Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ………......... Година 2018, 30.01 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………………......… граждански състав ...........…………………
На двадесет и втори ноември .......................... Година две хиляди и седемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове: ..…………………………
Съдебни заседатели: ..…………………………
Секретар ………………..…….... Жана Кметска…........... ...…………………………………
Прокурор …………………………………............................……………………….……………
като разгледа докладваното от ……...…......…......... Р. Калиманова………..……….…..
гражданско дело номер …….… 473 .………… по описа за …… 2017….. година.
Производството по
делото е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на В.Д.А., ЕГН **********,***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес ***, Г.И.С., ЕГН ********** ***
и М.И.С.-П., ЕГН ********** ***, последните двама също чрез процесуалния им
пълномощник със съдебен адрес *** против Ж.С.Ж., ЕГН ********** *** за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане, сключен на 31.07.2015 година с нотариален акт №563, том ІІІ,
рег.№5653, дело №476/2015 година на нотариус с район на действие Районен съд -
Бургас, с който Антон Д.А.,*** е прехвърлил на Ж.С.Ж. собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент №9, находящ се в град Бургас, ж.к. Изгрев“,
бл.30, вх.І, ет.4, ап. ляв, със застроена площ от 78.46 кв.м., състоящ се от
дневна, две спални, кухня, баня-тоалетна и антре, с идентификатор
№07079.501.30.1.9, при граници: на същия етаж имоти с идентификатори №№
07079.501.30.1.34, и 07079.501.30.1.10, под обекта имот с идентификатор
№07079.501.30.1.6 и над обекта имот с идентификатор №07079.501.30.1.12, ведно с
избено помещение от 8.14 куб.м., както и 1.441% идеални части от общите части
на сградата и 1.441% идеални части от правото на строеж върху терена /без
правото на надстрояване/ срещу задължението на приемателя Ж.С.Ж. да поеме
гледането на прехвърлителя Антон Д.А.,***, като му осигури грижи в натура, в
обем да бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и евентуално други насъщни потребности, като
прехвърлителят си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
прехвърления имот до размер на наследствените им дялове, които са 1/3 идеална
част за В.Д.А., 1/6 идеална част за Г.И.С. и 1/6 идеална част за М.И.С.-П. от
така описания по-горе недвижим имот, както и за осъждане на ответната по делото
страна да върне съответната на всеки един от тях идеална част от недвижимия
имот в техния патримониум обратно. Претендира се от ищците и присъждането на
направените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че на 31.07.2015 година наследодателят на
ищците Антон Д.А.,*** бил сключил с ответницата във формата на нотариален акт
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, по силата
на който и прехвърлил собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №9,
находящ се в град Бургас, ж.к.„Изгрев”, бл.30, вх.1, ет.4, апартамент ляв, със
застроена площ от 78.46 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня -
тоалетна и антре, при съответно посочени граници, ведно с избено помещение от
8.14 куб.м., както и 1.441% ид.ч. от общите части на сградата и 1.441 % ид.ч.
от правото на строеж върху терена /без право на надстрояване/ срещу задължението
на същата да поеме гледането му, като му осигури грижи в натура, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и евентуално други насъщни потребности. Ответницата не била
изпълнявала своевременно и точно поетите от нея със сключения договор
задължения, с което техният наследодател бил поставен в целия период на
действието му - от сключването на 31.07.2015 година до неговата смърт -
15.01.2017 година в състояние на несигурност за ежедневното си съществуване по
отношение на необходимостта от храна, облекло и грижи за здравето му.
Сочи се в тази връзка, че за периода от 12.01.2017 година
до 15.01.2017 година наследодателят на ищците бил приет „МБАЛ-Бургас”АД в
изключително тежко физическо състояние, като по думите на ответницата и
наблюдаващия лекар бил „само кожа и кости”, т.е. освен болестта, той бил в
крайно тежко физическо състояние към момента на хоспитализирането му и преди
заболяването му, което било в пълен разрез с поетите задължения по договора за
гледане. Нещо повече, ответницата настоявала трупът на наследодателя на ищците
да бъде освободен от патологоанатомична аутопсия, въпреки разпоредбите на чл.98
ал.1 от Закона за здравето, като по този начин трудно можело да се установи
причинно следствената връзка между заболяването и физическото състояние на
същия преди хоспитализирането.
Действията на ответницата представлявали отклонение от
договора и значително неизпълнение, поради което за ищците било налице
основание да искат развалянето му и връщане на полагащата им се по закон
идеална част от прехвърления й имот в техния патримониум обратно.
Ответницата по делото, на която съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея, като и е указал да подаде писмен
отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаване на отговор или неупражняването на права е депозирала такъв по
делото. Със същия предявените и поддържани против нея искови претенции са
оспорени изцяло по основание и по размер.
Сочи се в него, че била съседка на покойния вече Антон Д.А.,***,
починал на 15 януари 2017 година. Тя и той живели в един и същ блок, един и същ
вход и на един и същ етаж, като той обитавал апартамент №9, а тя апартамент
№11. Процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане сключили по негова инициатива. Той се бил завърнал скоро от Испания,
където работил няколко години. Развел се с жена си през пролетта на 2013
година.
Твърди се от нея, че Антон имал сериозни здравословни
проблеми още преди да сключат договора за гледане. Недоброто му здравословно
състояние наложило постъпването му по спешност в болница за преглед и лечение
през периода 13-23 януари 2014 година в клинически център Крагуевац. Няколко месеца
по-късно през същата 2014 година той постъпил в клиниката по неврохирургия
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” - град София с диагноза “Комоцио церебри. Контузио
екскориацио ет вулнус лацеро-контузум минимум рег. фронталис син. Капитис.
Контузио ет екскориацио рег. зигоматици син. Контузио торако-абдоминалис. През
същата 2014 година претърпял тежка операция - подмяна на тазобедрена става с
протеза, извършена на 26 май 2014 година в болница в град Арагон - Испания, на
единия му крак и на гръбначния стълб. Дори очаквал да получи оттам инвалидна
пенсия, но докато бил жив това не се е случило.
Поредна криза Антон имал и около 12 май 2015 година,
което наложило ответницата да го заведе по спешност на преглед. Оказало се, че
има увредени прешлени на гръбначния стълб, което наложило покупка и поставяне
на специален колан. Това повлияло и ускорило неговото решение за сключване на
договора за гледане. Всички разноски по направата на рентгенови снимки, покупка
на колана и други медикаменти и лекарства били осигурени и заплатени от
ответницата. Поради всички тези причини той се нуждаел от системни грижи, макар
и да бил на 52 години. Договорът бил сключен само срещу задължения за гледане,
без издръжка, макар и ответницата по делото да полагала грижи за него много
преди сключването на договора, тъй като той живеел сам в апартамента след
смъртта на майка си през 2007 година.
По времето на действие на процесния договор от
сключването му на 31 юли 2015 година и до смъртта на Антон на 15 януари 2017
година, същият почти не бил работил, с изключение на няколко курса, които
направил като шофьор на ТИР. Поради тази причина нямал постоянни доходи, не бил
пенсиониран, нямал и спестявания. Той не бил посещаван и от своите близки -
брат и племенници. Отношенията му с тях не били добри, те нехаели за него. През
цялото това време грижи за него полагала единствено ответницата, подпомагана от
двете си пълнолетни дъщери и майка си, с които същата обитавала жилище, съседно
на неговия апартамент, а също и от пълнолетния си син. Същите се изразявали в осигуряването
на ежедневната му храна - готвели повече, за да има и за него. Той се хранел
или в дома на ответницата, или у тях, с храна, която му носели те. Ответницата
му осигурявала пране на дрехите и почистване на апартамента, както и плащане на
всички разходи по жилището, включително, но не само данъците и такса смет за
минало време, така и тези след сключване на процесния договор, дължими от него
предвид запазеното пожизнено право на ползване върху предмета на същия. Тя
заплащала и всички негови разноски за ток, вода, мобилен телефон, телевизия и
други. Редовно му давала и джобни пари, за да има за цигари, кафе и други, дори
плащала и разходите за неговата приятелка, когато бил с нея. Той имал склонност
към алкохола, поради което тя изрично го предупредила с тези пари да не купува
алкохол. В случаите, когато не се е съобразявал с това, тя временно спирала да
му дава пари, а цигари и кафе му купувала лично. Заплащала също така и всички
негови медикаменти, от които имал нужда, поради крехкото си здраве.
През месец август 2016 година Антон отишъл в София. Решил
да работи в някаква транспортна фирма като шофьор на ТИР. Имал приятелка и
кроял планове да спечели повече пари, за да има и за нея и да отидат заедно на
почивка. Ответницата се изненадала, когато в края на същия този месец й се
обадили от транспортната фирма в София и й съобщили, че той направил опит за
самоубийство, като прерязал вените на двете си ръце. Скоро след това го
транспортирали с линейка от София в Бургас. Линейката го докарала директно до спешния
център на бургаска болница, за да продължи лечението му, но той категорично
отказал, поради което и тя го завела в нейния дом. Оказало се, че той бил в
състояние на депресия, при което по време на престой на управлявания от него
товарен автомобил направил опит за самоубийство чрез прерязване на вените на
двете си ръце. Бил открит от органите на полицията и откаран в местна болница в
град Ужице в Западна Сърбия, а след това и в болница в град Ниш, където бил
лекуван в продължение на десетина дни. Впоследствие ответницата многократно се
опитвала да научи повече от него за този епизод и защо бил посегнал на живота
си, но той все избягвал да говори на тази тема.
След опита му за самоубийство и завръщането му в Бургас в
края на месец август 2016 година до смъртта му на 15 януари 2017 година Антон
много отпаднал и отслабнал, както физически, така и психически. Той просто
нямал воля да живее. Ответницата му предложила да го настани за лечение в
бургаска болница и да заплати същото, тъй като бил с прекъснати здравни
осигуровки, но той категорично отказал. Тя продължила да се грижи за него по
същия начин. Приятелката му повече не се появила. Той бил отчаян, спрял да
излиза и причината за това била, че познатите го питали защо е посегнал на
живота си, а той изпитвал неудобство да им обяснява причините за това.
Прекарвал времето си в дома на ответницата, в неговия дом или у съседка. В
началото на новата 2017 година започнал да кашля тежко. Ответницата веднага
потърсила лекарска помощ и дошлият екип от спешна помощ предложил да го вземат
в болница. Той се съгласил, но с уговорката само да му направят изследвания и
след това да го върнат обратно. Отвели го в МБАЛ-Бургас на 12 януари 2017
година. На следващия ден, когато го посетила, лекуващият лекар й обяснил, че Антон
има бронхопневмония и други сериозни заболявания, поради което се налагало да
остане повече време на лечение в болницата. В болницата тя го посещавала всеки
ден. На 14 януари вечерта й се обадили от болницата, че буйствал - искал да се
прибира вкъщи. Починал сутринта на следващия ден. Според издаденото медицинско
свидетелство, причините за смъртта му са остра сърдечно-съдова слабост,
двустранна бронхопневмония, дихателна недостатъчност и анемичен синдром, които
вероятно са в причинна връзка с отслабения му организъм в резултат на
многобройните заболявания и извършения опит за самоубийство.
Неговите близки роднини, включително и ищците по делото,
се криели и никой от тях не отишъл да го види нито след опита за самоубийство,
нито в болницата, нито на смъртта, нито на гробищата при погребението му.
Всички разноски около смъртта и погребението му били заплатени от ответницата.
Когато трябвало да вземе трупа от
болницата, на ответницата бил поставен въпроса дали иска аутопсия. Казали са й, че това не е
задължително, но може да поиска това, ако смята, че лекарският екип има вина за
смъртта му. Тя не е поискала направата на аутопсия, защото действително нямала
претенции към лекарския екип в болницата относно положените за него грижи,
диагностика и лечение. Към това я насочила и консултацията й с познат адвокат,
който освен това й казал, че това е право на неговите наследници по закон,
каквато тя не е.
С депозирания отговор на исковата молба ответната по
делото страна е оспорила твърденията в исковата молба, че не била полагала
уговорените в процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане грижи за прехвърлителя Антон Д.А.,***. Твърди наред това,
че неговата смърт се дължала не на липса на полагани от нея грижи, а преди
всичко на недоброто му здравословно състояние през последните няколко години,
което сериозно се влошило след опита му за самоубийство през месец август 2016
година, както и на упоритото му нежелание да се подложи на лечение в болнично
заведение в страната.
Бургаският окръжен
съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не е
спорно, а това се установява и от представеното
удостоверение за наследници с изх. № 94-01-7424/08.03.2017 година, че ищецът В.Д.А.
е преживял брат, а ищците Г.И.С. и М.И.С. - П. деца на Иван Георгиев С.,
починал на 15.04.1984 година, също брат на прехвърлителя по сделката Антон Д.А.,***.
Освен тях, той е оставил за свои наследници по право на заместване и Галина
Руменова С.-Леви и Кристина Руменова С., които са деца на починалия на
13.10.2000 година друг негов брат Румен Георгиев С..
Видно е също така от събраните и ангажирани по делото доказателства, че на 31.07.2011
година наследодателят на ищците Антон Д.А.,*** е прехвърлил с
нотариален акт №563 том III, peг. №5653, дело № 476/2015 година по описа на
нотариус с район на действие Районен съд - Бургас на ответницата по делото
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в град
Бургас, ж.к. Изгрев“, бл.30, вх.І, ет.4, ап. ляв, със застроена площ от 78.46
кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня-тоалетна и антре, с
идентификатор №07079.501.30.1.9, при граници: на същия етаж имоти с
идентификатори №№ 07079.501.30.1.34, и 07079.501.30.1.10, под обекта имот с
идентификатор №07079.501.30.1.6 и над обекта имот с идентификатор
№07079.501.30.1.12, ведно с избено помещение от 8.14 куб.м., както и 1.441%
идеални части от общите части на сградата и 1.441% идеални части от правото на строеж
върху терена /без правото на надстрояване/ срещу задължението на последната да
поеме гледането на прехвърлителя, като му осигури грижи в натура, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и евентуално други насъщни потребности, като същият си е запазил
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот. При това
положение и при съобразяване на константната практика на ВКС, имаща
задължителен характер /решение №937 от 21.12.2009 година на ВКС по гражд. дело
№ 2958/2008 година, IV г. о., решение №121 от 23.03.2012 година на ВКС по гражд.
дело №1428/2011 година, IV г.о./ се налага извода, че ищците като наследници на
страна по процесния договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за гледане разполагат с правото да искат
неговото разваляне до размера на техните наследствени идеални части, които в
случая са именно заявените от тях с исковата молба такива от 2/3 идеални части
- 1/3 идеална част за първия ищец и по 1/6 идеална част за всеки един от
останалите двама ищци.
Както бе посочено по-горе, наличието на сключен между наследодателя
на ищците и ответницата договор за прехвърляне на процесния недвижим имот е
установено в настоящото производство, а и това обстоятелство не е спорно.
Спорно е по делото дали ответницата е изпълнявала поетите по него задължения,
тежестта за доказването на което обстоятелство, а именно престиране съобразно
уговореното и клаузите на договора лежи върху нея, тъй като ищцовата страна
следва да установи единствено сключването на договор от вида на последния. Страните
по договорно правоотношение са свободни да уговорят насрещни права и
задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не
противоречи на добрите нрави. Собственикът на една вещ може да я прехвърли
срещу една или няколко еднакви или разнородни престации - срещу пари, срещу
друга вещ, срещу грижи и издръжка. Във всички тези случаи договорът е единен и
прехвърлителят може да иска той да бъде развален, ако насрещната страна не
изпълни насрещната престация, както е уговорена.
В настоящия случай се установява от представените и от двете
страни писмени доказателства, че наследодателят на ищците през месец януари
2014 година /преди сключването на процесната сделка/ е претърпял инцидент в
Република Сърбия, град Крагуевац и по-специално бил е отведен за преглед в
тамошния център за спешна медицина - спешно отделение вътрешни болести след
като на бензиностанцията по негови думи му „притъмняло пред очите“. Назначена
му е била терапия и за дома чрез прием на лекарства за поддържане на кръвното
налягане в нормални граници, с препоръка за по-честото му контролиране и с
индикация за ЕНО на сърцето /лист №60 от кориците на делото/. През месец април
2014 година той е престоял 5 дни в Клиниката по неврохирургия УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД - град София поради това, че след като му е прилошало, паднал и си
ударил главата в областта на челото; за кратко време бил в безсъзнание, като е
съобщил на лекуващите го лекари, че нямал спомен за предшестващата травмата
вечер, за самата травма и последващия период. След проведено спрямо него
лечение същият е бил изписан в добро общо състояние, ясно съзнание и отпаднала
неврологична симптоматика. В издадената за целта епикриза /лист 64 от кориците
на делото/ като придружаващи заболявания са вписани артериална хипертония,
артрозна болест и анемичен синдром. През месец май на същата 2014 година той е
претърпял и операция - подмяна на болната му тазобедрена става и замяната и с
протеза, за което обстоятелство свидетелства представеното информирано съгласие
/лист №66 от кориците на делото/. На 12.05.2015 година на покойния А. е било
направено образно изследване, при което са били установени проблеми с
прешлените му, за преодоляването на които му е било назначено лечение чрез
носене на колан и прием на лекарства /лист №81 в неговата цялост/. На
18.08.2016 година праводателят на ответницата е бил отведен в Здравен център
Ужице, Многопрофилна болница Ужице, Република Сърбия поради това, че е направил
опит за самоубийство чрез прерязване на вените. Той е бил намерен от полицията
в управлявания от него автомобил, паркиран край пътя в Пожега. При прегледа е дал
данни, че се лекува от депресия, като през последните две години има болки в
краката, ръцете и гърба от време на време, които са били малко по-интензивни
през последните 4-5 месеца. В това отделение същият е престоял един ден, в
течение на което негово пребиваване е бил лекуван с антипсихотична,
антидепресивна, анксиолитична терапия, като мнението на прегледалият го
специалист по психиатрия е било, че е необходимо спрямо него да бъде проведено
продължително психиатрично лечение по местоживеене. На следващия ден,
19.08.2016 година е бил преведен в Центъра за спешна медицина в град Ниш,
където е останал до 20.08.2016 година и където е бил приет поради лошото му
общо състояние с жизнени параметри, които не могат да се измерят. В следващите
дни и до 29.08.2016 година той е бил преместен от интензивния център на
Клиниката за обща хирургия с цел продължаване на лечението му. Бил е освободен
на горепосочената дата след договаряне с консулството на Република България и
насочен за по-нататъшно лечение в родината му. На 12.01.2017 година А. е
постъпил отново в болница и по-точно „Многопрофилна болница за активно лечение
- Бургас“АД , като основната му диагноза е била двустранна пневмония, а като
придружаващи заболявания в съставена за това епикриза е записано депресивен
синдром. След тридневно пролежаване в това болнично заведение на 15.01.2017
година същият е починал. В съставената история на заболяването като адрес на
близките му е посочено „съсед - жена“ и посочване на телефон, за който няма
данни и твърдения да е на някой от ищците по делото или останалите негови
наследници.
Видно е също така от доказателствения материал, че за
периода от 01.07.2015 година до 31.01.2017 година начисленият облагаем доход на
покойния наследодател на ищците и праводател на ответницата възлиза на сумата
от 3729.20 лева. Същият с прекъсвания и за кратки периоди от време е работил по
трудов договор при две търговски дружества и по-специално от 02.12.2015 година
до 23.12.2015 година, от 08.01.2016 година до 24.02.2016 година и от 22.04.2016
година до 17.08.2016 година при „Фобекс трейдинг“ЕООД и от 15.08.2016 до
01.09.2016 година при „Мемо лог“ЕООД. За периода от 31.07.2015 година и до
смъртта му същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права и по-специално
извършената нарочна проверка в информационната система на НАП е показала, че
след прекратяване на трудови правоотношения за него е нямало подавани
декларации образец 7 и няма внасяни здравни осигуровки.
По материалноправния въпрос за обема на престацията за
гледане и издръжка по алеаторен договор е даден отговор в постановени по реда
на чл.
290 ГПК решения на Върховния касационен съд, например решение №863 от
22.12.2010 година по гражд. дело №1534/2009 година, ІV г.о., решение №82 от
05.04.2011 година по гражд. дело №1313/2009 година, ІV г.о., решение №169 от
19.07.2013 година по гражд. дело №1210/2012 година, ІІІ г.о./ Съобразно същите
и в този смисъл константната съдебна практика, съдържанието на насрещните права
и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които
съгласно чл.9 от ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Специфичността на съдържанието на задължението за гледане следва от
постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай,
с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се
справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в
пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени
средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл.20 от ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. В конкретния случай, страните по процесния
алеаторен договор са постигнали съгласие ответницата Ж.С.Ж. срещу прехвърленото
и право на собственост върху процесния недвижим имот да поеме гледането но
прехвърлителя, като му осигури грижи в натура, в обем да бъдат задоволени
нуждите му от храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и
евентуално други насъщни потребности. Какво е изпълнено по сключения договор, в
случая само за гледане е в тежест на приобретателя, тъй като прехвърлителят е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което именно е
установил задължението на същия да предоставя уговорените грижи.
В настоящия процес за доказване на наведените твърдения и
в тази насока и на съответните правнорелевантни факти страните са ангажирали
гласни доказателства. Налице са, обаче съществени противоречия между двете
групи свидетели - на ищците и тези на ответницата за това от кои лица и какви
грижи са били полагани за прехвърлителя, поради което преценката досежно
достоверността на показанията следва да бъде извършена съобразно правилата,
установени в тази насока в ГПК. От същите, преценени в съвкупност с останалите
посочени, допуснати и събрани от съда писмени доказателства се установява
полагане на грижи в натура от страна на ответницата в обем, покриващ
действителните нужди на кредитора - наследодателя на ищците. В тази връзка
съдът основа изводите си на показанията на свидетелите, посочени от тази страна
по делото. От тези показания се установява, че още преди сключването на
процесния договор ответницата е имала ключ от жилището на Антон А., за да
полива цветята и да върши други дребни работи за него. От тези на свидетелката
Георгиева явства, че както ответницата му е носила храна в жилището, предмет на
сделката, така и той е ходил в нейния да се храни. Тя му е предоставяла и
джобни пари, задоволявала и други негови потребности, например от цигари.
Заплащала е всички консумативи за обитаваното от него жилище - ток, вода,
телевизия, както и мобилен телефон поради това, че той не е разполагал със
средства, за да ги покрива. Тя му е помогнала финансово и за снабдяването с
нови документи за самоличност, след като при един от извършваните от него
курсове в чужбина наличните такива са му били откраднати. Освен това, тя се е
грижила и поддържала и хигиената в неговия дом, както и неговата - почиствала
е, перяла е дрехите му. След претърпения от него инцидент в Република Сърбия,
при който е направил опит за самоубийство, първоначално Антон е бил откаран с
нарочна линийка в болницата, където е бил прегледан. Констатирано е било в
резултат на прегледа, че има сериозно заболяване, което изисква не само престой
в болничното заведение, но и достатъчно сериозно лечение, за да може да бъде
подобрено цялостното му здравословно състояние. Той, обаче доброволно е отказал
да остане в болницата и да бъде лекуван там. Тези обстоятелства се установяват
и от показанията на другата посочена от ответната страна свидетелка, а именно
Вася Вълкова. В този момент и с оглед необходимостта от грижи, от каквито Антон
преди това не се е нуждаел, ответницата го е взела в своя дом, където е
полагала възможните и мислими за състоянието му, съответно и такива, каквито
той е приемал не само от нея, а изобщо и от медицински лица. В този момент тя
му е приготвяла храна, съобразена със здравословното му състояние; обръщала се
е за помощ към компетентните за това лица, а именно лекари; погрижила се е
спрямо него да бъде проведено и медикаментозно лечение, като му е осигурявала и
купувала необходимите лекарства. В резултат на тези грижи от нейна страна е
било постигнато стабилизиране на неговото състояние за известен период от
време, но след това и по-точно малко преди Нова година той започнал все
по-малко да става и все по-малко да се храни. Ответницата искала да му бъдат
поставени системи и направила опит в тази насока, но той категорично отказал.
Предложила му, също така, да влезе в болница, за да може в такива, специално предназначени
за това условия да му бъдат влети такива лекарства, които ще му помогнат и като
цяло ще доведат по подобрение на състоянието му, което в този момент вече е
било достатъчно тежко, но той е отказал. Бил е заведен в болница чак тогава,
когато вече не е могъл да реагира и е бил много зле. Както тогава, така и
предходния път, когато е бил доведен с линейка от Република Сърбия го е
придружавала през цялото време единствено и само ответницата. Към този момент
той се е бил отказал от всичко, включително да приема каквато и да било храна и
вода. В това състояние и в болницата малко след отвеждането му там Антон е
починал от двустранна пневмония. Двете свидетелки сочат, че освен посочената от
ищците свидетелка Зина Петрова на няколко пъти, не са виждали други хора -
негови близки, роднини и приятели да го посещават в жилището, предмет на
атакуваната сделка. Показанията на посочените свидетели са безпротиворечиви
относно изложените от съда по-горе обстоятелства, сочещи на това, че
наследодателят на ищците е получавал необходимите му грижи от ответницата по
делото, които е приемал и е бил напълно доволен от тях. От същите тези
показания може да се заключи, че той е бил изцяло задоволен от начина, по който
приобретателката по договора изпълнява задълженията си. Съдът кредитира същите
изцяло и основава своите изводи на тях, тъй като в по-голямата си част те
съвпадат, а в останалата взаимно се допълват; наред с това същите са в унисон
със събраните по делото писмени доказателства. Необходимо е да се отчете и
обстоятелството, че никой от тези свидетели не е в родствени отношения с
ответната по делото страна, но същевременно изградените между тях отношения
/свидетелката Вълкова/, а също и абсолютната близост по място и до двете страни
по договора и непосредствените впечатления върху тях /свидетелката Георгиева/,
сочещи на това, че поради същите те са имали най-голяма възможност да бъдат
преки свидетели на всичко случващо се и да възприемат разказаното от тях в
голяма част непосредствено; немалка част от техните впечатления се базират на
това, което са чули лично и им е било казано и от двете страни по договора. Не
без значение е и това, че свидетелката Вълкова с оглед упражняваната от нея
професия е имала не само преки впечатления върху някои от осъществяваните от
ответницата действия във връзка с обгрижването на прехвърлителя, но и в част от
тях е взела участие лично. Наред с това, специфичните нейни познания в областта
на медицината и позволяват да бъде обективна и категорична както при описание
на здравословното състояние на Антон във времето, така и при преценка на
действията, насочени към неговото стабилизиране и подобрение. Така казаното не
би могло да се отнесе за останалите двама свидетеля, посочени от ищцовата
страна. Показанията на свидетелката Петрова имат основна насоченост в два
аспекта, първият от които е външния вид на прехвърлителя и промените, които той
е претърпял във времето, както сложилите и развили се между тях отношения,
характеризиращи се с чувства от негова страна и липса на такива, с изключение
на приятелските, от нейна. Във връзка с тях и на първо място следва да се
отбележи, че от житейска гледна точка е неправдиво, при положение, че
отношенията между нея и покойния А. са били преустановени доста преди смъртта
му, приживе на него той и тя не са били обвързани дори и за кратко време
сериозно, а и тя не се е познавала лично с никой от неговите близки и роднини
ангажирането на нейните показания от страна на ищците в настоящия процес. В
първата им част, а именно относно отношенията между тях показанията на този
свидетел са ирелевантни за настоящия спор; те могат да бъдат само и евентуално
базата, от която следва те да се преценяват. Във втората им част съдът ги
намира за неубедителни. Според тях, свидетелката е виждала Антон през лятото на
2016 година да рови в кофите за боклук и да си търси храна, облечен с бяло поло
и свлечен дънков панталон, мръсен, брадясал и рошав. Според издадената от ТД на
НАП справка, обаче А. през цялото лято на 2016 година е бил трудово ангажиран и
е получавал и възнаграждение за полагания от него труд, което обстоятелство
определено разколебава, при това силно показанията и в тази им част. Освен
това, според същите, тя е осъществила среща с него през месец ноември 2016
година и изобщо е поддържала връзки с него до Коледа на същата тази година,
т.е. много малко преди смъртта му. Всички останали доказателства по делото,
обаче сочат на това, че към този период неговото здравословно състояние е било доста
влошено и определено не му позволявало самостоятелно съществуване, а още
по-малко поддържане на отношения от вида на сочените от свидетелката. Наред с
всичко така казано звучи най-меко казано странно свидетелството и за това, че в
нейно присъствие Антон е отишъл до ответницата, за да я извика специално с цел помощ
при пускането на пералната машина. Фактът на тяхното приятелство и изобщо
нейното присъствие в такъв момент, когато той има нужда от помощ от вида на
сочената би следвало да я подтикнат тя сама да му я окаже - практически
пускането на пералнята от лице, за което се предполага, че го прави постоянно
не би трябвало да съставлява някакво затруднение. Вместо това, обаче помощ
оказва в този, но един единствен случай
ответницата. Така изтъкнатата от съда неубедителност на показанията,
включително от житейска гледна точка, както и вътрешното им противоречие в
някои техни части мотивира съда да не основава правните си изводи на тях. На
следващо място фактът, че при посещенията си тя не е виждала приобретателката по
процесния договор безспорно не води до извода, че последната не е изпълнявала
задълженията си по него - в началото на действието на договора Антон не е имал
нужда от обгрижване, а и не малко пъти свидетелката е посещавала дома му с
компания, което изключва точно в този момент ответницата да започне,
респективно да продължи да чисти, готви и изобщо извършва някакви домакински
дейности. Съвсем не без значение е и това, че след като е бил в състояние да се
весели с компания, то Антон определено не е имал конкретна нужда и от такава помощ,
която да е свързана с поетите спрямо него с процесния договор задължения. Част
от показанията на другия свидетел на ищците касаят период отпреди сключване на
договора и поради това нямат пряка връзка със спора. Останалата част, след преценка
на същите, е свързана преимуществено с твърдения за предоставяне от негова
страна на А. на не малки по размер парични средства с цел неговото съществуване
изобщо поради установени между тях приятелски отношения и такива между
работодател и служител. Наличието на първите и описваното от свидетеля
състояние на прехвърлителя би следвало да го мотивират да предприеме някакви
действия - да му помогне лично, да ангажира човек с тази дейност, да го убеди
да направи съответните действия за прекратяване на възникналата между него и
ответницата облигационна връзка, след като тя по неговите думи не е изпълнявала
изобщо задълженията си, което следва именно от описаното негово здравословно и
физическо състояние. Вместо това, той продължил да му дава пари, защото Антон
бил „много добро момче“ и защото той помагал на всички свои служители така, по
тази начин; намерил и му работа срещу 3000 лева на месец. Напълно необяснимо е
защо е било необходимо свидетелят Атанасов да му дава парични средства, за да
може Антон изобщо да съществува, ако действително прехвърлителят е имал
намерена от същия работа срещу заплащане на соченото доста високо като размер
възнаграждение. От друга страна от чисто житейска гледна точка звучи
неправдоподобно поведение от вида на това на свидетеля - давал на Антон по
около 300 лева на месец, което най-общо прави около 5000 лева за посочения от
него период от време по изложените причини, още повече, че така той постъпвал с
всички свои служители при нужда. Също неправдоподобно звучи и твърдението, че е
посещавал интензивно наследодателя на ищците, съпоставено с изложеното от свидетелката
Георгиева, живуща на същия етаж, в непосредствена близост до вратата на
последния, че никога не го е виждала да идва за разлика, например от другата
свидетелка - Зина Петрова, която е виждала, включително да отключва сама
вратата на жилището; нейните показания като достоверни по изложените по-горе
доводи съдът цени, още повече, че за не малка част от изложеното от нея същата
има преки и непосредствени впечатления. Тук е необходимо да се подчертае и
това, че всички доказателства сочат недвусмислено на това, че в края на
житейския си път прехвърлителят А. е бил много слаб и немощен. Същите, обаче не
сочат на твърденията по искова молба, че това негово състояние се дължи на
липса на грижи, включително непредоставяне на същия на храна от ответницата.
Очевидно е, че то е резултат на отказа му да се храни, включително да приема
вода, а също и такива лекарства, които биха могли да овладеят болестния процес
и в крайна сметка да го излекуват. Повече от един път той е отказвал болнично
лечение независимо, че е имал належаща нужда от него. За това негово поведение
свидетелства и изрично отразеното в епикризата /лист 8 от кориците на делото/,
че последния път е постъпил в болницата със задух и е бил включен на кислород,
който обаче след първото денонощие е отказал. След като и лекуващият екип в
болницата се е съобразил с това негово желание, то това следва да се разглежда
като проява от страна на лекуващите на зачитане на неговата воля и права. Няма
как поради това негово поведение, което би могло да се разглежда като нежелание
изобщо да бъде лекуван настъпилото вследствие на същото доста тежко състояние
да се свързва и обяснява с неполагане от страна на ответницата на дължимите и
необходими спрямо него грижи. Всичко това мотивира съда да не кредитира показанията
на посочените от ищците свидетели, включително предвид тяхното частично противоречие
с другите гласни доказателства.
Освен това, фактът, че преди извършване на разпоредителната
сделка ответницата е имала ключ от апартамента на наследодателя на ищците
свидетелства за наличието на установени между тях очевидно не по повод на нея близки
отношения на подкрепа, доверие, разбиране и помощ. Обстоятелството, че той и се
е бил доверил още преди този момент свидетелства за това, че прехвърлителят е
имал изградена ясна представа за личността и качествата на ответницата и какво
би могъл да очаква и получи от нея с оглед състоянието си, които именно са го
мотивирали да предприеме конкретното атакувано действие по прехвърляне на
жилището си. Самият той не е имал близки и роднини в мястото, в което е живял и
които да са били готови или поне да са изразили готовност да му окажат помощ и
подкрепа, от които той с оглед едно от придружаващите му заболявания
/депресивен синдром/ е имал голяма нужда. Впечатление прави както факта, че той
е бил придружаван навсякъде при престоите му в болницата от нея, така и
сторената от ответницата организация по неговото погребение, включително
неговото пълно заплащане и участието в самите погребални ритуали само от нея,
нейният син и свидетелката Вълкова, т.е. на хората, които приживе са били до
него и са се грижили за него. Освен това, тя е декларирала процесното жилище,
независимо от незабавния транслативен ефект на сделката, едва след смъртта на
прехвърлителя А. /подала е декларация по чл.14 от ЗМДТ на 17.01.2017 година -
лист 150 от делото/. Особено последното обстоятелство, същите нямат правно
значение. Те могат да се разглеждат единствено от морална гледна точка и
съответно като свидетелство за нейното отношение както към процесната вещ, така
и към човека, от който същата я е придобила, при отчитане на конкретните
условия на това придобиване.
Така установените факти обуславят извод, че ответницата по
делото е изпълнявала договорното си задължение за гледане в съответствие с
нуждите и най-вече волята на прехвърлителя, който е приемал този начин на
изпълнение, отговарящ включително на неговите вътрешни желания. В тази връзка е
необходимо да се изтъкне, че съдържанието на насрещната престация се определя
по съгласие на страните и следва да се преценява във всеки конкретен случай.
Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи и начин на живот, които той нито
е готов да приеме, дори не желае. С оглед на това и всичко изложено по-горе
съдът намира, че наведените от ищците в депозираната от тях искова молба доводи
за липса на престация на длъжника през целия период на действие на процесния
договор, като основание за развалянето му са изцяло и напълно неоснователни. Следва
да се посочи и това, че представените от ответницата платежни документи,
удостоверяващи плащане както на консумативите за дома, така и на лекарства,
прегледи, такси и други дори и да е установено наличието на нейния подпис под
всеки един от тях също налагат извода, че именно тя е правила това, тъй като
тяхното фактическо държание следва да се приравни на изпълнение на задължението
към съответните органи и лица от нейна страна - логично е тези платежни
документи да се намират при лицето, което е извършило съответния разход. Съдът
намира за необходимо да посочи и това, че поведението на ответницата във връзка
с неизвършване на аутопсия на прехвърлителя не следва да се разглежда в сочения
от ищците аспект. Съобразно разпоредбата на чл.98 ал.1 от Закона за здравето,
на лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична
аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра.
Съобразно ал.4 на същата норма, по изрична молба на близките на починалия в
случаите по ал.1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за
освобождаване от патологоанатомична аутопсия. В конкретният случай действително
близките на починалия А. не са били уведомени, той е починал в лечебното
заведение и молбата за освобождаване от аутопсия е депозирана от ответницата.
На първо място тази молба е само част от цялата процедура по освобождаване от
извършване на паталогоанатомична аутопсия. Необходимо е след това издаването и
на нарочна заповед от страна на ръководителя на съответното лечебно заведение. Законът
не предвижда специална форма на съгласие в посочения смисъл, но според чл.40
ал.1 от все още действащата, неотменена Наредба №16 от 21.08.1996 година за
организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения,
за неизвършването на аутопсия е необходима писмена молба на близките, като след
разрешение на директора на болницата и предложение на завеждащият отделението
или клиниката, при определени случаи, такава може да не бъде извършвана.
Визираното в разглежданата норма изключение касае случаите, когато
окончателната диагноза не подлежи на съмнение и няма въпроси, които да се
решават от патологоанатомичната аутопсия. В конкретния случай е процедирано
именно по този начин. След молбата от
страна на ответницата /лист №22 от кориците на делото/ е била изготвена такава
от страна на Началника на вътрешно отделение, в която е посочено изрично, че
липсват диференциално-диагностични проблеми, поради което и починалият пациент
може да бъде освободен от аутопсия. Със Заповед №VІІІ-С 36 от 16.01.2017 година
на Изпълнителния директор на „МБАЛ-Бургас“АД наследодателят на ищците е бил освободен
от такава. Всичко така казано налага на първо място извода, че неизвършването
на аутопсия не се дължи на такова поведение на ответната по делото страна,
което да е насочено към затрудняване или препятстване установяването на
заболяването, довело до летален за него изход. Това е така, тъй като, както бе
посочено по-горе молбата от страна на определени лица не е единственото условие
за освобождаване от аутопсия. В случай, че са били налице съмнения и съответно
въпроси, които да трябва да се разрешат чрез нея, то нито началникът на
отделението, в което е бил настанен А., нито по-късно изпълнителният директор
на болничното заведение биха дали съответното разрешение в тази насока. На
следващо място действително не ответницата е лицето, от което следва да изхожда
молбата за освобождаване от аутопсия, но очевидно всички ангажирани с лечението
на А. са възприемали именно нея като близък за него човек от кръга на
посочените в цитираната и разгледана по-горе правна норма. Не на последно
място, ако са счели, че съответната молба не изхожда от оправомощеното за това
лице, компетентните да се произнесат по нея лица безспорно са имали на
разположение възможността да я оставят изцяло без последствия, като пристъпят
към извършване на съответното действие, а именно извършване на аутопсия.
При това положение и при
съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не е установено наличието
на предпоставките за разваляне на договора, сключен с нотариален акт №563/2015 година
на нотариус с район на действие Бургаския районен съд, поради което и предявените
искови претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отправеното в тази насока искане и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 2010 лева,
представляваща направени от нея в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. В посочената по-горе сума се включва платеното възнаграждение на ангажирания
по делото един адвокат пред настоящия съд, както внесената държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения. За същите са представени от нея съответни
писмени доказателства, удостоверяващи тяхното реално извършване, каквото е
изискването на приложимата и посочена по-горе разпоредба на ГПК, за да бъдат
възложени в тежест на другата страна. Договореното възнаграждение на
процесуалния пълномощник на ответницата е определено в договора за правна
защита и съдействие на сумата от 2000 лева и видно от записа в същия, внесена е
сума в този размер. Съобразно ТР №6 от 06.11.2013 година на ВКС по тълк. дело
№6/2012 година, ОСГТК, т.1 от същото, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Както бе посочено по-горе, вписването
за направено плащане е за сумата от 2000 лева, която именно по горните доводи
следва да бъде присъдена на ответницата.
Мотивиран от
горното и на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на В.Д.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, Г.И.С., ЕГН ********** *** и М.И.С.-П., ЕГН **********
***, последните двама също чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес ***
против Ж.С.Ж., ЕГН ********** *** за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане, сключен на 31.07.2015 година с
нотариален акт №563, том ІІІ, рег.№5653, дело №476/2015 година на нотариус с
район на действие Районен съд - Бургас, с който Антон Д.А.,*** е прехвърлил на Ж.С.Ж.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №9, находящ се в град
Бургас, ж.к. Изгрев“, бл.30, вх.І, ет.4, ап. ляв, със застроена площ от 78.46
кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня-тоалетна и антре, с
идентификатор №07079.501.30.1.9, при граници: на същия етаж имоти с
идентификатори №№ 07079.501.30.1.34, и 07079.501.30.1.10, под обекта имот с
идентификатор №07079.501.30.1.6 и над обекта имот с идентификатор
№07079.501.30.1.12, ведно с избено помещение от 8.14 куб.м., както и 1.441%
идеални части от общите части на сградата и 1.441% идеални части от правото на
строеж върху терена /без правото на надстрояване/ срещу задължението на
приемателя Ж.С.Ж. да поеме гледането на прехвърлителя Антон Д.А.,***, като му
осигури грижи в натура, в обем да бъдат задоволени нуждите му от храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и евентуално други
насъщни потребности, като прехвърлителят си запазва пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху прехвърления имот до размер на наследствените им дялове,
които са 1/3 идеална част за В.Д.А., 1/6 идеална част за Г.И.С. и 1/6 идеална
част за М.И.С.-П. от така описания по-горе недвижим имот, както и за осъждане
на ответната по делото страна да върне съответната на всеки един от тях идеална
част от недвижимия имот в техния патримониум обратно.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му
пълномощник със съдебен адрес ***, Г.И.С., ЕГН ********** *** и М.И.С.-П., ЕГН **********
***, последните двама също чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес ***
да заплатят на Ж.С.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 2010 /две хиляди и десет лева/
лв., представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: