№ 1418
гр. Варна , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500348 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 15436/02.08.2021 г. от М. П. АТ., чрез адв. М.С., с
искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и за допълване по реда
на чл. 250 от ГПК на Решение № 1337/27.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 348/2021
г. по описа на ВОС.
В молбата се отправя искане за допълване на постановеното по настоящото дело
решение, като се отмени Решение № 2552/07.06.2019 г., постановено по гр. дело №
12546/2017 г. по описа на ВРС в частите, с които молителката е осъдена да заплати
сторените от Н. В. Д. и В. Г. Р. разноски в производството, както и дължимата държавна
такса по уважения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Претендира се също изменение на
въззивното решението в частта за разноските, като се иска присъждане на разноски, сторени
в производството пред ВРС по гр. дело № 12546/2017 г. и пред ВОС по в. гр. дело №
1634/2019 г.
В предоставения от съда срок е постъпил отговор от насрещните страни - Н. В. Д. и
В. Г. Р., чрез адв. В.К., в който е изразено становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност - за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
С Решение № 16 от 03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1637/2020 г. на ВКС, I ГО е
обезсилено Решение № 1546 от 20.12.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1634/2019 г. по
описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения иск
по чл. 109 от ЗС.
1
Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на М. П. АТ. срещу
Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12546/2017 г. по описа на ВРС, Х-
ти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС въззивницата е осъдена да премахне
поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено
в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението –
тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до
допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/
етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на
ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Жолио Кюри“ № 73.
С Решение № 1337/27.07.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл,
като е е обезсилил Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 12546/2017 г.
по описа на ВРС, Х-ти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС по предявени от
В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН ********** искове, М. П. АТ. с ЕГН **********
е осъдена да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня
и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез
които помещението – тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и
баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на
първи /партерен/ етаж, собственост на ищците и по този начин смущават правото им на
ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Жолио Кюри“ № 73, отменил е Решение № 2552 от 07.06.2019 г., постановено по гр. д. №
12546/2017 г. по описа на ВРС, Х-ти състав, в частта, с която на основание чл. 109 от ЗС М.
П. АТ. с ЕГН ********** е осъдена да премахне помещението, представляващо баня и
тоалетна, изградено в тераса на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна,
ул. „Жолио Кюри“ № 73, и вместо него е отхвърлил на основание чл. 109 от ЗС предявените
от В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с ЕГН ********** срещу М. П. АТ. с ЕГН
********** искове за осъждане на ответницата да преустанови ползването и да премахне
помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в тераса на втория етаж на
жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Жолио Кюри“ № 73. В резултат на това
произнасяне, ВОС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н.
В. Д. с ЕГН ********** да заплатят на М. П. АТ. с ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща съдебни разноски по делото.
Молбата е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане,
отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това
процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе
по част от спорния предмет.
В настоящия случай, видно от диспозитива на постановеното от ВОС решение, съдът
2
е пропуснал да се произнесе по въпроса за разпределението на съдебните разноски,
присъдени с първоинстанционното решение, който е последица от разрешаването на
материалноправния спор, респективно от уважаването или отхвърлянето на исковата
претенция. Съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото, а именно
отхвърляне на предявения от Н.Д. и В.Р. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, както и
влязлото в сила решение на ВРС в частта относно иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
настоящият състав намира, че искането за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на
постановеното по делото решение, посредством отмяна на първоинстанционното решение в
частта за разноските, с което молителката е осъдена да заплати сторените от Н. В. Д. и В. Г.
Р. разноски в производството, както и дължимата държавна такса по уважения иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът счита, че и направеното искане за изменение на постановеното по настоящото
дело решение в частта за разноските, също е основателно, доколкото искането за
присъждане на разноски пред всички инстанции е направено своевременно, представени са
списъци по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата има право на разноски пред първата
инстанция, съобразно представения пред ВРС списък по чл. 80 от ГПК (л. 434 от гр. дело №
12546/2017 г.), с който се претендират разноски в общ размер от 1345 лв., от които
адвокатско възнаграждение - 730 лв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие (л. 435), за СТЕ – сумата от 600 лв. и за СУ – 15 лв., чието плащане се установява
със съдържащите се по делото платежни документи. За производството пред ВОС по в. гр.
дело № 1634/2019 г. се дължат разноски в общ размер от 740 лв., съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК (л. 45 от делото), договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., и заплатена държавна такса за
въззивно обжалване – 40 лв., за която е представено платежно нареждане.
По гореизложените съображения, настоящият състав счита, че подадената молба от
М. П. АТ., чрез адв. М.С., с искане за изменение в частта за разноските по реда на чл. 248 от
ГПК и за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 1337/27.07.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 250 от ГПК, ДОПЪЛВА Решение № 1337/27.07.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОТМЕНЯ Решение № 2552/07.06.2019 г., постановено по гр. дело № 12546/2017 г. на
ВРС, в частта за разноските, с която ВРС:
ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на В. Г. Р., ЕГН **********, и Н.
В. Д., ЕГН **********, сумата от 637,50 лв., представляваща сторени в производството
разноски, с оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на адв. В.К. сумата от 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА М. П. АТ., ЕГН **********, да заплати на Районен съд – Варна, по сметка
на съда, сумата от 80,00 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно
уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС.
На основание чл. 248 от ГПК, ИЗМЕНЯ Решение № 1337/27.07.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 348/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Г. Р. с ЕГН ********** и Н. В. Д. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. АТ. с ЕГН ********** допълнително сума в
размер на 1345,00 лв. (хиляда триста четиридесет и пет лева), представляваща сторени
разноски в производството по гр. дело № 12546/2017 г. по описа на ВРС, както и сумата в
размер на 740,00 лв. (седемстотин и четиридесет лева), представляваща сторени разноски
в производството по в. гр. дело № 1634/2019 г. по описа на ВОС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4