№ 466 / 27.11.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 27.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         Председател: Красимир Семов

       

 При секретаря…Николинка А.... и в присъствието на  прокурор…Д. М.…….., като разгледа докладвано от съдия Семов  АНД № 1693 по описа за 2019  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХХ VІІІ НПК - чл.375  и сл. НПК.

         Постъпило е от Районна прокуратура гр.Монтана Постановление от 06.11.2019г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК на обв.А.В.В. с посочен адрес *** за престъпление по чл.191, ал.1 от НК. Изложени са доводи за доказано и осъществено съставомерно престъпление от обвиняемия.

         В съдебно заседание представителя на РП Монтана излага доводи в полза на повдигнатото обвинение и за приложението на чл.78а НК.

         Обв.В. редовно призован, се явява лично, дава обяснения, посочва данни за семеен и социален статус.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:

Св.Е. Ж. е родена на ***г., като към момента вече е на 15 години. Още през 2018г. се запознала с обв.А.В., станали приятели и имали интимни отношения. През месец ноември 2018г. разбрала, че е бременна, но не казала на родителите си, като твърди, че баща й по това време отсъствал, а майка й била болна – получила инсулт. Последните разбрали едва на 27.12.2018г. Родителите й твърдят, че тогава я завели на преглед и се оказало, че бременността й е на 15 /петнадесет/ седмици и не можело да се направи аборт. Майка и баща й не били съгласни да живее в дома на обвиняемия, но въпреки това дъщеря им напуснала дома им и няколко месеца преди да роди заживяла с обвиняемия у тях. Последните твърдят, че това станало през месец март 2019г. Родителите на св.Е. Ж. били против както обвиняемия, така и против семейството му. Твърдят, че преди това близките на обвиняемия са идвали ,,да я искат“, но те ги били изгонили. Не са съгласни и към момента дъщеря им да живее в дома на обвиняемия. След раждането, което било тежко, дъщеря им спряла всякакви контакти с тях. Двете семейства не са в добри взаимоотношения, като св.Л. М. твърди в показанията си, „ние ходихме да я искаме, но те се противиха”. Но като се видя, че не може да направи аборт, какво да правим, ожениха се“.

От доказателствата събрани в хода на разследването по ДП се установява, че св.Е. А. Ж. е родила на 13.06.2019г., т.е. една седмица преди да навърши дори 15 /петнадесет/ години. Детето Г. А. В. е записано на името на бащата – обвиняемия В.. Видно от приложеният протокол от 27.06.2019г., изготвен от служители при Отдел Закрила на детето - АСП, при посещение в МБАЛ АД - Монтана, а също така и от Социален доклад, приложен към ДП, се установява, че непълнолетната е родила чрез секцио. След раждането е имала усложнения, прекарала е един ден в реанимация, поддържала висока температура. Към настоящия момент обв.В. и св.Е. Ж. живеят на съпружески начала в дома на обвиняемия, където отглеждат и детето си.

Обв.В. се признава за виновен в извършването на престъплението по ДП, като заявява, че ако св.Е. Ж. не била забременяла, нямало да избързвали да заживеят на съпружески начала.

В конкретният случай, заявеното от обвиняемия, че заради бременността на св.Е. Ж. са заживели на съпружески начала, не го оневинява, имайки предвид, че същата е родила преди да е навършила 15 /петнадесет/ години и в случая е имало риск не само от преждевременно раждане, но също така и риск за самата нея, с оглед тежкото й раждане и настъпилите усложнения след раждането. Видно и от изготвения социален доклад, към момента няма риск за здравето и живота на непълнолетната майка, но съществува потенциален риск от изоставяне на детето, с оглед на факта, че майката е непълнолетна и няма изграден родителски капацитет.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което е проявено продължително във времето, продължава и към момента, а именно от месец март 2019г. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, а именно че нарушава обществените отношения, свързани със съвместното съжителстване и създаване на семейство, и е искал тяхното настъпване, като е заживял съпружески с не навършилата 16 /шестнадесет/ години св.Е. Ж..

Да се подценява обществената опасност на това деяние на практика би означавало да се приеме, че ранните бракове /заживяване на съпружески начала между непълнолетни, в частност не навършили 16 /шестнадесет/ годишна възраст, са нормално обществено явление. Встъпването в брак /заживяването на съпружески начала на лица, не навършили, предвидената в закона възраст, раждането в тази възраст води до риск от преждевременно раждане, опасност за нормалното физическо и нервно-психическо развитие на непълнолетния, неговото обучение, възпитание и реализация.

Като се има предвид изложеното по-горе съдът намира, че обвиняемия А.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението в което е обвинен по смисъла на чл.191, ал.1  от НК:   

           - през месец март 2019г. в гр.Монтана, на ул.,,К.” № 47, като пълнолетно лице заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 16 /шестнадесет/ годишна възраст - Е. А. Ж. - ЕГН **********,***.

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – обвиняемия е осъзнавал, че живее съпружески без сключен граждански брак с лице не навършило 16 /шестнадесет/ годишна възраст – Е. и въпреки това продължил да се среща и живее с нея, поради това, че Е. забременяла и родила дете.

         Страните не спорят относно изложената по–горе фактическа обстановка, за това и съдът е безпредметно да я обсъжда в детайли. Анализът на събраните доказателства водят до извода, че по несъмнен начин обв.В. е осъществил състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК. Доказателствата по ДП – писмени и гласни, са в подкрепа на обвинението и същото е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 НПК.

Имайки предвид изложеното и при това приложение на закона, съдът признава за виновен обвиняемия А.В.В. за извършеното деяние по чл.191, ал.1 от НК, като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” от НК – следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. В особената част на НК са предвидени за това престъпление наказания - лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, обв.В. е неосъждан и пълнолетен, досега по отношение на същия не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от престъплението не са причинени – деянието е формално и не предвижда настъпване на вредоносен резултат.

При определяне размерът на глобата съдът съобрази тежестта на извършеното и личността на обв.В., като наложи размер на глоба предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума от 1000 лева. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от В.. По делото и ДП не са представени доказателства за имотното състояние на обв.В. и размерът на доходите му, а съдът не може на база предположения за определя справедлив размер глоба, затова и наложи минималния такъв. Обв.В. заяви в рамките на съдебното следствие, че получава месечна заплата в различен размер, около 900 лева, като издържа финансово св.Ж. и детето им, което се съобрази от съдът при определяне размера на административното наказание.

По делото липсват данни за направени деловодни разноски, за да се възлагат в тежест на обв.В.. Последния следва да бъде осъден да заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по повод на събиране на присъденото като размер административно наказание - глоба.

         С решаване на делото отпада нуждата от взетата спрямо обв.В. в рамките на досъдебното производство /ДП/ мярка за неотклонение “Подписка”, поради и което съда я отменя.

         На основание горното и чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

                ПРИЗНАВА обвиняемия А.В.В. – роден на ***г***, с посочен адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, живее на семейни начала, неосъждан, работи, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през месец март 2019г. в гр.Монтана, на ул.,,К.” № 47, като пълнолетно лице заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 16 /шестнадесет/ годишна възраст - Е. А. Ж. - ЕГН **********,***– престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

На основание чл.191, ал.1 вр. с чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК освобождава обвиняемия А.В.В. от наказателна отговорност и му налага административно наказание  -  ГЛОБА  в  размер на 1000 /хиляда/ лева, която следва да се заплати в полза на републиканския бюджет.

ОСЪЖДА обвиняемия А.В.В. със снета по–горе самоличност да заплати по сметка на РС - Монтана сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на наложеното административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

        ОТМЕНЯ взетата в рамките на ДП мярка за неотклонение “Подписка” спрямо обвиняемия А.В.В..

Решението може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд – Монтана в 15 /петнадесет/ дневен срок, считано от 28.11.2019г.

                                                                

 

                                                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: