Р
Е Ш Е
Н И Е
№202
гр. Русе, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 4 юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
в. гр. дело № 327 по
описа за 2019 год., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И.Г.Р. обжалва решение № 459 от 19.03.2019 г. по гр. д.
№ 7636/2018 г. по описа на РРС, с което е уважен предявеният против него иск с
правно основание чл.422 от ГПК да се признае за установено, че И.Г.Р. дължи
сума за неизплатена топлоенергия за периода от 25.10.2017 г. до 24.04.2018 г.,
ведно със законната лихва, лихва за забава. Излага
подробни оплаквания за неправилност на съдебното решение и иска неговата отмяна
и постановяване на друго, с което предявеният срещу него иск се отхвърли.
Ответникът по жалбата „Топлофикация-Русе”
АД оспорва основателността й.
Въззивният съд намира жалбата за допустима –
подадена е от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. По същество на жалбата намира следното :
Русенският
районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № 6599/2018 г. по описа на РРС в полза на “Топлофикация-Русе” АД
срещу И.Г.Р. за неизплатена топлоенергия за периода от 25.10.2017 г.
до 24.04.2018 г., ведно със законната лихва, лихва за
забава, вземане по 12 броя фактури. Длъжникът по издадената заповед за изпълнение е
възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК, поради което кредиторът е
предявил иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Спорният
въпрос в производството е дали длъжникът е потребител на топлинна енегрия и
като такъв дължи ли на “Топлофикация-Русе” АД суми по издадени от дружеството
фактури за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация.
Не е
спорно, че “Топлофикация-Русе”АД е открила партида на името на ответника за
процесния имот по негово искане – заявление, че същият се е отказал от
ползването на топлинна енергия, и че радиаторите му са откачени от
инсталацията. Вещото лице в приетата и
неоспорена по делото експертиза е извършило оглед на имота и е констатирало, че
през процесния апартамент преминават веритикални щрангове, захранващи вътрешната
отоплителна инсталация и инсталация за битово-гореща вода, принадлежащи към
сградната инсталация на ЕС.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че И.Р. владее
процесния апартамент, факт, който се признава от него и като ползвател на обект
в сграда етажна собственост, присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, е клиент на
топлинното дружество, поради което е длъжен да заплаща цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал.3. По силата на изричната норма
на чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Чл. 140 ал. 3
от ЗЕ изрично регламентира, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и ползвателите. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Отказ изцяло
от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички
собственици и ползватели трябва да поемат съобразно дела си част от разходите.
В този смисъл, след като начислените от „Топлофикация-Русе” АД суми по
процесните фактури, не са за реално потребена
топлинна енергия, а само за отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, то същият дължи като ползвател на имот в сграда - етажна собственост
тези суми и е без правно значение фактът дали е сключвал писмен договор с дружеството
или не. Това негово задължение произтича от самия закон, а не от наличието на
договор между страните. Дори и при несключен индивидуален договор с дружеството
доставчик жалбоподателят има качеството на абонат по силата на закона в
качеството си на ползвател на процесния имот, находящ се в топлоснабдената
сграда - етажна собственост. В този смисъл са и мотивите към Тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСГК и решението на Конституционния съд № 5 от 22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г., а именно че топлоснабдяването на
сградите се извършва чрез инсталация, която е обща част на сградата. Потребител
на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в обекта, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
Договорите за доставка на топлинна
енергия в сградата са сключени след
взети решения на етажната собственост, от оправомощено
лице по решение на ОС на ЕС, които не са прекратени и като такива са
задължителни за етажните собственици, както и за ползвателите на обекти в
етажната собственост. Затова е налице основание за възникване на облигационна
обвързаност между страните и съответно за разкриване на партида за процесния
имот и начисляване на отдадената топлоенергия от преминаващата през помещението
част от сградната инсталация.
В този смисъл решението на първоинстанционния съд е
правилно, като несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя. Видно от
депозираното заявление, топлофикационното дружество е посочило, че вземането му
произтича от доставена и разпределена топлинна енергия. Именно за разпределена
топлинна енергия, каквато е отдадената топлоенергия от преминаващата през
апартамента част сградната инсталация са начислените суми по 12 бр. фактури.
По тези съображения, решението на първоинстанционния
съд, с което е уважен искът следва да се потвърди.
На основание чл.280 ал.2 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 459 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 7636/2018
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Г.Р., ЕГН ********** *** да заплати на
„Топлофикация-Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: