Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
Гр.Оряхово,17.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 161 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл.143 и чл.149 СК
от Д.Н.М., с ЕГН ********** лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Н.М.Н., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. А.К.-*** против С.Р.Д., с ЕГН ********** ***, за:
-осъждане на ответника да заплаща на роденото
от съвместното съжителство между страните дете Д.Н.М., с ЕГН ********** лично и
със съгласието на неговия баща и законен представител Н.М.Н., с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 200.00
лв., считано от 25.05.2020 г., платима до 15-то число на месеца за който се
дължи по банков път, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, както и за
-осъждане на ответника, да заплати на Д.Н.М.,
с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител издръжка за минал
период от време, в размер на 1400 лв., или
по 140 лв. месечно, считано от 01.07.2019 г. до 25.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2020 г., до окончателното и
изплащане.
Претендират се и направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че страните нямат
сключен граждански брак, а живели в съвместно съпружеско съжителство, от което
имат родено едно дете – Д.Н.М., с ЕГН **********.От 01.04.2019 г. страните са
във фактическа раздяла, когато ответницата напуснала семейното жилище и се
установила да живее в гр. Гурково на посочения в молбата адрес, а ищеца останал да живее със своя баща
в гр. Мизия. Към настоящият момент единствено грижи за детето полага неговия
баща, който задоволява текущите му нужди. Сочи се в молбата, че през последната
една година ответницата е участвала със средства за отглеждането и възпитанието
на детето инцидентно с няколко вноски. На два пъти по 100.00 лв. и веднъж 80.00
лв. Въпреки многократните покани от страна на ищеца, оттогава ответницата не е
осигурявала средства за издръжка на детето.
Твърди се също, че Д.Н.М. през учебната
2019/2020 г. е ученик в 8-ми клас в „Професионална гимназия по
механоелектротехника“ гр. Плевен, редовна форма на обучение. Живее в
Общоградско средношколско общежитие Плевен и определения месечен наем от 80 лв.
за ползване на пансиона се заплаща от родителите на учащите след първата учебна
година. Няма осигурен стол за хранене и същото е изцяло за сметка на учащия.
Сочи се, че пансиона е отдалечен от училището и ищеца ежедневно ползва градски
транспорт, като всеки месец купува абонаментна карта за 16 лв. Учебниците и
помагалата към тях изцяло се закупуват от Д..
Задължен е и да отделя средства и за специализирана литература по
електротехника. Тъй като няма транспорт, който да обслужва директен маршрут
Плевен-Мизия, след приключване на
учебната седмица, бащата на ищеца пътува с личния си автомобил до гр. Плевен,
за да го прибира, след което го връща отново за училище.
В подкрепа на иска са представени писмени и
гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В
отговора ответницата не оспорва иска по основание, а само по размер. Счита, че
исканият размер на издръжката е завишен и че единствено приемливият размер на
издръжка за нея е съгласно чл.142 ал.2 от СК, а именно-минимален размер от
¼ от МРЗ в размер на 152.50 лв. Сочи, че с оглед ситуацията и растящият
размер на разходите за комунално обслужване на ползваната от нея квартира, е
склонна да приеме ангажимент за месечна издръжка в размер на максимум 160.00
лв., считано от 26.05.2020 г., до навършване на пълнолетие на синът и. По
отношение на издръжката за минало време
в размер на 1 400 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2020 г.,
да бъде приспадната сумата от 320.00 лв., действително платени от нея суми,
както и сумата от 20.00 лв., ежемесечно заплащан от нея абонаментен план към
мобилен оператор. Счита, че сумата от 1 000 лв. действително се дължи от
нейна страна.
Към отговора са представени и приети
писмени доказателства. В отговора се
прави искане да се прецезира размера на адвокатското възнаграждение
претендирано от ищеца, тъй като е в невъзможност да изплаща дори исканата
издръжка.
На осн. чл. 21, ал.1, т. 15, във връзка с чл.
15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, по делото е изготвен и представен
социален доклад от Дирекция „СП“ Оряхово.
Производството
е по чл. 310 т.6 ГПК, вр.чл.143 и чл. 149 СК – бързо производство по иск за
издръжка на малолетно дете.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца поддържа
иска.
Ответницата не се явява и не се представлява.
В становище вх. № 1971/22.07.2020 г., същата поддържа подадения писмен отговор
и сочи, че не е в състояние да се яви в съдебно заседание.
Оряховският районен съд, като анализира и
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа Акт за
раждане № 110/20.09.2005 г. на Община Оряхово е видно, че ответницата е майка
на малолетното дете Д.Н.М., с ЕГН **********.
Бащата на ищецът е трудово ангажиран, за
което между страните няма спор и се потвърждава от констатациите в Социалния
доклад на Д”СП”-Оряхово и Удостоверение за доходите му, издадено то
„ЕНЕРГОРЕМОНТ“ Козлодуй ЕООД. Същият получава БТВ около 1200 лева месечно.
Ответницата работи по трудов договор №
57/30.09.2019 г., като преди това е била безработна.
Д. Н.М.
е ученик в Професионална гимназия по електротехника гр. Плевен, като през учебната
2020/2021 г. ще бъде ученик в 9-ти клас.
От представения по делото социален доклад
се установява следното: детето Д., е родено от фактическото съжителство на Н.М.Н.
и ответницата С.Р.Д.. На 01.04.2019 година страните се разделили, като
ответницата напуснала семейното жилище в гр. Мизия и се установила в гр.
Гурково. Детето останало при бащата, като само той полага грижи за него. Бащата
работи на трудов договор, но среща финансови
затруднения при отглеждане на детето. В същото време е осигурил жилище в добро
техническо състояние, с вещи от първа необходимост, удобства за живеене и
изобщо добри условия за отглеждане на детето. То има приличен външен вид и
видимо поддържана лична хигиена, облечено подходящо за сезона. Има личен лекар
– д-р Злата Николова с практика в гр. Мизия. В момента е клинично здраво.
Предвид изложеното, дават становище за основателност на предявеният иск.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка С. Валентинова Николова -съпруга на бащата Н.М.Н. се установява, че след
раздялата между родителите на Д., основни грижи за него полага бащата, който му
е осигурил всичко необходимо за правилното му развитие и възпитание. През
новата учебна година Д. ще бъде в 9-ти клас в гр.Плевен, за което се необходими
средства, тъй като детето живее в общежитие, няма стол, необходимо е закупуване
на учебници, учебни помагала, както и допълнителни учебници и помагала,
необходими му за училище. Д. получава стипендия за добър успех в размер на 40
лв. Общежитието което ползва месечния наем е в размер на 20 лева, а месечната
карта за градски транспорт е в размер също на 20 лева. На ден бащата му дава по
15 лева за храна, тъй като в училището няма стол. Свидетелката сочи, че всеки уикенд
Д. *** и тъй като няма обществен транспорт бащата го взима и връща до Плевен с
автомобил. Свидетелката сочи също, че майката живее в гр. Гурково и работи по
трудов договор. Същата е изпращала три пъти парични средства на Д., но от
миналата година не са се виждали, но поддържат връзка по телефона.
От така установеното от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Нормата на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда,
че размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
След като по настоящото дело по безспорен
начин се установи, че ответницата е майка на непълнолетното дете и след като по
делото не се доказа от ответницата, като тежестта на доказване е нейна, че към настоящия момент същата осигурява
издръжка за децата си,а напротив в съдебно заседание заявява, че не е издържала
детето си Д. Н.М., то предявеният иск с
правно основание чл.143, ал.2 от СК е
основателен.
По отношение на размера на издръжката, който
следва да заплаща ответницата на непълнолетното си дете, съдът намира следното:
Ответната страна оспорва иска по размер, като
твърди, че е получава трудови доходи в размер на минималната работна заплата.
ИЗВЕЖДАЩ критерий е че двамата родители дължат издръжка на своите не навършили
пълнолетие деца, независимо дали могат да се издържат от имуществото си при
условията на чл.143, ал.2 СК. Нуждите на детето, за което се търси издръжка е
самостоятелен, необвързан с възможностите критерий за размера на издръжката.
Нуждите, това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане на
детето и неговото възпитание, те са средство за задоволяване на всестранните
потребности по изграждане на личността му. Критерият “възможности” на двамата
родители, заедно и поотделно това са всички доходи, имуществата им, предмет на
изпълнение, както и всички други възможности, произтичащи от квалификацията или
от други обстоятелства, зависещи от ролята на съответния родител. Безспорно е,
че следва всяко дете да бъде издържано от родителите си. Съдът приема, че
месечните нужди на дете на възраст от 15 години , които следва да се
разпределят между задължените лица е в размер на 360 лева.От доказателствата по
делото е видно, че този размер не би затруднил двамата родители, тъй като и
двамата са в трудоспособна възраст и получават трудови възнаграждения. Видно от
събраните по делото доказателства, майката живее в гр. Гурково, работи по
трудово правоотношение и получава трудови доходи в размер на минималната
работна заплата 610 лв., няма други деца
за които да се грижи, бащата работи по трудово праотношение и получава БТВ
около 1200 лева, като е поел цялостни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето.Така определената сума на дължимата се издръжка е в границите на чл.
142, ал.2 СК, който предвижда минимум на
месечната издръжка за всяко дете в
размер на ¼ от минималната работна заплата. С така определения размер на
издръжка не би се насърчило разточително съществувание, а биха се посрещнали
най - належащите и неотложни нужди на детето, поради което законосъобразно и
справедливо е искът да бъде уважен до размер на ежемесечна издръжка от майката
за непълнолетното дете в размерът описан по- горе, а именно в размер на по 180
лева месечно, като искът над уважения размер следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Предвид разпоредбата на чл.72 от ЗЗД,
издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко
просрочено задължение, считано от първия ден на месеца следващ този, за който
се дължи.
В частта на решението относно присъдената
издръжка, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание
чл.242, ал.1 от ГПК.
По отношение
на иска по чл. 149 от СК :
Ищецът
претендира издръжка за минал период от време, в размер на 1400 лв., или по 140
лв. месечно, считано от 01.07.2019 г. до завеждане на иска - 26.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2020 г., до
окончателното и изплащане
Ответницата
оспорва размера на предявения иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало време,
като навежда доводи, че е платила сумата от 320 лева за издръжка на детето/за
което представя платежни документи/, както и сумата от 220 лева представляваща
платени месечни вноски за мобилен телефон на детето за 11 месеца назад.
От
твърденията на страните и събраните по делото писменни и гласни доказателства
се установи, че от 01.04.2019г. страните по делото не живеят заедно, като
грижите по отглеждането и издръжката на детето Д. Н.М. е поел само бащата, който е осигурявал
средства за издръжката на детето. Ответницата не е плащала издръжка за детето
си. Поради тази причина, съдът намира за основателно искането за присъждане на
издръжка за минал период, който според чл.149 СК може да бъде най-много за една
година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба в конкретния случай –
26.05.2019г. от пощенското клеймо на плика. От разпита на св.С. Николова и от
представените с отговора на ИМ писмени доказателства – 2бр. системен бон за
пощенски запис от 16.09.2019г. и 16.10.2019г. и 1 бр. платежно нареждане
02.03.2020г., се установява, че ответницата през м. септември и м. октомври
2019г. е заплатила на ищеца сумата от 200 лева за издръжка, а през м. март
2020г. е заплатила сумата от 120 лева. От изложеното съдът намира, че искът по
чл.149 СК е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера на претендираната
месечна издръжка за минал период в размер на 140 лева месечно за периода от 10
месеца считано от 01.07.2019г. до датата на завеждане на иска 26.05.2020г.
Съдът намира, че сумата от общо от 320 лева, която ответникът е заплатил на
ищцата през м. септември и октомври 2019г. от 200 лева и през м. март 2020г.
следва да бъде приспадната от размера на дърлжимата издръжка за минал период.
Предвид
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д. Н.М. със съгласието на неговия баща и законен
представител Н.М.Н., сумата от 1080.00 лева представляваща месечната издръжка
за непълнолетното дете в размер на 140.00 лева, за периода от 01.07.2019г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.05.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за тази
инстанция,съобразно уважената част от иска в размер на сумата от 360.00 лева
представляваща платен адвокатски хонорар.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на ОРС и следващата се държавна такса: за иска по чл. 143 СК- 259.20
лв., а за иска по чл. 149 лв. – 50 лв.
Мотивиран от горното, Оряховският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на основание чл.143, ал.2 от Семейния кодекс на непълнолетното
си дете Д.Н.М., с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен
представител Н.М.Н., с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 180.00 лв./сто и осеммдесет лева и нула
ст./, считано от предявяване на иска – 26.05.2020г. до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 200 лв. месечно
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Р.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.149 от
Семейния кодекс на непълнолетното си дете Д.Н.М., с ЕГН ********** със
съгласието на неговия баща и законен представител Н.М.Н., с ЕГН ********** *** месечна
издръжка за минал период от 1080.00 /хиляда и осемдесет лева и нула ст./, считано
от 01.07.2019 г. до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.05.2020 г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 1400.00
лв., като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА С.Р.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Оряховски районен съд държавна такса върху
присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 259.20 лв./ двеста петдесет и девет лева и двадесет
стотинки/, както и държавна такса върху
присъдената издръжка за минало време – 50.00 лв./петдесет лева/.
ОСЪЖДА С.Р.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетния Д.Н.М., с ЕГН ********** със
съгласието на неговия баща и законен представител Н.М.Н., с ЕГН ********** ***1
сумата от 360.00 лева /триста и
шестдесет лева и нула ст./ деловодни разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: