Р Е Ш Е Н И Е №400
гр.ВРАЦА,18.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито
съдебно заседание на 18 декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.съдия
ИВАН НИКИФОРСКИ
като
разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №598 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435,ал.2,т.7 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на А.Ф.Р. ***,с ЕГН ********** против Постановление за такси и
разноски на ЧСИ Г.Б.с район на действие този на Окръжен съд - Враца от
16.09.2019 год. по негово изпълнително дело №20197220400580.
Жалбоподателката
поддържа, че към датата на съставянето му постановлението е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено за всички такси и разноски над сумата от 48.00 лева, която
сума включва 24.00 лева такса по т.1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнителното
дело и 24.00 лева такса по т.2 ТТРЗЧСИ за връчване от служител на кантората на
показа за доброволно изпълнение. Таксите и разноските по т.3,т.31,т.9 и т.10 от ТТРЗЧСИ / в общ размер
106.90 лева/ следва да останат в тежест на взискателя, т.к. това са такси и
разноски за извършване на способи, от които не е реализирано вземането на
взискателя. Начислената такса от 6.00 лева по т.3 от ТТРЗЧСИ за извършване на
справка в НАП по чл.191 от ДОПК следва да е за сметка на ЧСИ и за нея не
отговарят нито длъжника,нито взискателя, тъй като изпращане на съобщение по
чл.458 от ГПК за наличие на публични задължения е от кръга на служебното начало
и е вменено в задължение на ЧСИ. Таксата
от 24.00 лева по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване от служител на кантората на
обжалваното постановление за такси и разноски също следва да остане в тежест на
ЧСИ, тъй като изготвянето на такова постановление е негово служебно задължение.
Не следва да бъде възлагано и приетото по делото като дължимо юрисконсултско
възнаграждение, тъй като взискателят не е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
При тези
си доводи А.Ф.Р. иска обжалваното постановление да бъде отменено за такси и
разноски над 48.00 лева.
Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение от 200.00 лева.
В срока
по чл.436,ал.3 от ГПК взискателят Национална агенция за приходите-
гр.София не е депозирал становище.
В
мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК ЧСИ Б.заявява становище за допустимост,но
неоснователност на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока по чл.436,ал.1 от ГПК от лице с
правен интерес против подлежащ на жнеСлед като се запозна с приложеното копие
от изп. дело №20197220400580 по описа на ЧСИ Г.Б.и обсъди изложените в жалбата
доводи, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на Национална агенция за приходите-
гр.София за удовлетворяване на парични
вземания в общ размер от 2759.00 лева по
изпълнителен лист, издаден на 18.04.2019 год.
по ч.гр.дело №1489/2019 год. по описа на РС-Враца. В молбата се съдържа
искане за изискване на информация от БНБ
за банкови сметки на длъжника и налагане на запор при наличие на такива, както
и за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Взискателят е поискал и приемане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лева и събиране на тези разноски. ЧСИ Б.е извършил справка в съответния
регистър на БНБ и е установил, че длъжникът А.Р. има банкови сметки в 4 банки.
След получаване на тази информация със съобщение от 05.07.2019 год. е уведомил
взискателя, че следва да заплати такси в общ размер 144.90 лева с ДДС- 24.00
лева с ДДС по т.1 ТТРЗЧСИ за образуване
на изпълнителното дело, 24.00 лева с ДДС за призоваване по т.5 от ТТРЗЧСИ, 6.00
лева с ДДС за справка по т.3 от ТТРЗЧСИ,
72.00 лева с ДДС за налагане на запори върху банкови сметки в 4 банки по
т.9 от ТТРЗЧСИ, 18.00 лева с ДДС за налагане на запор върху трудово
възнаграждение по т.9 от ТТРЗЧСИ и 0.90 лева за допълнителни разноски по т.31
от ТТРЗЧСИ. Съставил е сметка и фактура.таксите не са внесени авансово от
взискателя.
На
14.08.2019 год. ЧСИ е изпратил искане до ТД на НАП- гр.Враца за издаване на удостоверение по чл.191,ал.4 от ДОПК. На същата дата ЧСИ е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, с която го е уведомил, че към тази дата задължението му
възлиза на общо 3392.00 лева, вкл.0.90 лева
допълнителни разноски, 244.00 лева разноски по изп.дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 297.67
лева с ДДС. Изпратено е запорно съобщение за запор на трудово възнаграждение до
работодателя на длъжника,изпратени са и запорни съобщения до четирите банки,
установени от справката в регистъра на БНБ.
Работодателят
е признал вземането,върху което е наложен запорът, и е заявил,че ще го изпълни.
Една от банките /л.28 от делото/ е отговорила, че върху сметката на длъжника е
наложен запор, но дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на
свободен авоар. Сходен отговор е постъпил от още една банка /л.40/.Постъпило е удостоверение от ТД на
НАП-Велико Търново, според което длъжникът няма непогасени публични задължения.
Поканата
за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника Р. на 03.09.2019 год.
/л.36/, която с молба от 09.09.2019 год. е поискала да се изготви и да й се
връчи постановление за такси и разноски.В отговор на тази молба на
16.09.2019 год. ЧСИ е изготвил обжалваното постановление за такси и разноски, връчено
на 19.09.2019 год.В същото е посочено,че към 16.09.2019 год. в тежест на
длъжника са начислени следните такси и разноски:
24.00
лева по т.1 ТТРЗЧСИ - образуване на изпълнително дело;
24.00
лева по т.2 ТТРЗЧСИ - връчване от служител на кантората на покана за доброволно
изпълнение;
6.00
лева по т.3 от ТТРЗЧСИ - справка в регистрите на БНб за открити банкови сметки
на името на длъжника;
0.90
лева по т.31 от ТТРЗЧСИ - платени на БНБ за отдалечен достъп;
72.00
лева по т.9 от ТТРЗЧСИ - запор на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, Интернешънъл
Асет Банк АД,Алианц банка АД и Уникредит Булбанк АД;
18.00
лева по т.9 от ТТРЗЧСИ - запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от "Тренквалдер ЕООД;
6.00
лева по т.3 от ТТРЗЧСИ - справка в НАП
на осн. чл.191 ДОПК;
10.00
лева по т.31 от ТТРЗЧСИ - пощенски разходи за изпращане по пощата на 5 бр.
запори;
24.00
лева по т.5 от ТТРЗЧСИ - връчване от служител на кантората на длъжника
настоящето постановление за такси и разноски;
100.00
лева- прието по делото юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя от юрисконсулт в изп. производство.
Постановлението
за разноски е връчено на длъжника на 19.09.2019 год., а жалбата против същото е
изпратена по пощата на 24.09.2019 год. и е постъпила в кантората на ЧСИ на
27.09.2019 год.
При
така изложената фактическа обстановка настоящият състав приема от правна страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.436,ал.1 от ГПК от лице с
правен интерес против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество,същата е частично основателна.Съображения:
Жалбата
е основателна и обжалваното постановление следва да бъде отменено само в
частта, с която в тежест на длъжника е начислена
такса от 6.00 лева по т.3 от ТТРЗЧСИ за справка в НАП по чл.191 от ДОПК, като
основателността на жалбата в тази й част произтича от факта, че в представеното
по делото удостоверение от ТД на
НАП-Велико Търново е удостоверено, че длъжникът А. Ф. Р. няма непогасени
публични задължения, т.е. Държавата няма качеството на присъединен взискател по
смисъла на чл.458 от ГПК.
В
останалата си част жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство е в съвсем начален етап, поради което и твърдението на
жалбоподателката, че таксите по
т.3,т.31, т.9 и т.10 от ТТРЗЧСИ / в общ размер 106.90 лева/ следва да останат в тежест на взискателя, т.к.
това са такси и разноски за извършване на способи, от които не е реализирано
вземането на взискателя, са не само неоснователни,но и некоректни.
Работодателят
е признал вземането, върху което е наложен запорът, и е заявил,че ще го
изпълни. Две от Банките са дали същия отговор, а от останалите две, в които
длъжникът също има разкрити банкови сметки, отговор все още не е бил постъпил. Дали
вземането ще бъде реализирано посредством един, повече или всички от избраните
от взискателя способи - запор на трудово
възнаграждение и запор на банкови сметки, е въпрос, който ще получи отговор
по-късно в хода на изпълнителното производство, съответно съдебният изпълнител
може и е длъжен да прецени кои от таксите и разноските да възложи в тежест на
длъжника. На този етап от производството таксите и разноските са за сметка на
длъжника, независимо дали са внесени авансово от взискателя или не.
Дължима
е и таксата от 24.00 лева по т.5 от ТТРЗЧСИ за връчване от служител на
кантората на длъжника на обжалваното постановление за такси и
разноски от 16.09.2019 год., тъй като съдебният изпълнител няма произтичащо от
Закона задължение да изготвя постановление/я за такси и разноски в
конкретен момент, а доколкото постановлението за разноски подлежи на обжалване,
то следва да бъде връчено на длъжника - в кантората, по пощата или от служител
на кантората.
Дължими
са и разноските за юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева, тъй като представянето
или не на списък по чл.80 от ГПК е ирелевантно за правото на взискателя на
разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство.
Независимо от
частичната основателност на жалбата, претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски, направени в настоящото производство, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на акт
на съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от този акт вреди е
съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл.78 от ГПК и чл.81
от ГПК, в случая е неприложим.
Водим от
горното,Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за такси и разноски на ЧСИ Г.Б.с район на
действие този на Окръжен съд - Враца от 16.09.2019 год. по негово изпълнително
дело №20197220400580 в частта,с която в
тежест на длъжника А.Ф.Р. ***,с ЕГН ********** е начислена такса от 6.00 лева
по т.3 от ТТРЗЧСИ за справка в НАП по чл.191 от ДОПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Ф.Р.
***, с ЕГН ********** против Постановление за такси и разноски на ЧСИ Г.Б.с
район на действие този на Окръжен съд - Враца от 16.09.2019 год. по негово
изпълнително дело №20197220400580 в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.