№ 1158
гр. Благоевград, 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№903860/29.04.2021г. на Н. М. Й., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“**“ №3, вх.Г, ет.4, ап.12, против
Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№902574/21.12.2020г. по ч.гр.д.№1216/2020г. на Районен съд-*.
С частната жалба атакуваното разпореждане се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Настоява се, че извлечението от счетоводните книги на
банката, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и
обективираното в нея разпореждане за незабавно изпълнение, не е редовно от
външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Извлечението нямало изискуемото по закон съдържание и от
същото не ставало ясно какъв е размерът на отпуснатата и усвоена сума; дали
е настъпил падежа на претендираните задължения; извършвани ли са
частични плащания, кога и в какъв размер са погашенията. Към извлечението
не били приложени Общите условия, действащи към датата на сключване и
към датата на изискуемостта на задълженията по Договора за кредитна карта.
Навеждат се доводи, че претендираните вземания се основават на
неравноправни клаузи в договора. Настоява се, че е налице основание по
чл.143, т.12 от ЗЗП, тъй като кредиторът променил едностранно съществените
условия на договора на непредвидено в него основание, което довело до
значително увеличаване на размера на лихвения процент. Договорът бил
сключен при Общи условия, с които кредитополучателят не бил запознат.
Всички клаузи на процесния договор също били едностранно наложени от
кредитора и не били индивидуално договорени. По тези доводи,
съществените клаузи от договора, касаещи размера на лихвения процент,
погасяването на кредита, обявяването на изискуемостта и други, се явявали
нищожни. На последно място, жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен
акт не е постановен от компетентния съд по настоящия адрес на длъжника,
1
който се явявал РС-Благоевград, съобразно разпоредбата на чл.411, ал.1 от
ГПК. По изложените в частната жалба съображения се настоява за
обезсилване като недопустимо, евентуално за отмяна като незаконосъобразно,
на обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на
издадената заповед по ч.гр.д.№1216/2020г. на Районен съд-* и обезсилване на
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от
заявителя „...“ АД, в който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
извлечението от счетоводните книги е редовно от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, по отношение
на което се иска издаване на изпълнителен лист. В извлечението от сметката
бил посочен броят на вноските за главница и договорна лихва, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени – 2бр.;
датите, на които е трябвало да бъдат погасени, както и датата, на която
кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем – 21.09.2018г. Твърди се,
че уведомлението за предсрочната изискуемост и поканата за доброволно
изпълнение са връчени на длъжника на 12.03.2020г. чрез ЧСИ Б.В.в. Оспорва
се твърдението на жалбоподателя, че кредиторът му е наложил да приеме
клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора, както и че кредиторът е променил едностранно и без съгласието на
жалбоподателя съществени условия от договора на основания, непредвидени
в него. С частната жалба банката представя Общите условия, приложими към
датата на сключване на договора. Сочи се, че към днешна дата образуваното
изпълнително дело №102/2021г. по описа ЧСИ Б.В.в въз основа на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е приключило поради пълно
погасяване на задължението на жалбоподателя към кредитора „...“ АД.
Настоява се, че заявлението е разгледано от компетентния районен съд по
настоящ адрес на длъжника, след изпращането му по подсъдност от РС-
Благоевград на РС-*. С оглед изложеното в отговора, до съда е отправено
искане да остави без уважение като неоснователна подадената частна жалба.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане за
допускане на незабавно изпълнение на издадена по делото заповед за
изпълнение, и от надлежна страна, поради което е редовна и допустима, а
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Заявителят „...“ АД е подал пред Районен съд-Благоевград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№904375/14.10.2020г.
срещу длъжника Н. М. Й., за претендирани вземания за главница,
възнаградителна лихва, мораторна лихва и дължими такси по Договор
№CCIR-*** за Кредитна карта на физически лица от 23.02.2015г. Към
заявлението са приложени документи относими към хипотезата на чл.417, т.2
от ГПК – извлечение от счетоводните книги на „...“ АД към 14.10.2020г.;
Договор №CCIR-*** за Кредитна карта на физически лица от 23.02.2015г.;
Договор №CCIR-*** за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти;
доказателства за актуалното състояние на банката; Покана за доброволно
2
изпълнение, с която длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, ведно с разписка за връчване.
Съдът е извършил служебна справка за настоящия адрес на длъжника,
видно от която същият е в гр.*. Съобразявайки обстоятелството, че
заявлението е подадено срещу потребител, чийто настоящ адрес е в района на
РС-*, на основание чл.411, ал.1 от ГПК РС-Благоевград е прекратил
образуваното пред него ч.гр.д.№2066/2020г. по описа на съда и го е изпратил
по подсъдност на компетентния Районен съд-*.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№1216/2020г. по описа на
Районен съд-*. На база подаденото заявление и приложенията към него,
първостепенният съд е приел, че са налице основанията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№902574/21.12.2020г. по ч.гр.д.№1216/2020г. на Районен съд-*, с която е
разпоредено длъжникът Н. М. Й. да заплати на кредитора „...“ АД сумата от
1 270.16 – главница по Договор №CCIR-*** за Кредитна карта на физически
лица от 23.02.2015г.; сумата от 472.94 лв. – договорна лихва за периода от
17.07.2018г. до 13.10.2020г., от която – лихва върху редовна главница за
периода от 17.07.2018г. до 21.09.2018г. /датата на изискуемост/ в размер на
61.88 лв., и лихва върху просрочена главница за периода от 21.09.2018г. до
13.10.2020г. в размер на 411.06 лв., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й изплащане, както и сумата от 36.30 лв. –
платена държавна такса и сумата от 120 лв. за адвокатско възнаграждение.
Допуснато е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен
лист. В заповедта не са включени претендираните със заявлението 72 лв. за
разходи за уведомяване по изпълнението.
На 18.04.2021г. на длъжника Н. М. Й. е връчена Покана за доброволно
изпълнение ведно с копие от издадените по ч.гр.д.№1216/2020г. по описа на
Районен съд-* заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по чл.414, ал.2
от ГПК, както и частната жалба, инициирала настоящото производство.
Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност за издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се
основава на документи или извлечения от счетоводни книги, с които се
установяват вземания на банките. Когато към заявлението е приложен такъв
документ, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно
изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В производството по обжалване на разпореждането на незабавно
изпълнение предметът на съдебна проверка е ограничен до проверка на
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл.419, ал.3 във вр.
с чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3 от ГПК – дали вземането на кредитора произтича от
документ, посочен в чл.417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и
дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на
данните, пряко извличани от документа по чл.417 от ГПК, поради формалната
доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не
може да използва други данни, стоящи вън него, освен относно изискуемостта
на вземането - съгласно чл.418, ал.3 от ГПК когато според документа
3
изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство,
изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва
да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ.
В случая претендираните вземания се основават на извлечение от
счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на
посочените в чл.417, т.2 от ГПК документи.
В разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е регламентирано минимално
изискуемото съдържание на извлечението от счетоводните книги: 1. броя на
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са
частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Представеното
извлечение в разглеждания казус притежава минималното съдържание по
чл.60, ал.2 от ЗКИ – по чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ е отразено, че броят на
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са
частично погасени са 2 бр., а общият размер на просрочената сума се равнява
на 48.39 лв. за главница и 33.65 лв. за договорна лихва; по чл.60, ал.2, т.2 от
ЗКИ е отразен общият размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва от 1332.04 лв.; по чл.60, ал.2, т.3 от ЗКИ е отразен и
размерът на обезщетението за забава за просрочените плащания,
представляваща дължима наказателна лихва по т.4.2 и 4.3 от Договора, в
размер на 411.06 лв. В извлечението е посочена и датата на която кредитът е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем – 21.09.2018г. В същото се съдържат
още данни за договора, от който произтича вземането, данни за
кредитополучателя, размерът на сумата по договора, индивидуализирани са
вземанията за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и дължими
такси. Като допълнение на това, на гърба на извлечението е представена
подробна информация за изискуемостта на непогасените вноски, при
проявлението на които е настъпила и предсрочната изискуемост по Договора
за кредитна карта, както и размерите и периодите на начислените договорни
лихви.
В случаите като настоящия, когато е налице позоваване на предсрочна
изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно
условията в договора за кредит. Съгласно т.8.12 от Договор №CCIR-*** за
Кредитна карта на физически лица от 23.02.2015г. ако кредитополучателят е
допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на
срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на
банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-рия
ден задължението по договора става предсрочно изискуемо. Съгласно
разясненията в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.0.2014г. т.д.№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
4
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. По делото е представена Разписка за връчена на 12.03.2020г. чрез ЧСИ
Б.В.в, с рег. №890 на КЧСИ, Покана за доброволно изпълнение до длъжника
Н. М. Й., с която го уведомяват, че поради неизпълнение на задължението за
връщане на падежа на усвоени чрез кредитната карта суми и следващите се
върху тях лихви, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в
пълен размер на 21.09.2018г. Поради това съдът намира, че
кредитополучателят е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
14.10.2020г.
Съобразно новата редакция на чл.419, ал.3 от ГПК съдът отменя
разпореждането, когато вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител. В настоящия случай с частната жалба е
направено бланкетно оспорване на договора, без да е налице позоваване на
конкретни клаузи от договора и на конкретни основания за недействителност
на същите по чл.143 от ЗЗП. На този етап и предвид формалния характер на
производството, не може да бъде направен извод, че кредиторът е наложил на
жалбоподателя да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се
запознае преди сключване на договора, както и че кредиторът е променил
едностранно и без съгласие на жалбоподателя съществените условия на
договора на основания, непредвидени в него. Съгласно извлечението от
счетоводните книги е начислено обезщетение за забава за просрочените
плащания, представляваща дължима наказателна лихва по т.4.2 и 4.3 от
Договора, в размер на 411.06 лв. Цитираните в извлечението клаузи на
договора обаче не регламентират дължима наказателна лихва. При
упражняване на служебното си правомощие, съдът констатира, че в текста на
договора и приложенията към него, вкл. в Общите условия, не се констатират
клаузи, от които да се извлече начина на изчисляване и размера на
наказателната лихва. Освен това, в случая претендираната сума за
наказателна лихва несъмнено е била начислявана с оглед забава на длъжника,
но същата е в размер, който значително надвишава максимално допустимия
по чл.33, ал.2 от ЗПК – до размера на законната лихва. Поради това не са
били налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение досежно
претендираната наказателна лихва и в тази част обжалваното разпореждане
подлежи на отмяна. В останалата част същото като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК №902574/21.12.2020г. по ч.гр.д.№1216/2020г. на Районен съд-* в частта,
в която е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение за
сумата от 411.06 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за
периода от 21.09.2018г. до 13.10.2020г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от заявителя „...“ АД, ЕИК ***, срещу длъжника
Н. М. Й., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“**“ №3, вх.Г, ет.4, ап.12
5
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.
№904375/14.10.2020г. в частта по искането за допускане на незабавно
изпълнение за сумата от 411.06 лв., представляваща лихва върху просрочена
главница за периода от 21.09.2018г. до 13.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №902574/21.12.2020г. по ч.гр.д.№1216/2020г. на Районен съд-
*, в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6