РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Търговище, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Д.
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Д. Административно наказателно
дело № 20223530200550 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от И. И. М. от гр. Търговище против Наказателно
постановление № 38-0001575/12.07.2022 г. на директор РД “Автомобилна
администрация” гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лева на осн. чл. 95, ал. 1,
т. 3 от ЗАвПр. В жалбата си М. посочва, че деянието, описано в НП не
осъществява признаците на административно нарушение по чл. 95, ал. 1 от
ЗАП, тъй –като не е извършвал таксиметров превоз на пътници. Предвид на
това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
полномощник. Последният поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното
писмо към преписката, взема становище, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като прави евентуално възражение
за претендираният адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, прие за установено следното:
На 12.04.2022 г. около 20.48ч. в гр.Търговище, ул.Хаджи Димитър, на
1
кръстовището с ул.Арда, направление ул.Братя Миладинови служители на
автомобилна администрация спрели за проверка управляваният от
жалбоподателя лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № ****** от категория
М1. Автомобилът бил оборудван и обозначен като лек таксиметров
автомобил според изискванията на Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ за
извършване на таксиметров превоз, с поставен светещ знак „ТАКСИ“ на
тавана на автомобила и шахматни ленти на вратите, надпис на превозвача, и
извършвал таксиметров превоз на пътници – мъж и жена, без поставена
табела „не работи“ на предното стъкло. Проверяващите установили, че след
наемане на клиент, водачът не е включил електронният таксиметров апарат №
EC023212 с фискална памет № 46084117, видно от дневния финансов отчет на
водача, в който са вписани „о“/нула/ на брой курсове.
Въз основа на констатираното св.И. И. съставил на жалбоподателя
АУАН № 321304/12.04.2022 г. за нарушение на чл. 38, пр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ. Като възражение в акта жалбоподателят отбелязал
дословно : „качиха се приятели и докато се радваха на един друг, съм тръгнал
без да включа апарата 30 метра“. Приемайки възражението за неоснователно,
въз основа на съставения акт Директор на РД “Автомобилна администрация”
гр. Русе издал атакуваното Наказателно постановление № 38-
0001575/12.07.2022 г., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.38, пр.1
от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, наложил административно наказание -
глоба в размер на 500 лева, на осн. чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от
материалите по делото жалбоподателя има издадено валидно удостоверение
за водач на таксиметров автомобил серия ВТ № 049470. Приложено е копие
от дневният финансов отчет от електронният таксиметров апарат на
автомобила на жалбоподателя за процесната дата, в който са вписани нула на
брой курсове за деня. Приложена е справка за нарушител, според която за
периода 01.01.2008г. – 12.07.2022 г. спрямо жалбоподателя има издадени 6бр.
наказателни постановления от ОО“АА“ – Търговище.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения
2
срок и от правоимащо за това лице. Разгледана по същество е основателна, но
по съображения различни от наведените в жалбата.
При проверка законосъобразността при издаване на НП, съдът
установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В АН и НП следва да бъдат
отбелязани обективните признаци на констатираното адм. нарушение при
излагане на фактическата обстановка.
При така изложеното в обстоятелствената част на НП се установява,
дата на установяване на адм. нарушение - датата на извършената проверка -
12.04.22 година. Не е посочено изрично, а това е задължителен реквизит на
НП, д а т а на извършване на описаното административно нарушение.
Посочено е, че нарушението се доказва от дневният финансов отчет на
водача, но не е конкретизирано за кой ден е този финансов отчет. Това на
практика води до липса на посочване на доказателствата, които потвърждават
твърдяното административно нарушение. Волята на наказващият орган
следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се извлича по пътя на
тълкуването.
Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на реквизите
по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално
нарушение на административно производствените правила.
Обстоятелствената част на НП следва да съдържа всички основни факти,
релевантни за изясняване обективната страна на констатираното адм.
нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на АНО не може
да бъде санирано в съдебното производство. Отразяване на всички изискуеми
реквизити по чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, с всички съставомерни негови
признаци, накърнява правото на защита на привлеченото към адм.
отговорност лице, лишавайки го от възможността да разбере в пълен обем
вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната част
съществени елементи от неговия състав.
При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да
3
бъде отменено, а жалбата уважена.
Независимо от горното съдът намери за необходимо да изложи и
правни изводи относно наведените в жалбата оплаквания, които
представляват и възражения по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 38,
пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ вменява задължение на водача
след наемане на автомобила задължително да включи таксиметровия апарат и
да превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае
друго. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, визирана
в специалната разпоредба на чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАвПр, съгласно която с
глоба от 500 лева се наказва водач на моторно превозно средство, което е с
невключен таксиметров апарат.
Възражението в жалбата, че при спирането му за проверка
жалбоподателят не бил осъществявал таксиметров превоз на пътници, а е
превозвал свои приятели, съдът намира за неоснователно. В чл. 46, ал.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници са
предвидени изрични правила за действията, които водачът на таксиметров
автомобил следва да предприеме, когато преустановява работата, свързана с
осъществяване на таксиметрови превози на пътници. Водачът поставя вдясно
на предното стъкло табела с надпис "Не работи" (Приложение № 13 към чл.
46 от Наредбата), и е длъжен да свали или да закрие с калъф знака "Такси"
(Приложение № 8 към чл. 21, ал.1, т.11 от Наредбата). С описаните действия
водачът оповестява на всички – потенциални клиенти и контролни органи, че
в момента не осъществява таксиметров превоз, и не приема заявки за такъв
превоз от клиенти. Установи се по делото, че в момента на спиране от
контролните органи, автомобила е бил с поставен светещ знак „ТАКСИ“ на
тавана и не е била поставена табела „Не работи“. При тези обстоятелства се
налага изводът, че преди да бъде спрян за проверка, жалбоподателят е
осъществявал таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 2 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, и на §1, т. 26 от
допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. В случая е
без значение дали към момента на спирането му за проверка, жалбоподателят
е получил възнаграждение за превоза или е имало някаква уговорка за
плащане. Извършването на таксиметров превоз индиректно се потвърждава и
от вписаното от жалбоподателя възражение в АУАН, че е тръгнал без да
включи апарата. В акта липсва възражение, че жалбоподателят не е
4
извършвал таксиметров превоз.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от
300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък
на разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие от
01.08.2022г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договорът за
правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 при интерес от 1000
лв.до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 1000 лева в случая,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което
означава, че договореното възнаграждение съвпада изцяло със законовия
минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като
разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
5
жалбоподателя сумата от 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001575/12.07.2022 г. на
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на И. И. М. с ЕГН ********** от
**************************** за нарушение на чл.38, пр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ и на осн. чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАвПр е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр.София да заплати на И. И.
М. с ЕГН ********** от г****************************, сумата от 300
лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6