Решение по дело №13551/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1025
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Галя Вълкова
Дело: 20221100513551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1025
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова

Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20221100513551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф. срещу постановление на ЧСИ В.М., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение за
сумата до 200 лв
В жалбата се сочи, че събирането на суми, дължими от Г.Ф., не е свързано с фактическа и
правна сложност като издирване на длъжник или проверка на налично имущество. Твърди се
прекомерност на начислените разноски – адвокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че
сумата е платена в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят не е подал отговор на жалбата.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които взискателят заплаща
авансово адвокатското възнаграждение, като адвокатът представлява взискателя от образуването
до приключването на изпълнителното дело. Не е възможно да се предвиди поведението на
длъжника и дали същият ще изпълни в срока за доброволно изпълнение. Неплащането на дълга
преди образуване на изпълнителното дело е принудило кредитора да пристъпи към принудително
изпълнение. Посочва, че минимално дължимия размер е 350 лв. с ДДС.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20228600401823 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба на
Н.И.П. срещу Г.Ф.. Взискателят представя изпълнителен лист от 17.11.2022 г., издаден по гр. дело
№ 1914/2022 г. на Софийски Апелативен съд, в който е отразено осъждане на Г.Ф. да заплати на
Н.П. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 104 000 лв., ведно със законната лихва
1
считано от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Взискателят е възложил на
съдебния изпълнител, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да предприеме всички необходими действия за
събиране на сумите по изпълнителния титул.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между Н.И.П. и
адв. П.К., видно от който е договорено възнаграждение 6756,00 лв. с ДДС, с отбелязване същите
да са платени изцяло и в брой.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.11.2022 г. Указано е в
едноседмичен срок от поканата длъжникът да заплати по сметка на съдебния изпълнител
дължимите суми по изпълнителения лист, както и такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС, както и
сумата от 6756 лв. – адвокатско възнаграждение.
Видно от платежно нареждане на същата дата Г.Ф. е заплатил, въз основа на наложен
запор, сумата съобразно поканата за доброволно изпълнение.
Възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение е депозирано от длъжника на
28.11.2022 г., оставено от съдебния изпълнител без уважение.
Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно
решение 3/2015 ОСГТК на ВКС разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение,
съставляват произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне
може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. От съдържанието на поканата
за доброволно изпълнение обаче не се установява длъжникът да е уведомен за срок, в който следва
надлежно да упражни правата си по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което съдът приема жалбата
да е депозирана в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК участващите в производствата дължат добросъвестно
упражняване на процесуални права, съобразно добрите нрави. Систематичното място на
разпоредбата сочи, че същата касае както исковото производство, така и последващата реализация
на признатите права в рамките на изпълнителното производство.
Правото на адвокатска защита е допустимо по отношение на всеки правен субект,
реализиращ права вкл. в изпълнителното производство. Същевременно обаче към датата на
отразяване на дължимата сума за адвокатско възнаграждение в ПДИ от извършените действия са
ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо същата е следвало
да се определи по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. От приложеното към жалбата изпълнително дело
няма данни за регистрация на адв. К. по ЗДДС.
По тези съображения атакуваното постановление следва да бъде частично отменено, като
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело към
29.11.2022 г. бъдат намалени на 200 лв.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на
ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не
спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
2
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия
на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението по изпълнително дело № 20228600401823 по описа на ЧСИ
В.М. с район на действие СГС в частта, с която е оставено без уважение възражение вх. №
60222/29.11.2022 г. на Г.Ф., адрес: гр. София, ул. **** срещу признато адвокатско възнаграждение
в полза на взискателя Н.И.П. за сумата над 200 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на взискателя Н.И.П. по изпълнително дело № 20228600401823
по описа на ЧСИ В.М. с район на действие СГС за заплащане на адвокатско възнаграждение за
сумата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 6756,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3