Решение по дело №2935/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1001
Дата: 30 май 2023 г. (в сила от 30 май 2023 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20227180702935
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1001

 

30.05.2023г., гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Пловдив, трети състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря М.Г..

Като разгледа докладваното АД № 2935 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

           Образувано е по жалба на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 279 от 08.11.2022г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР-Пловдив- Х.Р., с която на основание чл. 171,т.2а, б. „б“ от  ЗДвП, на В.Г.С. с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца.

           Жалбоподателят навежда оплаквания, обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди, че не е използвал наркотични вещества, а създадената ситуация е в резултат на обстоятелството, че той е в процес на лечение и приема ежедневно предписаните му медикаменти. Прилага към жалбата амбулаторен лист и рецепти. Претендира отмяната на оспорената заповед.

          В съдебно заседание процесуалният му представител излага подробни съображения относно незаконосъобразността на атакуваната заповед и претендира разноските по делото.

           Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР-Пловдив - Х.Р.не изразява становище по жалбата, не изпраща процесуален представител.

          Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, същата е подадена   в срок от имаща право и интерес от обжалването страна.

          От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна: на В.Г.С. с ЕГН ********** е съставен АУАН № 801327 от 09.11.2022г. затова, че като водач на лек автомобил „ Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, със СУМПС № *********, на 08.11.2022г., около 09:07 часа, в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ до №20, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението е установено с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARUJ – 0023, който показал положителен резултат от наличие но Бензодиазепин. Издаден е на място талон за медицинско изследване. Установено е, че водачът е нарушил изискванията на чл. 5, ал.3 т.1, пр. 2 от ЗДвП.

         АУАН е подписан от актосъставителя А.В.и от провереното лице - В.Г.С.. В срок са депозирани възражения от В. С..

          В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя представя писмо, адресирано до Административен съд-Пловдив,  от Н-к Сектор „Разследване“с № ЗМ-716/2022г. по описа на Първо РУП, Пр.пр. № 12578/2022г. В същото е посочено, че от постъпилата съдебно – химическа и токсилогична експертиза, назначена във ВМА гр. София, с постановление от 08.11.2022г. е било установено, че в кръвта и урината, взета от В.Г.С., не е установено наличие на наркотични вещества и техни аналози.

           Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, счита следното:

           Предвидените в чл.171,т.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. В хипотезата на чл. 171, т. 2а,б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат

следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

           Съдът установи от приетите по делото доказателства: писмо  с дата 31.03.2023г. от ОДМВР-Пловдив с № ЗМ-716/2022г. по описа на Първо РУП, гр. Пловдив, и конкретно от писмо от 10.05.2023г.  от Н-к Сектор „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив с изх.№ ЗМ-716/2022г. по описа на Първо РУП, Пр.пр. № 12578/2022г., че не е установено наличието на наркотични вещества и техните аналози в кръвта и урината на В.С. от постъпилата в Първо РУ- Пловдив при ОДМВР-Пловдив съдебно – химическа и токсилогична експертиза.

          При тези обстоятелства Съдът намира, че не е налице релевантният правопораждащ факт за налагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед, макар и издадена от компетентен административен орган, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

          Своевременно са претендирани съдебни разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се установиха в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, от които 10 лв.- внесена ДТ и 500 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът дължи в полза на жалбоподателя сумата в размер на 510лв.

          Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

          ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 279 от 08.11.2022 г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР-Пловдив - Х.Р..

          ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да заплати в полза на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.

  Решението е окончателно.

                                      Административен съдия: /П/