№ 107
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500120 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при
ОП-Варна Д.Н., против решение №1420/17.12.2024г., постановено по гр.д.
№1298/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Д. К. Д. сумата от 15 000лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №148/14.07.2022г.,
постановена по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на
23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в
сила на оправдателната присъда - 23.01.2023г. до окончателно заплащане на
задължението; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Д. К. Д. сумата от 8, 65лв. сторени съдебно - деловодни разноски по делото,
съразмерно размера на уважения иск, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат М. И.
П. сумата от 1 750лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр.д.№1298/24г. по описа на ВОС, по
което е предоставена правна помощ на ищеца Д. К. Д., на осн. чл.38, ал.1, т.3,
вр. ал.2 от ЗА.В жалбата и уточняващата молба към нея от 29.01.2025г. се
твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено
1
в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В
условие на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият Д. К. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М.П.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС
да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Д. К. Д. излага, че по образуваното на
14.07.2020г. с постановление на ВРП ДП №847/20г. по описа на ІІІ РУ-Варна,
след проведено разследване и дадени указания от прокуратурата на
разследващия полицай за привличане на ищеца в качеството на обвиняем, му е
повдигнато с постановление от 27.04.2021г., предявено на същата дата,
обвинение за извършени три отделни престъпления, а именно: по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК с пострадал Кр. Д./съпруга на М. Д./; по чл.144, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК с пострадал М. Д./брат на ищеца/ и по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК с пострадал Д. Я./майка на ищеца/, както и му е наложена мярка за
неотклонение „подписка“.Във връзка с постановлението е изготвена
криминална регистрация по реда на ЗВМР, където бил сниман,
дактилоскопиран и му били взети проби от ДНК.На 04.08.2021г. против него е
внесен обвинителен акт за трите горепосочени престъпления.С присъда
№148/14.07.2022г., постановена по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, е бил
признат за невиновен по така повдигнатите му обвинения.С протоколно
определение №3203/14.07.2022г. по същото дело е отменена наложената му
мярка за неотклонение.Присъдата на ВРС е обжалвана от частните
обвинители и протестирана от прокуратурата.С решение №20/23.01.2023г.,
постановено по ВНОХД №1219/22г. на ВОС/неподлежащо на обжалване/,
същата е изцяло потвърдена.Против него е водено наказателно производство
от повдигане на обвинението на 27.04.2021г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 23.01.2023г., или за период от 1 година, 8 месеца и
27 дни, през който е бил с наложена мярка „подписка”, както и имал
полицейска регистрация, която и понастоящем не е заличена поради
бездействието на прокуратурата да уведоми МВР, че регистрацията следва да
бъде заличена поради факта, че ищецът е оправдан.В резултат от така
воденото производство претърпял неимуществени вреди.Като следствие от
крайно унизителното положение, в което бил поставен, изпитвал срам,
неудобства и притеснения за бъдещето си.Имал смущения в съня, които били
периодични, трудно се концентрирал в ежедневието си, водещо до
затруднения в работата му.Започнал да живее с мисълта за незаслужена
виновност и влизайки в съдебните заседания изпитвал постоянна тревожност,
напрежение, срам и стрес.В положението на стреса, който изживявал, не
коментирал, че е обвинен за закана за убийство, а коментирал пред близките
2
си за воденото срещу него дело, като нарицателно го именувал „делото за
убийството”.По този начин живеел постоянно във вменена виновност, чувство
за безнадеждност и макар невинен, чувствал напрежение и
безизходица.Чувствал и несправедливост, защото бил третиран различно -
самият той по време на наказателното дело бил удрян и заплашван от брат си
М. Д., но тогава прокуратурата не образувала разследване и пренебрегнала
неговата жалба.Понижило се самочувствието му, затворил се в себе си,
станал притеснителен и изпитвал постоянно страхове да не влезе в
затвора.Предвид гореизложеното, претендира ответникът Прокуратурата на
Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000лв.,
представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в
резултат от незаконното обвинение, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.01.2023г. до окончателно й изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че взетата
спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“ не е ограничила по никакъв
начин гражданските му права и свободи, вкл. няма данни да е повлияла в
отрицателен аспект на бита, контактите и статуса му.Ищецът има извършена
полицейска регистрация още през 2011г. по повод извършено престъпление по
чл.316, вр. чл.309 от НК, за което е осъден с присъда по НОХД №2680/11г. по
описа на ВРС, както и е осъждан впоследствие през 2023г. и 2024г. за
нарушение установените правила за движение по пътищата и за причиняване
на лека телесна повреда.Досъдебното производство е имало разумен срок-
продължило само 4 месеца след привличането, а касателно развитието на
съдебната фаза прокуратурата няма ръководни функции и не следва да носи
отговорност за нейната продължителност.Липсват доказателства ответникът
да е огласявал факта на провеждане на наказателно производство срещу
ищеца, поради което, ако и трети лица да са узнали за воденето му, вкл. да са
си променили отношението спрямо ищеца, ответникът не следва да носи
отговорност.Твърдените от ищеца негативни изживявания не са доказани, така
и връзката им с конкретното наказателно производство.Оспорва
претендирания размер на обезщетение като неоснователно завишен,
несъответстващ на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както
и на социално-икономическите условия в страната.
С влязлото в тази му част в сила първоинстанционно решение исковата
претенция е отхвърлена за разликата над уважената част от 15 000лв. до
пълния предявен размер от 26 000лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
3
доказателства и приобщеното към доказателствения материал НОХД
№3171/21г. по описа на ВРС и приложеното по него ДП, се установява, че с
постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2021г. по ДП №847/20г. по
описа на ІІІ РУ-Варна ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършване на следните престъпления: 1/ за това, че на 23.04.2020 г. в
гр.Варна, се заканил на Кр. И. Д. с убийство против нейната личност чрез
думите „Кво да те заплашвам ма, пача с пача такава, ще те гръмна в главата" и
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му
- престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК; 2/ за това, че на два пъти за
времето от 22.04.2020г. до 23.04.2020 г. в гр.Варна се заканил на М. К. Д. с
убийство против неговата личност чрез действия и против неговата личност и
против личността на неговите ближни чрез думи и тези заканвания би могло
да възбудят основателен страх от осъществяването им, както следва: веднъж
на 22.04.2020г. се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата личност чрез
действия - насочвайки два пръста към него по начин, наподобяващ стрелба и
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му
и втори път на 23.04.2020г. се заканил на М. К. Д. с убийство против неговата
личност и против личността на неговите ближни чрез думите „Ще ви убия и
шестимата.Има си хора за всичко.Задействал съм процедурата.“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; 3/ за това, че на
22.04.2020г., в гр.Варна, се заканил на Д. М. Я. с убийство против нейната
личност чрез действия - насочвайки два пръста към нея по начин,
наподобяващ стрелба и това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.Със
същото постановление на ищеца е била е наложена мярка за неотклонение
„подписка“.Разследването му е предявено на 11.06.2021г.По внесен на
04.08.2021г. обвинителен акт за извършването на трите горепосочени
престъпления е образувано НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, с присъда
№148/14.07.2022г. по което ищецът е признат за невиновен по всички
повдигнати му обвинения.С определение от същата дата е отменена
наложената му мярка за неотклонение „подписка“.Постановената от ВРС
присъда е обжалвана от частните обвинители К.Д., М.Д. и Д.Я., както и
протестирана от ВРП.С решение №20/23.01.2023г., постановено по ВНОХД
№1219/22г. на ВОС, влязло в сила на датата на постановяване, присъдата на
ВРС е изцяло потвърдена.
Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални
страдания, всички резултат от воденото против него наказателното
производство.
Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия
състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а
именно, че Д.Д. е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени
престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е необходимо да бъдат
4
установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на
чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г.,
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Съгласно показанията на св.Д.Д./съпруга на ищеца/, предметът на делото
против ищеца бил опит за убийство.Тогава той станал друг човек.Преди това
обвинение бил весел и спокоен, душата на компанията.След тези обвинения и
след като му снели отпечатъци се затворил в себе си, стана раздразнителен,
избухлив, вечер започнал да не може да спи.Измъчвало го това, че го
обвиняват в убийство, че го третират като престъпник, като и понастоящем
има затруднения в съня.Променила се интимността между тях, променили се
отношенията с приятели и близки, не искал да излиза и да се вижда с
хора.Непрекъснато бил угрижен, не обръщал внимание на внуците си.След
повдигане на обвинението отново започнал да пуши, преди това бил спрял за
8-9 години.Най-унизително за него било това, че го третират като престъпник,
като убиец, че са му снели отпечатъци, това не можел да преживее.Преди това
обвинение съпругът й не е бил осъждан и против него не се е водило друго
дело, даже е бил в системата полицай.
Съгласно показанията на св.С.Д./дъщеря на ищеца/, преди повдигане на
обвинението против баща й в началото на 2021г. той бил много весел,
усмихнат, шегаджия, обичал да се забавлява, да излиза, но след това станал
по-унил, не искал да излиза, стоял си вкъщи, затворил се в себе си.Това му
състояние продължава и понастоящем.Поведението му към всички се
променило, спрял да се радва на живота, постоянно се оплаквал, като че ли все
едно не му се живее.Физически му се отразило, отслабнал видимо, започнал
да пуши много цигари, а ги бил спрял за около десет години, здравословно не
бил добре, вдигал кръвно, спрял да си обръща внимание, да ходил на лекар.Не
й е известно баща й да е бил съден.Имало едно друго дело, но не е споменавал
за него или акцентирал върху него, той там бил с парична глоба, но не го е
изживял така, както настоящото, за което постоянно повтарял, че е съден за
опит за убийство.
Съгласно заключението на СПЕ от 23.10.2024г. и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 31.10.2024г., по повод воденото наказателно
производство/освидетелстваният е споделил пред в.л., че през последните
четири години няма други събития в живота си, които да опише като
„травматични“/, резултатите от изследването показват дисхармоничност на
личностовата структура, социална изолация, повишена тревожност и усилване
на факторите, предизвикващи тревога, като е налице нарушение в обичайния
статус.Най-тежко/като най-обидно и унизително/ от ищеца се отчита като
събитие с негативен характер полицейската му регистрация, споделят се и
5
данни за нарушен сън, които са налични и към настоящия момент по негови
твърдения.Воденото дело е повлияло до степен, в която е бил нарушен
обичайният стереотип в ежедневието на ищеца, изпитвал е негативни емоции,
като периодът е бил достатъчно дълъг, за да се оформи едно дълготрайно
емоционално състояние с негативен характер.Налице е съхранена ситуативна
тревожност и страх, които са налични и понастоящем.Депресивната скала
очертава нарушаване на позитивните процеси, но резултатите не са
достатъчни, за да се направи обосновано заключение, че е необходима
клинична намеса.
При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства
/показанията на свидетелите се ценят при условията на чл.172 от ГПК,
предвид посочените връзки с ищеца, но и същевременно като вътрешно
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал в тези им части/ и СПЕ, съдът приема, че в резултат
именно от воденото наказателно производство, по което ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършване на три престъпления по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психични страдания - накърнени чест и достойнство, изживени силна
напрегнатост, тревожност, обида, затваряне в себе си, отчуждаване от
познати, както и психосоматични симптоми като безсъние, неотшумели
окончателно и понастоящем, макар и с постигнато известно подобрение в
психо-емоционалното му състояние.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - ищецът е привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на три отделни престъпления, всяко
с предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, съставляващи
тежки умишлени престъпления по см. на чл. 93, т.7 от НК.
Периодът на продължилото наказателно преследване.От повдигане на
обвинението на 27.04.2021г. до влизане в сила на оправдателната присъда -
23.01.2023г. е изминал период от 1 г., 8 м. и 27 дни.Този срок в неговата цялост
не би могъл да бъде определен като неразумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС,
като следва да бъде посочено, че няма част от него, която да е следствие от
процесуалното и извънпроцесуалното поведение на ищеца в хода на
наказателното производство - същият се е явявал лично във всички проведени
открити съдебни заседания/проведени общо пет пред ВРС, съответно на
14.10.2021г., 11.11.2021г., 20.01.2022г., 19.05.2022г. и на 14.07.2022г., както и
едно о.с.з. пред ВОС/, като няма отложени такива поради негово или на
процесуалния му представител неявяване, същият е оказвал съдействие на
разследващите органи в хода на цялото досъдебно производство, където
спрямо него са били извършвани процесуално-следствени действия, но те не
са били с изключителен интензитет/извършен разпит на 20.08.2020г.,
привличане като обвиняем на 27.04.2021г., разпит в качеството му на
6
обвиняем също на 27.04.2021г. и предявяване на обвинението на
11.06.2021г./.Неоснователни са възраженията на ответната страна, че не следва
да носи отговорност за срока на наказателното производство в неговата
съдебна фаза.Тази фаза се е развила именно предвид повдигане и поддържане
на обвинението от прокуратурата в нейния ход-в случая същата е и обжалвала
постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда, а извън
горното отговорността за причинените вреди е на държавата, страна по
материалното правоотношение - чл.2 от ЗОДОВ, като прокуратурата е
процесуален субституент на държавата и отговаря за всички вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство в
неговата цялост.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността
на наложената мярка за неотклонение.Ищецът е бил с взета мярка за
неотклонение „подписка”/най-леката възможна/ за срока от 27.04.2021г. до
14.07.2022г., която сама по себе си не се установява да се е отразила на
обичайния му начин на живот.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на
увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху
личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд, и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението,
внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните
действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с
процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в
престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила
оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат
всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.
До повдигане на процесното обвинение през 2021г. ищецът не е бил
осъждан, но е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК с присъда от 15.03.2012г. по НОХД №2680/11г. по описа на ВРС, изменена
с решение по ВНОХД №523/12г. по описа на ВОС, с наложено наказание глоба
в размер на 500лв. за извършено през 2007г. престъпление по чл.316, вр.
чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.Макар и същият да е реабилитиран, следва
да се отчете обстоятелството, че процесното наказателно производство не е
неговият първи досег с правозащитните органи.Извън последното няма данни
същият да се е ползвал в обществото с недобър морален облик.Същевременно
няма данни на обвинението да е дадена публична гласност чрез публикации в
пресата, нито се установява от ангажираните доказателства същото да е
станало достояние на изключително широк кръг от обществеността, още
повече, че ищецът не е публично известна личност, но безспорно е станало
7
достояние на даден кръг от неговите близки родственици и познати.Не се
установява обаче семейството на ищеца/съпруга, деца, внуци/ да са се
отдръпнали от него, напротив той е чувствал тяхната безусловна подкрепа и
същите са били уверени в неговата невинност.Не се установява от така
събраните доказателства наказателното производство да му се е отразило
негативно в професионален план.
Съобразявайки в съвкупност установените в производството
неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие от воденото против
него наказателно преследване, изразяващи се в изживян стрес, тревожност,
безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си, обстоятелството, че
предприетото преследване е създало предпоставки за чувстването на
накърнени чест и достойнство, поддържаното чувство на страх, изпитвано за
целия период на производството до окончателното оправдаване, съдът приема,
че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл.
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, както и
със средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта, и при съобразяване и на
обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за
противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този
смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди, следва да бъде определен на
10 000лв.Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на
установените психични страдания, който е бил висок, но същевременно този
интензитет не в неговата цялост може да се обвърже причинно-следствено
единствено с процесното наказателно производство.Видно от мотивите към
постановената по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС присъда и писмените
доказателства, представени по него и по ВНОХД №1219/22г. по описа на ВОС,
ищецът е бил и е и впоследствие в изключително влошени междуличностни
отношения със своя брат М. Д. и неговата съпруга Кр. Д., и като следствие от
горното, и със своята майка Д. Я., по повод имуществени спорове за
наследствено имущество и управлението на дружество, в което съдружници са
съпругата на ищеца свидетелката Д. Д. и неговата майка, стопанисващо
бетонов възел, като лицата водят помежду си и са водили в хода на
наказателното производство през 2022г. редица граждански производства, вкл.
по ЗЗДН и вкл. за осъществявано физическо насилие, за което са представяни
медицински свидетелства, с издавани заповеди за защита по ЗЗДН, отделно са
подавали едни срещу други в същия период жалби до органите на МВР и до
прокуратурата за извършени престъпления от общ характер/както ищецът сам
посочва е бил фрустриран от това, че по неговите жалби прокуратурата е
отказвала да образува досъдебни производства, а по тези на брат му е
образувала/, както и тогава се е водило разследване за извършено от ищеца
през 2020г. престъпление по чл.342, ал.1 от НК - при управление на МПС
нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1 от ЗДвП като допуснал
причиняване лека телесна повреда на М. Д., за което впоследствие с решение
8
от 19.09.2023г. по НОХД №385/23г. по описа на ВОС ищецът е признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и му е
наложена глоба в размер на 1 000лв.В съвкупност всички тези фактори са
изключително стресогенни и безспорно са допринесли за поддържане на
установеното от вещото лице дълготрайно емоционално състояние с
негативен характер, въпреки, че пред вещото лице ищецът не ги е споделил,
като в тази връзка и съдът не кредитира показанията на свидетелите в частите
им, според които единствената причина за емоционалното състояние на ищеца
е било процесното наказателното производство.Безспорно, обаче в пряка
причинно-следствена връзка с това производство са трайните негативни
изживявания по повод незаконното обвинение в извършването на три отделни
престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, всяко от които тежко умишлено,
продължило в посочения период, негативното изживяване по повод
извършената полицейска регистрация на 27.04.2021г., включваща
дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК, явяването
по повод процесуално-следствени действия по ДП и в последствие в
съдебните заседания пред съд, вкл. пред две инстанции.Тук следва да се
посочи, че ищецът понастоящем не е служител в системата на МВР/при
обясненията си пред вещото лице само е посочил, че е завършил СМУ-
Пазарджик, а свидетелката Д. не е конкретизирала кога съпругът й е бил
полицай/, но страните не спорят, че е бил такъв служител, което от своя страна
също е допринесло обвинението да има по-силно негативно отражение върху
неимуществената му сфера.Съобразяват се данните за личността му,
притежаваният до повдигане на обвинението морален облик, отзвукът в
обичайната му среда, това, че не се установява същият да е бил отхвърлен от
близките и познатите си, а и от обществото.Съобразява се и сравнително
кратката продължителност на наказателното производство
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен до размера от 10 000лв., съответно неоснователен за разликата
над 10 000лв. до присъдения размер от 15 000лв.С оглед частичното
несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в
частта му, с която искът е уважен за разликата над 10 000лв. до 15 000лв. и
вместо него постановено друго, с което същият се отхвърли за посочения
размер.В частта му, с която искът е уважен за сумата от 10 000лв., като
правилно, решението следва да бъде потвърдено.Предвид новия резултат,
разноските, присъдени от ВОС по реда на чл.38 от ЗА, следва да се редуцират
до сумата от 1 166, 67лв.Разноските, присъдени на ищеца по реда на чл.78,
ал.1 от ГПК, представляващи държавни такси, не следва да се редуцират, т.к.
те се дължат изцяло и при частично уважаване на претенцията-чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ.
Претендира се от ищеца присъждане на разноски за настоящата инстанция
при условията на чл.38 от ЗА, съгласно представения договор от 21.03.2025г.
за договорена безплатна правна защита, с присъждане на представителя на
9
възнаграждение в размерите по Наредба №1/04г. на ВАдвС съобразно
уважената част от иска.Насрещната страна не е възразявала за
прекомерност.Според материалния интерес пред настоящата
инстанция/15 000лв./, общото възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 1 750 лв., съразмерна на
неоснователната част от жалбата е сумата от 1 166, 67лв., която следва да се
присъди на представителя.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1420/17.12.2024г., постановено по гр.д.№1298/24г. по
описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Д. К. Д. сумата, представляваща разликата
над 10 000лв. до 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване
на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда №148/14.07.2022г., постановена по НОХД №3171/21г.
по описа на ВРС, влязла в законна сила на 23.01.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата/разликата над 10 000лв. до 15 000лв./, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.01.2023г. до окончателно
заплащане на задължението; 2/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на адвокат М. И. П. сумата, представляваща разликата над
1 166, 67лв. до 1 750лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр.д.№1298/24г. по описа на ВОС, по
което е предоставена правна помощ на ищеца Д. К. Д., на осн. чл.38, ал.1, т.3,
вр. ал.2 от ЗА, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. К. Д., ЕГН **********, против
Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в
частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата,
представляваща разликата над 10 000лв. до 15 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпления от общ характер, за което е
оправдан с присъда №148/14.07.2022г., постановена по НОХД №3171/21г. по
описа на ВРС, влязла в законна сила на 23.01.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата/разликата над 10 000лв. до 15 000лв./, считано от
23.01.2023г. до окончателно заплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1420/17.12.2024г., постановено по гр.д.
№1298/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Д. К. Д. сумата от 10 000лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №148/14.07.2022г.,
10
постановена по НОХД №3171/21г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на
23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от влизане в
сила на оправдателната присъда - 23.01.2023г. до окончателно заплащане на
задължението; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Д. К. Д. сумата от 8, 65лв. сторени съдебно - деловодни разноски по делото,
съразмерно размера на уважения иск, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат М. И.
П. сумата от 1 166, 67лв., определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство в производството по гр.д.№1298/24г. по описа на ВОС, по
което е предоставена правна помощ на ищеца Д. К. Д., на осн. чл.38, ал.1, т.3,
вр. ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на адвокат М.
И. П., ШАК, л.№*, сумата от 1 166, 67лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска защита на Д. К. Д. пред въззивна инстанция, на
осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11