№ 6
гр. Ловеч, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Гражданско дело №
20214300100339 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.130 и сл. от ГПК
Съдът е сезиран с искова молба № 2732/21.07.2021 г. от „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД против Е.Е.А. с цена на иска 40211.45 лева.
Посочено е, че на 19.03.2020 година е подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания ведно с приложение 1 от същата дата,
сключен на основание чл. 2, т. 1 от рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Конкретизирано е, че по силата на този договор вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е срещу Е.А. като кредитополучател по договор
за потребителски паричен кредит №3621985, подписан на 26.03.2019 година е
прехвърлено в собственост на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително лихва, такси, комисионни и други разноски
на дружеството кредитор, като е индивидуализирано в приложение
1/19.03.2020 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания цесия от същата дата. Посочено е, че приложение 1/19.03.2020 г.
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляния на вземания от
02.11.2018 г. е представено само с данните на Е.А. като кредитополучател,
тъй като останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни
2016/679. Ищецът се позовава на чл. 4.3 от Рамковия договор за цесия, в
който ищецът се е задължил, от името на цедента и за своя сметка, да
изпраща уведомление за извършената цесия и има изрично пълномощно за
това. Изтъква се, че е изпратено уведомително писмо до ответника, в който
1
той е уведомен за допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
по договора и последвалата изискуемост на вземането в пълен размер,
считано от 05.04.2021 година /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/. Ищецът заявява, че уведомителното писмо е
връчено чрез частен съдебен изпълнител Велислав Петров, на който са
възложени пълномощия от ищеца по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните
съдебни изпълнители. Моли съдът да връчи с исковата молба уведомление за
извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Ищецът се позовава на
решение 3/16.04.2014 г. по Търговско дело № 1711/2013 г. и решение
123/24.06.2009 г. по Търговско дело 12/2009 г. на Върховен касационен съд. В
исковата молба се твърди, че вземането произтича от подписания на
26.03.2019 година договор за потребителски кредит с ответника, при
договорен потребителски кредит с главница 35 350 лв. Изтъква се, че за
сключването на застраховка ответникът е подписал декларация и е издаден
застрахователен сертификат за дължима ежемесечна застрахователна премия
в размер на 28.49 лева. Месечните застраховки след юли 2019 година са
премахнати, поради допуснато просрочие над 91 дни. Заявява, че след
направени плащания от името и за сметка на ответника остатъкът от
отпуснатата главница е преведена на 26.03.2019 година на банкова сметка
посочена от него и с това кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора. Изтъква се, че към датата на подписване на договора страните са
постигнали съгласие за възнаградителна лихва в общ размер 24 388.84 лева и
конкретизира как е била определена. Заявява се, че общата сума, която
ответникът дължи да върне при сключване на договора е възлизала на 59 738.
84 лева анюитетни месечни погасителни вноски в размер на 497.82 лева.
Посочва, че първата погасителна вноска е дължима на 21.04.2019 г., а
последната изравнителна вноска е с падеж 21.03.2029 година, видно от
погасителния план, който е бил неразделна част от договора. Ищецът се
позовава на чл. 12, ал. 1 от Общите условия към договора при забава на
плащане на дължимите от кредитополучателя суми като е било договорено,
че той дължи на кредитора освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение за забава в размер на годишната лихва, разделена на 360
дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
Посочва, че на това основание за длъжника е начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер 3 326.14 лева за периода от
22.08.2019 година /дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, за да твърди, че страните са договорили крайният срок за
издължаване на кредита на 21.03.2029 година, но предвид неизпълненията на
кредитополучателя за заплащане на погасителните вноски кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Обсъжда действието на чл. 99 от ЗЗД и
уведомлението за цесия до ответника. В исковата молба се заявява, че
погасената сума до момента е в размер 2 123.92 лева, като разграничава по
видове възнаградителна лихва, главница, месечна застраховка и лихва за
2
забава. Изтъква, че към датата на придобиване на задълженията от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД същото е в размер на 40 211.45 лева и след
датата на цесията не са правени плащания по задължението. Моли да бъдат
призовани и съдът след като се запознае с всички доказателства по делото да
постанови решение, с което да бъде осъден Е.Е.А., като кредитополучател по
договор за потребителски паричен кредит номер № 3621985, подписан на
26.03.2019 година, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
последните неизплатени по процесния договор суми а именно: - 34 610.59
лева- неизплатена главница по процесния договор; - 2274.72 лева- договор на
възнаградителна лихва начислена за периода 21.08.2019 година до 19.03.2020
година /датата на прехвърляне на задължението/; - 3326.14 лева- обезщетение
за забава дължима за периода 22.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 130 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител.
Ответникът ,редовно призован не участва лично или чрез
проц.представител в съдебно заседание.
От представените писмени доказателства по делото, от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза №4536/12.11.2021 г. , от становището на
ищеца, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Е.Е.А. е сключен
договор за потребителски кредит на 26.03.2019 година за предоставяне на
кредит в размер на сумата 35 000 лв. С отпуснатите средства кредитодателят
е рефинансирал задължения на ответника към 6 кредитора, съобразно
искането за рефинансиране на съществуващ дълг от 26.03.2019 година общо в
размер на 28675.64 лева , а по банковата сметка на кредитополучателя А. е
внесена сумата 6324.36 лева на 26.03.2019 година. Към датата на подписване
на договора страните са постигнали съгласие за възнаградителна лихва в
размер 24 388.84 лева. Общата сума, която ответникът е следвало да върне
при сключване на договора е възлизала на 59 738. 84 лева при анюитетна
месечна погасителна вноска в размер на 497.82 лева. Първо погасяване по
вноска е било с дата 21.04.2019 г., а последното е с падеж 21.03.2029 година
по погасителен план- неразделна част от договора.Първите три вноски по
кредита са внесени в пълен размер от Е.А., а по четвърта и пета вноска има
просрочие, като на 05.12.2019 г. е направена последната вноска в размер на
17.78 лева.
На 02.11.2018 г. е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания ,а на 19.03.2020 година - индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с приложение 1 от същата
дата, на основание чл. 2, т. 1 от рамков договор за продажба и прехвърляне на
3
вземания от 02.11.2018 г. за сумата 34610.59 лева - главница и 2357.02 лева -
законна лихва.Под № 305 в Приложение №1 към индивидуалния договор
фигурира Е.А..
На 05.04.2021 г. А.О. – лице от домакинството на длъжника е получила
чрез частен съдебен изпълнител уведомление за предсрочна изискуемост на
дълг в размер на 38998.99 лева и цесия. На 14.04.2021 г. е връчено
уведомление от кредитодателя чрез ищеца до бабата на ответника П.С. за
цедиране на дълга в размер на 36967.61 лева в полза на ищеца към 02.04.20 г.
Действията на кредитора към 02.04.2020 година са извършени в
противоречие на член 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13
март 2020 година. В цитираната разпоредба е предвидено, че до два месеца
след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на
задължения на частноправните субекти длъжници по договори за кредит,
предоставени от финансови институции не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален, поради неизпълнение. Извънредното
положение е обявено на 13 март 2020 година и за периода до 15-ти юли 2020
година задължението не е могло да бъде обявено за предсрочно изискуемо, в
какъвто смисъл са посочени обстоятелствата в уведомително писмо от
14.04.2020 година на кредитора. Предвид забраната за начисляване на лихви
за забава и неустойки в периода от 13-ти март 2020 година до 15-ти юли 2020
година не са били дължими и претендираните от заявителя лихви са
съобразени предвид заключението на вещото лице с действието на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване
на последиците. Съдът приема,че уведомяването на длъжника за предсрочна
изискуемост и цесията е извършено с получаване на исковата молба и
приложенията към нея на 26.08.2021 г.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
№4536/12.11.2021 г. като професионално обосновано и го съобразява изцяло.
От него се потвърджават изводите на съда по представените писмени
доказателства, че са рефинансирани кредитите на ответника към 6
кредитодатели, а остатъка от сумата по дълга е преведена по негова банкова
сметка.
Настоящата инстанция квалифицира исковите претенции като
търговски спор –обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от
ЗЗД и 87 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД относно вземане по
главен облигационен иск за главница 346210.59 лева, възнаградителна лихва
- 2274.72 лева , обезщетение за забава 3326.14 лева от кредитор по договор за
потребителски кредит,обявен за предсрочно изискуем към длъжник. В хода
на производството от писмените доказателства-пл.нареждания и
заключението по съдебно-счетоводната експретиза се доказва,че
кредитополучателят е усвоил кредита,не е внесъл погасителни вноски след
05.12.2019 г. . Ответникът не е представил отговор или възразил в дадения му
4
законов срок по исковата молба . Следователно по действителен двустранен
възмезден облигационен договор за кредит и последващото цедиране на
вземането е възникнал дълга между страните и длъжникът е неизправна
страна, тъй като е спрял заплащето на дълга след 05.12.2019 г.Предявеният
иск за заплащане на сумата 34610.59 лева-неизплатена главница по договор за
потребителски кредит от 26.03.2019 г е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
Съдът е сезиран с иска за заплащане на възнаградителна лихва за
времето от 21.08.2019 г. до 19.03.2020 г. в размер на сумата 2274.72 лева .
Поради основателност на главния облигационен иск , на основание чл. 6,ал.1
от Общите условия към договора и предвид вида на договора се дължи
възнаградителна лихва до обявяването на дълга за предсрочно изискуем, в
казуса до датата на предявения период. По заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява,че размерът на възнаградителната
лихва възлиза на сумата 2274.72 лева. Следователно акцесорният иск за
заплащане на възнаградителна лихва върху главницата за времето от
21.08.2019 г. до 19.03.2020 г. в размер на сумата 2274.72 лева е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Страните са постигнали съгласие в чл. 12, ал. 1 от Общите условия
към договора при забава на плащане на дължимите от кредитополучателя
суми да се заплати обезщетение за забава в размер на годишната лихва,
разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Предявената претенция е за 3 326.14 лева за периода от
22.08.2019 година до дата на входиране на заявлението в съда. За посочения
период вещото лице е изчислило, че дължимата лихва възлиза на 430.22 лева,
като е съобразено действието на чл. 6 от ЗПДВИПП. В този смисъл исковата
претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважена до размер
на сумата 430.22 лева за периода от 22.08.2019 година до дата на входиране
на заявлението в съда-обезщетение за забава, а искът до пълния претендиран
размер на сумата 3326.14 лева следва да бъде отхвърлен.
При така изложените съображения Ловешки окръжен съд намира, че
обективно съединените искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и 87 от ЗЗД,
във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД против Е.Е.А. за заплащане на главница 34610.59 лева,
възнаградителна лихва върху главницата за времето от 21.08.2019 г. до
19.03.2020 г. - 2274.72 лева, по договор за потребителски кредит, обезщетение
за забавено изпълнение- 430.22 лева за периода от 22.08.2019 година до
21.07.2021 г.в съда-обезщетение за забава, по потребителски паричен кредит
№3621985, подписан на 26.03.2019 година са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени,а искът за заплащане на обезщетение за забава до
пълния претендиран размер на сумата 3326.14 лева е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 300
5
лева съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция ,на основание чл.
78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25,ал.1 от ЗПП и предвид размера на уважените
искове.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл. 79 от ЗЗД и 87 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД, Е.Е.А. , ЕГН: **********, от с. Д., Ловешка
област,ул.“Х.Б.“№8а да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.***,офис
сграда „*** следните суми: 34610.59 лева / тридесет и четири хиляди
шестстотин и десет лева и петдесет и девет стотинки/- неизплатена
главница, 2274.72 лева/две хиляди двеста седемдесет и четири лева и
седемдесет и две стотинки/- възнаградителна лихва върху главницата за
времето от 21.08.2019 г. до 19.03.2020 г., 430.22 лева /четиристотин и
тридесет лева и двадесет и две стотинки/- обезщетение за забавено
изпълнение за периода от 22.08.2019 година до 21.07.2021 г., по
потребителски паричен кредит №3621985, подписан на 26.03.2019 година,
а искът за заплащане на обезщетение за забава до пълния претендиран размер
на сумата 3326.14 лева ,като неоснователен и недоказан, отхвърля.
ОСЪЖДА Е.Е.А. , с горните данни да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД , с горните данни сумата 300 лева /триста
лева/ -съдебно-деловодни разноски за първа инстанция.
Решението е обжалваемо на основание чл. 280 от ГПК в
четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено ,ведно
с мотивите пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6