формиран от дейността като ЕТ.
С оглед изложеното,
към началното
салдо за 2015 г., следва да се прибави и сумата в размер на *** лв., формирана от
изтеглени на 01.03.2011 г., 05.04.2011 г., 05.08.2011 г. /л.46 от делото/ и на
02.04.2014 г. /л.50 от делото/, парични средства от банкови сметки на ФЛ в „Банка
Пиреос България“ АД и „Алфа Банк“
АД, при което, съгласно т.1, вариант 1 от допълнителното заключение на в.л., превишението на разходите над приходите /формиращо и годишния
осигурителен доход/, е в размер на *** лв., а не *** лв,
както е приел ревизиращият орган. При това положение, след приспадане на ЗОВ, облагаемата
данъчна основа е в размер на *** лв. Размерът на дължимия данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ
за
2015 г. е *** лв., ведно с лихви - *** лв.,
а Ревизионният акт, определящ данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за 2015 г., над посочения размер е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в
тази му част.
По отношение на допълнително определения
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016
г., за дейността като ЕТ.
Облагаемият доход, определен от ревизиращия орган по реда на чл.122, ал.1 ДОПК, е в размер
на *** лв. При
определянето му са взети предвид приходите и разходите от дейността като ЕТ, декларирани с ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, както и установените неотчетени доходи, в размер на *** лв., от онлайн продажби на стоки. По отношение на последния
доход, както и на установените от ревизиращите органи, приходи и разходи за
2016 г., в жалбата не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, оборващи констациите, свързани с неотчетените доходи в размер
на *** лв., участващи
при формирането на облагаемия доход на ЕТ. Такива не са били
представени и в хода на ревизията. При това положение, и тъй като се установи, че предмет на продажба
са стоки - гуми, джанти и тасове, свързани с предмета на дейността, заявена
от търговеца, правилно е прието, че горната
сума е доход от дейността като ЕТ, който не е деклариран от
РЛ. От своя страна, годишна данъчна основа
по чл.28 ЗДДФЛ, в размер на *** лв., е образувана след приспадане на внесените ЗОВ. Правилно е приложена и ставката по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, като от
определения данък в размер на *** лв. е приспаднат внесеният патентен данък, и е
установен данък за довнасяне – *** лв., ведно с лихви за забава - *** лв. Идентични са и сумите за
довнасяне на този данък, установени от вещото лице в изготвените
заключения. По тези
съображения, оспорения акт е законосъобразен в тази му част, а жалбата се явява неоснователна.
Неоснователна е жалбата срещу ревизионния
акт и в частта му, определяща допълнителни задължения по КСО и ЗЗО.
Безспорно
е в случая, че РЛ е самоосигуряващо се лице, подлежащо
на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал.4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.
2 от ЗЗО, като на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, лицето е задължително осигурено
за ДЗПО-УПФ. Поради липсата на доказателства за произхода на част от средствата,
необходими за покриване на извършените разходи за 2015г. и 2016 г. следва да се
приеме, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи.
В тази връзка, и на основание чл. 124а от ДОПК, са установени задълженията му за
ЗОВ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху
дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Осигурителният
доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ревизирания период, правилно е определен
по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е
установен съгласно приложимите разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за
самоосигуряващите се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход
между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване, за съответната година. Тези лица определят
окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и
чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО. В случая са съобразени декларираните от ревизираното
лице доходи, както и максималния осигурителен доход. От данъчната основа за определяне
размера на допълнително дължимия данък върху доходите, правилно е приспаднат размерът
на осигурителни вноски. За ревизирания период, допълнително определените задължения
за осигурителни вноски са начислени върху максималния осигурителен доход за периода.
Тук следва да се отбележи, че установеният от съда размер на годишния осигурителен
доход за 2015 г. отново надвишава максималния осигурителен доход за 2015 г. /***
лв./, поради което намалението му не влияе върху размера на дължимите задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. От своя
страна, определените от в.л. /т.1, вариант1 от заключението/, задължителни осигурителни
вноски за 2015 г. са с по-висок размер от тези, приети за дължими в оспорения РА,
и с оглед правилото на чл.160, ал.5 ДОПК, като дължими, следва да се определят ЗОВ,
установени в РА. По изложените съображения, в тази й част, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, на основание чл.
161, ал.1 ДОПК, на страните се следват разноски съобразно уважената, респективно
отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски, общо размер на 3 114 лева, от които: 50 лв.
за д.т., 1 024 лв за възнаграждения на вещото лице,
както и 2040 лв. за адвокатско възнаграждение /1 700 лв. + 340 лв ДДС/, договорени и изплатени, съгласно представените по делото
- ДПЗ от 08.01.2019 г., фактура №***/*** г. и платежно нареждане от същата дата.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, неговия обем, както и предвид
проявената от адв. П. процесуална активност във всичките
проведени три о.с.з., съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съобразно уважената част
от жалбата, на жалбоподателя се следват разноски в размер на 1069 лв., платими от
ответника.
Според
чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника,
съобразно отхвърлената част от жалбата, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 785 лв., платими от
жалбоподателя.
Мотивиран
от изложеното, и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № ***/*** г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден
с Решение №682/03.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта,
с която спрямо М.В.К., с ЕТ „М.К.“***, ЕИК ***, са определени допълнителни задължения
за 2015 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, в размер на 9 187,08
лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 2
274,15 лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на горното данъчно задължение по ЗДДФЛ
за 2015 г. от 9 187,08 лв. на 3 073, 05 лв., а прилежащите лихви от 2 274,15 лв., на 760,06 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.В.К., с ЕТ „М.К.“***, ЕИК *** против Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №682/03.12.2018
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив
при ЦУ на НАП В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, относно
определени допълнителни задължения за: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2016 г. в размер на 507,76 лв. и лихва - 74,20 лв.; вноски за ДОО за 2015 г.
– 3 398,27 лв. и лихва – 841,20 лв.; вноски за ДОО за 2016 г.- 819,92 лв. и
лихва – 119,81 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2015 г. – 2 092,80
лв. и лихва - 518,05 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2016 г. – 402,42 и
лихва към горната сума – 58,80 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. – 1 308
лв. и лихва- 323,78 лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ за 2016 г. в размер на 251,51
лв. и лихва – 36,75 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Пловдив да заплати на М.В.К., ЕГН **********,
с ЕТ „М.К.“, ЕИК ***, с посочен адрес в ***, разноски по делото в размер на
1069 лв. /хиляда и шестдесет и девет лева/.
ОСЪЖДА
М.В.К., ЕГН **********, с ЕТ „М.К.“ ЕИК ***,
с посочен адрес в ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 785 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: