РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми март през две хиляди
и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 960 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от И.И.И.
срещу З.А.Д.„Д.Б.Ж.И З.“ АД, за заплащане на сумата
от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 04.01.2018 г., по ВП-81, в района
на 21,50 км., по пътя гр. София – гр. Монтана, по вина на Б.К., водач на лек автомобил
„Фиат“, модел „Улайс“, с рег. № *******, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на отказа на
застрахователя за изплащане на обезщетение – 12.10.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и за заплащане на сумата от общо 8 544,46
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от 03.07.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В
исковата молба са изложени твърдения, че процесното
ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил „Фиат“, който
нарушавайки правилата за движение по пътищата, е навлязъл в насрещната лента за
движение, блъснал е лек автомобил „Рейндж Роувър” с рег. № *******, който от своя страна е ударил ищцовия лек автомобил „Форд“, модел „Фокус”, с рег. №*******. Ищецът твърди,
че вследствие на настъпилия удар са му причинени телесни увреждания, изразяващи
се в счупване на ацетебулума (ямка,
в която влиза главата на тазобедрената кост) и луксация
на същата; фрактура на 4-то и 5-то ребро в ляво; разкъсно-контузна
рана в лявата слепоочна област на главата. Наложило се е оперативно лечение на
контузията в областта на тазобедрената става, което обаче не е довело до пълно
възстановяване. Сочи, че е търпял и продължава да търпи физически и емоционални
болки и страдания от невъзможността да се придвижва пълноценно, като продължава
да извършва рехабилитационни процедури. Причинени са му
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение и др., в размер на 8 544,41
лв., подробно
посочени в исковата молба. Поддържа, че към датата на ПТП процесният
лек автомобил е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество. Във връзка с
настъпилото събитие застрахователят е отказал изплащането на извънсъдебно заявената
застрахователна претенция.
Ответникът
З.А.Д.„Д.Б.Ж.И З.“ АД признава наличието на
застрахователно правоотношение за лек автомобил „Фиат“ , но оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че настъпването на ПТП, чрез първоначално странично
поднасяне на автомобила, е било непредвидимо за водача Б.Б.,
който се е движил със скорост по-ниска от допустимата, тъй като пътят е бил
непочистен от снежната покривка и заледен. Счита, че ищецът е имал обективна
възможност да предотврати удара с другото МПС, като предприеме аварийно
спиране. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и поради нарушение на
установените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. правила. Оспорва да е налице причинна връзка
между процесното ПТП и твърдените травматични
увреждания, както и извършените разходи за лечение. При условията на
евентуалност, счита, че възстановителният период е бил удължен поради
неспазването от страна на ищеца на лекарските предписания и предхождащи
инцидента заболявания.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ, дава право на увреденото
лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск
за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
С решение № 289 от 10.12.2019 г.,
постановено по НОХД № 342/2019 г. на РС – Костинброд, по което е допуснато
тълкуване с протоколно определение от 25.02.
2019 г., е признат Б.К.Б., за виновен в това, че на 04.01.2018 г., около
08.50 ч., на второкласен път ВП-81,
в района на 21,6 км., при управление на лек автомобил „Фиат“, модел „Улайс“, с рег. № *******, от гр. Костинброд към гр.
Монтана, по вина на Б.К., водач на лек автомобил „Фиат“, модел „Улайс“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, в резултат на което е реализирал челен удар с насрещно
движещия се автомобил „Рейндж Роувър” с рег. № *******,
който загубвайки динамична устойчивост, реализирал удар с лек автомобил „Форд“, модел „Фокус”, с рег. №*******
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно средна телесна повреда а И.С.Г.и средна телесна повреда на И.И.И. – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Свидетелят Б.К.Б.
(водач на лек автомобил „Фиат“, модел „Улайс“,) сочи, че е претърпял ПТП, като е
пътувал от София към Монтана, сутринта, около 8,30 – 9,00 ч., било е заледено и
е валяло сняг, движел се е с около 50-60 км./ч. Преди разклона за с. Понор,
колата му е поднесла, въртял се е наляво - надясно и в рамките на 200 м. колата
му се е носила, навлязъл е в насрещната
лента, след което се е ударил в джип насрещно движещ се, в неговата лента за
движение. Свидетелят сочи, че мисли, че
не се е ударил в другия автомобил – форд, а джипът се
е завъртял и се е ударил във форда, който се е движил
зад него.
Въз основа на данните от представените
писмени доказателства и събраните гласни доказателства, и от заключението
на изслушаната в настоящето производство автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 04.01.2018 г. около 08:50 ч. на ВП-81, в района на км 21,6, общ.
Костинброд при отбивката за с. Понор е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие между три леки автомобила. Лек автомобил „Фиат
Улайс“, който движейки се в посока от София към Монтана
неконтролирано навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия
се лек автомобил „Ланд Роувър
- Рейндж Роувър“. След това
лекият автомобил „Ланд Роувър
- Рейндж Роувър“ се насочва
от своя страна към платното за насрещно движение и удря лек автомобил. „Форд
Фокус“.
В процесното ПТП са реализирани общо четири удара
в следната последователност: Удар 1: Челен удар между лек автомобил „Фиат Улайс“ и л.а. „Ланд Роувър - Рейндж Роувър“. Лек автомобил „Фиат Улайс“
се е движил в посока от гр. София към гр. Монтана. В района на отбивката за с. Понор водачът е загубил управлението и се е
отклонил неконтролирано наляво, навлязъл е в платното за насрещно движение и е
ударил челно-косо лек автомобил „Ланд Роувър - Рейндж
Роувър“, който се е движил с посока от гр. Монтана към гр. София. Мястото на удара е
било на около 58 м. от МЛ в посоката на огледа и на около 8 м. вляво от десния
край на платното за движение. Вследствие от удара л.а. „Фиат Улайс“ се е завъртял обратно на часовниковата стрелка и е
продължил преместването си напред до установяване в покой. След удар 1, лек автомобил
„Ланд Роувър - Рейндж Роувър“ се е отклонил
вдясно спрямо посоката си на движение до достигане на дясно разположената му мантинела. Ударът е реализиран с преден десен калник. Удар
2 започва на 52 м. и завършва на 45,30 м. след МЛ, и се развива като простъргване изцяло по мантинелата.
Най-вероятно още преди удар 1 водачът на л.а. „Ланд Роувър - Рейндж Роувър“ е започнал навиване на волана леко наляво, тъй като
е приближавал опасно мантинелата. Вследствие от удара
2 и навития наляво волан лек автомобил „ Ланд Роувър - Рейндж Роувър“ се е отклонил косо наляво и неконтролируемо се е
насочил към платното за насрещно движение където е реализирал челен-кос удар с
насрещно движещия се лек автомобил „Форд Фокус“. Лекият автомобил „Форд Фокус“
се е движил с посока от гр. София към гр. Монтана и непосредствено преди удара
водачът е отклонил автомобила възможно най-вдясно като десните му колела са се
движили по десния банкет. Мястото на удара е било на около 18 м. от МЛ в
посоката на огледа и на около 0,90 м. вляво от десния край на платното за
движение. За лекия автомобил „Форд Фокус“ ударът е настъпил челно-ляво, като в
следствие от удара се е поместил с около 1,5 м назад и надясно до достигане на
дясната мантинела. Вследствие от удар 3 лекия автомобил
„Ланд Роувър - Рейндж Роувър“ се е завъртял
обратно на часовниковата стрелка и е продължил преместването си напред, в
следствие на което е реализирал втори удар със задна дясна част в задна лява
част на лекия автомобил. „Форд Фокус. Според вещото лице, непосредствено след
удара между лек автомобил „Фиат Улайс“ и лек автомобил
„Ланд Роувър - Рейндж Роувър“, скоростта на
„Фиат Улайс“ е била около 53 км/ч. , като това е единствената
скорост, която може да бъде аргументирана.
Сред основните причини за настъпилото ПТП са действията
на водача на л.а. „Фиат Улайс“, който е допуснал
неконтролираното движение на автомобила и навлизането в платното за насрещно
движение. Допълнително утежняващо обстоятелство е било техническото състояние
на гумите на лекия автомобила. „Фиат Улайс“. Съгласно
протокола за оглед на местопроизшествието дълбочината на протектора на предните
гуми на л.а. „Фиат Улайс“ е бил 4,0 мм., а на задните
е бил 1,6 мм. Препоръчителната дълбочина на протектора през зимата е 4,00 мм.,
а 1,6 мм. е недостатъчно за да поеме движение през заснежени
участъци. При недостатъчна дълбочина на протектор и заснежена
пътна настилка, снегът в контактната зона между гумата и пътната настилка се
компресира и запълва грайфера на гумата, с което драстично се намаля
сцеплението, а усещането за водача е сходно на това при движение върху заледен
участък. Водачът на л.а. „Фиат Улайс“ е имал
възможност да не допусне ПТП, при правилно боравене със системите за управление
и спиране на автомобила си. Видно и от самите показания на Б.Б., не е имало външни фактори, които да предизвикат
загубата на управлението над л.а. „Фиат Улайс“. Заснежената и мокра пътна настилка са обстоятелства, които
предполагат по- високо ниво на концентрация от страна на водача но сами по себе
си не биха могли да бъдат причина за произшествието. От техническа гледна точка
износените задни гуми на л.а. „Фиат Улайс“ са
затруднили до голяма степен опитите на водача да овладее автомобила. От друга
страна водачът на л.а. „Ланд Роувър
- Рейндж Роувър“ е направил
необходимото за да предотврати удара, като се е движил плътно вдясно до заснежения банкет. Въздушната възглавници пред водача на
л.а. „Ланд Роувър - Рейндж Роувър“ се е отворила
непосредствено след удара с лекия автомобил „Фиат Улайс“,
с което е препречила почти изцяло възможността му да вижда какво се случва пред
автомобила. Последвал е удар в дясно разположената му мантинела,
отклоняване косо вляво с въртене до удара с л.а. „Форд Фокус“. Горните събития
са се реализирали в рамките на около 4 секунди, като през почти цялото време
водачът не е виждал какво се случва пред него. Водачът на лекия автомобил „Ланд Роувър - Рейндж
Роувър“ не е имал възможност да предотврати удара с лекия
автомобил „Форд Фокус“.
Съобразно установеното в
експертизата, а и при зачитане на обвързващата сила на съдебния акт на
наказателния съд (решение чл. 78а от НК), на
основание чл. 300 ГПК, следва да се приеме за установено в настоящето
производство, че поведението на водача на „Фиат Улайс“,
е противоправно (нарушени са
разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата) и представлява деликтно поведение по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД. Налице са всички предпоставки (в отговора се признава наличието на застрахователно правоотношение) за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по
чл. 432, ал. 1 КЗ.
Относно възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, релевирани в отговора.
Съгласно заключението на автотехническата
експертиза, която съдът кретитира като обективно и
компетентно изготвена, предприемането на аварийно спиране на заснежен или заледен път е много рисково, тъй като
най-често води до бързо блокиране на колелата и последваща
загуба на контрол над автомобила. Най-често подобни спирания водят до тежки
инциденти, тъй като скоростта не може да бъде намалена значително и удара
настъпва с почти същата скорост, с която се е движил автомобила преди
задействане на спирачната система. Ищецът И., като водач на лек автомобил „Форд
Фокус“ е предприел всички необходими и от техническа гледна точка правилни
действия за да намали възможността за участие в произшествието. Той е намалил
значително скоростта на л.а. „Форд Фокус“, което му е дало възможност да
навлезе на банкета вдясно, с което да освободи платното. Ищецът не е имал
възможност да предвиди траекторията на движение на лек автомобил „Ланд Роувър - Рейндж
Роувър“, с което да предприеме други действия за
предотвратяване на удара. Към момента на удара лек автомобил „Форд Фокус“ се е
движил с ниска скорост и с десните колела на десния банкет.
Лекият автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ******* е
оборудван с триточкови обезопасителни колани на
предните седалки и на задните външни места. Задно средно място е оборудвано с двуточков обезопасителен колан.
Също така, автомобилът разполага с въздушни възглавници за водача и пътника на
предна дясна седалка. Предпазните средства, които сa имали отношение към обезопасяването на ищеца И. са
триточков обезопасителен колан и въздушна възглавница
интегрирана във волана. Най-силният и травмиращ удар, който е претърпял ищеца И.
е бил вследствие от първия сблъсък с л.а. „Ланд Роувър - Рейндж Роувър“. Този удар е настъпил в челната лява част на л.а.
„Форд Фокус“. На тялото на ищеца са действали три основни сили. Първата сила е била
насочена напред в посоката на движение на л.а. „Форд Фокус“. Втората сила е
била в посоката на удара и в случая е била наляво. Третата сила е била нагоре.
Третата сила се получила в следствие на вертикалната ротация на задната част на
автомобила спрямо мястото на удара. В следствие от удара тялото на ищеца се е
преместило в посоката на удара а именно напред и наляво. При това преместване
лявото коляно на ищеца е достигнало зоната между арматурното табло и лява
предна врата, където буквално е било заключено и е понесло основното
натоварване. Така се е получила травмата в тазобедрената става. Надлъжното
преместване на горната част на торса е било ограничено от обезопасителния
колан и въздушната възглавница, които обаче не предоставят надеждна защита
срещу страничната компонента на удара. Главата на ищеца се е наклонила наляво в
посоката на удара и под едновременното въздействие на страничната и вертикална
сила е контактувала най-вероятно с горната част на рамката на предна лява
врата. Така е била получена контузията на главата с разкъсно
контузна рана в лявата теменна област. Основният удар
от тялото на ищеца е бил поет от коляното на левия крак. През бедрената кост
този удар е бил предаден към тазобедрената става, където са възникнали
основните травматични увреждания. Главата е най-вероятно да е контактувала с
рамката на вратата. В случай, че ищеца И. е пътувал без поставен обезопасителен колан и при сработила въздушна възглавница
то първата сила, която е била насочена напред е щяла до известна степен да бъде
компенсирана от въздушната възглавница. Втората сила, която е била насочена
наляво не би могла да бъде компенсирана. Същото се отнася и за третата сила,
която е действала нагоре. Така тялото на ищеца би контактувало с интериора с
коляно на ляв крак и коляно на десен крак, лява ръка, лява раменна става,
гръден кош, челна и лява лицева част на главата. Като цяло травмите биха били
аналогични като локализация на тези при поставен обезопасителен
колан, но със силно изразен по-голям интензитет в горната част на тялото и
особено в областта на гръдния кош, врата и главата.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза, анализирайки получените
травматични увреждания и тяхната патоморфология,
топографската анатомия на засегнатите зони и механизма на ПТП, експертизата
приема, че И.И. е бил с поставен предпазен колан.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
бил с поставен обезопасителен колан, като с оглед на
обстоятелството, че не е предприел аварийно спиране в конкретния случая, не е
допринесъл за настъпване на произшествието, респ. на вредоносния резултат –
травматичните увреждания, които е
получил.
Съгласно заключението на приетата в настоящето производство
съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентно изготвена, в резултат на пътното произшествие И.И.И. е получил
следните увреждания: контузия на главата с разкъсно -
контузна рана в лявата теменна област; счупване на
левия ацетабулум с изкълчване на лявата тазобедрена
става; аксонална увреда с пареза на общия перонеален нерв и
тибиалния нерв в ляво, най - вероятно с исхемична генеза). Патоморфологията на
счупването на лявата ацетабуларна ямка,
засяга предимно задната стена и колона, придружена е с изместване на бедрената
глава нагоре и назад, с разкъсване на ставната капсула и връзковия
апарат, травмиране на меките тъкани и разположеният зад ставата седалищен нерв.
Изместената тазобедрена става е придружена с деформация, неестествено положение
на крайника и много силни болки при всеки опит за движение. От медикобиологична гледна точка е налице трайно разстройство
на функцията на левия долен крайник за период по - голям от 30 дни. Патоморфологично травмата на главата засяга кожата и меките
тъкани, има нарушаване на целостта им и образуване на разкъсно
- контузна рана, което е довело до болки и страдания.
В острия
период болките са били изключително силни, получавани са при всеки опит за
раздвижване на изкълчената става, отзад е разположен седалищния нерв, костните
фрагменти са разместени, развива се голям хематом и посттравматичен оток и в
крайна сметка това е водило до тежък болков симптом.
След наместването болките са намалели, поставена е директна екстензия
в супракондилната област на бедрената кост, крайникът
е в дренажно положение върху Браунова шина. След операцията болките са
определени от проникването през меките тъкани, травмата на нерва,
постоперативния хематом и развиващия се посттравматичен оток, както и от
поставянето на металните импланти. В постоперативния
период основните болки се дължат на засягането на проводимостта
на нерва и усещанията за постепенното му възстановяване, свързани с ограничение
на определени движения, липса и промяна на сетивността. На по - късен етап е
започнала рехабилитация и болковите усещания са
породени от необходимостта за възстановяване на обема на движенията, силата и
еластичността на мускулите. Парезата в резултат на
променената проводимост на нервите е предизвикала
ограничение на движенията. В момента има изтръпване в дисталната
страна на крайника, нарушена походка, не може да ходи на пети и е налице степажна походка. Придвижвал се е с патерици за период
около 8 месеца. Счупването на ацетабулума е наместено
добре, фиксацията е позволила зарастване в добра
анатомична позиция, движенията в тазобедрената става са възстановени, травмата
на нервус тибиалис е
отзвучала и засегнатите мускули са с възстановена функция.
Към момента на прегледа е налице аксонално
увреждане на общия перонеален нерв в ляво, водеща до пареза на мускулите от предната и странична мускулни групи
на подбедрицата и мускулите по гърба на ходилото,
което е свързано с променената походка и ограничените активни движения в лявата
глезенна става с оформяне на контрактура.
Отчитайки давността на първичната травма (преди повече от 3 години), проведеното
лечение, клиничната находка и резултатите от електромиографското
изследване експертизата приема, че увреждането на общия перонеален
нерв има траен характер и не се очаква подобрение във функцията му. Флексионната контрактура от 10
градуса в лявата колянна става и леката хипотрофия на четириглавия бедрен
мускул могат да се подобрят с физиолечение и
рехабилитация. Експертизата
приема, че трайно е нарушена функцията на общия перонеален
нерв и не се очаква подобрение след 3 годишен период от травмата. Това
увреждане ще съпътства до живот И.И.И.. В хода на
лечението е установен полиневритен синдром на долните
крайници и двустранен радикулерен С8- Тх1 синдром,
както и увреждане на двата лакътни нерва в областта
на лакътните стави. Няма данни придружаващите
заболявания
(хипертония и неинсулинозависим
захарен диабет) да са причина за настъпване на травмата и да са повлияли на
възстановителния период по отношение на получените травматични увреждания по
време на ПТП. Ищецът
е
провеждал медикаментозно, рехабилитационно, физио и балнеолечение за подобряване на функционалното
състояние и възстановяване на увреждането на нерва. Не провеждането на такова
лечение би се отразило негативно на лечебния и възстановителен процеси.
Свидетелката Гергана
Теофилова Илиева (съпруга на ищеца), сочи че в Пирогов е бил в тежко състояние, лежал е 10 дни, след което е
изписан. В болницата е бил с тежест на крака и не е трябвало изобщо да мърда,
трудно е излязъл от упойката. От болницата е придвижен в къщи със специализиран
транспорт, бил е със силни болки, като са му слагали инжекции, налагало се да
викат и линейка. Ищецът три месеца е бил на легло, изцяло е обслужван от
съпругата му. След престоя в „Иван Рилски“, където е закаран с линейка и количка, е имало малко
облекчение, започнал е по - малко да седи и да се поизправя, с две патерица,
които е използвал 7-8 месеца. Многократно е посещавал специализирани лечебни
заведения за рехабилитация. Левият му
крак е с пареза, изтръпнала му е дясната ръка, и не
може много да я движи. В момента не може да работи, на пенсия е.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от
съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Настоящият съд като съобрази
задължителните постановки на ППВС №4/68 г., като взе предвид тежките увреждания – счупване на левия ацетабулум
с изкълчване на лявата тазобедрена става и аксонална увреда с пареза на общия перонеален нерв и тибиалния нерв
в ляво, интензивните болки и както и продължителния период
на възстановяване, съобразявайки и социално-икономическите условия в
страната, съдът намира, че справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което И.И. трябва да получи е в размер
на 70 000 лв., като до
пълния предявен размер от 100 000
лв.,претенцията е неоснователна.
Относно претенцията за имуществените
вреди
По делото са представени
следните счетоводни документи, установяващи извършването на сторените от ищеца
разходи във връзка с произшествието, а именно: фактура
№**********/ 04.01.2018 г., ведно с касов бон №004831, издадени от „А." ООД, възлизащи на сумата
от 84,00 лв., касаещи разходи за репатриране на автомобил, които
съдът намира че са в причинна
връзка с ПТП и подлежат на обезщетяване, както и следните разходи във връзка
с лечението – за лекарствени продукти и медицински изделия, както и за медицински
транспорт, както следва:
фактура №**********/
11.01.2018 г., ведно с касов
бон №023181/11.01.2018 г., издадени
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов"
ЕАД, възлизащи на сумата от 5 800 лв., фактура
№**********/ 12.01.2018 г., ведно с касов бон №0015020/ 12.01.2018
г., издадени от „С."
ООД, за сума от 77, 40 лв.; фактура №**********/15.01.2018г., ведно
с касов бон №0298/
15.01.2018 г., издадени от „М.А." ЕООД, за сума от 50 лв.; фактура
№**********/ 19.01.2018 г., ведно с касов бон №0312/19.01.2018 г., издадени от „М.А." ЕООД, за сума от 100 лв.; фактура
№**********/ 27.01.2018 г., ведно с касов бон №0150, издадени от „М.Х.-М." ЕООД, за
сума от 38,97 лв., фактура №**********/
28.01.2018 г., ведно с касов
бон №0079, издадени от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 20,39 лв.; фактура
№**********/ 31.01.2018 г., ведно с касов бон №050905/ 31.01.2018 г.
издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД, възлизащи на сумата от
900 лв.; фактура №**********/
01.02.2018 г., ведно с касов
бон №0083/ 01.02.2018 г., издадени
от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 21,02 лв.; фактура
№**********/ 03.02.2018 г., ведно с касов бон №0324/03.02.2018 г., издадени от „М.А." ЕООД, възлизащи на сумата
от 100 лв.; фактура № **********/ 05.02.2018 г., ведно
с касов бон
№0025/05.02.2018г., издадени от
„М.Х.-М." ЕООД, възлизащи на
сумата от 8,23 лв.; фактура №**********/
07.02.2018 г., ведно с касов
бон №0023/ 07.02.2018 г., издадени
от „М.Х.-М.", възлизащи
на сумата от 15,47
лв.; фактура №**********/
12.02.2018 г., ведно с касов
бон №0063/ 12.02.2018 г.; фактура
№**********/ 15.02.2018 г., ведно с касов бон №0336/ 13.02.2018 г., издадени от „М.А." ЕООД, за
сума от 100 лв.; фактура №**********/
17.02.2018 г., ведно с касов
бон №0336349 0125/17.02.2018 г„ издадени
от „М.Х.-М." ЕООД, за
сума от 9,50 лв.; фактура №**********/
22.02.2018 г., ведно с касов
бон №0351/ 22.02.2018 г., издадени
от „М.А." ЕООД, възлизащи
на сумата от 100 лв.; фактура
№**********/ 23.02.2018 г., ведно с касов бон №0367956 0128/23.02.2018
г., г., издадени от „М.Х.-М."
ЕООД, възлизащи на сумата от 9,50 лв.; фактура №**********/
01.03.2018 г., ведно с касов
бон №0368825 0101/01.03.2018 г., издадени от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 28,56 лв.; фактура
№**********/ 14.03.2018 г., ведно с касов бон №0370275 0138/14.03.2018
г., издадени от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 38,10 лв.; фактура
№**********/ 14.03.2018 г., ведно с касов бон №0372/ 14.03.2018 г., издадени от „М.А." ЕООД, възлизащи на сумата
от 200 лв.; фактура №**********/ 14.03.2018 г., ведно
с касов бон №053387/
14.03.2018 г., издадени от
УМБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД- София, възлизащи на сумата
от 40 лв.; фактура №**********/14.03.2018 г., ведно
с касов бон
№043619/14.03.2018 г., издадени от
ДКЦ „Св. Иван Рилски" ЕООД, възлизащи на сумата от
65 лв.; фактура №**********/
15.03.2018 г., ведно с касов
бон №0072/ 15.03.2018 г., издадени
от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 30,74 лв.; фактура
№**********/ 18.03.2018 г., ведно с касов бон №0077/ 18.03.2018 г., издадени от „М.Х.-М." ЕООД, за
сума от 10,14 лв.; фактура № **********/
18.04.2018 г., ведно с касов
бон № 0481119/18.04.2018 г., издадени
от „М.Х.-М." ЕООД, за
сума от 27,68 лв.; фактура № **********/
10.04.2018 г., ведно с касов
бон № 371910/10.04.2018 г., издадени
от „М.Х.-М." ЕООД, възлизащи
на сумата от 25.44 лв.; фактура
№ **********/ 09.04.2018 г., ведно с касов бон № 0480106/09.04.2018
г., издадени от „М.Х.-М."
ЕООД, за сума от 27,68 лв.; фактура
№ **********/ 01.04.2018 г., ведно с касов бон № 0341374/01.04.2018
г., издадени от „М.Х.-М."
ЕООД, възлизащи на сумата от 48.07 лв., фактура №
**********/27.03.2018 г., ведно с касов бон
№ 0380/27.03.2018г., издадени от
М.А. ЕООД, на стойност
150.00 лв; фактура №
**********/07.06.2018 г., ведно с касов бон
№ 009456/07.06.2018г., издадени от
Медицински център Спектър ЕООД, касаещи разходи за преглед
от физиотерапевт на стойност 30.00 лв.; фактура №
**********/13.06.2018г., ведно с касов
бон № 009536/13.06.2018 г.,
издадени от Медицински център Спектър ЕООД, касаещи разходи на обща
стойност 150.00 лв.: фактура № **********/19.06.2018г., ведно
с касов бон №
009598/19.06.2018г., издадени от
Медицински център Спектър ЕООД, касаещи разходи на обща
стойност 150.00 лв.; фактура № **********/26.04.2018г., ведно с касов бон
№ 0344852/26.04.2018г., издадени от
М.Х.-М. ЕООД, на стойност
27.68 лв.; фактура №
**********/03.07.2018 г., ведно с касов
бон № 0032/03.07.2018 г., издадени
от „М.Х.-М."ЕООД, на стойност 25.44 лв., като отделните разходи са подробно
описани в обстоятелствената
част на исковата
молба.
Съдът намира претенцията за заплащане на
имуществени вреди в размер на 8 544,46 лв., представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени продукти, медицински
изделия, физиотерапия, медицински транспорт и разход на репатриране на автомобил,
подробно описани в представените разходно - оправдателни документи, за
основателна изцяло.
Законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде начислена от 12.10.2018 г. -
датата на отказа на застрахователя за заплащане на обезщетение (от този начален момент е искането в исковата молба,
независимо, че съдът приема, че такава се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от момента на уведомяване на застрахователя).
Върху претенцията за имуществени вреди законова лихва, законова лихва следва да
бъде присъдена от 03.07.2018 г. – датата на последното извършено плащане.
На адв. Я.Д. следва
да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, в размер на 2 677,37
лв., а на ищеца – сумата от 289,45 лв. разноски за експертизи, съразмерна на
уважената част от исковете.
На ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разходи за експертизи в размер на
110,55 лв. Тъй като същият е представляван от адвокат, не е възможно присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3 141,76 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Д.Б.Ж.
И.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И.И.И., ЕГН **********,***, представляван от адв. Я.Д.,***, сумата 70
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.01.2018 г., по ВП-81, в района на 21,50 км., по пътя гр. София – гр.
Монтана, по
вина на Б.К.Б., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил при управление
лек автомобил марка „лек автомобил
„Фиат“, модел „Улайс“, с рег. № *******, към посочената
дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
размер от 100 000 лв., както неоснователен, както и да заплати сумата от 8 544,46 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със
законната лихва, считано от 03.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 289,45 лв., представляваща разноски за експертизи по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.„Д.Б.Ж.
И.З.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на
процесуалния представител на ищеца, адв. Я.Д. ***,
съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар
за оказаната безплатна правна помощ, в
размер на 2 677,37 лв.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на З.А.Д.„Д.Б.Ж. И.З.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената
част от исковете, сумата от 110,55 лв.
разноски за експертизи.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Д.Б.Ж. И.З.“ АД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно
уважената част от исковете по банкова сметка ***,76 лв., представляваща разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: