Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 20989/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.И.
срещу З. “А.” АД, ***, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на
сумата от 170 лв., след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско”,
обективирана в застрахователна полица № 0306X0415118/05.09.2018г., със срок на действие от 09.09.2018г. до 08.09.2019г., в
резултат на реализирано на 22.07.2019г. застрахователно събитие при
предприемане на маневра в подземен гараж, при охлузване на автомобила в бетонна
колона, при което са настъпили щети по следните детайли на лек автомобил марка
“Ауди А 3”, рег. № *****,
както следва: 1./ задна броня облицовка; 2./ заден десен сензор парктроник, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът А.И. твърди, че на 05.09.2018г. е сключил със З. “А.” АД застраховка
“Каско”, обективирана в застрахователна полица № 0306X0415118, със срок на действие
от 09.09.2018г. до 08.09.2019г. на
лек автомобил марка “Ауди А 3”, рег. № ***** при уговорена застрахователна сума от 24 200 лв. и
разсрочена застрахователна премия от 1 684, 69 лв.
В
срока на действие на застрахователния договор е настъпило на 22.07.2019г.
застрахователно събитие, съставляващо увреждане на задна броня
облицовка и заден десен сензор парктроник на застрахования автомобил при извършване на маневра в
подземен гараж.
За
настъпилото събитие застрахователят е уведомен незабавно, а представители на
ответника са извършили оглед на вещта и определили за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 153, 23 лв., получено на 10.09.2019г., което не е
достатъчно за възстановяване на вещта в същото състояние от преди увреждането,
което обуславя и правният интерес от заявяване на осъдителна претенция.
В срока за
отговор, ответникът З. “А.” АД признава валидното сключване на договор за
имуществена застраховка “Каско”, настъпване на застрахователно събитие в срока
на действие на договора, уведомяването на застрахователя, образуването на
преписка по щета и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 153, 23 лв.
Твърди
се, че така определеното и изплатено обезщетение е съобразено с НАРЕДБА 24 от 8.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства и е достатъчно за възстановяване на автомобила в същия вид и качество
от преди увреждането.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
1./ На 05.09.2018г. между А.И. и З. “А.” АД, е сключен
договор за застраховка „Каско и злополука”, обективиран
в застрахователна полица № 0306Х0415118 относно лек
автомобил марка “Ауди А 3”, ***** /л. 6/, със срок на действие от 00:00 ч. на 09.09.2018г.
до 23:59 ч. на 08.09.2019г. при определена застрахователна сума в размер на 24
200 лв. и уговорена премия от 1 651, 65 лв., за която няма спор, че е
заплатена;
2./
На 22.07.2019г. А.И. е уведомил застрахователя, че в същия ден „около 21.30 ч.
при маневра в подземен паркинг е охлузил задна броня в бетонна колона” /л. 9/;
3./
Представител на застрахователя е извършил оглед на 23.07.2019г., за който е
съставен опис на щета № 13019030105556 /л. 10/, в който са удостоверени
следните щети по автомобила, както следва: 1./ облицовка задна броня; 2./ заден
десен вътрешен сензор;
4./
застрахивателят е определил и изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 153, 23 лв.
Спорен
е единствено размерът на дължимото обезщетение за настъпило в срока на
застрахователното покритие застрахователно събитие.
За
установяване стойността на сумата необходима за възстановяване на застрахования
автомобил е изслушано заключение по допусната СТЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и се кредитира в цялост.
Според
експерта, описаните от застрахователя щети: задна броня и заден десен вътрешен
сензор изискват боядисване за възстановяването им в същия вид, като от преди
увреждането.
Сумата,
необходима за възстановяване на автомобила към деня на произшествието възлиза
на 329, 45 лв.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не
намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е
постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК
/ напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила от
01.01.2016г.
В случая, Наредба 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, на
която се позовава ответника намира приложение единствено при договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто в случая, не е сключен.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране
на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по иска по чл.
405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания
размер от 170 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца А.И. следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 450
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 4 б от Закона за
държавните такси на заинтересованата страна А.И. следва да бъде указано, че
недължимо внесената такса от 7 лв. по увеличения размер на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК, подлежи на връщане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща
остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско”, обективирана в застрахователна полица № 0306X0415118/05.09.2018г., със срок на действие от 09.09.2018г. до 08.09.2019г., в
резултат на реализирано на 22.07.2019г. застрахователно събитие при
предприемане на маневра в подземен гараж, при охлузване на автомобила в бетонна
колона, при което са настъпили щети по следните детайли на лек автомобил марка
“Ауди А 3”, рег. № *****,
както следва: 1./ задна броня облицовка; 2./ заден десен сензор парктроник, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., ЕГН **********,***
сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на А.И., че недължимо внесената
такса от 7 лв. по увеличения размер на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
подлежи на връщане по молба на заинтересованата страна, на осн.
чл. 4 б от Закона за държавните такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: