№ 51625
гр. С., 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110135723 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 140 вр. чл. 230, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. М. А. срещу В. П. Н., с която е предявен иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 17 000 лева - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им
апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ ул. „Г.“ № ** за периода 17.07.2019 г. –
17.06.22 г., формирано като месечна наемна цена за притежаваната от ищцата ½
идеална част от апартамента в размер на 500 лева за периода от 34 месеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2022 г. до
окончателното плащане.
С определение № 28055/22.10.2022 г. производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д. № 75205/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав.
При служебно извършена справка съдът установи, че производството по гр.д. №
75205/2019 г. е приключило с влязъл в сила на 30.05.2024 г. съдебен акт. Поради това,
към настоящия момент пречките за движение и приключване на производството по
настоящото дело са отпаднали, и на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 3 ГПК същото
следва да се възобнови и да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание,
като се състави и проект на доклад по делото.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак
на 16.05.2015 г., а на 25.04.2017 г. са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Г.“ № **. С декларация,
вписана в Агенцията по вписванията, считано от 23.11.2017 г. страните са избрали
имуществен режим на разделност и от тази дата процесният апартамент се притежава
от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти. Ищцата излага
твърдения, че гражданският брак между нея и ответника е прекратен, считано от
01.10.2019 г. Твърди, че на 09.07.2019 г. е изпратила нотариална покана до ответника, с
която го е поканила да й предостави достъп до имота, като отговор на поканата няма и
до момента на подаване на исковата молба в съда, поради което, считано от изтичане
на срока, даден с поканата - 17.07.2019 г. за ответника възниква задължение да й
1
заплаща наем на жилището за притежаваната от нея идеална част от имота. Излага
твърдения, че от 03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. е живяла в процесния
недвижим имот по молба на ответника, за да се грижи за двете им общи деца,
упражняването на родителските права, по отношение на които е възложено на него,
докато той е на работа. Ищцата твърди, че след скарване с ответника в края на месец
октомври 2019 г. е напуснала жилището, като е предала ключовете и чипа за достъп до
входната врата. След това ответникът е подменил и бравата на входната врата на
апартамента и ищцата е била лишена от възможността да ползва имота. Поддържа, че
във връзка с невъзможността да ползва имота е подавала сигнали до Д. РПУ, както и
до дирекция „М.“ – отдел „Л.“. Излага доводи, че за обстоятелството, че е била
възпрепятствана да ползва имота свидетелства и фактът, че ответникът е предявил
искове за оборване на законовата презумпция за съвместен принос при придобиването
на апартамента и за трансформация на лично имущество. Твърди, че на 09.06.2022 г.
отново е изпратила нотариална покана да ответника, на която той също не е отговорил.
Поради изложеното, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Н. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Прави възражение за нередовност на исковата молба. Оспорва наличието на
съсобственост по отношение на процесния недвижим имот и твърди, че той е
единствен негов собственик. Поддържа, че ищцата никога не е била лишавана от
възможността да ползва процесния апартамент. Твърди, че към 09.07.2019 г. страните
все още са били в граждански брак, а инициирането на производство за развод от
единия съпруг не означава, че другият съпруг е лишен от ползването на съсобствения
имот. Поддържа, че през октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния имот и се е
грижела за децата им. Твърди, че ищцата все още притежава ключове за процесния
имот, като и в периода след октомври 2019 г. е посещавала имота. Излага доводи, че
употребените от ищцата в исковата молба изрази „след поредното скарване с
ответника“ и „съответно е прекратила ползването му“ са индикация за това, че ищцата
по собствена воля и инициатива е напуснала жилището и е отказала да ползва общата
вещ съвместно с ответника и децата им поради лична нетърпимост и възникващи
конфликтни ситуации с ответника при ползването на процесния имот. Излага
твърдения, че не е извършвал действия по смяна на брави и други подобни, с които да
ограничи възможността на ищцата да влиза в процесния апартамент. Поддържа, че
размерът на претендираното обезщетение под формата на месечен наем за част на
ищцата от имота е завишен. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС е да
установи следните факти: че страните са съсобственици на процесния недвижим имот
и техните квоти в съсобствеността; че за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г.
единствено ответникът е ползвал апартамента или е ползвал по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността площ; че ищцата е отправила
писмена покана до ответника да й заплаща обезщетение за едноличното ползване на
имота, която е получена от него, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение
за лишаване от ползването след поканата за процесния период.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
предоставил възможност на ищцата да ползва имота заедно с него.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи,
2
чийто граждански брак е прекратен, считано от 01.10.2019 г.; че по време на брака си
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост
върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, ул. „Г.“ № **; че за периода от
03.10.2019 г. до края на месец октомври 2019 г. ищцата е живяла в процесния
недвижим имот; че за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г. ответникът е обитавал
имота.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищцата писмени доказателства.
Следва да се уважи искането на всяка от страните за допускане до разпит на по
един свидетел в режим на довеждане за доказване на посочените в отговора на
исковата молба правоизключващи обстоятелства, при условията на чл.159, ал.2 ГПК,
като на този етап съдът намира за ненеобходимо изслушването на втори свидетел за
едни и същи обстоятелства.
Съдът намира, че на основание чл. 162 ГПК следва служебно да назначи
изслушването на съдебно-оценителна експертиза, която след извършване на оглед на
имота и анализ на пазара на недвижимите имоти да даде заключение: какъв е средният
пазарен месечен наем на апартамент със същите характеристики като процесния
/квадратура, година на построяване, местоположение и др./ за периода 17.07.2019 г. –
17.06.2022 г.
Същевременно съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или
друг начин на плащане, поради което следва да й се дадат указания да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане, по която ответникът би могъл да заплати
претенцията, в изпълнение на задължението си по чл.127, ал.4 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 35723/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 182 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г.
от 10:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищцата и на
ответника чрез разпит на по един свидетел за всяка страна при режим на довеждане
при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, за установяване на посочените в исковата молба,
респективно отговора обстоятелства. УКАЗВА на страните да водят допуснатите
свидетели.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - техническа и оценителна експертиза,
която след оглед на имота и извършване на анализ на пазара на недвижимите имоти да
даде заключение: какъв е средният пазарен месечен наем на апартамент със същите
характеристики като процесния /квадратура, година на построяване, местоположение
и др./ за периода 17.07.2019 г. – 17.06.2022 г., при депозит в размер на 500 лева,
3
вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на
СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д., тел. **********.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за ОСЗ след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на ищцата, най-късно в насроченото открито съдебно заседание, да
посочи банкова сметка за плащане – чл.127, ал.4 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5