Решение по дело №107/2023 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 януари 2024 г.
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20237250700107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 143                      25. 01. 2024 година                                           град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд                                                                                        Търговище  

 

на       шестнадесети  януари                                                                           2024 година                                                                        

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   АЛБЕНА СТЕФАНОВА   

                                                                                               СТОЯН КОЛЕВ   

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

КНАХД № 107 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „….“ № .., ет. .., представлявано от управителя П. П., чрез юрисконсулт Д.Б. против Решение № 76 от 10.10.2023 г. на РС-Омуртаг, постановено по АНД № 138/2023 г.  С посоченото решение съдът  е потвърдил Наказателно постановление № В-002085/09.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД на основание чл. 200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 ДРЗЗП.

Сочат се доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона касационно  основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 63в от ЗАНН.  Навежда  доводи и за маловажност. Твърди се, че „Максима България“ ЕООД не е накърнило правата или икономическите интереси на потребителите, като е обозначило освен цената за единица мярка - килограм и тази за 100 грама. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път и в случая липсват вредни последици за потребителите. Иска се да се отмени решението на РС-Омуртаг, както и да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра не се представлява пред АС – Търговище. От същия има депозирано становище, според което жалбата е неоснователна. В становището са изложени аргументи по съществото на спора и в подкрепа на законосъобразността на постановеното наказателно постановление. Административнонаказващият орган моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски в настоящото  производство.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище  дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид   законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена  в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е  неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Районният съд е бил сезиран с жалба против  Наказателно постановление № В-002085/09.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. „...“ № ..., ет. .., представлявано от управителя П. П., на основание чл. 200 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 ДРЗЗП.

От фактическа страна е установено, че на 06.03.2023 г. е съставен Акт № 002085 за установяване на административно нарушение против „Максима България“ ЕООД, за това, че при направена проверка на 24.02.2023 г. в обект магазин Т-Маркет, с адрес: гр. Омуртаг, община Омуртаг, област Търговище, адрес: ул. „Цар Освободител“ № 33, е установено с Констативен протокол № К-2748778/24.02.2023 г. при извършена съвместна проверка със служители на ОДБХ-Търговище и ЦУ на НАП – София, звено – Търговище, че търговецът „Максима България“ ЕООД извършва търговска дейност в обект - магазин „T-Маркет“, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33, като предлага за продажба плодове и зеленчуци, пакетирани храни, пакетирани колбаси, месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, кухненска продукция от „топлата витрина“, стоки за бита, уреди, дрехи и др. Установено е, че по време на проверката обектът работи, обслужват се клиенти, като с обявени продажни цени за мерната единица - килограм и същевременно с обявени продажни цени за 100 грама са изброените в акта и посочени по-горе стоки. Установено е в акта, че търговецът „Максима България“ ЕООД не е изпълнил административното си задължение да обозначи само цената за единица мярка за стоките, които се продават в насипно състояние, с което е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗЗП. Нарушението е извършено от „Максима България“ ЕООД в търговски обект - магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител“ № 33 и е констатирано от длъжностни лица на КЗП - РД Варна, звено Търговище, ОДБХ - Търговище и ЦУ на НАП - София, звено Търговище, на 24.02.2023 г. Въз основа на АУАН е издадено НП с идентично описание на нарушението. Със същото   е наложено   административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 23 ЗЗП във вр. § 13, т. 9 ДРЗЗП.    

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

Решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

Така установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се оспорва от касатора. Въз основа на нея районният съд е приел, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 23 от ЗЗП изисква цената на стоките, които се продават в насипно състояние, да се обозначава само за единица мярка. Отбелязал е, че легална дефиниция на понятието "цена за единица мярка" се съдържа в § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП и това е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока, която единица мярка, за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм. Посочил е, че според § 13, т. 10 от ДР на ЗЗП "стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че по този начин се изключва възможността за обозначаване на цената на тези стоки по начини, различни от нормативно установения като единствената цена, която следва да бъде обозначена, е тази на килограм, което изискване в случая не било спазено от касатора.

Районният съд е изложил съображения защо счита, че случаят не е маловажен. Посочил е, че начинът, по който са обявени цените на процесните стоки, въвежда в заблуждение потребителите, тъй като до наименованието на продукта, със значително по-дребен шрифт, е посочено "100 гр. ", а цената за килограм била изписана с още по – ситен шрифт. Така потребителят бил поставен в заблуждение досежно действителната цена на продукта като е принуден да прави изчисления, каквито законът не предвиждал да се правят, за да определи цената на стоката за килограм. Заключил е, че защитата на потребителите предпоставя, чрез посочване на всички стоки в единица мярка, те да могат да сравнят цените на стоките от един и същ вид на различни производители, без да им се налага да извършват математически изчисления.

Законът - § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин и по-конкретно чрез нейните дробни части (чрез грамове). От друга страна, както правилно е отбелязал и съдът чл. 23 от ЗЗП  изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки и по друг начин, различен от цената за посочената единица мярка, т. е. за 1 килограм. Това, от своя страна, означава, че тя не може да бъде обявена както в различни по вид мерни единици за тегло, които не са разрешени за използване в страната, но и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП от 1 килограм.

Изцяло се споделят и изложените от въззивната инстанция съображения във връзка със степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Наказващият орган, в съответствие с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е съобразил смекчаващите отговорността на наказаното търговско дружество обстоятелства (нарушението е извършено за първи път). Въз основа на тяхното наличие е определил санкцията в минималния размер, който за юридическите лица е 500 лева, поради което липсва основание същите обстоятелства да бъдат повторно съобразявани, за да се обосновава чрез тях приложението на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място, обявяването на цената на процесните насипни стоки за 100 гр. действително би могло да въведе потребителите в заблуждение относно тяхната цена. Както правилно е посочил районният съд, този подход лишава потребителите от възможността да сравнят цените на едни и същи по вид стоки на различни производители без да им се налага да извършват пресмятания, които законът не изисква.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника в своевременно представеното писмено становище.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая в полза на КЗП, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗЗП и чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация следва да се присъдят разноски.  Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 76 от 10.10.2023 г. на РС-Омуртаг, постановено по АНД № 138/2023 г.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Подуяне“, бул. … № .., ет. .., представлявано от управителя П. П., да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: