Р Е Ш Е Н И Е
№ 1051/30.12.2020г.
Гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Антоанета Метанова
и с участието на прокурор Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД
№ 1218 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба на
„ КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД, чрез адв. М.Н., против решение постановено по АНД
№318/2020г. по описа на РС Пазарджик. Моли се решението да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно постановено. Моли се АС Пазарджик да постанови
ново решение с което да се отмени изцяло наказателното постановление.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна Дирекция Инспекция по Труда
гр. Пазарджик не изпраща представител, но чрез постъпило становище с вх. №
8648/02.12.2020г., моли съда да потвърди решението на РС Пазарджик, с което е
потвърдено НП №13-001814/29.01.2020г., ведно с наложената с него имуществена
санкция в размер на 1600,00 лева, като правилно и законосъобразно. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер определен от съда.
Представителя на Окръжна прокуратура моли
АС Пазарджик да се произнесе с решение с което да остави в сила решението на РС
Пазарджик като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че не са налице
основанията сочени в касационната жалба за отмяна на постановения от въззивната
инстанция съдебен акт.
Административен съд - Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218
от АПК, същата се явява неоснователна.
За да потвърди с решението си
наказателното постановление, Районен съд - Пазарджик е приел в мотивите си
следното:
Предмет на съдебен контрол в
производството пред Районен съд Пазарджик е НП №13-001814/29.01.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „Каракаш Юзгюр“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Братя
Даскалови“ №9, представлявано от управителя Генджабай Елмаз Местан е наложена
имуществена санкция в размер на 1600,00 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ.
На дружеството е бил съставен АУАН, затова, че в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително предписание по
т.1 от Протокол №ПР1909365/28.03.2019 г. на гл.инспектор Васил Данчев със срок
за изпълнени до 15.04.2019 г., а именно: „Работодателят да държи в обекта на
контрол, на разположение на контролните органи от „Инспекцията по труда",
екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата, съгласно
изискванията на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.".
Нарушението било извършено на 16.04.2019
г., т.е първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното
предписание.
Нарушението било констатирано при
последваща проверка на 18.09.2019 г. в склад за бяла техника и други стоки
втора употреба, стопанисван от „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.”Никола Ламбрев” №24.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка е била
възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства от показанията на свидетелите Васил Данчев –актосъставител и Айхан Местан.
Правилно първоинстанционният съд е счел,
че посоченото с възражението допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на АУАН, а именно поради пропуснат давностен срок по чл. 34 от ЗАНН
е неоснователно.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението,
Съгласно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите са посочени алтернативно в
закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато
са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на
нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в
писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат
данни, които не пораждат съмнение за авторството.
Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице -
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото Протоколи от
извършени проверки и показанията на свидетеля Данчева е видно, при проверка
извършена на 22.03.2019 г., завършила с протокол от 28.03.2019 г. са дадени
писмени задължителни предписания, едно от които в т.1 е процесното.
Последващата проверка за изпълнение на предписанията е направена на 18.09.2019
г., при която със съставен констативен протокол, при която при ново поискване
не е представен правилника за вътрешен трудов ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата, както е било предписано, екземпляр от същия да се
съхранява в обекта на контрол ида бъде представян при поискване от контролните
органи. Именно от тогава - 18.09.2019 г. е започнал да тече 3-месечния срок за
образуване на административнонаказателно производство, когато е установено
нарушението и нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 01.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН.
След подробен анализ относно възражението
за допуснато съществено процесуално нарушение поради непълно и неясно описание
на нарушението в НП, правилно първостепенният е счел, че е неоснователно. Разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ освен,
че е посочена цифрово в обжалваното НП, конкретното задължение залегнало в
посочената разпоредба, част от предписанието, което не е изпълнено е изписано
максимално пълно и ясно, и словесно. Посочени са датата и мястото на извършване,
както и нарушителя, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ
Първостепенният съд правилно е кредитирал
и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те
кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитания свидетел
Данчев. Правилно съдът е възприел от представения Протокол
№ПР1909365/28.03.2019 г., от инспектори в Дирекция „Инспекция по Труда”
гр.Пазарджик е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство
и ЗЗБУТ в склад за търговия с бяла техника и други стоки втора употреба,
стопанисван от „Каракаш Юзгюр“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”Никола
Ламбрев“ №24. При проверката са дадени
задължителни предписания, като по т.1 е предписано „Работодателят да държи в
обекта на контрол, на разположение на контролните органи от „Инспекцията по
труда", екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата,
съгласно изискванията на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.".
От показанията на свидетеля Данчев се
установява, че при последващата проверка на същия обект на 18.09.2019 г. не са
представени доказателства, че даденото предписание е изпълнено. Напротив
отново, въпреки че е бил поискан не е представен Правилник за вътрешен трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време.
При тези данни правилно РС Пазарджик е
счел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Санкцията на чл.415, ал.1 от КТ е
предвидена за проявено от страна на задълженото лице бездействие, водещо до
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. В случая е безспорно установено, че дружеството, в
качеството си на работодател е проявило такова бездействие, като не е изпълнило
в срок даденото предписание по т.1 от Протокола №ПР1909365/28.03.2019 г..Този
факт обуславя ангажирането на административно-наказателната й отговорност по
чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът правилно и законосъобразно е
преценил, че нарушението не представлява нито „маловажно“ нарушение по смисъла
на чл. 415, ал. 1 от КТ, нито може да се отнесе като маловажен случай на
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че
изследваното нарушение на трудовото законодателство е било двукратно
констатирано. При тези данни съдът резонно е счел, че размерът на санкцията е
правилно определен, близък до установения в закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 600 лв.
Тези изводи на районния съд са правилни и
се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. След като е обсъдил всички
доказателства по делото, както и възраженията в жалбата, подадена пред него,
съдът правилно е намерил за установен факта на извършеното нарушение. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд - Пазарджик приема,
че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по
делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи
се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата, ще следва касатора
„КАРАКАШ ЮЗГЮР“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция“Инспекция по труда“-
Пазарджик, направените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Пазарджик, Х състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №
260045/17.09.2020 г., постановено по АНД № 320 по описа за 2020 г. на Районен
съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА „КАРАКАШ ЮЗГЮР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Братя Даскалови“ №9, представлявано от управителя Генджабай Елмаз Местан да
заплати на Дирекция“Инспекция по труда“- Пазарджик, направените по делото
разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева
Решението е
ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:/П/
Членове: 1. /П/
2./П/