РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20231880200149 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 277 от
Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от М. Н. Г., ЕГН
**********, адрес ***, чрез пълномощник, против Наказателно
постановление № 341 от 17.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание.
Административнонаказващият орган – Директорът на Регионална
дирекция по горите София (АНО), в съпроводителното писмо, както и в
писмени бележки, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
1
двама свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото Трудов договор № 3 от 28.06.2019 г.,
допълнително споразумение и длъжностна характеристика (утвърдена
считано от 01.10.2021 г. и връчена служителя на същата дата),
жалбоподателят работи като *** в **. По силата на Заповед № 6 от 29.10.2019
г., издадена от директора на ТП ДГС С., на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, са
определени охранителните участъци и отдели, включително на
жалбоподателя, сред които попада отдел 372, потодел „а“.
На 28.04.2023 г. служители на РДГ София – Я. Н. Н. и В. Т. М.
извършили проверка на отдел 372, потодел „а“, държавна горска територия, в
землището на с. Бов, общ. Своге. Проверката е извършена в присъствието на
жалбоподателя. Проверяващите констатирали, че за подотдела има издадено
позволително за сеч № 0715315/07.03.2023 г. за извеждане на принудителна
3
сеч с интензивност 50%, очакван добив 84 м от бук, върху площ 11,2 ха, като
М. Н. Г. е извършила маркирането в подотдела. В последствие в сечището са
възникнали допълнителни повреди от абиотични фактори, които обхващат
100 % на площ от 3 ха. Допълнително маркираните дървета за извеждане на
принудителна сеч с интензивност 100 %, на площ от 3 ха са отбелязани от М.
Н. Г., в качеството й на длъжностно лице при ТП ДГС С., със същия цвят боя,
като цвета на боята, с която е извършено основното маркиране, а именно
„електриково оранжева“, като на 13.03.2023 г. е изготвен и подписан от нея
карнет-опис, удостоверяващ извършеното от нея маркиране на подлежащите
за сеч дървета, прикачен в информационната система „system.iag.bg“ към
позволителното за сеч. В деня на проверката проверяващите съставили
констативен протокол за горните обстоятелства, подписан от жалбоподателя.
Въз основа на тази фактология е прието, че Г., в качеството си на длъжностно
лице при ТП ДГС С., на 13.03.2023 г., виновно е нарушила чл. 257, ал. 1, пр. 1,
т. 1, пр. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите, за което и въз основа на констативния протокол от 28.04.2023
г., на същата дата е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) в присъствието на нарушителя Г., който бил връчен на
2
последната и същата го подписала без възражения.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите - служители на РДГ София. Показанията им са
безпротиворечиви, логически издържани и не се разколебават от никое
приобщено по делото доказателство, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при
съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Издаденото на 17.07.2023 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл.
57 от ЗАНН. Неоснователно е оплакването от пълномощника на
жалбоподателя, че в АУАН и в НП е допуснато неточно посочване на датата
на извършване на нарушението – 28.04.2023 г., вместо 13.03.2023 г. В АУАН
и в НП изрично се посочва, че датата на извършване на нарушението е
13.03.2023 г., а същото е установено при проверката, извършена на 28.04.2023
г.
Въпреки дадените от съда с Разпореждане № 68 от 23.02.2024 г.
указания за представяне на доказателства за връчването на процесното НП,
такива не са представени и доколкото доказателствената тежест за
установяването на това обстоятелство е за АНО, съдът приема, че жалбата,
постъпила в РС Своге на 09.08.2023 г., е подадена в срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София),
оправомощен на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ със Заповед № РД 49-199
от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, доколкото на
заемащия длъжността заместник-директор на РДГ София е възложено да
изпълнява функциите на Директор на РДГ София със Заповед №
694/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
3
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Както вече се посочи, АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл.
42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от
същия закон, обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл.
57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
Безспорно от събраните писмените доказателства и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – служители на РД София, се установи, че
на 13.03.2023 г. Г., в качеството си на длъжностно лице при ТП ДГС С., е
извършила допълнително маркиране в отдел 372, подотдел „а“, землище на с.
Бов, община Своге – държавна горска територия, за извеждане на
принудителна сеч с интензивност 100 %, на площ от 3 ха, като не е използвала
друг цвят боя, различен от основното маркиране, а е използвала същия цвят
боя като основното маркиране – „електриково оранжева“, с което е нарушила
разпоредбите на чл. 257, ал. 1, пр.1, т. 1, пр. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 53, ал. 7
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, в действалата към датата
на деянието редакция на последната разпоредба, обн. в ДВ, бр. 84 от
29.09.2020 г., предвиждала, че когато след издаване на позволително за сеч се
налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна
сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата на извозни пътища,
технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов
технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се
регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по
горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се
отбелязват с цвят, различен от основното маркиране. Независимо от това,
съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. е отменена с Решение № 4795 от 18.05.2022 г. на ВАС по а.д. № 8328/2021
г., обн. в ДВ, бр. 50 от 2023 г. Отпаднало е изискването допълнително
маркираните дървета да се отбелязват с цвят, различен от основното
маркиране, доколкото сечите следва да се провеждат въз основа на писмено
позволително по образец, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗГ. Следователно,
отпаднало е задължението, за неизпълнение на което е наказан въззивникът.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до
влизане в сила на НП е последвало изменение на разпоредбата чл. 53, ал. 7 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г., изразяващо се в отмяната на същата, като
последвалата редакция, непредвиждаща задължение допълнително
маркираните дървета да се отбелязват с цвят, различен от основното
маркиране, е по-благоприятния за нарушителя материален закон. Ето защо,
несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за
нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага
именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП.
По разноските:
Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за
правна защита и съдействие за сумата от 800 лева. От страна на наказващия
орган е направено възражение за прекомерност на договореното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за
основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът намалява размера на разноските до размер от 150 лева. За да определи
този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101,
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е
посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на
потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение
на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена,
като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде
обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна
5
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда,
определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от
09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на II т.о.
на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч.т.д. № 75/2024 г. на II т.о.
на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно
заседание, възнаграждението следва да бъде в размер от 150 лева, което е в
границите за съответния вид дейност, определени с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 341 от 17.07.2023 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция по горите София, с което на М. Н. Г.,
ЕГН **********, адрес *****, за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1
от ЗГ, във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите (отм. ДВ, бр. 50 от 2023 г.), е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат *********, с
6
адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 14, представлявана от директора, да
заплати на М. Н. Г., ЕГН **********, адрес ***, направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, като
същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
7