РЕШЕНИЕ
№ …….. / 29.01.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесети
януари, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 347 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Профи кредит България“
ЕООД, подадена
чрез пълномощник,
против решение № 432/31.10.2019г. по
гр.д. № 592/2019 г. по описа на
РС Разград, само
в частта, с която
е отхвърлен като погасен по давност предявения иск за установяване на задължение
на Н.Л.Д. и И.Г.И. за
плащане на сумата 1 980лв., представляваща
неизплатена част от главница по договор за револвиращ заем №
**********. Жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение, свързани
с изводите на съда относно момента на падежиране на задължението и съответно
дали давностният срок за погасяването му е изтекъл.
Въззиваемите
Н.Л.Д. и И.Г.И. не
са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание изразяват становище чрез упълномощения адвокат за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка, относима към предмета на въззивно обжалване: На 10.08.2011г.
е сключен договор за револвиращ заем № **********, по силата на който „Профи
кредит България“ЕООД е предоставил на Н.Л.Д. кредит в размер 2 500лв. със
срок 48 месеца. Определен е размер на месечните погасителни вноски от 169лв., при
годишен процент на разходите 102,94%, годишен лихвен процент 77,15% и лихвен
процент на ден 0,21%. Месечният падеж на всяка вноска е уговорен на пето число
от месеца. Договорът е подписан от И.Г.И. в качеството й на солидарен длъжник.
Сумата по кредита в размер
2 500лв. е преведена по сметка на Н.Д. на 11.08.2011г., видно от
приложеното платежно нареждане. Ищецът представя извлечение от сметката на Н.Д.,
от която се установява, че последната е извършила три погасителни вноски от по
169лв. и още 7,60лв. В исковата молба кредиторът признава неизгодния за него
факт, че по договора е извършено погасяване на задълженията в размер на 520лв.,
което признание се подкрепя от представеното извлечение от сметката на длъжника.
Ответниците оспорват единствено обстоятелството за плащане на третата вноска от
169лв. и последната вноска от 7,60лв., но не и че са внесли първите две вноски.
При това положение съдът приема направеното от ищеца признание, че по сключения
договор са извършени погасителни плащания в общ размер 520лв.
В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в исковата молба ищецът посочва, че поради неизвършване
на уговорените плащания длъжниците са изпаднали в забава и съгласно общите
условия договорът е прекратен на 20.03.2012г. Крайният срок за погасяване на
кредита е изтекъл на 5.09.2015г. и с изтичането на този срок е настъпила
изискуемостта на задължението на длъжника в пълния неплатен размер. Липсват
доказателства за изпратено от кредитора уведомление до длъжниците за
едностранно прекратяване на договора на 20.03.2012г., а и никоя от страните не излага
твърдение в този смисъл.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба срещу
частта от решението, с което е отхвърлен искът за установяване на задължението
на ответниците за дължимост на неплатената част от усвоената кредитна сума в размер
1 980лв., е основателна.
Въпросът, който стои за
разглеждане във въззивното производство, е дали вземането за горната сума е
погасено по давност, който въпрос е обусловен от преценка за момента на
изискуемост на същото това вземане. Ищецът твърди във въззивната жалба, че този
момент настъпва с изтичане на срока за погасяване на целия кредит – 5.09.2015г.
и към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2019г.
(изпратено по пощата) петгодишният срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на
задължението не е изтекъл. Ответниците считат, че след като ищецът е посочил,
че договорът е прекратен на 20.03.2012г. поради неизпълнение на задължението за
плащане, този е моментът, от който цялото задължение следва да се счита за
изискуемо и съответно погасено по давност.
Въззивният съд приема следното:
настъпването на предсрочна изискуемост (в случая се посочва датата 20.03.2012г.)
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост,
съответно предсрочното прекратяване на договора, има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването, т.е. това обстоятелство не
настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението
е достигнало до длъжника. Такова уведомление ищецът не е изпратил до
ответниците, нито се твърди, че е изпратено Напротив, ищецът сочи на
обстоятелството за настъпило автоматично прекратяване на договора за кредит по
силата на общите условия, което не може да бъде споделено поради изложените
по-горе съображения, наложили се в съдебната практика.
По-нататък, в множество
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд (напр.
решение № 38/26.03.2019г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, ІІт.о.) е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на
погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части – чл. 66 ЗЗД. Приложимата
по отношение на това задължение обща петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД следва
да се изчислява от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а
не от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Конкретните
договорености – падеж на месечната вноска на 5-то число от месеца, издължаване
на 48 вноски и усвояване на кредита през м.август, 2011г., сочат на краен срок
за издължаване на кредита 5.09.2015г. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 24.01.2019г., общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Вземането на „Профи кредит България“ЕООД за невърнатата част в размер
1 980лв. от усвоения кредит по договора не е погасено по давност. Като е приел обратното, въззивният е
постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което да се приеме за установено задължението на
ответниците в този размер. Възраженията им за нищожност на договора поради
наличието на неравноправни клаузи относно ГПР, годишен лихвен процент и
неустойка, възприети и от районния съд, се споделят от настоящия въззивен
състав, но не са предмет на въззивната претенция, очертана с искането в
жалбата. Предмет на въззивна проверка е само частта от решението, отнасяща се
до съществуване на задължението за връщане на това, което е получено по
кредита, след приспадане на извършените погасителни вноски. В извлечението от
сметката на длъжника внесените пари са отнесени за погасяване както на
главница, така и на лихва, но предвид нищожността на клаузите за изплащане на
лихви, за които искът е отхвърлен с влязло в сила решение, вноските за тях
следва да се отнесат към погасяване на главницата и признатата от ищеца като
заплатена сума от 520лв. следва да бъде приспадната само от дължимата главница
в общ размер 2 500лв. Така задължението на ответниците остава в размер
1 980лв. и следва да бъде прието за установено като съществуващо към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изхода от спора следва
ново произнасяне и за направените разноски в заповедното и първоинстанционното
производство. Съдът не споделя довода на въззиваемите, че решението в частта за
разноските е влязло в сила. Въпросът с разноските не е самостоятелен, а е
обусловен от изхода на правния спор и при различен изход следва новото им разпределение
по правилата на чл.78 ал.1 и 3 ГПК. Решението на РС в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответниците сумата 1 500лв. за разноски следва да
бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което същият бъде
осъден да заплати на Н.Л.Д. сумата 1 188,53лв. Н.Д. и И.И. следва да
заплатят на „Профи кредит България“ЕООД сумата 50,02лв. за сторени в
заповедното производство разноски и 101,86лв. за разноските в
първоинстанционното производство.
Страните претендират разноските
във въззивното производство и предвид основателността на въззивната жалба
ответниците следва да заплатят на ищеца сумата 149,32лв. за направени разноски,
от които 49,32лв. внесена такса за обжалване и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя решение № 432/31.10.2019г. по
гр.д. № 592/2019 г. по описа на
РС Разград
в частта, с която
е отхвърлен като погасен по давност предявения иск за установяване на задължение
на Н.Л.Д. и И.Г.И. за
плащане на сумата 1 980лв., представляваща
неизплатена част от главница по договор за револвиращ заем №
**********/10.08.2011г.
и в частта, с която „Профи кредит България“ЕООД е осъден да заплати на Н.Л.Д. и
И.Г.И. сумата 1 500лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това постановява:
Приема за установено, че Н.Л.Д.
и И.Г.И. имат
задължение към „Профи кредит България“ЕООД за плащане на сумата 1 980лв., представляваща неизплатена
част от главница по договор за револвиращ
заем № **********/10.08.2011г.
Осъжда „Профи кредит България“ЕООД да заплати на Н.Л.Д.
сумата 1 188,53лв. за направени разноски в първоинстанционното
производство;
Осъжда Н.Л.Д. и И.Г.И. да
заплатят на „Профи кредит България“ЕООД сумата 50,02лв. за сторени в
заповедното производство разноски, сумата 101,86лв. за разноски в първоинстанционното
производство и сумата 149,32лв. за разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|