Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 345 /13.08.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав На единадесети август
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 01019 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К,
№3546617, издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.К.С. с ЕГН
********** ***, в качеството му на законен представител на „***“ АД е наложена
глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е подадена
жалба от Д.С., чрез пълномощника – адв. Б.Е., с която моли за отмяната му. Релевират
се възражения, че отговорността му за описаното нарушение е ангажирана
незаконосъобразно, в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и на
процесуалните правила, че в електронния фиш липсва достатъчно по обем описание
на нарушението, както и че не съдържа всички реквизити изискващи се към
съдържанието му съгласно чл.189, ал.4 от
ЗДвП.
В съдебното производство, жалбопоадтелят не е участвал лично, не е представляван и от
пълномощника си..
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.04.2020 г.,
около 14.20 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, по ПП I-1 /Е 79/, се движело МПС
- л.а. “Санг Йонг Рекстон“, с рег. №***. В района на паркинг „Бостваст“,
км. 286+300 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0,
насочена към приближаващия трафик от гр. Перник, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез
заснемане. Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП. В 14.23 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. №
1158р-9883/17.12.2019г. /приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г./.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че
след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена
скорост на движение от 73 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 76 км/ч на допустимата грешка при измерването/.
След справка в ЦБД
КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено
нарушението е собственост на ЮЛ – „***“ АД представлявано от Д. В.Г. – член на
съвета на директорите на акционерното дружество. С оглед разпоредбата на
чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП срещу председателя на
съвета на директорите - жалбоподателя Д.К. С. бил издаден електронен фиш, серия
К №3546617, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр.
с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му била наложена глоба 100 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш бил
връчен на Д.С. на 09.06.2020г., като същият не упражнил правата си по чл.189,
ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени
доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията
на техническото средство – снимка
№11743D0/0221524, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-3577/24.04.2020г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване, с приложение към удостоверението, писмо, рег.
№20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и
52-С-ИСИС–30.09.2019г. на БИМ,
извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, писмо, изх. №11-00-153 от
10.07.2020г. на Директор ОПУ –
Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата е приложена
законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото
безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ
бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Събраните писмени доказателства
сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата
визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Същевременно, използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на
контрол, въведения за него скоростен режим, режим на
измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със
съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото
средство – с. Драгичево, паркинг „Бостваст“, времето
на работа с него, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено
място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
пътния участък не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен
знак, което се установява от предоставената информация от администрацията,
стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. № 11-00-153810.07.2020г. на
директор ОПУ – Перник.
Безспорно е идентифицирано и
превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и
измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока
представлява приложената снимка №
11743D0/0221524, в която са означени дата и час, точна локация, посока на
движение, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както
и скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на
измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за
което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно
автомобила, визиран в електронния фиш и всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства
относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което
е извършено нарушението, съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния
закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените
факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч.
за населено място, предвид категорията
на превозното средство.
Не на последно
място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, носи лимитивно установеното в нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Въпреки горните изводи,
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като с него е наказано
лице, което не е субект на извършеното нарушение. Отговорността на
жалбоподателя Д.С. е ангажирана в хипотезата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която „когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител …“. Именно в тази насока е основното
възражение на жалбоподателя - същият посочва, че отговорността му е
ангажирана в качеството на председател на съвета на директорите на „***“ АД, но
в това си качество не осъществява представителство на дружеството. Посочва, че от 2011 г. до
настоящия момент законен представител на „***“ АД е друго лице - Д. В.Г. – член
на Съвета на директорите, което по безспорен начин установяват вписаните обстоятелства в Търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ по партидата на дружеството, видно от приетото извлечение.
Съгласно чл.235, ал.1 от Търговския закон членовете на съвета на директорите
представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго.
Съгласно ал.2 на с.р., съветът на директорите може да овласти
едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството, като името на
овластения/ите се вписва/т
в търговския регистър. Ограничения на представителната им власт нямат действие
по отношение на трети лица /чл.235, ал.4 ТЗ/.
Съгласно законовата рамка и въз
основа установените по делото факти, съдът приема, че към датата на извършване
на нарушението – 23.04.2020г., представителство по отношение ЮЛ – собственик на
превозното средство - „***“ АД е осъществявала Д. Г.. Следователно, Д.К.С. не е административнонаказателно
отговорно лице по смисъла на чл. 188,
ал.2 от ЗДвП и неправилно е ангажирана отговорността му за извършеното и
установено с АТСС нарушение по чл.21, ал.1 ат ЗДвП, което има за последица
отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
По разноските:
Искането
за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят Д.С. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие от 17.06.2020г.,
сключен между него и
адв. Б.Е. - САК, се установява, че
страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство
по делото образувано по обжалване на ЕФ
, серия К, № 3546617, издаден от ОД МВР – Перник в размер 400 лв., като е
отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.143, ал.1 от АПК е налице основание заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отменения
електронен фиш. Същото е над минималния размер от 300 лв., предвиден в
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което и предвид възражението за прекомерност, направено от другата страна в
съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на основание чл.63, ал.4
от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения,
като осъди ОД МВР – Перник да заплати възнагражение в
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. За това решение съдът е мотивиран от
обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание, без събиране на гласни доказателства и без
участие на пълномощника.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №3546617,
издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Д.К.С. с ЕГН
**********, с адрес ***, р-н Средец, ул. „***“ №4, ет.1, в качеството му на
законен представител на „***“ АД е наложена глоба в размер 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на Д.К.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, р-н Средец, ул. „***“ №4, ет.1 сума от 300
/триста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ