Решение по дело №3685/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1355
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330203685
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   № 1355

гр. Пловдив, 18.7.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 12.7.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3685/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  К.К. против Наказателно постановление № НП-27-133-51/4.12.2018, издадено от  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на К.К. на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ са наложени 12 броя  глоби  всяка по 100 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

С  жалбата и  в съдебно заседание  се навеждат конкретни  съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. На първо място се възразява, че нарушенията не са установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното приключване. Оспорва се посочената в АУАН и НП дата на установяване на нарушенията- 2 май 2018г. Навежда се довод, че актосъставителят не е имал компетентност за издаване на АУАН. На следващо място се излагат твърдения, че не е спазена предвидената в чл. 42 ЗАНН структура на АУАН, както и че нарушението не е описано по достатъчно ясен и разбирам начин. Счита се, че установените факти не могат да обусловят извод за извършено нарушение именно от наказания субект. Твърди се, че жалбоподателят реално не е бил лекуващ лекар на процесните 12 броя пациенти, а че само формално е вписан в графата лекуващ лекар, за да се отговори на изискванията на НЗОК.

Въззиваемата страна  взема становище за неоснователност  на жалбата.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД 27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е извършена проверка от длъжностни лица на ИАМО в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив..

Установено е следното:

1. Според ИЗ № 4431 пациентката И. П. К., *** год. на 19.12.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта.Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И.. Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на нейното заболяване“ и приложените фискални бонове № №019334 и 019335 от 19.12.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К.. Същевременно, видно от ИЗ № 4431, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

2. Според ИЗ № 4429 пациентката М. В. Т., *** год. на 19.12.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч.. Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на нейното заболяване“ и приложените фискални бонове № №019336 и 019337 от 19.12.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4429, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

3. Според ИЗ № 4472 пациентът Н. Ц. Г., **** год. на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019374 и 019375, от 21.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К.. Същевременно, видно от ИЗ № 4472, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

4. Според ИЗ № 4473 пациентът К. Г. Н., *** год. на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019319 и 019320, от 21.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4473, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

5. Според ИЗ № 4471 пациентът И. А. М., *** год на 21.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019376 и 019377,от 21.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на лекар 500 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4471, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

6. Според ИЗ № 4476 пациентът С. И. Й., *** год на 28.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019392 и 019393,от 28.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на лекар 500 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4476, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

7. Според ИЗ № 4280 пациентката Н. Н. Д., *** год. на 11.12.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на нейното заболяване“ и приложените фискални бонове № №019210 и 019211 от 11.12.2017 г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4280, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

8. Според ИЗ № 4277 пациентът Й. С. П., *** год. на 11.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019210 и 019211, от 11.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4277, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

9. Според ИЗ № 4254 пациентът Л. Н. К., *** год. на 07.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019258 и 019259, от 13.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4254, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

10. Според ИЗ № 4246 пациентката Д. Д. Р., *** год. на 07.12.17г. е постъпила в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на нейното заболяване“ и от приложените фискални бонове от 07.12.2017 г. №№ 019186 и 019187, пациентката е заплатила за направения избор на лекар 500 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4246, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

11. Според ИЗ № 4249 пациентът К. В. И., *** год. на 07.12.2017 г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване“ и от приложените фискални бонове № № 019184 и 019185, от 07.12.2017 г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4249, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

12.Според ИЗ 4245 Ш. А. К., *** год. на 07.12.17 г. е постъпила в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а ******- д-р Ч..Пациентката е подписала Заявление за избор на лекар - д-р К..Видно от приложената „Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на нейното заболяване“ и от приложените фискални бонове от 07.12.2017 г. №№ 019186 и 019187, пациентката е заплатила за направения избор на лекар 500 лв. и е получила от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..Същевременно, видно от ИЗ № 4245, заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав. Отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

 

В Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в чл. 26 е регламентирано следното задължение: „След разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането.

В т.1 от Длъжностната характеристика на д-р К., като Началник отделение е записано: „Задължения:-Съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи."

Следователно според АНО има достатъчно данни, за да се обоснове извода, че д-р К. е известен за направения избор от пациента

Според АНО фактът, че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е Лекуващия лекар на пациентите в посочените 12 случаи е нарушение на изискванията на т.1. чл. 29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която гласи: чл. 29 „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип: 1. който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.", във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.

 

Посочената фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН. В този смисъл са и приложените като доказателства по делото 12 броя истории на заболяването.

Гореизброените доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на тях намира, че АНО правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото,  а и от разпоредбата на чл. 235 ЗЗ (в приложимата по делото редакция преди измененията с ДВ бр. 102/2018г.) се установява компетентността на административно наказващия орган.

Не така обаче стои въпросът с компетентността на актосъставителя. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 235 ЗЗ компетентни да установяват нарушения, които подлежат на санкциониране по реда на чл. 229 ЗЗ са държавни здравни инспектори или  длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (преди измененията на ЗЗ ДВ бр. 102/2018г. ИА медицински Одит). Действително по делото е приложена Заповед № РД -20-26/14.02.2018г., с която изпълнителния директор на ИАМО е утвърдил списък от 44 лица (включително и актосъставителят в процесния случай- Г.Д.), които да извършват проверки на физически и юридически лица и да издават АУАН. При преценка на материалната и темпоралната компетентност на лицата, посочени в списъка обаче следва да се съобрази азбучното за административния процес правило, че за разлика от гражданите, на които е позволено всичко, което не им е изрично забранено с нормативен акт, то по отношение на администрацията или по друг начин казано лицата, разполагащи с публична власт, важи правилото, че разполагат само с правомощията, които изрично са им предоставени от закона и то само за времето, за което предвижда закона.  В този смисъл се налага преглед на приложимата нормативна уредба относно дейността на Изпълнителна агенция Медицински одит и по конкретно  чл. 116А- чл. 116Е от Закона за Здравето и НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", които понастоящем са отменени, но са били действащо право към момента на извършване на проверката и установяване на нарушенията.

Съгласно чл. 116В, ал.1 ЗЗ Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. Съгласно ал. 3 от същия член условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Тази наредба е цитираната вече НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 3а от същата изпълнителният директор на агенцията със заповед определя длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките осъществявани от агенцията и съставят актовете за установяване на административни нарушения. В чл. 4 е потвърдено законовото разрешение, че Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. В чл. 5 е уточнено, че Плановите проверки се извършват по шестмесечен план, утвърден от директора на агенцията. Планът съдържа наименованията на лечебните заведения, които ще бъдат обект на планови проверки през съответната година, вида, предмета и времето на извършване на проверките. Извънредните проверки са уредени в чл. 6 и 7  от Наредбата. Изяснено е, че извънредните проверки се извършват по преценка на изпълнителния директор на агенцията без предварително уведомяване на лечебното заведение. Проверките се извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а в негово отсъствие - от заместник-директора на агенцията. Със същата заповед се определят и предметът, периодът на извършване на проверката, както и други обстоятелства, свързани с провеждането й. В чл. 17 от Наредбата изрично е посочено, че в случай че в хода на извършваната проверка се установи административно нарушение, оправомощените длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

От систематичното тълкуване на цитираните норми могат да се направят няколко несъмнени извода. Оправомощените служители на ИАМО нямат обща компетентност по свое усмотрение да извършват проверки и да констатират нарушения. Тяхната компетентност се разпростира само в рамките на плановите и извънредните проверки разпоредени от изпълнителния директор на ИАМО, и то само в рамките на тези планови и  извънредни проверки, в състава за извършването на които са включени. Нещо повече компетентността им се разпростира само в рамките на срока за провеждане на проверката, определен по надлежния ред с плана или нарочната заповед.

Да се приеме обратното, че държавните здравни инспектори и длъжностните лица от ИАМО могат по свое усмотрение да извършват проверки извън определените планови и извънредни такива или след изтичане сроковете за извършване на плановите и извънредните би обезсмислило напълно изричната нормативна уредба на Медицинския одит и напрактика би толерирало административния произвол.

От цитираната разпоредба на чл. 17 от Наредба № 14, в която изрично се предвижда,  че АУАН се издава, когато в хода на проверките се констатират нарушения, следва, че АУАН ще е законосъобразно издаден от компетентно лице, само ако нарушението е констатирано в рамките и в определения срок за провеждане на планова или извънредна проверка. Това е така доколкото, за да е законосъобразно издаден АУАН се изисква актосъставителят да е разполагал с материална и темпорална компетентност не само към момента на съставяне на АУАН, но и към момента когато самият актосъставител е констатирал нарушението.

В конкретния случай това условие не е налице.

От приложената по делото Заповед № РД-27-133/30.03.2018г. се установява, че от изпълнителния директор на ИАМО на актосъставителя Г.Д. е възложено извършването на извънредна проверка със срок за провеждане 02.04.2018г- 05.04.2018г. От разпита на актосъставителя се установява обаче, че поради огромния обем на проверяваните материали определеният три дневен срок не бил достатъчен. Част от материалите били проверени на място в болница Тримонциум, а друга част били ксерокопирани и предадени за последваща проверка на контролния орган. Действията по извършване на проверката продължили по време на целия месец Април 2018г., включително и след изтичане на крайния срок на извънредната проверка- 05.04.2018г. Необходимостта от извършване на допълнителни действия и след дата 5.4.2018г., обаче не била последвана от надлежни действия по удължаване срока на проверката от страна на изпълнителния директор на ИАМО. Действително едва  на 30.4.2018г. е издадена Заповед № РД -27-133-31, с която срокът за извършване на проверката е удължен до 2.05.2018г. включително. С тази заповед по същество е направен незаконосъобразен опит срокът на проверката да бъде удължен с обратна сила след неговото изтичане. По този начин обаче се влиза в колизия с друго основно правило на административния процес, охраняващо правата на гражданите от административен произвол, а именно че сроковете предоставящи властнически правомощия на администрацията не могат да бъдат продължавани  с обратна сила, след тяхното изтичане.

От гореизложеното следва, че с изтичане на срока на първоначално назначената извънредна проверка – 5.4.2018г. е изтекъл и срока, в който актосъставителят Д. е разполагал с правомощия да извършва проверка на наказания субект, да констатира нарушения и да съставя АУАН. За целия период от 6.4.2018г. до 29.4.2018г., в който актосъставителят е извършвал проверовъчна дейност той не е разполагал с темпорална компетентност да констатира нарушението, като тази компетентност не може да му бъде придадена с обратна сила с последващата заповед за удължаване срока на проверката от 30.4.2018.

От разпита на актосъставителя се установи, че същият, предвид огромния обем документация, която е прегледал, по никакъв начин не може да се ангажира с предположение кога е проверявал документите, предмет на процесния АУАН и кога е констатирал нарушението, т.е дали това е станало в периодите, когато е разполагал с материална и темпорална компетентност от 2 до 5. 4.2018г., съответно от 30.4.2018г. до 2.5.2018г. или през периода, през който поради изтичане на срока на проверката не е разполагал с темпорална компетентност- от 6.4.2018 до 29.4.2018г. В този смисъл се явяват изцяло основателни възраженията в жалбата, че не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че нарушението е установено именно на датата посочена в АУАН и НП- 2.5.2018г.

Съмнението дали към момента на констатиране на нарушението актосъставителят е разполагал с компетентност да извършва проверки и да констатира нарушения не може да се тълкува във вреда на наказаното лице, с оглед базисното правило на административно наказателния процес, че административно-наказателната отговорност  не може да почива на предположения.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че при тежест на доказване върху АНО не е доказана по несъмнен начин компетентността на актосъставителя да констатира нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава до такава степен административно наказателния процес още в самото му начало, че е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Верността на гореизложените принципни съображения не се компрометира от представените от въззиваемата страна в откритото заседание писмени доказателства. Действително представено е Разпореждане  от 19.04.2018г. на  ***** Е., с което се удължава срока на извършваната проверка. Продължаването на срока от *** Е. касае обаче само и единствено срока за извършване на предварителната проверка, осъществявана на основание чл. 145, ал.1, т.4 ЗСВ относно евентуално извършено престъпление по чл. 209 НК. Разпореждането на ****Е., обаче не може да има никакво действие по отношение на извършваната по реда на НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. извънредна проверка на болница Тримонциум, само в рамките на която съгласно чл. 17 от Наредбата се установяват административни нарушения и се съставя АУАН. Това е така, доколкото съгласно цитираните вече разпоредби на Наредбата сроковете и предмета на извънредните проверки се определят със Заповед на изпълнителния директор на Агенцията за медицински одит.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да можеше да се приеме, че ****Е. е компетентен да определя сроковете за извършване на проверка по смисъла на НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. то приложеното Разпореждане не е в състояние да произведе този ефект. Това е така, доколкото разпореждането на прокурора  е от дата  19.04.2018г., а законосъобразно определения срок от Директора на изпълнителна агенция медицински одит вече е изтекъл на 5.4.2018г. Тук намира пълна важимост изложеното вече по-горе за невъзможността вече изтекли административни срокове да се продължават с обратна сила.

Изводите, че нарушението е констатирано по време, когато срока на извънредната  проверка вече е бил изтекъл не само, че не се опровергават, но и правилността им се затвърждава от представените от въззиваемата страна в откритото заседание  приемо-предавателни протоколи, от които се установява, че изисканите от Агенция медицински одит документи са им предоставени от болница Тримонциум на дата 19.04. 2018г., 16.04.2018г. и 5.4.2018г и с още един протокол без дата. при положение, че както вече бе посочено по-горе извънредната  проверка е законосъобразно осъществявана до дата 5.4.2018г. и след 30.4.2018г. При това положение липсват каквито и да било гаранции, че процесните нарушения са били установени по време на сроковете за законосъобразно протичане на проверката.

За пълнота на изложението следва да бъдат разгледани и останалите възражение изложени в жалбата.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда,  изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на деянията, които АНО е квалифицирал като нарушения по чл. чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От подробното изложение на фактическата обстановка не остава никакво съмнение в какво качество е наказан д-р К., а именно в качеството му на лекуващ лекар, който е бил избран и за член на екип, който да извърши конкретна медицинска манипулация.

Изцяло неоснователно е възражението, че било допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушаване структурата на АУАН. В чл. 42 ЗАНН са посочени реквизитите, които той трябва да съдържа. Липсва обаче императивно изискване в каква поредност те следва да са изложени. В този смисъл не може да се приеме, че с посочването в АУАН и НП първо на нарушената правна норма, а след това на фактическите обстоятелства, въз основа на които АНО е стигнал до извод за нарушаване на нормата по някакъв начин се достига до засягане правото на защита на наказаното лице. Още повече, че както в АУАН, така и в НП по пределно ясен начин са посочени както нарушените според АНО правни норми, така и фактическите признаци на твърдяното нарушение.

По конкретното дело не е допуснато нарушение и в процедурата по призоваване на наказаното лице за изготвяне на АУАН, доколкото по преписката е приложена както нарочна покана до д-р К. да се яви за съставяне на АУАН, така и пощенска разписка адресирана до д-р К. и получена лично от него на 20.06.2018г, тоест 7 дни преди датата на съставяне на АУАН.

Не може да се сподели доводът, че доктор К. само формално бил вписан като лекуващ лекар на пациентите, но реално не бил осъществил никоя от функциите на лекуващия лекар, доколкото не бил извършвал нито лечебна, нито диагностична дейност на процесните 12 пациента. Действително лечебна и диагностична дейност на пациентите, описани в НП в конкретните случаи не е извършвана, а само оперативна такава. Това следва и от представената от защитата Амбулаторна процедура № 19 „Оперативно отстраняване на катаракта.“. Правата и задълженията на лекуващия лекар, обаче далеч не се изчерпват само с извършването на лечебна и диагностична дейност. Съгласно чл. 21, ал.6  Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи  лекуващият лекар води случая и лекува, наблюдава и организира необходимите диагностични и лечебни дейности по отношение на пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение. В конкретния случай по всички процесния ИЗ се установява, че именно доктор К. е водил случая, тъй като именно той е попълнил Лист история на заболяването, същият е разписал епикризата на пациентите, попълнил е листа за преглед за пациент и е снел анамнеза на пациентите, изготвил е предоперативната епикриза и е направил въз основа на проведените изследвания извод, че състоянието на пациента е подходящо за оперативна интервенция, което са все дейности по водене на случая. Тоест Д-р К. не само формално е посочен, но и реално е осъществявал една от функциите, присъщи на лекуващия лекар.

Напълно се споделя доводът на защитата, че при правилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил неправилно материалния закон. Действително от текста на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Така изрично Решение № 1882 от 26.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2018 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 6246 от 02.11.2017 г. по адм.д. № 6030/2017 г. на Административен съд – София.

Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че Д-р К. в посочените в АУАН и НП 12 случая противозаконно е съвместявал това качество. Неправилна е обаче преценката на АНО кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 24а, чл. 29, чл. 30 и чл. 31 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ следва, че легитимирания субект се явява болничното заведение или неговия управител, но не и конкретно избраният лекар. Това е така доколкото именно болницата МБАЛ ТРИМОНЦИУМ ООД е получила сумите, заплатени за избор на екип от пациентите и е издала фактури за тях. Видно от представените заявления за избор на лекар, същите са на бланки, издадени от болницата, а изборът се осъществява въз основа на заповед, издадена от управителя на същата. В този изричен смисъл и цитираното в жалбата Решение № 1113 от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 725 / 2018 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас.

Действително избраният лекар може да отговаря, за допуснато нарушение, но то не следва да се квалифицира като нарушение самостоятелно на разпоредбата на чл. 29 от Наредбата. От нормативната уредба на избор на екип е видно, че избраният лекар може да отговаря  за неизпълнение на задължението си по чл. 26, вр. чл. 29 от Наредбата да уведоми пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на чл. 29 от Наредбата. В този смисъл  и Решение № 1882 от 26.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2018 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 6246 от 02.11.2017 г. по адм.д. № 6030/2017 г. на Административен съд – София.

В конкретния случай действително текстът на чл. 26 от Наредбата е цитиран при описание на нарушението, но доколкото липсва твърдение, че с действията си д-р К. е допуснал нарушение на неговите разпоредби, то е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № НП-27-133-51/4.12.2018, издадено от  Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на К.К. на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ са наложени 12 броя  глоби  всяка по 100 лева за извършени 12 броя нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.