Р Е Ш Е Н И Е
№ 1233
гр.Р, 29.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2590 по описа
за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Р.П.П. твърди, че на 08.01.2011г. спрямо него било образувано
досъдебно производство и на същата дата му било повдигнато обвинение по чл.325,
ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като му била взета мярка за неотклонение
„подписка”. На 26.04.2011г. отново му било повдигнато обвинение по същия член
на закона, а на следващия ден му били предявени материалите от разследването,
където направил възражение, че не е извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Въпреки това на 21.06.2011г. отново му било повдигнато обвинение и на 27.06.2011г.
материалите от разследването повторно му били предявени, за което пак възразил.
Въпреки това РРП внесли обвинителен акт срещу него, въз основа на който било
образувано НОХД № 1694/2011г. по описа на РРС. С присъда № 186/22.09.2011г. бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние по чл.325, ал.2 от НК. С
решение от 24.01.2012г. по ВНОХД № 679/2011г. по описа на РОС тази присъда била
отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С
присъда № 236/09.10.2012г. по НОХД № 235/2012г. по описа на РРС, бил отново
оправдан по поддържаното от Прокуратурата обвинение по чл.325, ал.1 от НК, а с
решение от 02.01.2013г. на въззивната инстанция била потвърдена присъдата в
тази част. През цялото време на протичане на наказателното производство ищецът
изпитвал притеснения от изхода на делото, от последиците за него, защото не бил
извършил престъплението, в извършването на което бил обвинен. П. *** и имал
много познати. Променил изцяло начина си на живот, ограничил социалните си
контакти, спрял да се вижда с много от познатите си. С оглед на обвинението
станал обект на коментар от много от тях. Всичко това довело до уронване на
престижа, честта и достойнството му, тъй като не можел да обясни на познатите
си, че бил обвинен неоснователно и не е извършил такова престъпление.
Явяванията му при извършване спрямо него на действията по разследванията,
продължителните заседания по делата, даването на обяснения и становища за
престъпление, което не е извършил, изслушването на исканите наказания от страна
на представителите на ответника и очакванията на съдебните актове го тормозели,
притеснявали, изморявали и нарушавали нормалното му ежедневие. Стараел се тези
негови проблеми да не му пречат на нормалното общуване с хората. По тази
причина твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение от Прокуратурата на РБългария, за което следва да бъде обезщетен със
сумата от 3 000.00 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.325,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
първоначалното повдигане на обвинение – 08.01.2011г., до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3, пр.1
от ЗОДОВ, тъй като за извършеното деяние от страна на ищеца, за което му е било
повдигнато обвинение той е бил осъден, но по по-леко наказуемия състав на
престъпление – лека телесна повреда на длъжностно лице по хулигански подбуди
/чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и е бил оправдан частично
за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление „хулиганство” по чл.325,
ал.1 от НК. Оспорва и иска по размер, както и твърди, че при евентуално
уважаване на иска, лихвата за забавата се дължи от момента на влизане в сила на
частично оправдателната присъда – 01.02.2013г., а не от датата на привличането
му като обвиняем 08.01.2011г.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по приложеното НОХД
№ 235/2012г. по описа на РРС, се установява, че на 08.01.2011г. ищеца бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, като му била взета
мярка за неотклонение „подписка”, а РРП внесли обвинителен акт срещу него за
извършени престъпления по чл.131, ал.1, т.1 във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК и чл.325, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК. С присъда №
236/09.10.2012г. по НОХД № 235/2012г. по описа на РРС, Р.П. бил признат за
виновен в това, че на 08.01.2011г. в гр.Р, в съучастие, като извършител, с М А
Д, Л В Т, И Г Г, А М К и Л С Й всички от гр.Р, причинил на длъжностно лице – К
И Д от гр.Р, охранител в звено за самоохрана на „Тева” ЕООД – Русе, по повод на
изпълнение на службата му – охрана на „Денс клуб Опиум 1”, лека телесна повреда
по чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето не
опасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр.с чл.130, ал.1 във
вр.с чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му била наложена глоба в размер на 1 500.00 лева. Със същата
присъда бил признат за невиновен в това, че на 08.01.2011г. в гр.Р, в
съучастие, като извършител, с М АД, Л В Т, И ГГ, А М К и Л С Й, всички от гр.Р,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – на публично място – ул.Ч № , бл.С п, пред вх.,
организирано, с прикрито лице и с бухалка нанесъл побой на К И Д, и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.1 от НК. С решение № 1/02.01.2013г. по
ВНОХД № 781/2012г. по описа на РОС била изменена присъдата на
първоинстанционния съд, като било преквалифицирано престъплението извършено от
ищеца и останалите извършители като такова по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във вр.с
чл.130, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 08.01.2011г. в гр.Р,
всеки един от подсъдимите, в съучастие, като извършител, с останалите
подсъдими, по хулигански подбуди, е причинил на длъжностно лице – К И Д от гр.Р,
охранител в звено за самоохрана на „Тева” ЕООД – Русе, по повод на изпълнение
на службата му – охрана на „Денс клуб Опиум 1”, лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за
живота, като били освободени от наказателна отговорност и им било наложено
административно наказание – глоба в размер на 2 000.00 лева за Р.П.. Със
същото решение по отношение на последния била потвърдена присъдата, с която е бил
оправдан за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В показанията си свидетелите С И М и
И П Т твърдят, че от 2011г. срещу ищеца се водело наказателно производство за
две извършени от него престъпления. Той споделил с тях, че за първото
престъпление се признал за виновен, а за второто бил неправилно обвинен и не се
чувствал виновен. Производството по това наказателно дело продължило около 2
години и през това време ищеца се променил. Спрял да се обажда на приятелите
си, рядко излизал с тях, притеснявал се, че може да влезе в затвора и да загуби
работата си, като трябвало на всеки познат да обяснява поотделно, че не е
извършил това нещо по второто престъпление, в което го обвиняват, депресирал
се. Промяната в поведението му била и от стреса, че е обвинен в нещо, което не
бил извършил, както и че хората започнали да го гледат с лошо око, някои
променили отношение си към него и спрели да излизат с него.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Основна предпоставка за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Фактическите състави, при наличието на които държавата отговаря за вреди, са
ограничени до изчерпателно посочените в чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В конкретния
случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които му били
причинени в резултат на повдигнато
му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, по което бил
оправдан. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №
3/2004г. на ВКС, в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда;
тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за
които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от
обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените
вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно
за всяко едно деяние, за което деецът е бил оправдан.
В случая съдът намира, че не са
налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, които да доведат до
основателност на претенцията на ищеца. Налице са деяния извършени от Р.П., за
което той е бил осъден с влязла в сила присъда. Действително ответникът, за тези
извършени от него деяния му е повдигнал обвинение, че е осъществил състава на
две отделни престъпления – лека телесна повреда на длъжностно лице по чл. чл.131,
ал.1, т.1 и т.12 във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и хулиганство
по чл.325, т.1 от НК. С решение № 1/02.01.2013г. по ВНОХД № 781/2012г. по описа
на РОС била изменена присъдата на първоинстанционния съд, като било
преквалифицирано престъплението извършено от ищеца и останалите извършители
като такова по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 във вр.с чл.130, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.2 от НК, за това, че на 08.01.2011г. в гр.Р, всеки един от подсъдимите, в
съучастие, като извършител, с останалите подсъдими, по хулигански подбуди, е
причинил на длъжностно лице – К И Д от гр.Р, охранител в звено за самоохрана на
„Тева” ЕООД – Русе, по повод на изпълнение на службата му – охрана на „Денс
клуб Опиум 1”, лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето не опасно за живота, като били освободени от
наказателна отговорност и им било наложено административно наказание – глоба в
размер на 2 000.00 лева за Р.П.. Със същото решение по отношение на
последния била потвърдена присъдата, с която е бил оправдан за извършено
престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Формално той е бил оправдан за извършено
само по себе си престъпление хулиганство, което е по-тежко наказуемо, но е бил
осъден, че е извършил другото престъпление по хулигански подбуди – квалифициран
състав на другото престъпление. Т.е. деянието извършено от него, включва и извършени
хулигански действия, но по-леко наказуемия квалифициран състав. Следва да се
има предвид, че хулиганството като престъпление и престъпление извършено по
хулигански подбуди са в съотношение на общ и специален състав. В този смисъл е
налице привидна идеална съвкупност от престъпления и следва да бъде осъден по
специалния състав, както и е било сторено в случая, а не и по общия. Не е
налице извършено от него деяние, което да не представлява престъпление и за
което той да е оправдан. По тези съображения съдът намира, че иска на ищеца се
явява изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, защото не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съдът следва да отбележи и че
твърдените от ищеца неимуществени вреди не е доказано, че са били причинени
именно от повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1
от НК и в причинна връзка с него. Действително от показанията на свидетелите е
видно, че той е бил притеснен от воденото спрямо него наказателно производство,
последиците за него, ограничил социалните си контакти, спрял да се вижда с
много от познатите си, станал обект на коментар от много от тях, като това го
тормозело, притеснявало, изморявало и нарушавало нормалното му ежедневие. Това
е нормална последица за всеки подсъдим, спрямо, който се води наказателен
процес и очакванията от крайния резултат от него, а именно дали ще бъде признат
за виновен в извършено престъпление или не, както и какво наказание ще му бъде
наложено. В настоящия наказателен процес обаче Р.П. е бил осъден за извършените
от него деяния с влязла в сила присъда по специалния състав – поглъщащ в себе
си общия, и му е било наложено административно наказание. Т.е. тези последици
за него за били в резултат на извършените от него деяния, за които е било
водено наказателно производство и за които е бил осъден с влязла в сила присъда
и не са налице незаконосъобразни действия на ответника, от които той да е
претърпял вреди за да претендира обезщетение по ЗОДОВ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П. ***, с
ЕГН: **********, против Прокуратурата на Република България, иск за сумата от 3 000.00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
следствие на незаконното му обвинение в извършването на престъпление по чл.325,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
първоначалното повдигане на обвинение – 08.01.2011г., до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: