Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .06.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
въззивно гражданско дело №859 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано
е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
ЕИК *********, представлявано от П. С. С., Я. М.Д. и Г. К. срещу Решение 14.01.2020г.,
постановено по гр. дело №1304/2019г. по описа на Районен съд -гр. Девня, с
което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът В.С.К., ЕГН ********** не му дължи сумата от 6631,66 лева, начислена като корекция на сметка, за обект на
потребление находящ се в гр. Девня, бул. “ Съединение “ №6, вх. А, ап. 2, за
периода от 15.05.2017г. до 14.05.2018г. по фактура №**********/ 31.052019г.,
за аб.№********** на основание чл.124,
ал.1 ГПК. Според изложеното в
жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените
правила и събраните в хода на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че
са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца
чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за
възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното
в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е
осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е
изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява
действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата
на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена
движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията
ѝ - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването
ѝ през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа.
В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта
на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е
усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на
ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото
на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. В случай, че съдът счита, че разпоредбата на чл.
50 от ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде
отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия. Счита, че е налице годно правно основание за
възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му
заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа чрез
пълномощник
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощниак си, въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат
присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим поради наличие на правен интерес.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът В.С.К., ЕГН ********** предявява срещу „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна
Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от Б. М., Б. П. и П. С.
– членове на УС иск за приемане за установено спрямо ответника, че не му дължи
сумата от 6631,66 лв, начислена по фактура № **********/31.05.2019 г. в
резултат на извършена корекция на сметката за ползвана, но неотчетена ел.
енергия за периода 15.05.2017 г. – 14.05.2018г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Според
изложеното в исковата молба и в о.с.з., ищецът- като потребител на ел. енергия
бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на
средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което на осн. ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия,
като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на
ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на
периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на
количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на
извършената корекция е определен произволно, както и поради не
законосъобразността на предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди,
че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е
консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му
бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.
Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди,
че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия.
Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
допълнително начислената за плащане сума от 6631,66 лева, начислена като корекция на сметка, за обект на
потребление находящ се в гр. Девня, бул. “ Съединение “ №6, вх. А, ап. 2, за
периода от 15.05.2017г. до 14.05.2018г. по фактура №**********/ 31.052019г.,
за аб.№**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Твърди, че процесната сума се дължи по реален отчет като цена за потребено
количество ел. енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че
във връзка с извършената техническа
проверката е съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ.
Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран,
поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 15.04.2019г. е извършена метрологична експертиза, при
която е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел.
енергия по трета тарифа. Твърди, че ищецът е бил надлежно уведомен за
извършената проверка и за издадената фактура. Счита, че процесното вземане се
дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждането на разноски.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1104589 от 14.05.2018 г. се
установява, че на същата дата служители на "ЕРП Север" АД са
извършили проверка в обект, находящ се в гр. Девня, бул. “ Съединение “ блок 6, вх. А, етаж
1, апартамент №2 с абонатен номер **********. Записани са показанията по трите
тарифи, а електромерът е демонтиран и изпратен за преверка в БИМ. Протоколът е
съставен в отсътствието на клиента, и е подписан от двама свидетели.
Видно
от съставения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №871/15.05.2019г., при извършените проверки на точността на отчитане
на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е
визуализирана на дисплея.
Видно
от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия,
„Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 15.05.2017г. до 14.05.2018г. е начислило допълнително количество
електроенергия в размер на 36549 кВТч., след софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за
обекта за потребеление на ищеца е издадена фактура за сумата от 6631.66 лв. с
ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за
същия период.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 18.12.2019г., се установява, че към датата на извършване на
проверката, процесният електромер е бил в метрологична годност. Налице е
натрупано количество електроенергия в тарифа 3, която не се визуализира; СТИ е
отчело това потребление, налице е софтуерна претарифиране на СТИ, с въвеждане
на още една/ или две / тарифа, в която се отчита част от потребената енергия /
примерно върхова /. Процесът се осъществява посредством използването на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни и
количество ел. енергия за доплащане е остойностено с цени, определени от ДКЕВР.
С оглед така
установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни
изводи:
На
първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на
ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на
сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от
които е видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел.
Енергия като по този начин е коригирало количеството на доставената на
потребителя ел. Енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена
и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното
предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на
17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е предвидена възможността за
извършване на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за
минал период при констатирани отклонения в точността на измерването на
количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в
случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които е извършена
корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във
връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени
нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на
цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране
(КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да
приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела
нови Правила на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото
ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от
отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме,
че липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките
на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с
правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1
от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон.
Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които
Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като
настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от собственото
си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота на
обществените отношения като процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 14.05.2018г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли
исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
следва да се отрече изцяло.
В
случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните
материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество
да извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй
като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите
цитирани разпоредби обаче са били действащи към момента на извършване на
проверката по настоящото дело –14.05.2018г. и до тяхната отмяна с Решение №2315/21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина
Ковачева, тъй като отмяната има действие за в бъдеще /чл. 194 и чл. 195 АПК/
т.е. от влизането в сила на съдебното решение, а последното влиза в сила от
деня на обнародването му в ДВ- 23.11.2018г.
В
светлината на гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към процесния период
законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност
за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в
чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48,
чл.49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява
основателен по следните съображения:
Според
цитираните разпоредби, представляващи одобрена методика за коригиране на сметки
за минало време, условията и
предпоставките, при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към
корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на
констатирано по правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел.
енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху
СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната система, т.е. към
датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно е
съществувало законово основание ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно
СТИ или при грешка в началните данни.
При
преценка на събраните по настоящото дело доказателства, съдът намира,
недоказана остава законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно
изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на
подзаконов нормативен акт.
Както
от съдържанието на констативния протокол е видно, че не е констатирана грешка
при отчитането, а е замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър,
така и от СТЕ се установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от
ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при
измерването на СТИ. Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в
измерването, а е налице замерване, т.е. отчитане на натрупано количество
електроенергия от СТИ, макар и по регистър
1.8.3 /който не се визуализира на дисплея на СТЕ/.
За
да бъде приложима корекционната процедура, установена в 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва СТИ или при метрологична проверка
да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В
случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността
на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда. Според СТЕ, електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на техническите
изисквания, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия.
Посочено е само, че тарифа 1.8.3. не се визуализира на дисплея. Служителите,
извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са
установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на
свързване. В тежест на въззивното дружество е било да установи способът, чрез
който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 на
електромера. Същевременно не се установи
и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално
доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва
да се отбележи също, че в приетото становище за начисляване на електрическа
енергия от 23.05.2019г. за обекта, за периода от 15.05.2017г. до 14.05.2018г. е
одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 36549
квтч, като е посочено, че корекцията се извършва на основание софтуерно
прочитане на показанията на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество на неотчетена ел. енергия.
С
оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в конкретния
случай, корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй
като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по -специално на
регистър 1.8.3. Не са констатирани данни за
техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на
СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане
от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната
ел. енергия.
Разпоредбата
на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не се установи
да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и
въведените при ответника данни за нея. В
случая потребителят не е стопански абонат, и електромерът му е бил
параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1
за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника,
по които са начислявани месечните такси на ищеца. Въззивникът не навежда
твърдения, нито представя доказателства за причините поради които при данни за
битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал
показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански
потребители.
Следователно,
от приложените по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни
правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се
явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура.
Предвид
изложеното, съдът приема, че сумата от 6631.66 лв. е недължима от абоната, с
оглед на което намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна разноските извършени в хода на въззивното производство в размер на 500.00
лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени списък и доказателства
за плащане. Обективираното от въззивника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно, доколкото същата тази страна, която е
направила възражението, сама е оценила високо фактическата и правна сложност на
делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител адвокатско
възнаграждение в размер на 1584.00
лева с ДДС, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №7/14.01.2020г., постановено по гр. дело №1304/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от П. С.
С., Я. М. и Г. К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на В.С.К., ЕГН ********** сумата от 500.00 /триста/ лв., представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: