Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 13.03.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на дванадесети февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Стефка Александрова и                             в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                    гр. дело № 3094 по описа на съда за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б.2.“ ЕООД против Р.Б., представлявана от М.НА Ф., с която предявява обективно, кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 331 464,54 лв., която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, които искове са с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

При условията на евентуалност същите искове се предявяват срещу ответника Н.С.на Р.Б..

При условията на евентуалност ищецът предявява против Р.Б., представлявана от М.НА Ф. иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 331 464,54 лв., с която сума ответника се е обогатил неоснователно.

Поддържа се, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и е собственик на Фотоволтаична централа „Елхово 4“ с местонахождение УПИ І-378, кв.1 и УПИ ІІ-378, кв.4 по плана на вилно селище Елхово в землището на с. Кирилово, общ. Елхово, обл. Ямбол. Поддържа се, че централата е въведена надлежно в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-73/20.06.2012 г. Поддържа се, че ищецът е сключил с „ЕВНБ.Е.“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия № 702/25.07.2012 г. Твърди се, че в края на 2013 г. е направена поправка в Закона за бюджета за 2014 г. и е въведена 20 процентна такса, посредством §6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., с която се облагат приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. Поддържа се, че с Решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г., влязло в сила на 10.08.2014 г. КС е обявил измененията в ЗЕВИ за противоконституционни.

Поддържа се, че въз основа на обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ, през периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ищецът вместо да получи цената за пълния размер на продаденото количество електроенергия през този период, е получил сумата намалена с 20%, като размерът на удържаната такса върху произведената електроенергия за процесния период е в общ размер на сумата от 331 464,54 лв. и по месеци се разпределя както следва:

месец януари 2014 г.-16 189,13 лв.,

месец февруари 2014 г.-30 128,37 лв.,

месец март 2014 г.-39 573,10 лв.,

месец април 2014 г.-46 255,73 лв.,

месец май 2014 г.-59 905,95 лв.,

месец юни 2014 г.-57 798,25 лв.,

месец юли 2014 г.-64 294,54 лв.,

месец август 2014 г. от 01.08. до 09.08.-17 364,47 лв.

Поддържа се, че сумата от 331 464,54 лв. е преведена от „ЕВНБ.Е.“ АД по сметка на КЕВР и сумата е постъпила в държавния бюджет.

Твърди се, че съгласно чл.22, ал.4 ЗКС, възникналите правни последици по акта по ал.2 се уреждат от органа, който го е постановил.

Поддържа се, че въпреки горната законодателна уредба и към настоящия момент удържаната от ищеца под формата на такса сума, не е възстановена, поради бездействие на Н.С.да уреди правоотношенията, възникнали въз основа на обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ. Поддържа се, че съгласно чл.7 от Конституцията на РБ, Д. отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ, то тя се реализира по общия ред на основание чл.49 от ЗЗД.

Поддържа се, че в случай на не уважаване на иска срещу главния ответник, ищецът предявява същите искове срещу евентуалния ответник Н.С.на РБ. Поддържа се, че народните представители от 42-ро НС с действията си по приемане на обявените за противоконституционни разпоредби, са нарушили разпоредбите на чл.60, ал.1  и чл.19, ал.2 и ал.3 от Конституцията, които нарушения обуславят наличието на противоправност, като елемент на деликтния състав на чл.49 от ЗЗД.

Поддържа се, че в случай на не уважаване и на евентуалния иск срещу НС на РБ, ищецът предявява срещу Д. иск за неоснователно обогатяване. Поддържа се, че противоконституционността на разпоредбата изключва валидно правно основание за заплащане на процесната такса. Поддържа се, че процесната такса е била изначално лишена от основание, доколкото същата представлява финансово плащане възложено върху производителите на вятърна и слънчева енергия, дължимо без същите да са предизвикали действие на държавен орган и без срещу плащането на тази такса, производителите да получават услуга от страна на държавен орган. Евентуално твърди, че се дължи процесната сума на отпаднало основание.

В срока за отговор такъв е депозиран и от двамата ответници.

Д. депозира отговор на 25.04.2018 г. чрез процесуалния си представител юрисконсултК., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.

На първо място счита, че предявените искове не са подведомствени на гражданските съдилища и в този смисъл са процесуално недопустими, поради което моли да се прекрати производството по делото. Твърди недопустимост на исковете и с твърдението, че в обхвата на актовете, за които Д. носи отговорност, категорично не попадат актовете на законодателната дейност на НС. Поддържа се, че българската правна система не допуска възможността друг орган, вкл.гражданският съд да се произнася пряко или косвено по претенции за ангажиране на отговорността на Д. за вреди, произтичащи от законодателната дейност на НС.

При условията на евентуалност и при горните съображения поддържа неоснователност на исковите претенции.

По същество оспорва исковете като неоснователни, необосновани и недоказани по основание и размер, доколкото изложените в исковата молба аргументи и твърдения са в противоречие както с разпоредбите на Конституцията, така и с други законови и подзаконови нормативни актове.

Твърди липса на противоправно действие или бездействие. Поддържа се, че обявените за противоконституционни норми, уреждащи задължението за удържане на такси, запазват приложимостта и валидното си действие до датата на влизане в сила на Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС, което изключва всяко твърдение за противоправност на ищеца. Поддържа липса на възлагане по чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД с твърдението, че Д. не може да се разглежда като възложител на работа на народните представители, респ. НС, нито НС може да се приеме за лице по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Народните представители се избират от народа в лицето на избирателите. Твърди липса на вина, на причинени вреди и причинно-следствена връзка като материално-правни предпоставки на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД.

Оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан евентуалния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа наличие на правно основание за възникване на държавна такса, наличие на публичноправно задължение по развило се и приключило публично правоотношение и липсата на законова разпоредба, с която ищецът да се счита освободен от погасяване на публичноправни задължения с обратна сила. Поддържа липса на изискуемост на претенцията.

Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, при условията на евентуалност да ги отхвърли изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

На 26.04.2018 г. е депозиран отговор и от ответника Народно събрание на РБ чрез процесуалните му представители юрисконсулти Л.Ч.и М.Г., надлежно упълномощени с пълномощни приложени към отговора на исковата молба.

На първо място оспорва исковете като процесуално недопустими с твърдението, че НС на РБ не е пасивно легитимирано по така предявените искове. Твърди се, че НС на РБ е орган на власт. Поддържа се, че процесните разпоредби са прието от 42-ро НС, което е разпуснато на 06.08.2014 г.

По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Поддържа се, че събраните такси преди обявяването на разпоредбите за противоконституционни са дължими на валидно основание, което обуславя неоснователността на исковите претенции.

Поддържа се, че разпоредбата на чл.22, ал.4 от ЗКС не е императивна и прилагането й не може да бъде самоцелно. Твърди се, че не е налице хипотеза на „висящи правоотношения“.

Поддържа се, че в резултат на насърчителните мерки по отношение на производството на електроенергия от ВЕИ се стига до рязко увеличение на инвестициите в централи за производство на енергия от ВЕИ. В резултат на този инвестиционен бум във ВЕИ сектора, в периода 2011-2012 г.Б.на практика достига по-рано задължителната национална цел за 2020 г. /дял от 16% от брутното потребление на енергия/, заложена в Директива 2009/28/ЕО и ЗЕВИ, като през 2012 г. е постигнат дял от 16,3%, което е с 5,58 процентни пункта над индикативната цел за края на 2012 г. Поддържа се, че държавната намеса в икономиката на страната се изразява в създаването на подходящи условия за работа на стопанските субекти, като се отчита крайното удовлетворяване на обществените потребности.

Твърди липса на вина, на причинени вреди и причинно-следствена връзка.

Поддържа, че предявеният иск е недоказан и по размер, тъй като представените фактури са неотносими и част от тях не са надлежно подписани, поради което се явяват негодно доказателствено средство.

Моли съда да отхвърли исковите претенции и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли съда да ги уважи по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което е представил списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът Н.С.на РБ в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва изцяло исковите претенции. Съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът Д. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Счита, че на ищеца не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за реално извършени такива.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и е собственик на Фотоволтаична централа „Елхово 4“ с местонахождение УПИ І-378, кв.1 и УПИ ІІ-378, кв.4 по плана на вилно селище Елхово в землището на с. Кирилово, общ. Елхово, обл. Ямбол. Между страните не се спори и, че централата е въведена надлежно в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-73/20.06.2012 г.

Между ищеца в качеството на производител и „ЕВНБ.Е.“ АД в качеството на купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 702/25.07.2012 г. По силата на договора ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа „Елхово 4“, а купувачът ще изкупува по преференциални цени цялото количество произведена и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници, за което има издаден сертификат за произход.

От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3 от Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отменен) е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1. Между страните не е спорно, а и това обстоятелство е известно, че проектозаконът за държавен бюджет на Р.Б. за 2014 г. е внесен от правителството в 42-рото Народно събрание, без в него да фигурират новосъздадените и атакувани от президента на републиката текстове. Между първото и второто четене тези текстове се предлагат от представители на една парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси. Новите текстове в проектобюджета се обсъждат в Комисията на заседанията на 27 ноември и 3 декември 2013 г., след което се внасят за обсъждане в пленарната зала на второ четене на 3 декември 2013 г. и са приети след дебати на следващия ден – 4 декември 2013 г., като § 6, т. 2 и 3 от ЗДБ – 2014 г.

С решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., посочените норми от ПЗР на ЗДБРБ за 2014 г. са обявени за противоконституционни.   

С приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните се установява, че за периода от месец януари 2014 г. до 31.08.2014 г. от ищеца срещу „ЕВНБ.Е.“ ЕАД са издадени фактури за произведени 3 888,936 MWh ел.енергия при ед.цена 485.6MW. Стойността на произведената и продадена ел.енергия е 1 888 467,30 лв., а размерът на начисления ДДС е 377 693,46 лв. За процесния период 01.01.2014 г.-09.08.2014 г.  от „ЕВНБ.Е.“ ЕАД и върху фактурираната енергия са начислени такси по чл.35а от ЗЕВИ в общ размер на сумата от 331 464,54 лв. Установява се, че плащанията от „ЕВНБ.Е.“ ЕАД към КЕВР са извършени на 15.04.2014 г. за първо тримесечие, на 15.07.2014 г.-за второ тримесечие и на 15.10.2014 г. за периода от01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. Таксите за процесния период са прехвърлени от бюджетната сметка на КЕВР към централния бюджет при спазване указанията на МФ-ДДС № 12/04.12.2014 г. и № БНБ-136380 от 04.12.2014 г. на БНБ.

От правна страна:

Предявеният главен иск против ответника Р.Б., с евентуален ответник Н.С.на Р.Б., е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответниците се претендира с фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди на ищцовото дружество, произтекли от бездействието на Н.С.да уреди правоотношенията, възникнали въз основа на обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По възражението на ответника Народното събрание, че не е пасивно легитимиран по предявените срещу него искове, тъй като 42-рото НС, което е приело процесните промени в Закона за държавния бюджет е разпуснато на 06.08.2014 г.

Н.С.е единствения законодателен орган и за да осъществява конкретни задачи, на него са му предоставени определени права, които е задължен да осъществява. Едно от основните правомощия на парламента в икономическата сфера е приемането на държавния бюджет-чл.84, т.2 от Конституцията на РБ.

Д. е правноорганизирана социална общност. Тя е субект на правото, различен от нейните граждани. Д. е носител на права и задължения, формира своя воля, различна от тази на отделния гражданин, изразява я и я осъществява; това тя прави чрез своите органи, които действат „за“ нея и „вместо“ нея.

Н.С.е висш държавен орган, натоварен от Конституцията с осъществяването на най-важни държавни функции — законодателство, контрол и други посочени функции.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че Д. отговаря чрез своя законодателен орган Народното събрание, независимо от коя конкретна негова легислатура е приет конкретния акт.

По същество на предявените искове:

Предявени са искове за реализиране извъндоговорната отговорност на Д. за вреди от нарушения на националното право и компетентни да разгледат тези искове са националните съдилища - които имат обща компетентност да разглеждат спорове, свързани с прилагането на националното право, и са призвани да дадат защита на произтичащите от него права на частноправните субекти, съобразно установените във вътрешния ред средства за защита.

Според настоящия съдебен състав не може да се ангажира отговорността на Д. от бездействието на законодателния й орган, доколкото в областта на законодателството, касаеща приходи за бюджета, всяка държава има право на преценка и тази преценка не е законодателно ограничена.

Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл.22, ал.4 от ЗКС. Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите от обявения за противоконституционен закон правни последици се уреждат от Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността на Н.С.тези правни последици трябва да бъдат уредени в срок от два месеца от влизането на решението на съда в сила. Разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС има предвид заварените висящи правоотношения, които са възникнали по силата на обявения за противоконституционен закон. Този текст обаче няма никакво отношение към необходимостта от правна уредба на съответните отношения. Конституционният съд упражнява единствено контрол за конституционност на законите и затова няма правомощие да дава задължителни предписания на държавните органи, включително и на Народното събрание. Ето защо той не би могъл го задължава да отстрани. Създаването на нужната правна уредба е от компетентността на Народното събрание. Дали обаче ще бъде приета правна уредба на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.

Предвид липсата на извършено нарушение, респ. липса на бездействие, то не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на Д. и на евентуалния ответник Н.С.в хипотезата на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, поради което тези искове подлежат на отхвърляне.

С оглед отхвърляне на главните искове, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД против ответника Р.Б..

За да е основателен така предявения иск по чл.55 от ЗЗД следва да се установи наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо /в случая заплатена сума пари/, не съществуването на правно основание към момента на имущественото разместване или отпадането му и съответно липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска.

Всяко от трите вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято разновидност са исковете по  чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното виновното неизпълнение от страните по съответната връзка.

Във всяка една от хипотезите на исковете по чл.55-чл.59 от ЗЗД следва да е налице неоснователно разместване на блага, която предпоставка в настоящия случай не е налице, поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло, предвид следните съображения:

Нормата на чл.35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Според настоящия съдебен състав и предвид правната регламентация в Конституцията на РБ, актът на КС не е отменителен по своя характер, тъй като Съдът не притежава правомощията да отменя закони. С това правомощие разполага само Народното събрание-чл.84, т.1 от Конституцията. От това следва, че законът, а в случая част от него, обявен за противоконституционен, не се прилага, но продължава да съществува в правната действителност и само Н.С.може да го отмени.

По принцип ex nunc действието на решенията на Конституционния съд, обявяващи противоконституционността на закона изцяло или на някои от неговите разпоредби, е в съзвучие със сигурността на правната система и върховенството на закона, тъй като то установява презумпцията, че докато законът бъде обявен за противоречащ на Конституцията, той е конституционен и следва да се прилага.

Според чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд възникналите правни последици от прилагането на закона преди неговото обявяване за противоконституционен се уреждат от Народното събрание. Такъв последващ законодателен акт, с който последиците да са анулирани и да е определен ред за връщане на вече заплатената такса по чл.35а ЗЕВИ или последиците да са санирани липсва. Ето защо и при тази законодателна уредба, настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на законодателна дейност, респ. при бездействието на законодателен орган, не може да настъпи неоснователно разместване на блага, което е основна предпоставка за уважаване на исковете за неоснователно обогатяване.

Ето защо исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер на по 450 лв. за всеки ответник, дължимо на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Б.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: гр.София, бул. „Ген.Е.И.*********, ателие 10 против Р.Б., представлявана от М.НА Ф., гр. София, ул. „*********обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 331 464,54 лв. /триста тридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и четири и 0,54 лв./, която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Б.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: гр.София, бул. „Ген.Е.И.*********, ателие 10 против Народно събрание на Р.Б., гр.София, пл. „*********, при условията на евентуалност, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 331 464,54 лв. /триста тридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и четири и 0,54 лв./, която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Б.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: гр.София, бул. „Ген.Е.И.*********, ателие 10 против Р.Б., представлявана от М.НА Ф., гр. София, ул. „*********, в условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 331 464,54 лв. /триста тридесет и една хиляди четиристотин шестдесет и четири и 0,54 лв./, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-07.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Б.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: гр.София, бул. „Ген.Е.И.*********, ателие 10 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Р.Б., представлявана от М.НА Ф., гр. София, ул. „*********сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА „Б.2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: гр.София, бул. „Ген.Е.И.*********, ателие 10 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Народно събрание на Р.Б., гр.София, пл. „********* сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: