Определение по дело №62/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260164
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№.................................

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА 

ИВАНКА ДРИНГОВА

                          

                                    

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 62 по описа за 2020г.  

за да се произнесе, намери следното:

 

Производството по делото се развива след частичната отмяна на определение № 502/10.02.2020г. по гр.д. № 62/2020г. на ВОС-ГО с определение № 299/08.06.2020г. и делото е върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по ч.ж. № 83325/12.11.2019г.

С частна жалба вх. № 83325/12.11.2019г. от Д.А.К., гражданин на Руска федерация, управител на ЕС на адрес гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, чрез адв. Кр.Митова се обжалва  определение № 12889/02.10.2019г. по гр.д. № 14957/2019г. на 46-ти състав на ВРС, в частта, в която по реда на чл. 389 от ГПК е спряно изпълнението на взетите на 16.08.2019г. решения на ОС на ЕС, както следва:  по т. 1 от дневния ред, с което е приет отчета на управителя Д.К.; по т. 2 от дневния ред, с което Д.К. е избран за управител на етажната собственост; по т. 3 от дневния ред, с което Олег Александрович Свещников е избран за касиер; по т.4 дневния ред, с което Лариса Анатолиевна Лобзова-Примова е избрана за главен контрольор; по т. 5 от дневния ред, с което са избрани трима контрольори-Григорий Черняк, Анна Николаевна Головина и Евгений Александрович Омельяненко; по т. 6 от дневния ред, с което е приет годишен бюджет на етажната собственост на сградата в размер на 75 000 лв.; по т. 7 от дневния ред, с което е прието вноските по чл. 50 от ЗУЕС за основния фонд за ремонт да се изчисляват, съгласно формулата- минимална заплата в Р България- на 560 лв. /2019 г./100 х /1 + % от идеалните части на апартамента/ х 12 месеца; по т.8 дневния ред, с което е прието основните вноски да се повишават според размера на минималната работна заплата.

Считайки обжалваното определение за неправилно по изложените в жалбата съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на молителя за допускане на обезпечение.

В писмен отговор „Миг-Маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“, № 15, представлявано от управителя Г.И.Н. оспорва частната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде оставена без уважение частната жалба и потвърдено обжалваното определение.

Настоящият състав приема постъпилата частна жалба вх. № 83325/12.11.2019г. от Д.А.К., в качеството му на управител на ЕС на адрес гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, чрез адв. Кр.Митова за допустима, но неоснователна по съществото си.

Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по съдебен ред. Докато, обаче, исковият процес трае, е възможно едно незаконосъобразно решение на общото събрание да бъде изпълнено, така че успешно проведеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС да се окаже без практическа полза - да се извърши преустройство в общите части, срещу ищеца да се проведе принудително изпълнение на едно притезание, което впоследствие бъде съдебно отречено, и др. п. Според чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. По своята цел искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес - то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Правното средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на иска. Ето защо определението, с което съдът се произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението", предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК и намираща се в Част четвърта на ГПК "Обезпечително производство".

Настоящият състав намира, че правилно ВРС е приел, че без спиране на изпълнението на взетите решения от ОС на ЕС на 16.08.2019г. по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, до произнасяне на съда по тяхната законосъобразност е възможно да доведе до увреда на интереса на етажните собственици. Видно в ЕС са проведени две ОС-на 02.08.2019г., на което ОС е избран за управител на ЕС лицето Г.Н., а на 16.08.2019г. е проведено последващото ОС, на което е изслушан и  приет отчета на управителя Д.К. и предложение за използване на остатъка от средства по банковата сметка в Банка „ДСК“ ЕАД извън тези средства по чл. 50 от ЗУЕС чрез гласуване на бюджета по т. 6 от дневния ред; за управител на същата ЕС е избран Д.К.; избран е Олег Александрович Свещников за касиер на ОС; избран е главен контрольор на ЕС, в лицето на Лариса Анатолиевна Лобзова; избрани са още трима контрольори-Георгий Черняк, Анна Николаевна Головина и Евгений Александрович Омельяненко; приет е годишния бюджет на ЕС; прието е предложението за вноските на етажните собственици по чл. 50 от ЗУЕС; прието е решение за вноските за управление и поддръжка на ЕС  по чл. 51 от ЗУЕС.

Изпълнението на решението по избора на управител на ЕС, секретар и контрольори на ОС от 16.08.2019г., при наличието на проведено такова ОС  и взети аналогични решения на 02.08.2019г. биха довели до невъзможност за нормално функциониране на етажната собственост, тъй като различни лица се легитимират като нейни органи, който осъществява управлението и представителството на етажната собственост в отношенията й с други правни субекти и извършват контрола по функционирането на ЕС и изпълнението на взетите решения. Решенията с икономически характер-по приемане на отчета на управителя, гласуването на годишния бюджет, приетите решения за вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ и за разходи за управление и поддържане на общите части по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС също биха имали  съществени последици за правната сфера на всички собственици, в случай на отмяна.

Доколкото обезпечението се иска да бъде допуснато по висящ иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, то въпросът за неговата вероятна основателност не би следвало да бъде обсъждана, както  е постъпил и ВРС. Достатъчно е, че се налага извода, че при изпълнение на обжалваните решения докато трае съдебният процес е налице реална опасност от увреждане на интересите на всички етажни собственици и в частност тези на ищцовото дружество, за да бъде прието, че е налице обезпечителна нужда. Посочената от молителя обезпечителната мярка - спиране на изпълнението на обжалваните решения на ОС на ЕС е нормативно определена в чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, поради което адекватна на обезпечителната нужда.

Неоснователни са всички оплаквания в разглежданата частна жалба. Без правно значение по спора е цитираното решение от 04.07.2019г. и допълващото го такова от 01.08.2019г., с които са потвърдени повечето от решенията на ОС на ЕС от 30.08.2017г. Не би била избягната дуалността в управлението на процесната сграда, ако не е спряно производството по оспорваното решение по по-късно проведеното през 2019г. ОС на ЕС. Съдът не би следвало и да се произнася по основателността на спора, чрез произнасяне по чл. 389 от ГПК. Това е приел и в обжалваното определение, позовавайки се на разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/24.06.2016г. по ТД № 5/2014г. на ОСГК. На следващо място следва да бъде посочено, че с допуснатото обезпечение не се засягат правата на Д.К., гласувани му с решението на ОС на ЕС от 3.07.2017г. Възраженията за незаконно свикване на ОС на ЕС за 16.08.2019г. ще бъдат разгледани по спора с правно основание чл. 40 от ЗУЕС по същество, но не и по-рано, още по-малко при обезпечаване на иска. Защо ВРС не е спрял изпълнението и по взетите в т. 9 и т. 10 /вероятно се има предвид т. 11, доколкото това е обжалваното решение, а по т. 10 от дневния ред няма взето решение/ решения на ОС на ЕС от 16.08.2019г. няма да бъде обсъждано, доколкото в тази част частна жалба липсва. В обобщение на казаното вече, може да бъде посочено, че съставът не споделя виждането на частния жалбоподател, че не са налице условията за допускане на обезпечение.

Частната жалба е неоснователна. Следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частна жалба вх. № 83325/12.11.2019г. от Д.А.К., гражданин на Руска федерация, в качеството му на управител на ЕС на адрес гр. Бяла, Варненска област, ул. „Цар Ивайло“, № 1, с която обжалва  определение № 12889/02.10.2019г. по гр.д. № 14957/2019г. на 46-ти състав на ВРС, в частта, в която по реда на чл. 389 от ГПК е спряно изпълнението на взетите на 16.08.2019г. решения на ОС на ЕС, както следва:  по т. 1 от дневния ред, с което е приет отчета на управителя Д.К.; по т. 2 от дневния ред, с което Д.К. е избран за управител на етажната собственост; по т. 3 от дневния ред, с което Олег Александрович Свещников е избран за касиер; по т.4 дневния ред, с което Лариса Анатолиевна Лобзова-Примова е избрана за главен контрольор; по т. 5 от дневния ред, с което са избрани трима контрольори-Григорий Черняк, Анна Николаевна Головина и Евгений Александрович Омельяненко; по т. 6 от дневния ред, с което е приет годишен бюджет на етажната собственост на сградата в размер на 75 000 лв.; по т. 7 от дневния ред, с което е прието вноските по чл. 50 от ЗУЕС за основния фонд за ремонт да се изчисляват, съгласно формулата- минимална заплата в Р България- на 560 лв. /2019 г./100 х /1 + % от идеалните части на апартамента/ х 12 месеца; по т.8 дневния ред, с което е прието основните вноски да се повишават според размера на минималната работна заплата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

                                                     

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                      

 

 

                                                                          2.