№ 14040
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110135271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Ищцата Д. Е. Д. твърди, че е собственик на ап. 23 на ет. 2 в сградата, като посоченото общо
събрание е било проведено при допуснати нарушения на императивни процесуални норми –
протоколът от проведеното ОС не е бил обявен по надлежния ред, а решението по т. 4 от
дневния ред е взето при липса на необходимото мнозинство от 100 %, доколкото касае
промяна на предназначението на общи части; незаконосъобразно е бил увеличен размерът
на месечните вноски за ФРО, без да е приет преди това бюджет и отчет за приходи и
разходи за изминалата година. Счита, че решението по т. 2 е незаконосъобразно, тъй като е
гласувано без конкретна оферта, а това по т. 6 без основание засяга средствата по ФРО, а не
събираните месечни вноски за поддръжка. Ето защо моли да бъдат отменени като
незаконосъобразни решенията на Общото събрание на *********** в сграда на адрес:
**********, проведено на 14.06.2022 г.
Ответниците – *********** на сграда, находяща се в **********, представлявани от
управителя на ЕС А. К. Б., оспорват иска, като считат, че общото събрание е било редовно
проведено при наличие на кворум, като е приет бюджет за предстоящата година, в рамките
на който се предвиждат ремонти без определена стойност за период от 5 години напред, а
отчет на приходи и разходи се обявява ежемесечно на ел. таблото във входа. Считат, че
решението по т. 4 е валидно, тъй като не се касае за промяна в предназначението на общо
1
помещение, а за използването му по предназначение. Твърдят, че протоколът от ОС е бил
надлежно обявен с поставяне на съобщение на таблото на 24.06.2022 г., но на следващия ден
същото е било премахнато.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищцата е да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава
твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни
норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото
събрание. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения, ответниците
следва да установят спазването на оспорените от ищцата императивни процедурни
изисквания за свикване и провеждане на общото събрание, включително по отношение на
процедурата по обявяване на изготвения протокол от ОС, както и по отношение на
необходимите кворум и мнозинство за вземане на решенията.
По делото не се спори, че страните са етажни собственици в сграда, находяща се в
**********, както и че решенията на общото събрание на ЕС, чиято отмяна се иска, са били
взети на 14.06.2022 г. При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с
правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на
предявения иск. В настоящия случай, ищцата основава доводите си за незаконосъобразност
на решенията на нарушение на процедурната разпоредба на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и на
незаконосъобразно взети решения по т. 1, т. 2 и т. 3 поради липса на приет отчет и бюджет и
представена оферта; по т. 4 поради липса на нужното абсолютно мнозинство по чл. 17, ал. 2,
т. 1 ЗУЕС и по т. 6 поради нарушение на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС.
Ищцата не оспорва законосъобразността на процедурата по свикване на процесното ОС,
поради което обсъждането на представените писмени доказателства в тази насока е
безпредметно. Между страните е безспорно и че протокол от процесното ОС е бил изготвен
(в исковата молба ищцата изрично заявява, че не се съмнява, че има изготвен протокол – стр.
2, трети абзац), като са наведени възражения, че същият не е бил оповестен надлежно по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба, председателят на управителния
съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен срок от провеждане на събранието) поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се
2
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от
провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията
към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по
чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
По делото не са представени доказателства за спазване на описаната процедура по
оповестяване на протокола – с доклада на съда на ответниците изрично е указано по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочат доказателства за този факт (при положение, че в отговора на
исковата молба твърдят, че съобщение за изготвения протокол е било поставено на
24.06.2022 г., но на следващия ден вече го е нямало), но доказателствени искания в тази
насока не са релевирани до края на устните състезания по делото. Въпреки това настоящият
съдебен състав намира, че нарушението на разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС само по себе
си не може да обоснове незаконосъобразност на взетите решения на ОС. Посочената правна
норма въвежда писмена форма за доказване на обстоятелството, че протокол от общото
събрание на ЕС е бил изготвен, но този факт не се оспорва от страните по делото. Смисълът
на оповестяването по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС е да доведе до знанието на всички етажни
собственици обстоятелството, че протоколът е изготвен, че могат да се запознаят с неговото
съдържание и при поискване да им бъде предоставено копие от него, като от този момент
започва да тече срокът за обжалване на взетите решения. В случай че оповестяването на
протокола е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за
обжалване по чл. 40 ЗУЕС започва да тече от момента на действителното узнаване за
конкретния етажен собственик, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки
заинтересован собственик може да поиска копие от него. В този смисъл: Определение № 312
от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4061/2014 г., II г. о., Определение № 451 от 17.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2536/2015 г., I г. о.
Следователно, доколкото писмената форма за действителност на взетите решения на ОС на
ЕС е спазена и протокол, който да ги обективира, е бил изготвен (по отношение на което не
е налице спор между страните), неспазването на процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС влече
като единствена последица невъзможността за определяне на една начална дата за всички
етажни собственици, от която да тече срокът за оспорване на решенията по чл. 40 ЗУЕС, т.е.
неспазването на тази процедура е в ущърб на ЕС, доколкото е невъзможно да се
стабилизират взетите решения на процесното ОС, но е от полза за ***********, които във
всеки един момент биха могли да оспорят по съдебен ред решенията при липса на
доказателства за датата, на която са узнали за тях и изготвения от ОС протокол. Ето защо,
макар и да не са оповестени надлежно по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, на това основание
решенията на ОС от 14.06.2022 г. не са незаконосъобразни, тъй като това процесуално
нарушение не обуславя порок на самите решения, а кaсае последваща процедура след
взимането им относно довеждането им до знанието на цялата ЕС. В случая липсата на
надлежно оповестяване не нарушава правата и на ищцата, доколкото тя е присъствала на
процесното ОС и несъмнено е запозната със съдържанието на взетите решения, след като е
предявила иск за оспорването им по реда на чл. 40 ЗУЕС.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, за взимане на решения от ОС на ЕС за
промяна предназначението на общите части е необходимо абсолютно мнозинство от 100 %
идеални части от общите части на сградата. Съдът намира, че решението по т. 4 от дневния
ред на ОС не попада в тази хипотеза. От твърденията на страните е видно, че се касае до
взето решение за въвеждане в употреба на общо помещение – мазе, което представлява
обща част, като е решено същото да се ползва като хотел за гуми на ***********, т.е. за
складиране на техни вещи. По делото не се доказва твърдяното от ищцата предназначение
на помещението като бомбоубежище и перално помещение, като предвид липсата на други
данни следва да се приеме, че доколкото се касае до мазе, то същото е предназначено за
складово помещение, евентуално за събиране/складиране на смет (с оглед твърденията в
отговора на исковата молба). Решението в това мазе да се складират автомобилни гуми не
води до промяна на предназначението му – в него отново се предвижда да се съхраняват
вещи, т.е. да се ползва като общ склад за всички етажни собственици. Промяна на
предназначението означава да бъде решено помещението да се ползва като жилищно или с
търговска цел, но подобно решение не е взето от ОС, поради което разпоредбата на чл. 17,
ал. 2, т. 1 ЗУЕС е неприложима и за законосъобразното вземане на решението по т. 4 е
достатъчно обикновено мнозинство от представените на ОС общи части, каквото по делото
не се спори, че е било налице.
Що се отнася до останалите наведени доводи в исковата молба, съдът намира, че същите
касаят правилността и целесъобразността на взетите решения, които не са предмет на
проверка в настоящото производство. В рамките на инициирания процес по чл. 40 ЗУЕС
съдът не може да изследва дали преди промяната в размера на вноските за режийни разходи
и фонд „Ремонт и обновяване“ е приет отчет на приходи и разходи на управителя и бюджет
за следващата година; дали е представена и одобрена оферта преди вземане на решение за
окабеляване на общи части; дали е налице нарушение на разпоредби от Правилника за
вътрешния ред в сградата и дали правилно ОС е одобрило разход за извършен ремонт на
спукана тръба в абонатната станция и за отпушване на канализация – предмет на проверката
е валидността и законосъобразността на оспореното решение съобразно нормативно
установените императивни изисквания на ЗУЕС, а за посочените обстоятелства законът не
предвижда каквато и да било регламентация, като същите са изцяло в правомощията на ОС
и след като събранието е взело тези решения валидно при спазване на нормативната
процедура и в рамките на своята компетентност, съдът не може да ги ревизира поради
тяхната евентуална неправилност или нецелесъобразност. В допълнение, във връзка с
доводите на ищцата в исковата молба следва да се посочи, че в случая не е налице и
нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС – същата касае задължението на
*********** да правят ежемесечни вноски за поддържане на общите части, по отношение
на които не се спори, че е налице решение на ЕС в процесната сграда. Дали за конкретен
ремонт ще се използват средствата от събраните вноски за режийни разходи или тези от
фонд „Ремонт и обновяване“, е в компетентността на ОС, като в случая несъмнено се касае
до извънреден разход за отпушване на канализацията, който излиза извън ежемесечните
режийни и консумативни разходи за сградата.
4
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
съдът намира, че по делото не се установява наличие на наведените в исковата молба
основания за незаконосъобразност на посочените решения на ОС на ЕС, като същите не са
взети в нарушение на цитираните императивни законови разпоредби, поради което искът за
отмяната им е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени направените от тях разноски в производството, но при липсата на
доказателства такива да са направени, съдът не дължи присъждането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес **********, ет. 2, ап. 23,
срещу *********** на сграда, находяща се в **********, представлявани от управителя на
етажната собственост – А. К. Б., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решения на общото събрание на *********** на посочената сграда, проведено на
14.06.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5