№ 2030
гр. ........., 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110114632 по
описа за 2023 година
....... е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване срещу .......
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 587.43 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди за клиент с абонатен № ....... и адрес на
топлоснабдения имот в ....., апартамент № 13 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (16.01.2023
г.) до изплащане на вземането, сумата от 69.36 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 06.01.2023 г.,
сумата от 1.79 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК (16.01.2023 г.) до изплащане на вземането, както и сумата от
0.48 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 06.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.01.2023 г. по ч. гр. д. №
2236/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
за топлоснабден имот, находящ се в ....., апартамент № 13, абонатен № ....... за периода за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че продажбата на топлинна енергия се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.
Твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот не е изпълнил
регламентирани от закона задължения и не е сключил договор при Общи условия, поради
което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ....... е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва исковете за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата от 587.43 лева и за
цена на извършена услуга дялово разпределение за сумата от 1.79 лева. Оспорва
дължимостта на лихвата с оглед претенцията на главницата, доколкото същата е на правно
оснвоание - неоснователно обогатяване, поради което претенция за лихва може да се
претендира след покана, а при липса на такава, както е настоящият случай, от момента на
подаване на исковата молба, поради което признава иска за главница, но иска отхвърляне на
иска в размер на 69.84 лева - лихва върху главница за потребена топлинна енергия и лихва
изчислена върху главница за дялово разпределение. Не оспорва така изчисления размер -
математически, но оспорва началния момент да не е посочения от ответника, така доколкото
съдът приеме последното, претендира да не дължи посочената от ищеца лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е образувано ч. гр. д. № № 2236/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на
19.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
горепосочените суми, касаещи топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., апартамент №
13, абонатен № ........ Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
връчена надлежно на ответника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение
срещу издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 30515 от 08.03.2023 г.
срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответника
в посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на
имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е
трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на
имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова
облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването
има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на
обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от
факти - в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД,
предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за
защита на обеднелия. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-
продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този
смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал.
2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ....... на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
С доклада по чл. 146 ГПК, обективиран в Определение № 37505 от 23.10.2023 г. и
допълнен в открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2023 г., приет при липса на
възражения от страните, съдът е отделил като за безспорни между страните обстоятелствата,
че ответното дружество е имало задължение за сочения период да заплаща сума за потребена
2
топлинна енергия на собствения си имот, която е доставена, като не е заплатил същата и е
спестил разходи за сметка на обедняването на ищеца в същия размер, като е възложено в
тежест на ищеца да докаже, че е поставил в забава длъжника, т. е. , че е поканил ответното
дружество да заплати задълженията си.
Няма спор между страните по делото относно фактите, не се спори, че ответникът е
бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период, както и че ищецът
няма писмен договор за доставка на топлинна енергия с ответника. Единствения спорен
въпрос между страните е по правото, а именно: от кой момент е изпаднал в забава ответника
и от кой момент се дължи лихва върху двете претенции за главница.
Предвид изложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът приема, че предявените
искове за главница за незаплатена топлинна енергия за сумата от 587.43 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за цена на извършена услуга дялово разпределение за сумата
от 1.79 лева за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. следва да бъдат уважени изцяло,
като сумите се дължат ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. (датата на депозиране на
заявлението) до окончателното изплащане на вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая главното вземане на ищеца произтича от
неоснователно обогатяване и задължението не е с определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана от страна на кредитора. По делото не са
ангажирани доказателства от ищеца преди образуване на делото ответникът да е канен за
заплащане на процесните суми, за което ищецът е следало да направи пълно и главно
доказване.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове за лихва върху главницата
за потребена топлинна енергия за сумата от 69.36 лева за периода от 01.07.2020 г. до
06.01.2023 г. и за лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата от 0.48
лева за периода от 31.07.2020 г. до 06.01.2023 г. следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от
исковете (89.60 %), а ответникът - пропорционално на отхвърлената част (10.60 %), съгласно
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на 25
лева за държавна такса и му се определят 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от
сбора на които пропорционално следва да получи 67.05 лева, а в исковото производство е
доказал разноски в размер на 75 лева за държавна такса и съдът определя 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, от които пропорционално ответникът дължи 156.46 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но ответникът не е претендирал присъждането на такива,
поради което и същите не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
....... искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че ......., ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. ........., ул. „.......... ....“ № 5, представлявано от
управителя ....... дължи на ......., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........,
ул. ......., следните суми: сумата от 587.43 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за стопански нужди за клиент с абонатен № ....... и адрес на
топлоснабдения имот в ....., апартамент № 13 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от
1.79 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.01.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 69.36 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода
от 01.07.2020 г. до 06.01.2023 г. и сумата от 0.48 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до
06.01.2023 г., вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2236/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ......., ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: ......, представлявано от управителя ....... да заплати на ......., ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление: гр. ........., ул. ....... сумата от 67.05 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 156.46 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4