Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при участието на секретаря
Светлана Стоянова и прокурора от ВОП Александър Атанасов , като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 1490 по описа за 2020 год.
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН , вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано
е по касационна жалба на „РОСИ ТУР“ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр. /// , ул. „ ///“ № /// , подадена чрез пълномощник - адв. В.Д.
– ВАК, срещу решение № 40 от 13.04.2020 г. по нахд № 11/2020 г. на Районен съд
Девня, IІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №
485028-F530111/17.12.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП по налагане на дружеството на имуществена
санкция в размер на 800 /осемстотин/ лв.
за нарушение по чл. 185 , ал. 2 , вр ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 33 , ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ .
Заявените
касационни основания са допуснато
нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила . Твърди
се , че въззивният съд не е изложил мотиви по „голяма част“ от възражения на
наказаното дружество срещу наказателното постановление. Изложени са доводи, че
не е установено по безспорен и категоричен начин, че дружеството е извършило описаното
в НП административно нарушение. Погрешно
е становището на районния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. За бюджета не
са настъпили вредни последици, както и няма данни за извършени други нарушения
.
Искането
към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение , а в условията на евентуалност – да се намали размера
на имуществената санкция към минимума.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява , но депозира писмено становище за
основателност на жалбата .
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП Варна , редовно призован , не се представлява
в съд. заседание , но депозира писмен
отговор на същата с доводи за правилност на обжалваното съдебно решение
. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд Девня.
Административният съд , като прецени доводите на страните , фактите , които
се извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния
акт , в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
обхвата на касационната проверка , очертан в разпоредбата на чл. 218 , ал. 2 АПК , намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима - подадена е от страна , участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211 , ал. 1 от АПК , но е неоснователна.
Районен
съд Девня е приел от фактическа страна, че на 01.12.2019 г. в търговски обект –
магазин за хранителни стоки с.//// , общ.//// , ул.///“ №///, стопанисван от
дружеството-жалбоподател , е имало фактическата наличност в касата на обекта в
размер на 1 292 лв. , а според въведения в експлоатация ЕКАФП - на 1 112. 30 лв. т.е. 179.70 лв.
положителна разлика без отразяване на „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми .
Според
районния съд в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , предвид спазването на
формалните изисквания на ЗАНН (издаването на НП и на АУАН от оправомощени за
това лица, наличието на изискуемите реквизити по ЗАНН, връчването на двата акта
, правилно е квалифицирано нарушението, наложената санкция е определена в
границите , предвидени за съответното нарушение).
За да
потвърди обжалваното НП, Районен съд Девня е приел съставомерност на деянието
поради неспазено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06
г. на МФ и предвид безспорните доказателства за разлика между регистрирана по
фискално устройство и реална касова наличност . Изложени са мотиви за немаловажност на случая поради обществена
опасност на правонарушението, засягащо
значим държавен интерес
Касационната
инстанция счита обжалваното решение на районния съд за правилно като
постановено при липса на заявените в жалбата касационни основания за неговата
отмяна.
Изведеното
от районния съд правно заключение за законосъобразност издаденото НП е
следствие на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани доказателствени
източници и след обсъждане на заявените оплаквания от нарушителя. В мотивите на
обжалвания съдебен акт има правната теза на районния съд за немаловажност на
случая , обоснована и с тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 г. на ВКС. След анализ на бланкетното оплакване на нарушителя
за нарушено негово право на защита поради непълно описание на нарушение и
непосочване на обстоятелствата, при които е извършено , ДРС е достигнал до
извод за отсъствие на допуснати съществени
процесуални нарушения предвид ясно и точно зададени признаци на нарушението от обективна страна. В този контекст няма липса на мотиви на районния съд по „голяма
част от възраженията срещу процесното НП
„ , а има несъгласие на жалбоподателя с
това становище на предходната съдебна инстанция.
Пълно,
точно и ясно в АУАН и НП е посочено, че на 01.12.2019 г. релната парична
наличност в касата на търговския обект на
„РОСИ ТУР“ ЕООД с с. Брестак от 1292.00 лв. , а регистрираната такава по
фискалното устройство е била 1112.30 лв. като за тази разлика от 179.70 лв. дружеството-нарушител
не е изпълнило задължението да отрази промяната в касовата наличност чрез притежаваните
функции на фискалното устройство на обекта „служебно въведени „ или „служебно изведени“.
При подобни фактически данни е пределно
ясно за какви факти е образувано административнонаказателното производство и
съществуване на тези факти не се оспорва от „РОСИ ТУР“ ЕООД. Освен това в АУАН и НП се съдържа и дадената им правна
квалификация на извършено адм. нарушение
, което е позволило на дееца да се запознае в цялост с административнонаказателното
обвинение.
Неоснователно
е оплакването на касационния жалбоподател за неспазено задължение по чл.52 ,
ал.4 от ЗАНН от административнонаказващия орган. Срещу съставения АУАН няма
депозирани възражения в законоустановения срок , единствено при предявяване на
акта е вписано „имам възражения“ ,
поради което не е имал основание да се преценява възражения , както и да се
извърши разследване на спорни обстоятелства след като не се посочват данни за различни факти от
установените . Нарушението е безспорно установено , което се потвърждава и от
представените доказателства.
Фактическият
състав на описаното в АУАН и НП административно нарушение е осъществен.
Привлеченото към отговорност лице е търговец , който е съхранявал във
фискалното си устройство парични средства в размер , различен от резултата ,
произтичащ от отчетените операции , свързани с промяна на касовата наличност.
При липсата на данни за неиздаване на касови бележки следва да се приеме , че
са били реално въведени суми , без регистрирането им като служебно въведени ,
което е нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18.
В АУАН
и НП няма изрично назоваване на дата и
място на извършване на нарушение , но по начина на излагане на възприетите фактически
обстоятелства по случая се извежда сведение, че нарушението е извършено в търговски обект на нарушителя в с. Брестак, общ. Вълчи дол, а
датата на извършване на нарушението – реквизит по чл. 42, т.3 и чл. 57 , ал.1
т. 5 от ЗАНН , е датата на проверка от контролните органи - 01.12.2019 г. . В тази
връзка в обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа информация за дата и място
на извършване на нарушението и по
конкретния случай няма допуснато съществено процесуално нарушение , но настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи,
че прецизното изпълнение на правомощието на АНО по ЗАНН за административнонаказателно
санкциониране включва изричното им посочване , щом като са нормативно въведени
реквизити на АУАН и НП.
Лишено
от основание е оплакването на касатора за погрешен извод на ДРС за
немаловажност на случая. Правилно предходната съдебна инстанция се е позовала
на тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г на ВКС, според което е налице основание
за отмяна на издадено наказателно постановление , само когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил.
Настоящият случай не е такъв. В касационна
жалба се излагат доводи в обратната насока – липса на настъпили вредни
последици от нарушението за държавния бюджет и липсата на предходни нарушения.
Подобни данни имат значение единствено при
определяне размера на санкцията и следва да се разглеждат като смекчаващи
отговорността обстоятелства, но те не са нито многобройни , нито изключителни
по своя характер , за да обосноват незначителна обществена опасност на деянието.
Тяхното съществуване следа да се разглежда в единство с останалите събрани
сведения по казуса, а именно значителната по размер разлика между реална и регистрирана касова
наличност в търговски обект в малко
населено място / с. Брестак/ ; характер на извършеното правонарушение , касаещо
финансовата дисциплина на лицата , осъществяващи търговска дейност. Всяка една разлика
между наличните и документираните парични средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност. Освен това нито се твърди , нито се доказва съществуването на основателна причина
констатираната разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното и
функциониращо фискално устройство или в книгата за дневните финансови отчети.
В
контекста на гореизложеното при извършения инстанционен съдебен контрол се
констатира неоснователност на подадената касационна жалба поради валидността , допустимостта и правилността на
обжалваното съдебно решение.
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори искането на ответника за присъждане юриск. възнаграждение , което
следва да бъде 80 лева на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от
13.04.2020 г. по нахд № 11/2020 г. по описа на Районен съд Девня.
ОСЪЖДА „РОСИ ТУР“ ЕООД с ЕИК ********* ,седалище
и адрес на управление гр. ////, ул. „ ///“ № /// да заплати на ТД на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/ осемдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2
.