Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 9071 по описа
за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я.И.К. срещу решението, постановено по
гр.д. № 3112/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частта относно срока на наложената
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН и в частта относно размера на
наложената на въззивника глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Въззивникът моли
да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да се
намали срокът на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН и да
се намали размерът на наложената му глоба от 400 лева на 200 лева. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна В.Д.К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
Подадена е на 23.08.2018 г. от Я.И.К. частна жалба срещу определението по
чл. 248 от ГПК от 03.08.2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, постановено по гр.д.
№ 3112/2017 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на
решението в частта за присъденото на молителката адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на
определението. Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение и
да се намали адвокатското възнаграждение на молителката за първоинстанционното
производство до минималния законоустановен размер. Претендира разноските,
сторени по частната жалба.
Ответната страна по частната жалба – В.Д.К., счита частната жалба за недопустима,
евентуално –неоснователна.
С определение от 11.04.2019 г., постановено в открито съдебно заседание,
въззивният съд е върнал въззивната жалба на Я.И.К. в частта, в която се обжалва
първоинстанционното решение относно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗЗДН, и е прекратил въззивното производство в тази част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН
от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част относно размера на
наложената на въззивника глоба от 400 лева.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В.Д.К. срещу Я.И.К. –
за защита от домашно насилие, изразяващо се в нанесен от ответника на
молителката побой на 25.12.2016 г. около 0.20 часа, придружен с отправяне на
обиди, в дома на страните.
С решението, постановено по гр.д. № 3112/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е
издал заповед за защита в полза на В.Д.К. срещу Я.И.К., като е задължил
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката и е забранил на ответника да приближава молителката на по-малко от
100 метра за срок от 6 месеца, считано от 18.05.2018 г. Първоинстанционният съд
е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на
ответника глоба в размер на 400 лева, осъдил е ответника да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката – разноски в размер
на 839.60 лева (в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева), и е
оставил без уважение искането на ответника за присъждане на разноски.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част относно размера на наложената на
въззивника глоба от 400 лева са неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при определянето на размера на глобата се вземат
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В настоящия случай тежестта на
извършеното от въззивника домашно насилие налага наложената му глоба да бъде именно
в размер на 400 лева, а не в друг, по-нисък, размер. По делото е установено, че
въззивникът е нанасял силни удари по цялото тяло, вкл. по лицето и главата, на
въззиваемата страна, в резултат на които тя е получила оток, кръвонасядане и
охлузване на лицето и кръвонасядане по лигавицата на долната устна. Тези удари
са били придружени с обидите „мръсен парцал“, „курва“ и „долен боклук“. Актовете
на насилие са извършени на празничен ден – Коледа на 2016 г., в началото на
същия. Без значение е с какви доказателствени средства процесните насилнически
актове са доказани – с тези по ГПК (чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН) или с декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН). Естеството на актовете
на домашно насилие, времето на тяхното извършване и причинените на пострадалото
лице травматични увреждания обосновават правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната част относно размера на наложената
на въззивника глоба по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната част, като правилно
и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Частната жалба от 23.08.2018 г. на Я.И.К. срещу определението от 03.08.2018
г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, постановено по гр.д. № 3112/2017 г., е подадена в
срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
В производството по частна жалба ограниченията
относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат (ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г.,
ОСГТК). Производството по естеството си е пълно въззивно, което означава, че
съдът не е ограничен от оплакванията в частната жалба за неправилност на
обжалваното определение, а и чрез бланкетна частна жалба страната може
ефективно да защити правото си. Частният жалбоподател е изложил съображения, че
неправилно първостепенният съд не е уважил направеното от него възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Районният съд,
отказвайки да намали присъденото в полза на В.Д.К. адвокатско възнаграждение, не е съобразил обаче,
че молителката е сключила договор за правна защита и съдействие с двама
адвокати (адв. Филипова и адв. Б.), на които е заплатила възнаграждение в
размер на 800 лева (л. 2-гръб от първоинстанционното дело). Съгласно § 1 от ЗР
на ЗЗДН, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, на присъждане подлежи заплатеното
възнаграждение само за един адвокат. Ето защо, съобразно изхода на спора пред
първата инстанция, молителката има право на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, а не на 800 лева.
По тези
съображения обжалваното определение следва
да се отмени, а постановеното решение в частта му за присъденото на молителката адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева се измени, като ответникът
бъде осъден да заплати на молителката сумата от 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Въззивният съд постанови въззивникът Я.И.К. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната му жалба в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото по въззивната жалба, Я.И.К. няма право на разноски
за въззивното обжалване. Съдът не присъжда такива и на въззиваемата страна В.Д.К.,
защото същата не е представила доказателства за тяхното заплащане, независимо
от представения от нея списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода на делото по частната жалба, В.Д.К. се осъжда да заплати на Я.И.К.
разноски от 115 лева, представляващи заплатена държавна такса за частната жалба
в размер на 15 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по частната жалба в
размер на 100 лева (л. 16 от настоящото дело).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 3112/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 83 състав, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определението от 03.08.2018 г. по
гр.д. № 3112/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решението по гр.д. № 3112/2017
г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав, в частта му за
присъденото на В.Д.К. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като ОСЪЖДА Я.И.К., ЕГН **********, да
заплати на В.Д.К., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 3112/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА Я.И.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********, да заплати на Я.И.К., ЕГН **********, сумата от 115
лева – разноски за производството по частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Я.И.К. и В.Д.К. за присъждане на разноски за производството по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.