№ 18239
гр. С, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110114164 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ТС” ЕАД, ЕИК **** срещу С. Д. К.,
ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 31.10.2022 г. срещу този длъжник заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *********/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166
състав. Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. С, ж.к. М 3, бл. 316, вх.
1, ет. 7, ап. 19, аб. № 175321 за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва.
В писмения отговор, ответникът не оспорва изложените от ищеца факти, но прави
възражение за давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни претенции по реда
на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже правопогасяващите си възражения.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност от ответника е да установи, че
са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията, като му указва, че не сочи доказателства за това.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
За общоизвестно съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТС“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
Като неоспорени от ответника и на основание чл. 153 ГПК не подлежащи на
доказване съдът е отделил обстоятелствата, че в периода м. 05.2018 г. до м. 02.2019 г.
ответникът е бил собственик на процесния имот, че последният е бил топлоснабден, че
в имота в процесния период е била доставяна и реално потребена ТЕ на стойност
178,49 лева.
Между страните не се спори, а това се установява и от писмените доказателства по
делото: нотариален акт от 13.03.2019 г. на нот. КС, нотариален акт за дарение от
23.12.1997 г., както и молба – декларация за откриване на партида от 27.08.2001 г./, че
през исковия период процесният апартамент е собственост на С. К.. Към началния
момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ
107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на
2
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 от ДЕ на ЗЕ /действаща до 17.7.2012 г./ и т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или
собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си. Следователно, установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника
топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Между страните не се спори, че ищецът е доставил в процесния имот
претендираното количество топлинна енергия на стойност 178,49 лева. За установяване
факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, е приета изравнителна сметка за процесния апартамент на С. К.. Предвид това, че
не е оспорена съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат
предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Видно от представените
изравнителни сметки цената на доставената в имота топлинна енергия за период на
потребление 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 578,89 лева без ДДС, в това число за
отопление 458,46 лева и за гореща вода 120,43 лева, а прогнозно начислените суми по
фактури са в общ размер на 286,46 лева без ДДС. Предвид това, съгласно
изравнителната сметка, сумата за доплащане от клиента на топлинна енергия С. К. за
процесния период е в размер на 350,92 лева с ДДС. Въз основа на изравнителната
сметка е съставена и обща фактура № ********** от 31.07.2019 г., видно от която,
окончателното задължение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. се формира като
разлика между реално консумираната топлинна енергия за този период в размер на
604,82 лева и платените суми по фактури за посочения период 267,91 лева, поради
което сумата за доплащане от абоната за посочения период е в размер на 336,91 лева.
Ищецът в настоящото производство претендира сумата в размер на 178,49 лева за
период от м.05.2018 г. до м. 02. 2019 г., ето защо искът за тази сума е основателен.
В хода на производството, ответникът е релевирал правозащитно
правопогасително възражение за изтекла давност по отношение на претендираните от
3
ищеца суми.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.09.2022 г. Съгласно чл. 33, ал.
1 от приложимите към договора общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия от "ТС"
ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014
г. на Съвета на Дорите на "ТС" ЕАД и одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на
КЕВР клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна
консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стойността
на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно
потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като
срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и
давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че
процесната сума не е погасена по давност. Това е така, защото процесната сума
представлява задължения за доплащане на реално потребена топлинна енергия в
процесния период по изравнителната сметка, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения и е възникнала след изтичане на
отчетния период, въз основа на резултат от изравняване, поради което изискуемостта
на същата е настъпила на 14.09.2019 г., с изтичане на 45 дневен срок от общата
4
фактура /чл. 33, ал. 1 от ОУ/, а заявлението за подаване на заповед за изпълнение е
подадено на 07.09.2022 г. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по
прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също
е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). При наличие на
установен по основание и размер дълг на ответника за топлинна енергия в процесния
период, то същият дължи лихва, считано от падежа – 15.09.2019 г., каквато е и
началната дата на претенцията.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва възлиза
на 73,63 лева, от които ищецът претендира 62,69 лева, които не са погасени по
давност по горните съображения. Искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски
както следва: 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 25 лева – държавна такса в исковото производство, 50 лева
– възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство / чл. 78, ал. 8 ГПК / – общо
150 лева. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Д. К., ЕГН ********** дължи на „ТС”
ЕАД, ЕИК **** следните суми: 178,49 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода май 2018 г. - февруари 2019 г. в имот с аб. № 175321,
заедно със законната лихва от 07.09.2022 г. до погасяване на задължението и 62,69
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 26.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
31.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48788/2022 г., СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК **** на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150 лева - разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „Д“ ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6