РЕШЕНИЕ
№ 2790
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203627 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Панагюрище“, №38, чрез адв. Н. Б., САК, против наказателно постановление № 24-
4332-033118/21.01.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел "Пътна
полиция" СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП. За същите на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв., на основание чл. 185 ЗДвП
- за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. "в" ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно,
като се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и се твърди, че
между двете МПС не е имало съприкосновение и съответно не е налице
пътно-транспортно произшествие. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалвания санкционен акт.
За проведените по делото открити съдебни заседания страните са редовно
призовани, като жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, заедно с
упълномощения си защитик - адв. Б.. Моли за отмяна на обжалваното НП поради
1
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, като по делото са
постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт с изложени
бланкетни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП, с
искане за потвърждаването му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
направено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение от другата страна.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 06.11.2024 г., около 13:25 ч. в гр. София, жалб. С. С. К. управлявал личния си
л.а. Нисан Терано с рег. №по Северна скоростна тангента с посока на движение от бул.
Рожен към Автомагистрала Хемус и след разклона за с. Чепинци се движел по лява
пътна лента за изпреварване. Пред него се движел л.а. Пежо с рег. №, управляван от
св. Г. С. У., който извършвал изпреварване на МПС, движещи се по дясната пътна
лента. В този момент жалб. К. вече много приближил до автомобила, управляван от св.
У., поради което започнал за му присвятва с къси и дълги светлини, за да освободи
лявата лента, тъй като е приключил изпреварването. В момента, в който св. У.
завършвал маневрата за да навлезе в съседната дясна лента, жалб. К. го изпреварил,
при което поради това, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС
леко закачил автомобила, управляван от св. У. в областта на задната броня и леко
зажулил боята на автомобила. След това, той продължил движението си. Св. У. се
опитал а го настигне и със знаци с ръце да му покаже, че между двете МПС е имало
съприкосновение, но жалб. К. не го разбрал и продължил движението си напред.
Свидетелят У. записал данните на превозното средство и позвънил на тел.112 и
съобщил за случилото се. На място пристигнал полицейски екип и на св. У. бил
съставен протокол за ПТП /ведно със скица/, в който е посочено, че има видима щета
по задна броня на автомобила му.
На 11.12.2024 г. С. К. попълнил декларация, в която отразил, че на 06.11.2024 г.
той е управлявал превозното средство л. а. Нисан Терано с рег. № по Северна
скоростна тангента. Въз основа на съставените документи, на 11.12.2024 г. св. С. Д.
съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се и
квалифицирал извършеното като осъществяващо административно нарушение по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП.
2
Въз основа на акта, при идентична словесна обосновка и правна квалификация
на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя К. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20.00 лв. за първото
нарушение и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от два месеца за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.С. К., св. Г. У. и обясненията на жалб. К. /частично/, както и въз
основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към
материалите по делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водачите, заповед на
министъра на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и
наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и
несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания и най-вече показанията на св. У. очертават фактите, касаещи
настъпването на пътно-транспортното произшествие и поведението на водачите в него.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира /св. У. и св. Д./, защото
са последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по делото –
протокола за ПТП, в който има отразена щета, се установява, че св. У. е бил пряк
очевидец, който е възприел механизма на произшествието, като твърди, че е видял
настъпилото съприкосновение между двете МПС при разминаване, водача и рег.
номера на автомобила, причинил произшестивето, респективно поведението на този
водач след това. В този аспект са и писмените данни – отразена щета в протокола за
ПТП.
Така съпоставяйки тези показания с останалите писмени доказателства, а и с
обясненията на жалбоподателя, съдът прие доказателствената съвкупност да е единна
и непротиворечива. Съдът достигна до този извод, доколкото жалбоподателят не
излага коренно различна фактическа обстановка от изложената от св. У., като само
поддържа, че при разминаване на двете МПС, /при извършеното от него изпреварване/
не е настъпило съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и този,
който е управлявал св. У.. Последният обаче, в дадените от него показания пред съда
съвсем добросъвестно посочва, че съприкосновението е било съвсем леко, като
посочва, че и той не го е усетил като удар, но го видял посредством огледалото за
странично виждане, а в отговор на зададен от съда въпрос отново добросъвестно
изложи предположение водачът на другия автомобил да не е усетил, че е имало
съприкосновение между двете МПС, като обоснова това предположение с факта, че
другото МПС е джип и е по-тежък. С оглед на това, съдът кредитира с доверие
показанията на св. У. и постави именно тях в основата на приетата за установена
3
фактическа обстановка.
Тъй като кредитираните гласни доказателствени средства подкрепят въведеното
в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от която
установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно предоставяне възможност
на собственика на превозното средство да посочи, кой е управлявал същото на
въведената в акта дата и последният да е отразил, че именно той е управлявал
автомобила на процесната дата.
От доказателствената съвкупност се установява с нужната степен на стабилност,
че след разминаването на превозните средства жалбоподателят е продължил
движението си. По делото липсват доказателства, които да установяват същият да е
възприел настъпването на ПТП с лекия автомобил, управляван от св. У.. Следва да се
посочи, че в показанията си свидетелят У. сам изказва предположение водачът на
другия автомобил да не е възприел настъпилото съприкосновение между двете МПС,
като поддържа, че той се опитал със знаци с ръце да му сигнализира, но още в
попълнената декларация преди съставяне на АУАН жалб. К. е посочил, че по друг
начин е разчел значението на знаците, които му правел св. У. с ръце.
Липсват доказателства, сочещи водачът на л. а. Нисан Терано с рег. № да е
възприел настъпилото леко ПТП и настъпилата незначителна щета от него. Такива
факти в АУАН и последвалото го НП също не са описани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона
срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол пред настоящата инстанция, а разгледана по същество тя е частично
основателна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва
да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е
извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП не са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които се твърди да е извършено второто нарушение. Изрично са
отразени време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на
настъпване на произшествието, респективно и резултатът от ПТП, но липсва описание
на фактите, касаещи поведението на жалбоподателя непосредствено при настъпване
4
на инцидента и след него, както и такива касаещи поведението на другия участник в
движението. Тези факти са от съществено значение, тъй като пряко следва да опишат
елементи от обективната, а от там и от субективна страна на твърдяното второ
нарушение. От друга страна по делото липсват доказателства, които да установяват
наличието на представи в съзнанието на С. К. за настъпилото пътно-транспортно
произшествие и нанесени от него щети. Липсата на формирани представи относно
елементите на нарушението обуславя и липсата на субективна страна при
осъществяване на деянието, квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" ЗДвП. Съгласно
посочената за нарушена разпоредба "ако между участниците в произшествието няма
съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. ". Текстът на посочената като нарушена правна норма изисква формиране на
представи в съзнанието на водача за настъпилото ПТП, но и последващи действия,
каквито факти в НП не са описани.
От словесното описание на нарушението по пункт 1 по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то
съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно
средство, без да е осъществен достатъчно контрол при това управление, по начин, че в
причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача е причинен и
вредоносеният резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е имал
представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които осъществява управлението на
превозното средство и предприетата от него маневра, представи за позиционирането
на другото превозно средство, като въпреки тези представи е осъществил
управлението без достатъчен контрол, така че е допуснал реализирането на пътно-
транспортно произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателя К. е наложена глоба в
размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради
което и не следва да бъде редуциран, а това е и невъзможно, доколкото глобата е
определена от законодателя в конкретно фиксиран размер.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя за второто
нарушение, по изложените вече доводи, е била неправилно ангажирана при липса на
доказателства за субективната съставомерност на деянието.
С оглед изложеното, съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в частта, касаеща нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и отменено, в частта,
5
касаеща нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието по
чл.20, ал.1 ЗДвП не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
подобни нарушения, тъй като неосъществяването на достатъчно контрол над
управляваното МПС, особено при движение с висока скорост /над 120 км/ч съгласно
показанията на св. У./, крие огромни рискове за живота и здравето на участниците в
движението.
С оглед изхода на производството, доколкото в едната си част обжалваното НП
е потвърдено, а в другата – отменено, не се дължат разноски и на двете страни в
производството.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от НК, Софийски районен съд, НО,
129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №24-4332-033118/21.01.2025 година,
издадено от началник група О"ПП"-СДВР, в ЧАСТТА, с която на С. С. К. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 / сто /лева и "лишаване от право
да управлява моторно превозно средство" за срок от два месеца, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП /по ПУНКТ 2/.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП №24-4332-033118/21.01.2025
година, издадено от началник група О"ПП"-СДВР, в ЧАСТТА, с която на С. С. К. е
наложено административно наказание "глоба" размер на 20.00 /двадесет/ лева, на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП /по ПУНКТ 1/.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6