РЕШЕНИЕ
№ 260065/30.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 240 по
описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба от П.В.В., срещу
Наказателно постановление №0323-0039/24.06.2020 г., издадено от директора н.О.н.М. с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за
неизпълнение на задължение по чл.209а, ал.1, вр.чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Аргументи за соченото се изтъква
обстоятелството, че нормата на чл.209а от Закона за здравето въвежда две наказуеми
изпълнителни деяния, а именно – „неизпълнение“ или „нарушение“, като видно от
НП и АУАН не е ясно кое от двете е осъществено от жалбоподателя. Посочва се, че
съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление
следва да съдържа доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение, което в случая не е сторено. Оспорва се изпълнението
на законовите задължения на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.54,
ал.4 от ЗАНН. Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло, алтернативно – да
бъде прието извършеното нарушение за маловажен случай.
В
открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Н., която поддържа изцяло аргументи в жалбата за отмяна
на НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата
страна не се явява и не се представлява, като от нейна страна е депозирано писмено становище
за неоснователност на жалбата и липсата на твърдените със същата неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се
излагат подробни мотиви в тази връзка. Претендират се и разноски, съобразно
чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.04.2020
г. около 21.45 часа, жалбоподателят П.В., заедно с приятеля си –
св.Я. с автомобила си се придвижил до автомивка, находяща се се в бившия „Прокомбинат“, на ул.“Кирил и Методий“ в гр.Велики
Преслав. След като измил колата, отишъл да се види с намиращия се в района
на автомивката друг свой познат – св.Х.. В. бил на общественото място, без поставена защитна маска, която да покрива носа и
устата му, в
т.ч. кърпа, шал и други. По същото
време свидетелят Н.М. и негови колеги от РУ ОД на
МВР-Велики Преслав извършвали обход на района, при който възприели
жалбоподателя, който се намирал на посоченото място – на открито без да е поставил предпазна маска по
време на извънредно положение във връзка с СОVID 19, съгласно Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. В тази връзка на жалбоподателя В. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 428020 от 16.04.2020 г.,
в който актосъставителят посочил, че е
нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, във вр.чл.63,ал.1 от Закона за
здравето, а именно, че В. се е намирал на обществено място без поставена
защитна маска, която да покрива носа и устата му, с което не е изпълнил
противоепидемичната мярка по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето,
въведена с т. 9, част I от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, изменена с негова Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
Актът бил подписан от нарушителя, като в същия като обяснение/възражение от негова страна било посочено,
че същият не е носил маска за „отрицателно“ кратко време, тъй като същата била
в колата му, а тя – на 20 метра от него. В. депозирал и сведения, видно от които не оспорил, че
действително в посочения ден и час не е носил
предпазна маска, причина за което изтъкнал, че паркирал автомобила си пред
автомивката на бившия Прокомбинат и отишъл на 20 метра до близкия ъгъл, в който
и момент дошли полицейски служители.
След
съставяне на акта, преписката била изпратена на Районна прокуратура – Велики Преслав, с оглед преценка
по компетентност за наличие на данни за
извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК, вр. ал. 1 от НК. С Постановление на прокурор от 08.05.2020 г. било отказано
образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер, като
било прието, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, а преписката била върната на ОД на МВР – Велики Преслав с оглед
преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност на
лицето. След получаване на постановлението и въз основа на така съставения акт,
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било
издадено Наказателно
постановление №0323-0039/24.06.2020 г.,
издадено от директора н.О.н.М. с което на жалбоподателя В. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/
лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето, за нарушение по Закона за
здравето, във вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето .
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М., частично от показанията на св.Я. и св.Х. както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за
изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля М.. Същите
следва да бъде кредитирани изцяло, доколкото свидетелят е извършил проверката и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства, касателно липсата на поставена защитна маска от
жалбоподателя, както и на вдигната на лицето му яка на дреха – тип „поло“,
твърдение релевирано от В. в жалбата му
пред настоящия съд. Показанията на св.М. се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочения свидетел не се
е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи
от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените от него
показания и приема същите за достоверни и правдиви. Противното, съдът намира
относно дадените показания на св.Я. и св.Х., които твърдят, че приятелят им при
проверката е бил с блуза с висока яка и които съдът
цени в цялост единствено по отношение времето, мястото на
извършване на нарушението, както и обстоятелството, което не е спорно по
делото, а именно - че жалбоподателят е
бил без предпазна маска. Показанията на двамата свидетели, съдът не кредитира, доколкото
ги преценява с оглед от една страна
предвид приятелските им отношения с жалбоподателя, а от друга - отчитайки
и обстоятелството, че тези на св.Я. не са относими към конкретният момент на
извършване на проверката от страна на полицейските служители, към мястото,
обществено такова, към което същият не е имал видимост, тъй като е бил в
автомобила на В., който след като той го е измил, „изкарал“ колата на паркинга
и отишъл отзад - зад сградата. В този
смисъл и свидетелят дава показания за предхождащ извършената проверка времеви
период касателно възприетото от същия по отношение предпазващите взети от
страна на приятеля му мерки. Твърденията на другия свидетел - св.Х., настоящия съд съд не намира за достоверни и с
оглед и на обстоятелството, че посоченото в тях е идентично с това, заявено в
жалбата на В., като то към момента на съставяне на акта, а и в последствие не е
било релевирано от последния, който както в АУАН, така и в дадените сведения е
заявил единствено, че за кратко се е отдалечил от автомобила си, поради и което
е било констатирано от полицейските служители липса на предпазна маска,
находяща се в колата. Предвид наличието на твърдяна както от свидетеля, така и
от него, предпазваща устата и носа му вдигната яка на блуза и още повече –
проведен в тази връзка заявен от свидетеля Х. разговор между проверяващите
полицейски служители и жалбоподателя, то логично би било именно и посоченото да
бъде отразено от страна на жалбоподателя и вписано в неговите обяснения,
доколкото именно по този начин В. заявява, че е
изпълнявал противоепидемичната мярка и очевидно е бил наясно, за методите свързани с предпазните мерки,
като обстоятелството, че това не е сторено към този момент, налага извод за несъотнетност на твърдяното с реално осъщественото.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление № 0323 – 0039 от
24.06.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр.
Шумен по силата на разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в
достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да
разбере какво му е вменено. В тази връзка следва да бъде посочено, че противно
на изтъкнатото в жалбата възражение, в НП се съдържа точно описание на
извършеното от жалбоподателя, с конкретна формулировка относно изпълнителното
деяние, а именно – неизпълнение на противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето. Посочена е и нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно
разпоредбата на Закона за здравето в
сила към датата на извършване на деянието, при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка със
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със заповеди №РД-01-131/17.03.2020
г., №РД-01-139/19.03.2020 г, №РД-01-144/22.03.2020 г , №РД-01-154/26.03.2020 г,
№РД-01-168/30.03.2020 г, №РД-01-169/31.03.2020 г , №РД-01-172/02.04.2020 г ,
№РД-01-195/10.04.2020 г № РД 01-197/11.04.2020 г. и следващи такива – всички на
Министъра на здравеопазването и по-конкретно в т. 1 от раздел I на същата били
преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Посочената заповед
представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно
разпоредбата на чл. 73 от АПК и
доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите,
посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от
разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица
в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на
изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на
извършване на деянието/16.04.2020 г./.
От
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител –
свидетеля М., се установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време на
действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места жалбоподателя се е намирал до автомивка, в бившия „Прокомбинат“, на
ул.“Кирил и Методий“ в гр.Велики Преслав, което место представлява "обществено место" по
смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравето. Същият е бил без поставена защитна маска за лице, която да
покрива носа и устата , в т.ч. кърпа, шал и други, като по този начин не е
изпълнил противоепидемична мярка с оглед обявената извънредна епидемична
обстановка. Предвид изложеното се налага извода, че П.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в сила към 16.04.2020 г., във вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ има бланкетен характер и регламентира единствено вида и параметрите на
санкциите, предвидени за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по нормативните изисквания на закона, от което следва, че с посочването на конкретното нарушение на
съответната противоепидемична мярка и заповедта на министъра на
здравеопазването, с която е наложена, са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което
налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не
престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното
деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не
може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална
пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла
вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При преценка
на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието, но
преди издаване на наказателното постановление е последвала промяна, както в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
така също и на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче
първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а
е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа
идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни
противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е
препращала към разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в
текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била предвидена
възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни заповеди,
въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението такава
възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /, поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /изм. ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
препраща именно към текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
За
посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от 09.04.2020
г. / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за
лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
предвидения за това деяние минимум от 300 лева, излагайки конкретни мотиви относно
решението си, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Съдът при
преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно,
обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност
същият да реализира правата си по един адекватен начин, противно на посоченото
в така депозираната пред настоящия съд жалба.
С оглед на
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото
производство са претендирани разноски от двете страни, при определянето на
които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В случая, с оглед изхода на делото, такива следва да бъдат
присъдени на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, и съобразявайки, че
процесуалния представител на въззиваемата страна не е участвал в проведените заседания
намира, че на същата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата н.чл. 27е от Наредбата
за правната помощ, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от
горното и н.основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №0323-0039/24.06.2020 г., издадено от директора на О.на М. с което на П.В.В.
с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за
неизпълнение н.задължение по чл.209а, ал.1, вр.чл.63, ал.1 от Закон.за
здравето.
ОСЪЖДА „П.В.В. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на О.на М. сумата
от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: