РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500336 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на К.С.В. против решение №
132/20.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1134/2021 г. по описа на Районен съд –
Асеновград, с което са отхвърлени предявените от нея искове за признаване за
незаконно уволнението, извършено със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на
Директора на ОУ „Никола Вапцаров“ - ***и за неговата отмяна, за възстановяването й
на предишната работа като ***, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 15 839,16 лв.,
ведно с обезщетение за забава.
С обжалваното решение РС - Асеновград отхвърля предявените искове от К. С.
В. за признаване за незаконно уволнението по Заповед № РД-11-778/19.04.2021г. на
Директора на ОУ „Никола Вапцаров“, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от А.П.Н. Т. –
***, за незаконно и неговата отмяна, възстановяването й на предишната работа като
***с код по НКПД 2359 6002 в ОУ „Никола Вапцаров“ ***; отхвърля предявените
искове от К. С. В. за осъждане ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение в размер на 15839,16 лв., ведно с обезщетение за забава от 19.04.2021г. до
1
01.06.2021г. в размер на 193,59 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2021г. до окончателното плащане. Със същото решение осъжда ОУ
„Никола Вапцаров“ да заплати на К. С. В. обезщетение по чл. 220 КТ в размер на
2639,86 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.06.2021г, както и
разноски по производството в размер на 413,75 лв.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят К. С. В. го обжалва в
частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове, като счита същото за
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при допуснати
процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Твърди, че
решаващият извод на съда, за да отхвърли предявените искове е, че не са доказани
твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, въвеждайки
нови условия за заемане на длъжността *** в трудовата характеристика за длъжността,
сочени в исковата молба, като тъкмо за тези обстоятелства е отказал да допусне искани
доказателства, при липса на указания в доклада по делото за доказването им и
съответно разпределяне на доказателствена тежест. Съобразно посочената
доказателствена тежест от районния съд счита, че ответникът не е доказал
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, въпреки, че са
били приемани доказателства по делото, дори и след изтичане на преклузивните
срокове за това. Твърди, че нито един от мотивите, залегнали в процесната заповед, не
са били доказани - нито наличието на нужди, обосноваващи промяната в изискванията
за заемане на длъжността *** в учебната институция да има психологическо
образование, нито участие на училището по проекти с малцинствени групи, нито
липсата на ръководен кадър с психологическо образование, което е необходимо за тази
работа, като сочи, че именно директорът има такава квалификация. Счита неправилен
извода на съда, че не са доказани твърденията в исковата молба за наличие на
обстоятелства, водещи до извода, че единствения мотив за промяна на длъжностната
характеристика е освобождаването на ищеца от заеманата от нея длъжност, което
следва както от записа в самата длъжностна характеристика, че ищцата не отговаря на
условията за заемане на длъжността, така и липсата на заповед, с която да е утвърдена
длъжностната характеристика към датата на извършеното уволнение. Твърди, че
промяната в изискване за висше образование със специалност „детско-юношеска
психология“ с присъдена професионална квалификация „***“ за длъжността *** влиза
в противоречие с т. 13 от длъжностната характеристика, както и задължението,
вменено с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 15 от 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, тъй като за тази специалност липсват учебни часове в това училище.
Сочи, че доколкото необходимостта в интерес на работата да се въведе това ново
изискване се обосновава с Наредбата за приобщаващото образование, то наредбата
сочи нужда от психолог, което е различна длъжност, освен това наредбата поставя
2
алтернативно длъжностите на психолог, педагогически съветник, логопед и ресурсен
учител, като в училището има назначени лица на последните три длъжности. В
противоречие със събраните по делото доказателства счита извода на РС Асеновград за
липса на доказателства за наличие на конфликт между ищеца и директора на
училището, което се установява от приложеното към делото писмо на МОН. Горното,
ведно с безспорното обстоятелство, че ищеца като синдикален член се ползва със
закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, намира, че явно сочи на злоупотреба с право. Моли
обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която не се уважават предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от КТ и да бъде постановено ново, с което да бъдат
уважени изцяло и да бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции
разноски.
В съдебно заседание поддържа жалбата, като обосновава и искането си за отмяна
на ожалваното решение със събраните по делото доказателства, с които безспорно се
установява мотива за прекратяване на трудовото правоотношение – наличието на
конфликт между ищеца и директора на учебното заведение. В писмени бележки по
същество се развиват посочените по-горе оплаквания.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна с който е
оспорена жалбата като неоснователна. Поддържа, че в обжалваното решение на
районния съд не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, сочи съдебна
практика, според която право на работодателя е да прецени от какви специалисти се
нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи необходимото
образование и професионална квалификация за заемане на съответните длъжности,
като въведените нови изисквания счита, че са в сферата на нормативно определеното
изискуемо съдържание, поради което не може да се приеме, че е налице злоупотреба с
право и съдебният контрол в този случай не може да бъде извършван. Твърди, че не се
доказва промяната да е специално създадена и използвана целенасочено за уволнение
на конкретния служител и поради това да е налице твърдяната злоупотреба с право,
като новите изисквания изцяло съответстват и не противоречат на нормативно
определените. Обосновава въвеждане на новото изискване с обективни причини –
подобряване на качеството на учебно-възпитателния процес, или с оглед нуждите на
работата, за което също сочи обилна съдебна практика. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение, като бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание в хода на устните състезания поддържа изложените
съображения в отговора на въззивната жалба, счита, че следва да бъдат кредитирани
показанията на водените от тях свидетели, тъй като тези на жалбоподателя са
заинтересовани от изхода на делото поради приятелски отношения с първия свидетел и
спорове с директора на училището за останалите. Счита, че не е оборена
добросъвестността на работодателя и доказана обективната нужда от въведената
3
специалност психология, доколкото жалбоподателката е била председател на
комисията по обхвата на учениците за обща подкрепа и като такава следва да има
такава специалност. В писмени бележки подробно мотивира изразеното становище.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, чл. 78 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 220 КТ от К. С. В.
срещу ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, за признаване за незаконно уволнението,
извършено със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на Директора на ОУ „Никола
Вапцаров“ - ***и за неговата отмяна, за възстановяването й на предишната работа като
***, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение в размер на 15 839,16 лв., ведно с обезщетение за забава
в размера на 193,59 лв. за периода от 19.04.2021 г. до 01.06.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. до окончателно изплащане на
дължимата сума, както и евентуален иск, при неуважаване на предявените искове, да
бъде осъден работодателят да и заплати сумата от 2639,86 лв. представляваща едно
месечно брутно трудово възнаграждение за неспазено двумесечно предизвестие.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищеца В. е работела като ***
в ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***на основание сключен трудов договор №
232/05.09.2007 г., като със заповед № РД-11-778/19.04.2021 година на Директора на ОУ
„Никола Вапцаров“ – ***трудовото и правоотношение е било прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ, на основание промяна в изискванията за образование за заемане
на длъжността на база промяна в длъжностната характеристика. Сочи, че с това
изменение работодателят въвежда ново изискване за заемане на длъжността, а именно
образователно-квалификационна степен магистър, специалност „детско-юношеска
психология“, с присъдена професионална квалификация „учител по психология“,
каквото тя не притежава. Счита, че единствената причина за промяна на длъжностната
характеристика е прекратяване на трудовия и договор, поради което е налице
злоупотреба с право и нарушение на чл. 8 от КТ. Посочени са конкретни
обстоятелства, въз основа на които счита, че се налага сочения извод, на първо място
факта, че освен образование и квалификация, необходими за заемане на длъжността, в
длъжностната характеристика нищо друго не е променено. Сочените причини в
заповедта, че контрола върху преподавания материал от психологическа гледна точка
се затруднява, с оглед специалността на директора и липса на ръководен квалифициран
кадър с психологическа подготовка, поради които е прието, че поне *** следва да
притежава образование в сферата на психологията, намира неверни, доколкото
директорът притежава образование в областта на психологията. За особено
4
показателен факт счита връчването на заповедта и длъжностната характеристика по
едно и също време, вписване на констатация в длъжностната характеристика, че ищеца
не притежава необходимото образование за заемането на длъжността. Сочи, че така
въведеното изискване за притежаване на образование и квалификация учител по
психология противоречи както на утвърдения Списък-образец 1 на учебното
заведение, утвърден за учебната 2020/2021 г., доколкото учебни часове по тази учебна
дисциплина не са планирани от директора на училището, противоречи и на чл. 3, ал. 2
от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според която
***изпълняват норма преподавателска работа, противоречи на чл. 35, ал. 1 от Наредба
№ 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалности, която също визира задължение за
*** да осъществява норма преподавателска работа и изпълнява функциите на длъжност
учител, както и на чл. 13 от самата длъжностна характеристика за длъжността „***“ в
ОУ „Никола Вапцаров“ – ***, поради липса на такива учебни часове в училището, с
които да се изпълнява изискуемата преподавателска заетост. Сочи се също, че ищеца и
директора на учебното заведение са имали служебни конфликти, довели до проверки
от МОН, както и направена от министерството констатация в този смисъл в изпратено
писмо, след което е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Всичко това,
ведно с обстоятелството, че ищеца е член на синдикална организация, даващо и право
на закрила по чл. 333 от КТ твърди, че сочи на единствена цел за въвеждане на ново
изискване за образование за заемане на длъжността, а именно да бъде прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, като се избегне изискването на съгласие на
Инспекцията по труда.
Поради постигната договореност за двумесечно предизвестие при прекратяване
на трудовия договор с допълнително споразумение към трудов договор № РД-11-
458/29.01.2021 г. счита, че с определението и обезщетение за неспазено предизвестие
от 30 дни е нарушена договореността между страните и трудовото законодателство,
поради което моли алтернативно, в хипотезата на неуважаване на предявените искове,
ответната страна да бъде осъдена и заплати дължимото и неизплатено обезщетение по
чл. 220 от КТ в размера н аедно брутно трудово възнаграждение, освен изплатеното на
база процесната заповед, в размер на 2639,86 лв.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че трудовото правоотношение
с ищеца е възникнало на осн. чл. 67, ал. 1, т. 3 от КТ и е прекратено със Заповед № РД-
11-458/29.01.2021 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че ищцата не
притежава изискуемия вид и равнище на образование и квалификация, съгласно
изготвената длъжностна характеристика за длъжността – образователно-
квалификационна степен магистър, специалност детско-юношеска психология, с
присъдена професионална квалификация учител по психология. Счита, че са били
5
налице предпоставките за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото основание, наличието на настъпило по време на съществуването на
трудовото правоотношение между страните изискване е реално и свързано с
подобряване на качеството на учебно-възпитателния процес. Твърди, че държавните
изисквания за заемане на различните длъжности в сферата на образованието се
регламентират с повелителни правни норми, с оглед обществения интерес, като
Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалности дава възможност на директорите
да назначават на педагогически длъжности лица, придобили висше образование по
съответната специалност, като работодателят има право да променя със щатното
разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и
квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен
акт, а дори и когато са определени, щом новите изисквания не влизат в противоречие с
тях, като волята на работодателя в този случай е суверенна и не подлежи на съдебен
контрол. Сочи, че според съдебната практика, когато заповедта за уволнение препраща
към друг акт, то той следва да бъде връчен на уволнения най-късно със заповедта за
уволнение, което в настоящия случай е сторено, а за излишно от коментар счита
възражението в исковата молба, че няма как с посоченото образование и квалификация
*** да осъществява нормата преподавателска дейност, тъй като ЗПУО и Наредба №
15/22.072019 г. е посочено норматив, без значение по какъв предмет и каква е
специалността на ***. Твърди също, че не е имало конфликт между директора и ***,
директора не притежава ОКС психология. Твърди, че право на работодателя е да
прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да
определи необходимото образование и професионална квалификация за заемане на
съответните длъжности, като единствена граница на това право са правилата на
добросъвестността, като счита, че ищецът не навежда такъв довод, както и, че е
неоснователно и не е доказано възражението на ищцата, че работодателят е упражнил
правото си да изменя длъжностната характеристика недобросъвестно, като
изменението било продиктувано от дефицит на резултатен контрол във връзка с
комуникацията училище-семейство, учител-ученик, семейство-общественост, поради
което и социализацията, проблематиката, свързана с психическото развитие на децата,
следвало да бъдат поверени на конкретен педагогически специалист.
Не се спори по делото и от приетите в първата инстанция писмени доказателства
се установява, че ищецът К. С. В. е сключила трудов договор № 232/05.09.2007 г. с
работодател ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, на длъжност ***. Същата притежава
висше образование, образователно квалификационна степен „магистър“, специалност
„математика и информатика“, с присъдена професионална квалификация „учител по
математика и информатика“, ПКС III-то. Видно от приетото допълнително
споразумение от 29.01.2021 г. длъжността е с променено наименование – ***, като със
6
същото страните са договорили двумесечен срок на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Със Заповед № РД-11-778/19.04.2021 г. на директора на
ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, считано от 20.04.2021 г, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Заповедта е
надлежно връчена на 19.04.2021 г. Заповедта е мотивирана с липса на висше
образование на образователно квалификационна степен „магистър“, специалност
„детско-юношеска психология“, с присъдена професионална квалификация „учител по
психология“, които изисквания са въведени с длъжностна характеристика за
длъжността ***в ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, утвърдена на 16.04.2021 г.
Не се спори по отношение на приетото от районен съд, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2639,86 лв., удостоверено в представеното
удостоверение от 25.05.2021 г. за осигурителен доход за месец януари, приложено на л.
43 от делото на АРС.
Съгласно приетото по делото удостоверение изх. № 2/26.05.2021 г. на СО на СБУ
към КНСБ при ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***, през периода от 2007 г. и до момента на
издаване на удостоверението К.В. е член на СО на СБУ при ОУ „Никола Вапцаров“ гр.
***и заема длъжността председател на контролно ревизионната комисия.
По делото са приети копие от трудова книжка, служебна бележка от Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Първомай, филиал Садово, от която се
установява регистрация на ищеца от 23.04.2021 г., а от направената констатация с
трудовата книжка на ищеца от АРС в съдебно заседание на 06.10.2021 г. се констатира,
че няма отбелязване ищеца В. да е започнала работа.
От изслушването на представителя на ответника, директора А.Т., се установява,
че в училището има назначени педагогически съветник – Р.Ф., логопед П.В. и ресурсен
учител – Е.Ч.. Същото се установява и от приетото в последното по делото пред РС
заседание Списък образец 1 за учебната 2020/2021 г. на ОУ „Никола Вапцаров“ гр. ***,
в който са посочени броя одобрени паралелки, учебен план, назначени учители и
персонал – педагогически и непедагогически с данни за всеки работник.
Доколкото по така установените от районен съд фактически обстоятелства никоя
от страните не излага възражения във въззивната жалба и/или отговора на въззивната
жалба, то въззивния съд няма правомощие да приеме друга фактическа обстановка.
От представените длъжностни характеристики за длъжността ***, утвърдена със
заповед № РД-10-1435/13.09.2019 г. и утвърдена със заповед № РД-11-778/16.04.2021
г., е видно, че във втората са променени изискванията за заемане на длъжността, като е
вписано необходими компетентности за длъжността образование - висше образование
на образователно квалификационна степен „магистър“, специалност „детско-юношеска
психология“, с присъдена професионална квалификация „учител по психология“. В
самата длъжностна характеристика е посочено, че ищеца – госпожа В., не притежава
7
изискваното с длъжностната характеристика образование - висше образование на
образователно квалификационна степен „магистър“, специалност „детско-юношеска
психология“, с присъдена професионална квалификация „учител по психология“,
съгласно държавното образователно изискване за учителска правоспособност и
квалификация, които изисквания са въведени с длъжностна характеристика за
длъжността „***“ в ОУ „Н. Вапцаров“ гр. ***, утвърдена на 16.04.2021 г. В същата
длъжностна характеристика е посочено, че е утвърдена от А.Н.-Т. – ***на ОУ „Н.
Вапцаров“ - ***, със Заповед № РД-11-778/16.04.2021 г. (датата е поправяна).
Посоченият номер в длъжностната характеристика съвпада с номера на заповедта за
уволнение на ищеца.
От приетото по делото писмо от МОН до ищеца (л.36-38) е видно, че след
извършена проверка, на основание постъпило писмо от ищеца, по заповед на
министъра на образованието и науката е била извършена проверка от комисия от МОН
на дейността на директора на училището, със съдействието на община Асеновград,
като резултатите от проверката, посочени в т. 7 от писмото е констатацията за влошена
атмосфера на работа, поради конфликти между служителите. Във връзка с поставен
въпрос от И.А., народен представител, до Министъра на образованието и науката, за
дейността на директора на ОУ „Никола Й. Вапцаров“ гр. ***(л. 140), от комисия от
МОН, е получен писмен отговор (л. 17, л.67,68; л. 142-144) в който е посочено – т. 7, че
в училището съществува влошена атмосфера на работа, поради междуличностен
конфликт между директора и ***, като проявлението му се изразява в нетърпимост,
отказ от изпълнение на възложени задачи, толериране на определени хора, взаимно
уронване на авторитета, непрекъснато писане на жалби и сигнали, постоянни интриги,
груб тон, слаба оперативност, неизпълнение на поставени задачи и др., което води до
уронване на авторитета на учителите и институцията.
Участието на училището по европейски проекти „Подкрепа за успех“ и
„Образование за утрешния ден“ се доказва с приетите по делото трудови договори и
допълнителни споразумения, сключени между директора на училището и РУО
Пловдив.
Свидетелски показания в писмен вид са недопустимо доказателство по ГПК,
поради което не следва да се обсъждат, а останалите приети по делото писмени
доказателства съдът не обсъжда, поради неотносимостта им към спора и изводите на
съда.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
процесната заповед е била издадена при добросъвестно упражняване на правото на
едностранна промяна в изискването за заемане на длъжността *** от работодателя,
доколкото не са били събрани доказателства по делото за оборване на презумпцията по
чл. 8 от КТ. Поради това са отхвърлени главните искове и е уважен евентуалния, с
8
оглед уговорения размер на обезщетение при неспазено предизвестие в приетото по
делото допълнително споразумение към сключения между страните трудов договор.
Доколкото са констатирани процесуални нарушения при първоинстанционното
разглеждане на делото, във въззивното производство са допуснати доказателства при
хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като са разпитани свидетели за установяване на
твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно оборването им. От разпита на
свидетеля А., незаинтересована от изхода на делото, се установява, че по времето,
когато е била народен представител е поискала писмен отговор от министъра на
образованието за резултат от проверка в ОУ „Никола Вапцаров” ***, като в отговора,
който е получила имало изрична констатация, че в училището е влошен
психологическият микроклимат, че между директора и *** съществува сериозно
напрежение, което рефлектира върху работата на цялото училище и целия колектив.
Няма данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, както твърди
въззиваемият, показанията му се подкрепят напълно от приетите по делото писмени
доказателства – поставен въпрос към министъра на образованието и получения по него
отговор. Съдът обсъжда свидетелските показания на свидетелите Ц. и Н., доведени от
жалбоподателя, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на делото, от
една страна в полза на работодателя, поради заеманата от тях длъжност учител във
въззиваемото училище, което ги поставя в служебна подчиненост на въззиваемия, а от
друга, поради заявените от тях обстоятелства за подадена жалба срещу решение на
директора на училището за увеличение на заплати от първия свидетел и наличие на
разрешен в полза на втория свидетел съдебен спор по повод наложено дисциплинарно
наказание, като на основание чл. 172 от ГПК ги преценя с оглед всички други данни по
делото. Свидетелите говорят за открит конфликт между директора на училището и
жалбоподателя, като директора не криел неодобрението си от *** и явно заявявал, че
ще намери начин да се освободи от него. Доколкото показанията на свидетелите Ц. и
Н. са непротиворечиви, подкрепят се от свидетелските показания на свидетеля А. и
приетите по делото писмени доказателства – поставен писмен въпрос, писма от МОН,
то съдът ги счита за истинни. Показанията им в тази им част не се опровергават от
показанията на свидетелите, доведени от работодателя, които също са евентуално
заинтересовани от изхода на делото, тъй като работят като учители във въззиваемото
училище и се служебно зависими от въззиваемата страна, поради което показанията им
се ценят също след преценка по чл. 172 от ГПК, доколкото не противоречат на
останалия доказателствен материал. Свидетелите на въззиваемия заявяват, че не им е
известно за конфликт между директора и ***, както и, че пред тях не е бил заплашван с
уволнение жалбоподателя от директора на училището. И двете свидетелки заявяват, че
с оглед работата училището има нужда от психолог, тъй като се работи с деца от
ромски произход, които са демотивирани да учат, което е залегнало в стратегията за
9
развитие на училището, визирано е в наредбата за приобщаващото образование и е
препоръчано от РИО при извършвани проверки.
Във въззивното производство са приети и писмени доказателства, въз основа на
издадено съдебно удостоверение, от които се установява, че директора на училището
А.П.Н.-Т. е завършила едногодишен курс по „Приложна психология, невропсихология
и психотерапия”, за което е издадено от ПУ „Паисий Хилендарски” Пловдив
свидетелство за допълнителна професионална квалификация, което не носи права на
образователно-квалификационна степен, като представеното с отговора на исковата
молба уверение от ПУ „Паисий Хилендарски“ Пловдив е автентично.
При въззивната проверка на обжалваното решение Пловдивският окръжен съд
намира същото за валидно и допустимо.
При проверката на правилността на обжалваното решение по изложените в
жалбата оплаквания, настоящата инстанция намира следното:
В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ съдебният контрол
включва преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на чл. 8 от КТ, макар и формално да са
осъществени предпоставките от фактическия състав по цитираната разпоредба. В
случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право и липса
на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания, както е в настоящия
случай, предмет на делото е установяването дали работодателят е действал
добросъвестно, в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, при извършването на промяната в
изискванията за заемане на длъжността, което обуславя преценката за законност на
уволнението. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание, чрез
законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник. За основателността на исковата
претенция следва да се установи дали е оборена добросъвестността на работодателя,
като за наличие на нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за
злоупотреба с право, така, както са въведени в предмета на спора. Съгласно ал. 2 на
цитирания чл. 8 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения се предполага до установяване на противното, като тежестта да обори
презумпцията носи страната, която твърди недобросъвестност, при конкретно
изложени факти и обстоятелства за това. Горното е прието в задължителната за
съдилищата практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, както и
постановените по чл. 290 от ГПК решения, даващи отговор на въпроса кога следва да
10
се приеме, че е налице "промяна в изискванията за образование за заемане на
определена длъжност" като предпоставка за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ (решения по гр. дело № 254/2009г., IV г. о. на ВКС, решение от 19.10.2011г.
по гр.дело №143/201г.,.IV г.о. на ВКС и решение от 08.07.2010г. по гр.д. № 978/2009 г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 85 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 760/2012 г. на ВКС,
цитираните от страните и др., цитирани в писмените изявления по делото от
пълномощниците и на двете страни)
В настоящия случай е налице редовна от външна страна писмена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, посоченото в същата основание
кореспондира с обстоятелствената част на заповедта, безспорно е, че жалбоподателя не
притежава въведеното ново условие за заемане на длъжността *** с длъжностна
характеристика – висше образование по специалност детско-юношеска психология и
присъдена професионална квалификация учител по психология.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда безвиновно основание за
прекратяване на трудовия договор, като промяната в изискването за образование или
квалификация представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при
валидно сключен трудов договор. Когато минималните изисквания за образование или
професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може
да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното
разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието,
работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация
за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Волята на
работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка, като съдът не е
компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена
длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Съдебната
практика приема, че преценката на работодателя за въвеждане на определени
изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност, и ако няма данни за
злоупотреба с права или дискриминационен подход, тя не подлежи на съдебен контрол,
в противен случай упражняването на правото на прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя ще противоречи на общия принцип, установен в чл.
57, ал. 2 от Конституцията на Република България да не се допуска злоупотреба с
права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите,
както и на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, според който трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите.
Доколкото още с исковата молба ищецът твърди недобросъвестно упражняване на
правото на работодателя на едностранна промяна на изискването за образование и
квалификация за заеманата от него длъжност, с единствена цел да бъде прекратено
съществуващото трудово правоотношение между страните, следва да бъде разгледан
конкретно всеки един от посочените от него факти в подкрепа на становището му.
11
На първо място това, че освен изискванията за образование и професионална
квалификация не е променено нищо друго в длъжностната характеристика за
длъжността *** се установява от представените писмени доказателства, но не обуславя
злоупотреба с право само по себе си. Съдът споделя възражението на работодателя, че,
за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация
следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако
наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална
квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти)
работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на
основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а не на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика на касационната
инстанция.
Основателно е въведеното оплакване от работника, че в новата длъжностна
характеристика за длъжността *** в ОУ „Н. Вапцаров” – ***съществува изричен текст,
който сочи, че заемащата към датата на одобряването и длъжността госпожа В. не
притежава първото кумулативно изискване за заемане на длъжността – висше
образование по образователно-квалификационна степен магистър, специалност детско-
юношеска психология, с присъдена професионална квалификация учител по
психология, което навежда на извод за изготвянето на длъжностната характеристика
конкретно спрямо личността на заемащия длъжността към момента, а не общо, с оглед
нуждите на работата. Освен това номера на посочената заповед за утвърждаване на
длъжностната характеристика, с която се въвежда ново необходимо за заемане на
длъжността образование и професионална квалификация действително е номера на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, както
твърди във въззивната жалба, поради което и е налице посоченото разминаване на
датите на един и същи номер заповед РД-11-778 от април 2021 г. Основателно е и
възражението, че поставените нови изисквания за заемане на длъжността противоречат
както на нормативните изисквания - Наредба 15/2019 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (чл. 35) ,
Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (чл. 3), както и на условията в
самата длъжностна характеристика – т. 13 от основните функции за длъжността,
според които ***, които осъществяват функции, свързани с управлението и контрола
на учебната дейност, изпълняват норма за преподавателска работа, като изпълнят и
функциите на учител, по чл. 5, ал. 1 от Наредба 15/2019 г. Вярно е посоченото в
отговора на исковата молба, че в ЗПОУ и Наредба 15/2019 г. е посочено, че се
изпълнява норма преподавателска работа, без значение по какъв предмет и каква е
специалността на ***, но все пак, с оглед щатното разписание и одобрения учебен план
по паралелки в училището, съгласно представения Списък Образец 1 на училището,
12
следва с посочените в длъжностната характеристика образование и квалификация да
има възможност за формиране на норматив от 144 часа годишно по предмети, които да
могат да бъдат водени от ***. С оглед приетото приложение към делото (Списък
Образец 1 на училището) няма часове в паралелките от първи до седми клас, които без
допълнителна квалификация (прим. учител по чужд език) да бъдат водени от *** с
висше образование в областта на психологията и присъдена професионална
квалификация учител по психология. Съгласно чл. 10 от Наредба 15/2019 г.
длъжността учител в училище се заема от лица, придобили образование и
професионална квалификация учител, съгласно приложение № 1. В същото са
посочени изискванията за съответната длъжност учител по всеки един предмет за
съответния клас в училище, като професионално направление в областта на висшето
образование, специалност, присъдена професионална квалификация и придобита
допълнителна професионална квалификация. Съгласно същото не може да се заеме
длъжност учител в началния етап на основното образование, нито по
общообразователна подготовка от 5 до 7 клас, каквито фигурират в утвърдения Списък
образец 1 на училището, от лице с посоченото в длъжностната характеристика
образование и присъдена професионална квалификация, от където са налага извода, че
не е възможно при така посочените условия за заемане на длъжността заместник-
директора да осъществи задължението за изпълняване на норма за преподавателска
работа от 144 часа годишно, като и функциите на учител, по чл. 5, ал. 1 от Наредба
15/2019 г.
Установи се по делото по категоричен начин и наличието на конфликт между
директора на училището и ***, който е станал повод за проверки от компетентните
органи и достояние на МОН, РУО Пловдив, комисията по образование към НС, видно
от приложените писма към исковата молба, така и от събраните по делото свидетелски
показания на доведените от жалбоподателя свидетели, чиито показания съдът прие
истинни, след преценка по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелите установиха и
отправени закани за освобождаване на *** от страна на директора на училището,
поради наличния междуличностен и професионален конфликт. Всичко изложено по-
горе, ведно с безспорното обстоятелство за наличие на закрила по чл. 333 от КТ с
оглед членството в синдикална организация на ищеца, сочи на еднозначния извод, че
промените в необходимото образование за заемане на длъжността в длъжностната
характеристика на *** са продиктувани от единствената цел за прекратяване на
трудовото правоотношение конкретно с жалбоподателя. Действително, преценката за
въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността е въпрос на
целесъобразност, суверенна преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен
контрол, освен ако има данни за злоупотреба с права. В контекста на твърденията за
недобросъвестното упражняване на правото на едностранно изменение на условията за
заемане на длъжността са събрани доказателства, че придобита квалификация в
13
областта на психологията има и директора, което опровергава посочените мотиви за
целесъобразност и необходимост от изменение на изискванията за образование за
заемане на длъжността, с оглед нуждите на учебно-възпитателния процес.
Свидетелските показания на доведените от работодателя свидетели установяват
нуждата в училище от психолог, както и дадените препоръки в тази насока от
проверяващите органи, което е длъжност, различна от тази на ***, съгласно
цитираната вече Наредба 15/2019 г.
Поради изложеното настоящия състав намира, че е налице доказано от
жалбоподателя недобросъвестно упражняване на правото на работодателя да измени
едностранно по време на съществуване на трудовото правоотношение изискването за
необходимо образование и квалификация за заемане на длъжността *** в училището,
както с неуместния запис в длъжностната характеристика, липсата на номер на заповед
за утвърждаване на новата длъжностна характеристика, така и с въвеждане на
образование, с което не е възможно осъществяване на основните трудови функции на
*** за осъществяване на норма на преподавателска заетост, наличния конфликт между
жалбоподателя и директора на училището и разгласените пред учителите намерения от
директора да намери начин да прекрати трудовия договор с жалбоподателя. Поради
това и съдът намира предявените искове по реда на чл. 344 от КТ за основателни,
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна, поради
противоречието и с чл. 8, ал. 1 от КТ, а решението на районния съд неправилно в
частта, в която са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ за отмяна на заповедта за уволнение и признаване на
уволнението за незаконно, както и възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност *** в ОУ „Никола Вапцаров” гр. ***, като в тази част
решението следва да бъде отменено.
Искът за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1
КТ е частично основателен, доколкото в производството е доказано оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, посочена в заповедта – 20.04.2021 г. до 06.10.2021 г.,
видно от извършена в о.с.з. на 06.10.2010 г. от РС Асеновград констатация от по
представената от ищеца трудова книжка. Или следва да бъде присъдено обезщетение
пропорционално на доказания период, или сумата от 14646,97 лв. обезщетение за
оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 5
месеца и 17 дни от датата на уволнението - 20.04.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 01.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, изчислена на база полученото от ищцата
брутно трудово възнаграждение в размер на сумата 2639,86 лв., видно от
представеното по делото удостоверение за осигурителен доход за месец януари,
удостоверение от БТ и извършена в съдебно заседание констатация от съда по
14
представена трудова книжка. Решението в частта, с което е отхвърлен така предявения
иск, следва да бъде отменено и постановено друго такова, с което исковата претенция
бъде уважена в посочения размер за доказания период. За периода от 07.10.2021 г. до
20.10.2021 г., искът е недоказан и следва да бъде потвърдено решението на районния
съд, с което е отхвърлен, в частта, за разликата над уважения размер от 14646,97 лв., до
претендирания от 15839,16 лв., а именно за сумата от 1192,19 лв.
Искът за присъждане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение
за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, на осн. чл. 86 от ЗЗД, във
връзка с чл.344, ал.1, т.3 от КТ, е неоснователен. В Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, се приема, че лихва върху обезщетението по чл.
225 от КТ се дължи от деня, в който работникът е връчил на работодателя писмена
покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а ако такава не е отправена, от датата на
постъпване на исковата молба в съда. Липсата на писмена покана по смисъла на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД прави претенцията за присъждане на мораторна лихва за минало време
неоснователна и същата подлежи на отхвърляне. Предвид изложеното искът за
заплащането на мораторна лихва за забава върху процесната сума в размер на 193,59
лв. за периода 19.04.2021 г. - 01.06.2021 г. следва да се отхвърли като несонователен и
недоказан, като в тази част също следва да бъде потвърдено решението на районния
съд.
Решението в частта, в която е уважен предявения евентуален иск, също следва да
бъде отменено, тъй като, с оглед уважаване на исковите претенции по чл. 344 от КТ,
искът не следва да се разглежда, доколкото е обусловен от отхвърлянето на тези
обективно съединени искове.
Ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съответно на уважената част от исковите претенции за предявените четири обективно
съединени иска, като са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в
размер на сумата от 1655 лв. в първа инстанция и 1400 лв. във въззивна инстанция.
Поради липса на диференциация на възнаграждението по всеки един от четирите
главни иска, то съдът приема, че са заплатени по равно за всеки един иск. С оглед
частичното отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и изцяло отхвърляне на иска
по чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, следва да се присъдят разноски
по съразмерност на уважената част от исковете, а именно 1210,10 лв. за първа
инстанция и сумата от 1023,65 лв. във въззивната инстанция, общо сумата от 2233,75
лв.
При този изход на спора на въззиваемия се дължат разноски съответно на
отхвърлената част от исковете във въззивното и първоинстанционното производство,
като в първоинстанционното производство се дължи сумата от по 103,72 лв. за всяка
инстанция, общо 207,44 лв.
15
В полза на бюджета на съдебната власт, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на общо 80 лв. по
неоценяемите искове и сумата от 585,88 лв. по оценяемия иск, или общо сумата от
665,88 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 132/20.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1134/2021 г. по
описа на Районен съд – Асеновград, в частта, в която са отхвърлени предявените
искове от К. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за признаване за незаконно
уволнението по Заповед № РД-11-778/19.04.2021 г. на Директора на ОУ „Никола
Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***, ***, представлявано от А.П.Н. Т. - ***за незаконно и
неговата отмяна, възстановяването й на предишната работа като *** с код по НКПД
*** в ОУ „Никола Вапцаров“ ***, както и за осъждане ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК
***, гр. **, ул. ***, представлявано от А.П.Н. Т. - ***да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на
14646,97 лв. представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от 20.04.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която е осъдено ОУ „Никола Вапцаров“, ЕИК ***, гр. ***да заплати
на К. С. В., ЕГН **********, обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2639,86 лв. (две
хиляди шестотин тридесет и девет лева осемдесет и шест стотинки), ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 01.06.2021 г., както и в частта на
присъдените разноски и държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя, на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на К. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с***, извършено със
заповед № Заповед № РД-11-778/19.04.2021 г. на Директора на ОУ „Никола Вапцаров“
ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, А.П.Н. Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, К. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в
ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК **, гр. ***, ул. ***.
ОСЪЖДА ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, представлявано от
А.П.Н. Т. – ***, да заплати на К. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение в размер на сумата от 14646,97 лв.
(четиринадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева) представляваща брутно
трудово възнаграждение за периода от 20.04.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законна
16
лихва върху сумата, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2233,75 лв. (две хиляди двеста тридесет
и три лева и седемдесет и пет стотинки) направени разноски по делото в двете
инстанции за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на ОУ
„Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, представлявано от А.П.Н. Т. – ***,
сумата от 207,44 лв. (двеста и седем лева и четиридесет и четири стотинки) направени
разноски по делото в двете инстанции за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132/20.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1134/2021 г. по описа на Районен съд – Асеновград, в останалата обжалвана част, с
която са отхвърлени исковете за осъждане на ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***,
да заплати на К. С. В., ЕГН **********, разликата над уважения размер от 14646,97 лв.
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното
уволнение, до претендирания размер от 15839,16 лв., или за сумата от 1192,19 лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 07.10.2021 г. до
20.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. до
окончателното и изплащане, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на
193,59 лв., за периода от 19.04.2021 г. до 01.06.2021 г., върху обезщетението по чл. 225,
ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА ОУ „Никола Вапцаров“ ЕИК ***, гр. ***, ул. ***, представлявано от
А.П.Н. Т. – ***, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 665,88 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки) дължима държавна такса в производството, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17