№ 127
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20201110144565 по
описа за 2020 година
„...“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. Ч. Р. установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1770,10 лева, представляваща потребена вода за имот, находящ се гр. София, ж.к. „.. за
периода 17.03.2016 г. – 16.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.05.2020 г. до изплащане
на вземането и за сумата от 527,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода
17.04.2016 г. - 16.01.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на потребител на ВиК услуги, придобито на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ДР на ЗРВКУ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4, както и в качеството му на собственик на
4/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.... Излага, че на
25.01.2017 г. бил издаден Талон за пломбиране за водомери № 0013732, като отчетените
параметри и показания на водомерите били обективирани в документ, разписан от
ответника като абонат на ВиК услугите, предоставяни от ищеца. Поддържа, че съгласно
Общите си условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води) в обект в гр. София, ж.к. „.. кл. №
**********, като потребителят не е заплатил дължимата цена.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че за процесните суми и
периоди имало влезли в сила решения, като ищецът отказвал да регистрира партиди, да
прави самоотчети и издавал фактури без основание, за които суми после предявявал искови
претенции. Оспорва количеството консумирана от ответника вода, както и начислените за
това количество суми, които са обективирани в издадените от ищеца фактури, като излага,
1
че винаги е погасявал точно, коректно и в срок задълженията си към „...“ АД, а настоящата
искова претенция е злоупотреба с права. Релевира възражение за погасяване на част от
претендираните вземания по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност справка от СВ, се
установява, че ответникът е притежава 1/5 ид. част от недвижим имот в гр. София, ж. к. „....,
от 26.05.1999 г. Не е спорно, че обектът е водоснабден и за него е открит клиентски №
**********. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следователно ответникът е потребител на ВиК в процесния имот, като
облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа
правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответника на предявените искове съдът е допуснал
изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Техническата
2
част на експертизата е посочила, че процесният имот се намира в гр. София, ж.к. „Люлин 3”,
в който има изградена ВиК инфраструктура. Блок № 344 е присъединен към нея и в него се
ползват и трите вида ВиК услуги - доставка на вода с питейни качества, отвеждане на
изполваната вода и съответно нейното пречистване. В процесният имот във вх. А, ет. 6, ап.
31 за измерване на полваните ВиК услуги има монтирани четири водомера - два за студена
вода и два за топла вода. Метрологичната валидност на водомерите е до 2023 г., 2024 г.,
2026 г. Количеството на доставените до процесния имот ВиК услуги за процесния период е
709,966 м³ вода. Процесният имот е водоснабден и в него дружеството е доставяло ВиК
услуги. Стойността на доставените ВиК услуги за процесния период е 1729,82 лв., което е
отразено в 48 бр. фактури в съответствие с начислените количества по утвърдените от КЕВР
цени, които през периода са променени пет пъти и това е отразено в съответната фактура в
зависимост от деня на влизането им в сила.
В счетоводната част е посочено, че издадените фактури обхващат ВиК услуги за
периода 03.02.2016 г. - 10.12.2019 г., като отчитането на услугите е правено по реални
отчети. Задълженията за ползвани ВиК услуги по партидата на клиентски № ********** с
титуляр А. Ч. Р. са изчислени в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени, в т.ч.: 1877,09
лв. - старо салдо: задължения на абоната по фактури до 16.03.2016 г.; 1729,82 лв. - обща
сума на изчислените ВиК услуги за периода 03.02.2016 г. - 10.12.2019 г., съгласно издадени
фактури за периода 17.03.2016 г. - 17.12.2019 г.; 556,88 лв. - начислена законна лихва за
забава за периода 17.04.2016 г. - 16.01.2020 г.; 2203,79 лв. - отчетени текущи плащания. През
процесния период за имота са откривани, закривани и прехвърляни салда по следните
съдебни договорни сметки: № ********** с отчетено плащане от 1346,55 лв. и оставаща
сума за плащане 1572,11 лв., възстановена по тази договорна сметка; № **********. След
отразените корекции и извършени плащания задълженията на абоната по фактури за
периода 17.03.2016 г. - 16.01.2020 г. са в общ размер на 2297,98 лв., в т.ч. главница 1770,10
лв. и начислена лихва за забава в размер на 527,88 лв. Непогасените задължения за ВиК
услуги изчислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени по партидата на клиентски №
********** и съдебна договорна сметка № ********** с титуляр А. Ч. Р. са в размер на
2297,98 лв., в т.ч.: главница в размер 1770,10 лв. - задължения за доставена и потребена вода
по фактури за периода 17.03.2016 г. - 16.01.2020 г.; мораторна лихва в размер 556,88 лв.,
начислена за периода 17.04.2016 г. - 16.01.2020 г.
Представено е и допълнително заключение на комплексна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза, в счетоводната част на което е посочено, че в издадените фактури,
отнасящи се за исковия период, няма самостоятелен ред, на който да се отбелязват
извършените плащания. Плащанията се отразяват в билинг системата на ищеца, а
следващата фактура показва намалено задължение, ако е било извършено плащане.
Приложените от ответника платежни нареждания, касаещи процесния период, съвпадат с
отразените плащания. През процесния период 17.03.2016 г. - 16.01.2020 г. са извършени
плащания от А. Р. в общ размер 2203,79 лв. В платената сума влизат погасени задължения
на абоната за 20.03.2014 г. - 18.04.2018 г. и съдебна договорна сметка № ********** за
3
сумата 2918,66 лв. Платената сума на 28.12.2018 г.е 1346,55 лв. Начислените В и К услуги
само за периода 17.03.2016 г. - 17.12.2019 г. са в общ размер на 1729,82 лв. и е налице
равнение. С плащането от 1349,55 лв. частично са погасени стари задължения на абоната.
Заповед по чл. 410 ГПК от 15.06.2018 г. обхваща периода 20.03.2014 г. - 18.04.2018 г. със
стойност на незаплатената вода в размер на 2442,29 лв. и 476,37 лв. законна лихва,
начислена за периода 20.04.2014 г. - 18.04.2018 г. Исковият период е от 17.03.2016 г. до
16.01.2020 г., т.е. налице е припокриване на периода от 17.06.2016 г. до 18.04.2018 г. Част от
периода в обезсилената заповед е включен в настоящия период. За периода 23.04.2018 г. -
16.01.2020 г. издадените фактури са на обща стойност 977,53 лв. /без начислени лихви за
забава/, а за същият период са извършени плащания в общ размер на 857,24 лв.
В техническата част на допълнителното заключение е посочено, че отчетният период
на консумация е 03.02.2016 г. - 10.12.2019 г., през който няколко пъти поради дефекти в
някой от водомерите /4 на брой/ се е налагало те да бъдат подменяни и пломбирани отново
от оторизирана фирма. На 07.01.2016 г. /преди исковия период/ четирите водомера са били
пломбирани с описание на отчетите, за което е съставен Талон за пломбиране на водомери,
както следва: водомер с № 2066506, с пломба № 1520902 с показание 8 м³; водомер №
0018056, с пломба № 1372222 с показание 290 м³; водомер № 135251, с пломба № 1567096 с
показание 15 м³; водомер № 0020317, с пломба № 1372215 с показание 153 м³. На 06.04.2016
г. е извършен реален и е направено изравняване /приспадане/ на -259 м³ за периода от
предишния реален отчет на 04.10.2015 г. на стойност -451,28 лв., което е отразено във
фактура № 64758308/18.04.2016 г. На 19.04.2016 г. е съставен Талон за пломбиране на
водомери, както следва: водомер № 0018056 с пломба № 1372222 с показание 290 м³ е
демонтиран и на негово място е монтиран нов с № 54528961, пломба № 1558955 с показание
0,000 м³; водомер № 0020317 с пломба № 1372215 с показание 153 м³ е демонтиран и на
негово място е монтиран нов с № 54911421. пломба № 1558989 с показание 0,000 м³;
водомер № 2066506, с пломба № 1520902 с показание 10 м³; водомер № 135251, с пломба №
1567096 с показание 16 м³. Фактурирани са 2 м³ на стойност 3,65 лв., което е отразено във
фактура № 65607615/30.05.2016 г. На 26.10.2016 г. е съставен Талон за пломбиране на
водомери, както следва: водомер № 54528961, с пломба № 1558955 с показание 77 м³;
водомер № 2066506 с пломба № 1520902 с показание 18 м³; водомер № 54911421 с пломба
№ 1558989 с показание /не е отбелязано/ е демонтиран и на негово място е монтиран нов с
№ 54939652, пломба № 1604756 с показание 0,000 м³; водомер № 135251, с пломба №
1567096 с показание 18 м³. На 07.01.2017 г. е направено изравняване /приспадане/ на -23м³
за периода от предишния реален отчет на 20.04.2016 г. на стойност -41,95 лв., което е
отразено във фактура № 70500901/18.01.2017 г. На 25. 01.2017 г. е съставен Талон за
пломбиране на водомери, както следва: водомер № 2066506 с пломба № 1520902 с показание
23 м³; водомер № 54528961, с пломба № 1558955 с показание 106 м³; водомер № 135251, с
пломба № 1567096 с показание 19 м³; водомер № 54939652, с пломба № 1604756 с показание
0,000 м³ е демонтиран и на негово място е монтиран нов с № 58133257, пломба № 1615438 с
показание 7,0 м³. На 10.01.2018 г. е направено окончателно изравняване за периода до
предишния реален отчет от 08.01.2017 г., което е отразено във фактура №
4
78385091/19.01.2018 г. След 10.01.2018 г. до края на исковия период не са подменяни
водомери и отчитането е правено по тях въз основа на реални отчети или по самоотчети.
Всички дейности по подмяна на водомерите коректно са отразени в справката, след което са
фактурирани и общото водно количество, доставено до имота за исковия период, е 709,966
м³.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът следва да се
счита задължен да заплаща ВиК услуги, равняващи се на 1/5 ид. част с оглед квотата, която
притежава от правото на собственост върху процесния апартамент.
С отговора на исковата молба ответницата релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС „понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно
еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество съдържат
изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от ВиК дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Падежът на всяко от задълженията за плащане на потребени
услуги за водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води настъпва след
изтичане на 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, като от тази дата започва да
тече тригодишният давностен срок по чл. 111, б. “в“ ЗЗД. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, в случая заявление по
чл. 410 ГПК – на 22.05.2020 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставените
на ответника ВиК услуги е непогасено за месечните вноски с падеж след 22.05.2017 г. или се
обхващат претендираните в настоящото производство вземания за периода 22.05.2017 г. –
16.01.2020 г. Възражението за периода 17.03.2016 г. – 21.05.2017 г. е основателно.
Като съобрази изводите на вещите лица и извършените от ответника плащания съдът
намира, че за процесния период 17.03.2016 г. – 16.01.2020 г. е останала незаплатена сума за
доставени ВиК услуги и начислена лихва за забава в общ размер на 123,19 лева. Като
съобрази, че вземанията за периода 17.03.2016 г. – 21.05.2017 г. са погасени по давност,
съдът съгласно чл. 162 ГПК намери, че предявените искове са основателни до общ размер от
5
85,81 лева, представляваща предоставени ВиК услуги за процесния имот, заедно с
начислената мораторна лихва.
На следващо място съдът следва да съобрази и обстоятелството, че по делото има
представени доказателства, че ответникът е собственик на 1/5 ид. част от процесния имот,
следователно е отговорен за задълженията до размера на притежаваната ид. част или за
сумата 17,16 лева, представляваща предоставени ВиК услуги за 1/5 ид. част от процесния
имот, заедно с начислената мораторна лихва.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
като е направил следните такива: 120,80 лева - държани такси в исковото и заповедното
производство, 500 лева – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50 лева, от които
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 5 лева. Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като е претендирал разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение и 400
лева – депозит за експертиза, от които следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
694,77 лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на
689,77 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” АД, ЕИК *********, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че А. Ч. Р., ЕГН **********, дължи на „...” АД на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 17,16 лева,
представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 22.05.2017 г. – 16.01.2020
г. за имот, находящ се гр. София, ж.к. „...., ведно със законна лихва от 22.05.2020 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва за периода 22.06.2017 г. - 16.01.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
19225/2020 г. по описа на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата 17,16 лева до пълния общ предявен размер от 2297,98 лева и за периодите 17.03.2016
г. – 21.05.2017 г. и 17.04.2016 г. – 21.06.2017 г.
ОСЪЖДА „...” АД, ЕИК *********, да заплати на А. Ч. Р., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 689,77 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6