№ 68
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Благой Г. Потеров
Албена Янч. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.
Образувано е по повод частен протест на прокурор Д. Г. зам.
административен ръководител - Окръжна прокуратура Ямбол (изх.№ ПД-
10/2021- 07.06.2021 г.). срещу протоколно определение № 65 от 03.06.2021 г.
по НОХД № 114/2021 на Окръжен съд - Ямбол, с което на основание чл. 248,
ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 и чл. 249 ал. 1,във връзка с чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на ОП-Ямбол за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила.
В протеста се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът неправилно е възприел наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на досъдебното
производство – несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246
ал.2 и ал.3 от НПК, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия.
Оспорват се констатациите на съда за наличие на противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт поради липса на
изрично уточнение в последния на обстоятелствата, при които са
осъществени блудствените действия на обвиняемия спрямо трите деца, като
настоява, че всички факти и обстоятелства са изложени ясно и подробно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което съставлява изпълнение на
изискването по т.4.2 от ТР №282002г. на ОСНК на ВКС и не налага
повторното им отразяване в заключителната част на акта.
1
Срещу протеста е постъпило писмено възражение от адвокат А.Г. С. от АК
- Сливен, упълномощен защитник на подс. С.Д.. Независимо от заявеното
становище от защитата на подсъдимия в с.з. при провеждане на
разпоредителното заседание на съда, че липсват отстраними съществени
процесуални нарушения на досъдебната фаза, в писмено становище, защитата
възразява срещу подадения протест. Защитникът изтъква, че съдържанието на
обвинителния акт не внася яснота по въпроса за осъществени блудствени
действия от обвиняемия в музикалната стая. С горните доводи се моли за
потвърждаване на постановеното от ОС-Ямбол определение, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на протеста. С
конкретно развити съображения в подкрепа на оплакването за неправилност
на атакувания акт, се предлага същият да бъде отменен и делото върнато на
ОС-Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като
обсъди наведените в протеста и жалбата доводи, и съобрази закона, прие
следното :
Протестът е основателен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано
по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Ямбол против
Ст. Г. Д., с обвинение за извършено престъпление по чл. 149 ал. 5, т. 1 във вр.
с ал. 1 от НК
При обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл. 248 ал.1
от НПК, съставът на съда е приел, че на досъдебното производство са
допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК, довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. Констатирал е, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията, визирани в чл.246 от НПК за форма и съдържание, предвид
съществуващо противоречие между обстоятелствената и диспозитивната му
част. С горните съображения, на основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от
НПК, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на
прокурора.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя аргументацията,
дадена в атакуваното определение, въз основа на която първостепенният съд е
2
приел, че в този си съдържателен вид, обвинителният акт не представлява
годна процесуална основа за образуване на съдебно производство.
Неправилно, с оглед възприетата в акта на прокурора обвинителна теза,
касаеща деятелност на подс Д., квалифицирана като престъпление по чл.149
ал. 5 от НК съдът е приел, че липсата на изрично отразяване в диспозитива на
обвинението, че блудствените действия са осъществени във фитнеса и в
музикалната стая на Младежкия дом в градския парк на град Ямбол, като във
фитнеса е блудствано с трите малолетни деца, а в музикалната стая - само със
С. и С., но не и с Р. и това затруднява защитата на подсъдимия, като
същевременно представлява и несъответствие на факти, относими към
изпълнителното деяние на вмененото престъпление. Претендираната от съда
описателност на механизма на осъществяване на блудствените действия,
включващ последователните действия на подсъдимия Д. в двете помещения
на младежкия дом е видно, че е намерила място в констативно-
съобразителната част на обвинителния акт, каквото впрочем е и изискването
на процесуалния закон. Следва да се отбележи, че в указанията, дадени в ТР
№2/2002 год. на ОСНК на ВКС досежно функциите на обвинителния акт, а
именно предназначението му да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, се
отнасят до обстоятелствената част на прокурорския акт - т.4.2 от цитираното
ТР, а не визират формулировката на диспозитива на обвинението, както
превратно съдът е посочил в мотивите на своето разпореждане. В настоящия
случай диспозитива на обвинението срещу подсъдимия Д. по чл. 149 от НК е
формулиран ясно, точно и изчерпателно, съобразно всички съставомерни
елементи, посочени в особената част на НК, посочено е че деянието е
осъществено в Младежкия дом в градския парк на град Ямбол /където се
помещават както фитнеса, така и музикалната стая/. В този смисъл
диспозитива не стои в противоречие с обстоятелствената част на
обвинителния акт, където много подробно са отразени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия Д. в
осъществяването му, а именно: на стр. 2 от Обвинителния акт в изложението
на приетите за установени фактически обстоятелства е записано следното:
изр. Второ:„С цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвъкупление, обвиняемия Д. използвал създалата се ситуация, за да опипва
С., С. и Р. като знаел, че същите са малолетни“, изр. Пето: „Обвиняемият Д.
3
предложил на момичетата да се качат на един лост, тъй като това е много
полезно за тяхното развитие и докато С., а след това и Р., висели на лоста,
същият ги опипал по бедрата и дупетата, като С. направо я държал за дупето“,
изр. Петнадесет: „Двете отишли при Р. и й казали какво се е случило с тях,
при което Р. е споделила, че докато била на лоста, обвиняемият я хванал за
дупето.“
Диспозитива на обвинителния акт е изписан коректно, както на приетата за
установена и представена в обстоятелствената част фактическа обстановка,
така и на условията за законосъобразност на обвинителния акт, съобразени с
тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС. Представянето в
заключителната част на обвинителния акт на правната квалификация (чл. 246,
ал. 3 НПК) в словесен вид трябва да следва диспозицията на приложимата
правна норма от особената част на Наказателния кодекс, без да е необходимо
допълването й с описателна част, което е било сторено и с настоящия
обвинителен акт.
Ето защо Въззивният съд не споделя и доводите на защитата, че
формулировката на обвинението не позволява да се разбере дали Д. е
осъществявал блудствени действие в двете помещения на Младежкия дом и
дали в музикалната стая е блудствал и с детето Р.. Изтъквайки горното
възражение, защитата очевидно не отчита обстоятелството, че обвинението,
предявено на подс.Д. е за извършено от последния престъпление по раздел
VIII – „разврат“, по глава II – „престъпления срещу личността“ - чл. 149 НК, в
каквато насока тезата на обвинението е безпротиворечиво заявена в
диспозитива на обвинителния акт.
Следва да се отбележи обаче, че съвсем отделен е въпроса дали съдът ще
сподели подхода на прокурора в оценката му на доказателствената наличност,
с обсъждането и решаването на който съдебният състав ще се ангажира при
постановяване на акта си по същество – чл. 301 ал.1 от НПК.
Съобразявайки изложеното, АС-Бургас намира, че първостепенният съд
неправилно е упражнил правомощията си по чл. 249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1 т.3
от НПК. Съдържанието на сезиращия ОС-Ямбол обвинителен акт не стои в
противоречие с изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като пълно и ясно
отразява съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в
него. Доказаността на отразените в обстоятелствената част на акта
фактически констатации е въпрос по същество, решаването на който ведно с
4
правната трактовка на тези факти, предстои да бъде извършено в съдебния
процес. Ето защо, атакуваното определение, с което е било прекратено
първоинстанционното производство и делото върнато на прокурора като
неправилно, следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 65 от 03.06.2021 г. по НОХД № 114/2021 на
Окръжен съд- Ямбол, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 и
чл. 249, ал. 2 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на ОП-Ямбол за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на същия състав на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5