Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.05.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесети април година
2021
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5991 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр.
с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Д.И.Н. ЕГН **********, чрез адв.
Н.Д. –пълномощник, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.И.“АД да заплати сумата от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 11.10.2018 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 11.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2018г. около
08:45ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Околовръстен път“ в района на
кръстовището с ул. „Бизнес парк София“ настъпило ПТП между л. а. марка
„Хюндай“, модел „И 20“ с per. № ******, управляван от С.Г.С. и ищцата Д.И.Н., която била пешеходец.
Заявява, че ищцата в резултат на настъпилото ПТП е получила следните телесни
увреждания:
-
Мозъчна контузия- средно тежка степен;
-
Фрактура на черепната основа в областта на средна черепна ямка
-
Линейно счупване на люспата на дясната слепоочна кост
-
Кръвотечение от дясното ухо;
-
Контузионно огнище вляво слепоочно-базално с малко количество кръв и локален
мозъчен оток;
-
Кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно -базално;
-
Минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) теменно
(париетално) и тилно (окципитално) вляво.
Твърди се, че ищцата е приета по спешност в УМБАЛ
„Света Анна“ АД - гр. София, дезориентирана и в шок, с кръвоизлив от дясното
ухо. Поставена й е диагноза „Мозъчна контузия средно тежка степен. Фрактура на
черепната база в дясна средна черепна яма“. Продължила е лечението в „Аджибадем
Сити Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД, като на 18.10.2018г. след образно изследване е
установено, че е налична контузионна зона с малко количество кръв
интрапаренхимно влявотемпоробазално и същевременно се намира кръв в
арахноидното пространство (паяжиновидната обвивка (arachnoidea)) и малко
количество кръв в дуралното пространство (твърдата обвивка). В последващи
прегледи на 10.11.2018г. и 15.11.2018г. в същата клиника, констатират
необходимостта от продължаване на терапията за срок от поне още 3 месеца, през
които следва да има постоянно и активно наблюдение. Допълнително силните
медикаменти налагат и употребата на противозачатъчни през времето на терапията.
След проведен МРТ на главен мозък на
03.01.2019г. се установява следтравматична глиоза в лява средна слепоочна
извивка; малък вътремозъчен кръвоизлив с давност вътрешната капсула с
размери 5,8 мм на 3 мм; остатъчен хроничен субдурален хематом вляво слепоочно с
максимална ширина до 4,8 мм; множествени хиперинтензни точковидни огнища,
разположени подкорово и дълбоко в бялото мозъчно вещество в двата челни и слепоочни
дяла и по-ограничено в теменните дялове, категорична МРТ находка за дифузна
аксонална увреда, ДАУ, лекостепенно разширена вентрикулна система, без
компресионно -дисклокационни промени - начална
постравматична вътрешна хидроцефалия.
Посочва, че към провежданото й лечение и е предписано Делакин, при приемането на който е изключително важно да се
избегне бременност поради наличието на активно вещество - Валпроат, което
уврежда плода. След приключване на лечението, следва период на изчистване на
тялото от натрупания медикамент.
Излага съображения, че по случая е образувано ДП № ЗМ
11373/2018г. по описа на СДВР. Заявява, че за л.а. марка „Хюндай“, модел „И 20“
с per. № ****** има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в Република България към З. „Б.И.“ АД, по
застрахователна полица BG/02/118002099646/23.07.2018г. сключена на 23.07.2018г.
Посочва, че ищцата е депозирал при ответника З. „Б.И.” АД, писмена претенция във връзка, с която е и
образувана щета, като предвидения тримесечен срок е изтекъл и ответното
дружество не е определило и изплатило обезщетение.
В срока по чл.367 ГПК ответното З. „Б.И.” АД, чрез адв. Ал.И. -пълномощник, е депозирало отговор на исковата
молба, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва предявените искове по основание
и размер. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, която не е пресичала на обозначено място и не е направила
необходимото, за да избегне удара. Ответникът поддържа, че ищцата не е
изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП и се е поставила в завишен риск.
Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция, като поддържа, че
справедлива за обезщетяване на процесните неимуществени вреди е сумата от 20
000лв., ако прекия иск бъде доказан по основание.
В срока по чл.372 от ГПК ищцата Д.Н. е депозирала
допълнителна ИМ, в която поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника
си адв. Ж.Т. и мл. адв. Христова поддържат предявените искове. Представят
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В
съдебно заседание ответникът чрез адв.Ал. И. оспорва предявените искове.
Софийски
градски съд, ГО, I-7
състав, като обсъди доводите ивъзраженията на страните и прецени събраните по
делото доказателства, по реда на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия Констативен протокол за ПТП № К-646 от 11.10.2018г. се установява,
че на 11.10.2018г., около 08:45 часа в гр. София, на пешеходна пътека на ул.
„Околовръстен път“ в раййона на кръстовището с ул. „Бизнес парк София“, е
настъпило ПТП между лек автомобил „Хюндай И 20“, рег. № ******, управляван от С.Г.С.
и пешеходка Д.И.Н., при което пострадала пешеходката, с работна диагноза –
черепно мозъчна травма, фпактура на темпоорална кост, оторагия ./л.12-13 от делото/
От приетото по делото споразумение по
чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 11.04.2019г. от проведено о.с.з. по
НОХД № 6001/2019г. по описа на Софийски районен съд НО, 116-ти състав, се
установява, че обвиняемият С.Г.С., ЕГН **********, е признат за виновен, за
това, че на 11.10.2018г., около 08:45 часа, в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил
„Хюндай И 20“, рег. № ******, като се движил по ул. „Бизнес парк София“,
с посока на движение от ул. „Васил Радославов“ към ул. „Витошки камбани“, в
района на кръстовището с ул. „Околовръстен път“, при извършване на маневра „ляв
завой“, нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 116 отЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците….. „ и
-
чл. 119, ал.1 отЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, и по непредпазливост е причинил на пешеходката Д.И.Н.,
пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на автомобила, по пешеходната пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от
ППЗДвП, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК,
изразяваща се в „Черепно мозъчна травма, с контузия на главния мозък,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и ангажиране на мастоидните клетки в
резултат на пирамидално счупване, счупване на дясна слепоочна кост, счупване на
черепната основа“, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като счупването на пирамидата на дясната слепоочна кост на черепната основа и
течението от дясното ухо, в съвкупност са реализирали медикобиологичния признак
– проникващо нараняване на черепната кухина – престъпление по чл. 343, ал.3,
предл. последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3
от НК, за което и на основание чл. 343, ал.3, предл. последно, б.“а“, пр.2, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2 въ вр. с чл. 342, ал.1, пр.3, във вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. /л.150-153 от делото/
Решаващият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на представеното споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НК,
имащо последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяващо по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла
на чл.300 ГПК.
От приетата Епикриза №1056 по ИЗ № 23436
на УМБАЛ „Света Анна“ АД- София, се установява, че ищцата Д.Н. на 29 г. е приета
по спешност в лечебното заведение на 11.10.2018г. с окончателна диагноза: мозъчна
контузия средно тежка степен. Фрактура на черепната база в дясна средна черепна
яма. Линейна фрактура на сквамата на дясна темпорална кост. Оторагия в дясно.
Изписана е на 16.10.2018г. с препоръки за спазване на лечебно-хранителен и
двигателен режим за срок от 3 седмици. /л.
55-56 от делото/.
От приетото неоспорено изследване № 15 от 03.01.2019г. издедно от „Сити
Клиник“, от което се установява, че при ищцата Д.Н. при МРТ изследване на
главен мозък е установена постравматична глиоза в ляв темпорален гирус./л.88 от делото/
След процесното ПТП на ищцата са издадени 3 /три/ броя болнични листи, за
отпуск по болест с диагноза –счупване основата на черепа, закрито,
удостоверяващи временна неработоспособност за периода от 11.10.2018г. до
25.12.2018г. или общо 76 дни. /лист
164-166 от делото/
За установяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от в.л. д-р Х.М. -специалист неврохирург, неоспорена от страните, чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. От приетото заключението на СМЕ
се установява, че в резултат на ПТП настъпило на 11.10.2018г. Д.И.Н. на 29 г. е получила открита средно тежка черепномозъчна травма /с оценка по
Глазгоу кома скала - 12т./, със следните травматични увреждания:
- Мозъчна контузия
средно тежка степен;
- Фрактура на
черепната основа в областта на средна черепна ямка двустранно ;
- Линейна фрактура
на дясната слепоочна кост на черепа;
- Разкъсна рана в
областта на външния слухов проход на дясното ухо с кръвотечение от ухото;
- Контузионно
огнище на мозъка вляво слепоочно-базално с малко количество кръв и локален
мозъчен оток;
- Кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки вляво слепоочно-базално ;
- Минимален
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) теменно
(париетално) и тилно (окципитално) вляво. Вещото лице пояснява, че травматичните увреждания са настъпили при падането на
пострадалата на пътното платно при процедния инцидент. Обоснован е извод, че
получената от ищцата ЧМТ има медико- биологична характеристика в острия период на
„Разстройство на здравето временно опасно за живота“ и е протекла с увредено
общо състояние, състояние на зашеметеност, умерено изразена общомозъчна
симптоматика - главоболие, замайване, без повръщане, без данни за огнищна
неврологична симптоматика и синдром на менингеално дразнене, с липса на спомен
за времето след травмата. Относно проведеното лечение, вещото лице сочи, че непосредствено
след инцидента е проведено 5-дневно болнично лечение в УМБАЛСМ „Света Анна“ -
София, за периода 11.10.2018 г. - 16.10.2018 г. Проведено било комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение. Ищцата е изписана с подобрение, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Дадени указания за
хигиенно-диетичен режим за 3 седмици, продължаване на лечението с Дехакин 2 х
500 мг. и Зинат по схема - изписан от УНГ специалист. Насочена е за проследяване
от личен лекар и УНГ. Вещото лице д-р М.
заявява, че след приключване на болничното лечение са извършени трикратни МРТ
изследвания на главен мозък, трикратни ЕЕГ изследвания, неврологични
консултации, аудиометрично изследване на слуха от 04.11.2018 г. със заключение:
Невритис н. акустици декстри (Неврит на десния слухов нерв). Обоснован е извод,
че основният лечебно-възстановителен период в случая продължава най-малко 6 до
12 месеца, при липса на усложнения. Като
цяло възстановителният период при ЧМТ с характер на процесната продължава до
2-3 години и преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект
периоди, като в този срок пациентът следва да е под активно наблюдение от личен
лекар, невролог, неврохирург. Необходимо е извършване на редовни
електрофизиологични и невроизобразителни изследвания, евентуални допълнителни
терапевтични и хирургични процедури в зависимост от клиничното състояние и
резултатите от обективните изследвания. В този срок е необходимо медикаментозно
лечение и спазване на охранителен режим, назначени от лекуващите лекари,
съобразно състоянието на пострадалата. Сочи
се още, че при извършеното на 03.01.2019 г. /три месеца
след травмата/ МРТ изследване на главен мозък е установено: следтравматична
глиоза в лява средна слепоочна извивка; малък вътремозъчен кръвоизлив с давност
в областта на вътрешната капсула с размери 5,8 х 3 мм; остатъчен хроничен
субдурален хематом вляво слепоочно с максимална ширина до 4,8 мм.; множествени
хомогенни, рязко контурирани точковидни огнища, разположени подкорово и дълбоко
в бялото мозъчно вещество в двата челни и слепоочни дяла и по-ограничено в
теменните дялове, с най-вероятна постисхемична генеза, по-голямата част от тях
са представени и на предходния МРТ от 18.10.2018 г. (категорична МР находка за
дифузна аксонална увреда, ДАУ; лекостепенно разширена вентрикулна система, без
компресионно-дислокационни промени (начална
посттравматична вътрешна хидроцефалия). Експертът пояснява, че тези мозъчни увреждания са потвърдени без
съществена промяна и при извършеното на 29.11.2019г. /една година след травмата/
контролно МРТ изследване на главен мозък. Сочи се, че тези установени патологични изменения имат характер на остатъчни и
дефинитивни. В заключението е направен извод, че във връзка с настъпилите увреждания от ПТП, при ищцата са настъпили усложнения в здравословното състояние, които
клинично се изразяват със симптоми на посттравматична
церебрастения - непостоянно главоболие, проблеми с концентрацията, лесна уморяемост. Според в.л. д-р М. някои
от установените са лечими състояния - остатъчен хроничен субдурален хематом
вляво слепоочно, консервативно или оперативно лечение в зависимост от
развитието му, а други - следтравматична глиоза в лява средна слепоочна
извивка, малък вътремозъчен кръвоизлив с давност в областта на вътрешната
капсула с размери 5,8 х 3 мм, белезите на ДАУ са нелечими състояния, подлежат на динамичен МРТ и ЕЕГ контрол и
медикаментозно лечение според клиничните проявления. В резултат на претърпените травматични
увреждания и настъпилите усложнения Д.Н. е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок до 30 дни, значителни до два месеца и умерени в следващия
шестмесечен период. Наличните към момента церебрастенни оплаквания, при спазване на
охранителен режим и здравословен начин на живот би трябвало с течение на
времето и при липса на усложнения постепенно да отзвучават. Вещото лице обосновава
извод, че към момента на извършения личен преглед ищцата се намира в добро общо
състояние, ясно съзнание, адекватна, критична, ориентирана всестранно, с
нормален неврологичен статус. Прогнозите за в бъдеще са благоприятни, но все
още възстановителният период не е завършен, т.к. при подобни мозъчни травми той
продължава до 2-3 години. Според заключението на СМЕ в този срок, както и по-късно,
са възможни допълнителни усложнения - мозъчен арахноидит, посттравматична
хидроцефалия, симптоматична епилепсия, което налага системен контрол.
В обясненията си в о.с.з. на
30.06.2020г. в.л. д-р М. допълва, че ищцата е лекувана с „Депакин“ общо 10
месеца от м.октомври 2018г. до м.юли 2019г.
От прието, неоспорено заключение на СМЕ с
в.л. д-р Л.А.Д. – спец. акушерство и гинекология се съдържа информация за медикамента - „ДЕПАКИН“ таблетки 500 мг. и
неговите странични действия и противопоказания. Д-р Д. цитира листовката на
медикамента, в която е описано, че има тератогенен ефект при бременност.
Пояснява, че всеки препарат има период на полуразпад и излъчване от организма.
Според заключението на СМЕ е добре да се планира бременност поне 6 месеца след
спиране на препарата, с цел излъчването му от организма на жената и тератогенния
риск да бъде сведен до минимум. Сочи се, че в конкретния случай на ищцата, при
бъдещо раждане, има противопоказания за раждане по нормален механизъм от
мозъчни кръвоизливи при напъване, и за това се предпочита раждане чрез планово
цезарово сечение, а в случай на забременяване не трябва да се приемат хормони с
цел задържане на бременността поради риск от мозъчни кръвоизливи. Д-р Д.
посочва, че при крайния етап при раждане на бебето е необходимо напъване от
страна на майката при нормално раждане, което от своя страна покачва
артериалното кръвно налягане и многократно повишава риска от мозъчни
кръвоизливи.
В о.с.з. на 30.06.2020г. д-р Д.
пояснява, че „Депакин“ ще има негативни последици при бременност, за което
производителя дава данни.
Съдът възприема заключението на СМЕ
с вещо лице д-р Л.Д., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
На основание чл.147 ГПК в хода на
съдебното дирене е приет АЛ №1235 изд. на 23.11.2020г. от д-р Б. Иванов, че ищцата
е бременна в 13-та гестационна седмица, с предвиден термин 04.06.2021г./л.230-л.231 от делото/
По почин на ищцата е допусната съдебно-психологична
експертиза с вещо лице В.Г. –психолог. От заключението на СПсихЕ се установява,
че ищцата Д.Н. след процесното ПТП е имала остра
стресова реакция с нарушения в обичайното й психическо и социално
функциониране, както и изразена адаптационна реакция. Освен чисто физическите
болки от телесните увреждания, преживения шок от ПТП и неизвестността, са я
довели до психически стрес. Имала е проблеми със съня, страхове при пресичане,
страхове да кара автомобил, както и самообвинения. Стресът и уплахата са били и
поради внезапността и неочакваността на събитието, както и от обстоятелството, че е била притеснена за собствения си живот
и здраве, за бъдещите си планове за второ дете. Наложило се е да остане на
домашно лечение за продължително време от три месеца. Тези преживявания,
независимо от индивидуалността на личността му, са пряк резултат от прекарания
стрес. Вещото лице е установило, че непосредствено след момента на инцидента се
били налице изразени промени от вегетативния кръг, като главоболие,
световъртеж. Според в.л. психолог при
ищцата е налице прекаран стрес с адаптационна реакция, нарушения в обичайното
психично и социално функциониране. Обоснован е извод, че това разстройство
възниква в периода на адаптация към значими жизнени събития, кризи и
стресогенни събития. Характеризира се с депресивно настроение, тревожност,
безпокойство, усещане за невъзможност за справяне безперспективност. Вещото
лице пояснява, че не се касае за психично разстройство. Последствията от
инцидента са дали отражения върху социалното функциониране и преживяванията на
ищцата в периода на възстановяване. Сочи се, че периодът на изживяване на
стресогенно събитие е индивидуален, като при ищцата, предвид личностовите
характеристики, възрастта и наличието на подкрепа /семейна среда, работа,
подкрепяща роднинска и приятелска среда/ - то
е започнало да отзвучава към третия месец. Сочи се, че към момента
психологическата травма вследствие на инцидента, няма изразена актуалност, т.к.
ищцата работи, грижи се за първото дете и семейството, поведението й е
съответно на обстоятелствата - предстоящо раждане на второ дете.
В хода на съдебното дирене по почин на ответника е допусна САТЕ с в.л. инж.
С.Д.. В приетото заключение на САТЕ се сочи, че предвид уврежданията по л.а.
„Хюндай И 20“, рег. № ******, при настъпилото на 11.10.2018г. ПТП ударът е
настъпил в предната дясна част на автомобил в областта на десния фар и
обстоятелството, че автомобила е извършвал ляв завой и предната му лява част е
била по- напред от дясната, следва извода, че същия е застигнал пострадалата и
я е ударил в дясната й страна. Вещото лице сочи, че автомобилът се е движел зад
пешеходката, която при насочен напред поглед не е имала възможност да възприеме
автомобила. Такава възможност същата би имала когато автомобила е бил на 1,42
секунди преди мястото на удара и е била обърнала главата в дясно под ъгъл от 93
- 94°, преустановила е движението си и е пропуснала автомобила да премине пред
нея. Според заключението на АТЕ пешеходката е пресичала на пешеходната пътека.
По искане на ответника е допусната Допълнителна
АТЕ, чието заключение неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно и
кореспондиращо с неоспорените писмени доказателства. От заключението на ДАТЕ
след проверка на циклограмата от деня на инцидента, се установява, че ищцата,
като пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на ул.
„Околовръстен път“ на зелен сигнал на светофарната уредба.
За неимуществените вреди на ищцата е
допуснат един свидетел.
Свидетелката И.Т.В./32г., без родство/, сочи в показанията
си, че с ищцата се познават от години, често общуват, покрай децата им, които
са връстници. Знае за ПТП, което станало с ищцата през октомври 2018 г., като 2
дни след ПТП, ходила при Д. в болницата. Свидетелката сочи, че ищта била много
стресирана, не чувала с едното ухо, от ухото й текла кръв. Ръката ú също
била навехната. Не помнела какво се е случило, губели й се спомени за ПТП. Около 6 – 7 дни била в болница, после се
лекувала вкъщи. Било й много трудно да се грижи за малката си дъщеря, защото според
предписанията били да седи на тъмно и да не излиза. Ищцата била притеснена,
подтисната и не на себе си. Оплакнала се, че често забравя. Свидетелката сочи,
че ищцата планира да има и други деца, но се наложило се да пие силни лекарства.
Споделяла, че се страхува да не забременее, защото медикаментите са опасни за
плода.
Съдът кредитира на показанията на свид- И.В., тъй като възприятията на свидетеля са лични и
неспосредствени.
По искане на ответника е изслушан
свидетелят – С.Г.С.. Св.С. сочи, че участвал в ПТП през октомври 2018 г., в
което като водач на автомобил блъснал пешеходка. Описва, че бил първа кола на
светофара, който светел червено. Трябвало да направи ляв завой по околовръстния
път в посока кв. Горубляне. В момента, в който светнала зелена светлина на
светофара, той нямал възможност да потегли, защото идвайки от кв. Симеоново,
автомобилите, правейки ляв завой към „Бизнес парк“ продължавали да се изтеглят
на включен червен светофар. След като последната кола се изтеглила, той плавно
потегли напред. В този момент Д.Н. изскочила, той натиснал спирачка и я видял
как пада от дясната страна на автомобила. Пешеходката паднала на предната
дясната част на автомобила.
Показанията на свид. С.С., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед неговата
заинтересованост от изхода на спора.
По делото е прието за безспорно,
наличието на застрахователно правоотношение по застрахователна полица
BG/02/118002099646/23.07.2018г. на З. „Б.И.“ АД, сключена по отношение на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „И 20“, рег.№ ******.
С
определение от з.з. на 25.02.2020г. с проекта за доклад, на основание чл. 190 ГПК е задължен ответника да представи препис от входираната извънсъдебна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като съдът е указал, че при непредставяне в
срок на същата, ще приложи последиците на чл. 161 ГПК. По делото ответникът не
е представил препис на входираната извънсъдебна претенция, порди което на осн.
чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК, съдът приема за установено между страните,
че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 380 ГПК, като е предявила пред ответното
застрахователно дружество писмена претенция.
Установеното
от фактическа страна сочи на следните правни
изводи:
По
допустимостта: Предявения
иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл.
498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
На основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 от ГПК, съдът
приема за установено между страните, че ищцата е изпълнила задължението си по
чл. 380 ГПК, като е предявила пред ответното застрахователно дружество писмена
претенция за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП. Не е оспорена и материално – правната легитимация
на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./
противоправното поведение на виновния водач, 3./претърпените неимуществени
вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта.
Безспорно се
установи по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие на 11.10.2018
г., при което е пострадала ищцата Д.Н.. Установи се, че със споразумение по чл.381
от НПК, обективирано в протокол от 11.04.2019г. от проведено о.с.з. по НОХД №
6001/2019г. по описа на Софийски районен съд НО, 116-ти състав, обвиняемият С.Г.С.,
ЕГН **********, е признат за виновен, за това, че на 11.10.2018г., около 08:45
часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „И 20“, рег. № ******, като се движил по ул. „Бизнес парк
София“, с посока на движение от ул. „Васил Радославов“ към ул. „Витошки
камбани“, в района на кръстовището с ул. „Околовръстен път“, при извършване на
маневра „ляв завой“, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците….. „ и
- чл. 119, ал.1
от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, и по
непредпазливост е причинил на пешеходката Д.И.Н., пресичаща пътното платно в
посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходната
пътека обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Поради изложеното и съгласно чл.300 ГПК, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Хюндай И 20“- С.Г.С..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са по делото (СМЕ, СПхЕ, медицински документи и гласни доказателства)
и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Претърпените от ищцата Д. Н.неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Предвид
задължителните указания по т.11 от ППВС № 4/1968 год., съдът съобрази
обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, размерът, видът и обемът на уврежданията, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото.
В
конкретният случай, съдът съобрази възрастта на пострадалата към момента на
произшествието – 29 г. – млада, активна, трудоспособна възраст препятствана по
причина на претърпяното ПТП, характера на травмата- открита средно тежка
черепномозъчна травма със счупване на черепната основа, налагаща лечение с
рисков медикамент - „Депакин“ /използван за лечение на епилепсия – вж.СМЕ с
в.л. д-р Д./, при млада жена, при която се очаква бъдеща бременност, раждане и майчинство;
продължителността на лечението и възстановителния период от около 6-12 месеца, като при подобни мозъчни травми общия
възстановителен период продължава до 2-3
години /заключението на СМЕ с в.л. д-р Хр. М./, настъпилите усложнения в
здравословното състояние, които клинично се изразяват със симптоми на посттравматична
церебрастения - непостоянно главоболие, проблеми с концентрацията и паметта,
лесна уморяемост, следтравмятична глиоза в лява слепоочна извивка, дифузна
аксонална увреда, претърпените интензивни болки и страдания за срок до 30 дни,
значителни до два месеца и умерени в следващия шестмесечен период, през който
ищцата е търпяла болки и страдания, битови неудобства, затруднения при
предвижване и обслужване в ежедневието; притеснения, че не може да се грижи за
детето си, усещане за непълноценност и безперспективност. Съобразено бе и негативното отражение от
реализирания деликт в психологически план, изразяващо се в остър психически
стрес, но и обстоятелството, че при ищцата Д.Н. е
отзвучала психологичната травма, която към момента няма актуалнодт.
Причинените травматични и функционални увреждания
на ищцата Н., изброените по-горе обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и
при съобразяване с лимитите на ГО за релевирания период и икономическата
конюнктура в страната към момента на
застрахователното събитие – 2018г., мотивират съдът да приеме, че сумата от 60
000лв. представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Обезщетението в
този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите. Поведението на пострадалия може
да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1
от Закона за движение по пътищата при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства (чл. 113, ал. 1, т. 1 от закона). В § 6, т. 54 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е дадена легална
дефиниция на понятието "пешеходна пътека", а именно част от платното
за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки
са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. От
събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило на
обозначена пешеходна пътека. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП
при ПТП с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.
Не е спорно между страните, че процесното
ПТП е станало на пешеходна пътека. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 2/16
г. на ВКС, ОСНК " При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея”. Също там
е прието, че правото на преминаване на пешеходците на обозначена пешеходна
пътека следва да бъде упражнено при спазване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП –
пешеходците да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства
и с тяхната скорост на движение, като е забранено те внезапно да навлизат или
да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
От събраните по делото доказателства –
споразумение, обективирано в протокол от 11.04.2019г., по нохд № 6001/2019г. по
описа на СРС, заключението на АТЕ и
свидетелските показания, се установява, че процесното ПТП е настъпило на
пешеходна пътека. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил е нарушил
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал преминаващата
по пешеходната пътека пешеходка. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ищцата е пресичала на зелен сигнал на светофарната уредба, пресичаща
пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, поради което съдът приема, че ищцата като пешеходец е стъпила на
пътното платно и е започнала пресичане, като сблъсъкът е можел да бъде
предотвратен, ако водачът е изпълнил задължението си да я пропусне. Предвид на
изложеното, направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Неоснователно е обаче
искането за присъждане на лихва за забава за неимуществените вреди, считано от
датата на увреждането.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума,
дължима от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя,
а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
Доколкото по делото не беше представен
заверен препис от входираната от ищцата пред ответното дружество писмена
претенция и с оглед диспозитивното начало в исковия процес, съдът намира, че обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, следва да се присъди ведно
със законна лихва от предявяване на
исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
При този изход
на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно
уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
Ищцата е
частично освободен от заплащане на д.т., съгл. чл. 83, ал.2 ГПК, а след
одобряване на споразумение по нохд № 6001/2019г. по описа на СРС е
изцяло освободена съгл.чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника
адв. Н.Д. за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл.
38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер
на 2 153,33 лв. На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, на ищцата се следват 1373,33 лв. разноски съобразно уважената част от
иска, като общо сторените разноски са в размер на 2 060 лв., съгласно
представяния на л. 246 от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Поради освобождаване на ищцата от държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да заплати
по сметката на СГС държавна такса в размер на 1200 лв., както и 666,67 лв. депозити за експертизи, съразмерно уважената
част.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Съдът намира
за основателно въведеното от пълномощника на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение претендираното от ответника в размер на
6 000 лв. с ДДС. При отчитане на действителната фактическа и правна
сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /3 876 лева с ДДС/, и съобразно
отхвърлената част от исковете, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1292 лева, както и 183.33лв., съдебно
деловодни разноски или общо 1475,33 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 4, чрез адв. Н.Д. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 11.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 90
000лв., като неоснователен, както и претенцията за лихва за периода от
11.10.2018г. до 02.05.2019г.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК
****** да заплати на адв. Н.Н.Д.–ШАК, за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото пред СГС, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2 153,33лв.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК
****** да заплати по сметка на СГС, сумата 1200 лв. държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 666,67 лв. разноски за експертизи платени от бюджета.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК
******, да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********,
сумата 1373,33 лв. разноски пред СГС съобразно уважената част от исковете,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 4, чрез адв. Н.Д. да заплати на З. “Б.И.” АД, ЕИК ******, разноски по делото в размер на 1475,33
лв.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените
на ищеца суми могат да се заплатят по банкова сметка ***.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: