№ 182
гр. Сливен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Р. Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200648 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. П. К., ЕГН **********, от гр. Сливен,
подадена чрез процесуален представител против Наказателно постановление
№ 24-0804-006212/16.07.2024г. на Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. Моли наказателно постановление да бъде изменено като
бъде преквалифицирано вмененото на нарушителя деяние. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение пред всички инстанции на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
преписката е изпратена до съда, излага становище относно
законосъобразността на наказателното постановление и моли като такова да
1
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната
страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2024г. сутринта св. А. паркирал служебния лек автомобил
„Дачия Сандеро“ с рег. № СН 1238 ВА, собственост на охранителната фирма,
в която работел на паркинга на ул. “Одрин“ и отишъл служебно до близката
сграда. След като се върнал до автомобила около 10:30 часа видял, че до него
плътно от лявата страна е паркиран друг лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.
№ СН 8072 НН, по такъв начин, че между давата леки автомобила не е имало
оставено достатъчно странично разстояние и св. А. нямало как да отвори
шофьорската си врата, за да се качи в колата си. Той огледал автомобила си
при което видял, че водачът на паркирания до него автомобил е одраскал
задната лява броня. Поради това св. А. позвънил на телефон 112 и съобщил за
ситуацията по настъпилото ПТП и за това, че водачът не е на място. Малко
след това на място пристигнало лице, което се представило за водач на леката
кола „Сузуки Витара“ с рег. № СН 8072 НН, той преместил на друго място
своята кола като му заявил, че на колата й няма нищо и си тръгнал. Св. А.
отново позвънил на телефон 112 като на мястото на сигнала пристигнал
полицейски екип. Водачът на лекия автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № СН
8072 НН бил уведомен и също пристигнал на мястото, като полицейските
служители установили самоличността на двамата водачи.
Били съставени Протокол за ПТП № 1775886/ 27.06.2024г. и АУАН №
АД130906/27.06.2024г. на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП. На датата на съставянето му актът бил връчен лично на
жалбподателя, който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен
с подписа на свидетеля Илия Илиев.
Въз основа на акта административнонаказващият орган издал
обжалваното НП № 24-0804-006212/16.07.2024г., с което на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. НП било получено от жалбоподателя на 29.08.2024г. В НП е
отразено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания от
актосъствителя и свидетеля А..
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си
по чл. 314, ал.1 НПК, съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство, при издаването на процесното
наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно
точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване,
установено е лицето, извършило нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено са описани в достатъчна степен.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че на 07.06.2024г. в 10:30 часа в гр. Сливен ул. „Одрин“,
на паркинга южно от НТС, жалбоподателят е извършил административно
нарушение, като при управление на МПС „Сузуки Витара“ с рег. № СН 8072
НН, предприемайки маневра на преден ход, изразяваща се в паркиране между
двата паркирани вече автомобила, не е оставил достатъчно странично
3
разстояние от паркирания лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СН 1238
ВА, като го блъска и настъпва ПТП. При това са настъпили материални щети
на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СН 1238 ВА.
За да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 25 ал.
1 от ЗДвП е необходимо същият да е създал опасност за друг участник в
движението, който се движи след него, преди него или минава покрай него,
като не се е съобразил с положението, скоростта и посоката му на движение. В
конкретния случай, предприемайки навлизане на преден ход с цел паркиране
между двата паркирали вече автомобила, той е създал опасност не за движещо
се превозно средство, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, а за паркиран до него автомобил, който не е в движение, поради което
цитираната като нарушена в АУАН и в НП норма не е правилно приложена. В
конкретния случай е следвало жалбоподателят да паркира, оставяйки
достатъчно място и по такъв начин, че да се избегне опасност за другия
паркирал автомобил, неизпълнението на което представлява нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, като съгласно тази разпоредба водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. За
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е предвидена санкцията, визирана в
нормата на чл. 185 от ЗДвП, която административнонаказващият орган е
следвало да приложи.
Установените от административнонаказващия орган фактически
констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на
допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което е приложима
санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Предвид това и доколкото
фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а
нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу
квалификацията на твърдяното нарушение, с нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д.
По силата на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС по т. д. №
1/2020г., ОСС на I и II колегия, в производството по обжалване на
наказателното постановление правомощието на районния съд да измени
санкционния акт има съдържанието на чл. 337 от НПК, приложим по силата
на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от
НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които
съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за
4
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от
НПК). Следователно, наред с възможността да намали размера на
наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното
постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното
деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение. Това предвижда и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съгласно която районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде изменено, като
съдът упражни правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4
от ЗАНН, като нарушението се преквалифицира от нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като се промени основанието за
налагане на административно наказание от чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал. 1, т. 5
от ЗДвП в такова по чл. 185 от ЗДвП
По разноските:
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал
присъждане разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата пред въззивната и касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при повторното
разглеждане на делото съдът се произнася и по сторените в предходните
съдебни инстанции разноски.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от
04.11.2024г., сключен между жалбоподателя и адв. Р. К. от АК - Сливен, в
който е отразено, че се предоставя безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя същото в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., посочените размери, които не
обвързват съда, съгласно актуалната практика на Съда на ЕС, минималният
размер на възнаграждението е 400 лева, което в случая съдът намира за
справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на спора.
Съразмерно с уважената част от жалбата, в полза на адв. Р. К. от АК - Сливен,
5
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата пред
въззивните и касационната инстанция в размер на 120 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-006212/16.07.2024г.,
издадено от Началник група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.
П. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. Ш.с. №..,, вх...., ап. ... на основание чл.
179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и основанието за налагане на
административно наказание от чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
чл. 185 от ЗДвП и НАМАЛЯВА наложеното наказание "глоба" от 200 лева на
20 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата да заплати на адв. Р. К. от АК-Сливен, сумата от 120
лева (сто и двадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя И. П. К. пред
въззивните и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6