РЕB.;ЕНA.;Е
№ 26
гр. С .E;ф ..;я, 04.01.2022 г.
В ИМ.О НА НАРОДА
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, .5 СЪСТАВ, в
.F;D.; .1; .B; ..; .; .D; .E; заседание на .2;т .E;р ..;
.4; .5; .A; .5; .C; .2;р ..; .F;р .5; .7; .4; .2; .5; х ..; .B;я .4; ..;
.4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..; .F;ър .2; .0; ..; .E; .4; ..; .D; .0; в
следния състав:
СЪДИЯ:ДЕСA.;СЛАВА A.;. A.;ВАНОВА
ТОB.;ЕВА
при участи.о на секр.аря ТАНЯ
A.;В. ТРЕПЕТАНОВА
като разгледа докладваното от
ДЕСA.;СЛАВА A.;. A.;ВАНОВА
ТОB.;ЕВА
A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;
.4; .5; .B; .E; №
*********..069 по описа за 2021
година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. В. СТ., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за
следните суми: . 9-----.64 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в ГРАД, [АДРЕС]., .. , с
абон. № .76506, през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от 07.12.2020 г. до окончателното плащане; 1 262.91 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2016 г. до 24.11.2020 г.; 6.04 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 0..2019 г. до м. 04.2019 г.; 0... лв. – мораторна лихва за
периода от 01.05.2019 г. до 24.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 61461/2020 г. по описа на СРС, .5 състав. Пр.ендират се
разноските по делото и ю.ско възнаграждение.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отв.ницата в
качеството й на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са я обвързали, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е
доставил за периода на отв.ницата топлинна енергия, но тя не е престирала насрещно – не е
заплатила дължимата цена, като е изпаднала в забава, поради ко.о пр.ендира и мораторна
лихва. Излага, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от [ФИРМА].
В срока по чл. 1.1, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от отв.ницата М. В. СТ., с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Посочва, че в имота през
процесния период не е използвана топлинна енергия за отопление, а единствено е ползвана
топла вода за битови нужди, както и че дяловото разпределение е извършено произволно,
поради ко.о оспорва размера на иска за стойността на доставената топлинна енергия.
Релевира възражение за изтекла .-годишна погасителна давност за част от вземанията, като
изтъква, че не е признала задължения за целия исков период, а единствено задължени.о по
Обща фактура № 0075.569.6 за периода от .1.07.2016 г. до .0.04.2019 г. Навежда твърдение за
извършени плащания на суми за процесния период. Пр.ендира разноски.
Тр.ото лице – помагач на страната на ищеца [ФИРМА] изразява становище, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в имота през исковия период е извършвано правилно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 61461/2020 г. по описа на СРС, .5 състав. Исков.е са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение и в предм.ните и
субективни предели на заявлени.о и издадената Заповед по чл. 410 ГПК /поправена с
Разпореждане № 200000./.
Основателността на исковата пр.енция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 15.,
ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличи.о на следните предпоставки: съществуван.о на договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през
процесния период, размерът на която да възлиза на пр.ендираната сума. Съгласно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК установяван.о на горните обстоятелства е в тежест на ищеца, а при
тяхното доказване отв.ницата следва да установи възражени.о си за погасяване на
задължени.о чрез плащане.
В случая не се спори между страните, а и от писмените доказателства се установява, че
през исковия период отв.ницата е била собственик на процесния имот, поради ко.о тя се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през този период съгласно
разпоредбата на чл. 15., ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване
без наличи.о на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена
2
сграда – ФИРМА, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в .ажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни
по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява
придобиван.о на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключван.о на
договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град С. одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 104,
находящ се в ГРАД, [АДРЕС]., .. 17, с абон. № .76506. Имотът е топлофициран и се намира в
сграда в режим на ФИРМА, която е присъединена към топлопреносната мрежа, ко.о не е
спорно по делото, а и се установява от заключени.о на съдебно-техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съотв.стващ на
пр.ендираната цена, са представени по делото писмени доказателства от тр.ото лице –
помагач на ищеца, както и е при.о заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключени.о се изяснява, че в процесния имот през исковия период е доставяна топлинна
енергия за отопление и за подгряване на вода, като е начислявана и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Вещото лице В. посочва, че отчитан.о на топлинната
енергия е извършвано от ищеца по годен топломер, монтиран в абонатната станция, като от
отч.ената топлинна енергия са приспадани технологичните разходи за абонатната станция и
така изчислената топлинна енергия е разпределяна между потребителите в сградата на база
прогнозни данни от предходен изравнителен период, а след приключване на отоплителния
сезон е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР
и са изготвяни изравнителни см.ки. Изяснява се, че за периода 2015 г. – 2016 г. е изчислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5. от
Наредбата за топлоснабдяван.о поради неосигурен достъп, а през останалата част от периода
уредите в имота са отчитани и са попълнени документите за главен отч., които са подписани
от потребител и са коректно отразени в изравнителните см.ки, като от 04.10.2016 г. уредите
по радиаторите са сменени с дистанционни уреди – монтирани са 6 бр. дистанционни
топлоразпределители върху 6 бр. монтирани отоплителни тела. Установява се, че в имота
има водомер за топла вода, по който е отчитан разходът, но за периода от 01.05.2015 г. до
.0.04.2017 г. поради липса на отч. на водомера разходът за топла вода е изчисляван на база .
бр. потребители при норма 140 литра на потребител на денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 от
Наредбата за топлоснабдяван.о, както и че топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислявана по формула съгласно Приложени.о към чл. 61, т. 6.1.1. от
Наредбата за топлоснабдяван.о. Вещото лице В. посочва, че сумите за топлинна енергия за
имота на отв.ницата са начислявани в съотв.ствие с м.одиката за дялово разпределение по
действащата нормативна уредба. Следователно възражени.о на отв.ницата, че в имота през
3
исковия период не е ползвана топлинна енергия за отопление, както и възражени.о за
произволно разпределение и остойностяване на доставяната в имота й топлинна енергия са
неоснователни, тъй като противното се установява от заключени.о на съдебно-техническата
експертиза, като изводите на вещото лице В. намират опора и в представените от тр.ото
лице – помагач писмени доказателства. Всичко това обуславя извод, че искът за стойността
на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради ко.о при определян.о й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. .о защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключени.о на съдебно – техническата експертиза, която е отчела именно реално
доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Вещото лице В. посочва, че
дължимата цена за доставена топлинна енергия за целия исков период възлиза на 5 154.45
лв.
По възражени.о на отв.ницата за погасяване по давност на част от вземан.о съдът
намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В случая по делото е представено Споразумение от 19.07.201. г., сключено между
страните, съгласно чл. 1 от който длъжникът има непогасено задължение към „Т.С.“ ЕАД за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: ГРАД, [АДРЕС]., с абон. №
.76506, в общ размер на 5 106.14 лв., от които 4 -----6.95 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената незаплатена топлинна енергия за периода от Обща фактура №
0075.569.6/.1.07.2016 г. до .0.04.201. г., и .9.19 лв. – лихва за забава, изчислена към датата на
подписване на споразумени.о. Според чл. 2 длъжникът признава задълженията си по чл. 1
към „Т.С.“ ЕАД и се задължава да изплати на „Т.С.“ ЕАД цялата дължима сума по чл. 1 при
спазване на инкорпорирания в споразумени.о погасителен план, предвиждащ заплащан.о на
ежемесечна вноска в размер на 141..4 лв. в периода от 15.0..201. г. до 15.07.2021 г. На л. 19-
20 от делото е представена Обща фактура № 0075.569.6/.1.07.2016 г., видно от която същата
обхваща периода от 01.05.2015 г. до .0.04.2016 г. .о защо съдът намира, че подписаното
споразумение между страните касае разсрочено плащане на задължени.о на отв.ницата за
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия през периода м. 05.2015 г. – м.
04.201. г. в общ размер на 4 -----6.95 лв., като развитите от отв.ницата доводи, че се касае за
друг период, са неоснователни.
Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължени.о, ко.о кореспондира на признатото право. Признаван.о е едностранно
волеизявление, с ко.о длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора. За да е налице признаване на вземан.о по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
4
представител и да се отнася до съществуван.о на самото задължение, а не само до наличи.о
на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаван.о на фактическия състав
все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на
признаван.о. Признаван.о на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига
същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуван.о на конкр.ния дълг към кредитора /в този смисъл – Решение № 100/20.06.2011
г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, II ТО/.
Едно вземане винаги може да бъде признато, включително и след изтичане на
погасителната давност. След като длъжникът може да изпълни задължени.о си и след
изтичане на давността /чл. ... ЗЗД/ и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане,
от аргумент за по-силното основание следва, че длъжникът може да направи и отказ от
изтеклата в негова полза погасителна давност. Признани.о фактически представлява отказ от
позоваване на вече изтекла давност. И тъй като такъв отказ под страх от недействителност
не може да бъде направен преди давността да е изтекла /чл. 11. ЗЗД/, то признани.о може да
бъде направено и след изтичане на давността. Признани.о, направено след изтичане на
погасителната давност, обаче, не прекъсва течен.о й. Прекъсван.о на давността като
законова последица от признаван.о на вземан.о ще настъпи, само доколкото са налице
предпоставките за това – започнала, но още не изтекла погасителна давност /арг. от чл. 116
ЗЗД/. Погасителната давност по съществото си представлява последица от бездействи.о на
кредитора да упражни правото си в определен период от време. След като този период вече
е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови. Следователно признани.о може
да бъде направено и след изтичане на погасителната давност, но не може да доведе до
прекъсван.о й /в този смисъл – Решение № 65/0..06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г. на ВКС, I
ТО/.
В случая съдът счита, че с подписван.о на посоченото споразумение отв.ницата е
направила признание на вземан.о за стойността на доставената в имота й топлинна енергия
през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.201. г., защото в него е инкорпорирано нейното
едностранно волеизявление, с ко.о тя като длъжник пряко и недвусмислено е заявила, че е
задължена към кредитора, като то е отправено до кредитора и се отнася до съществуван.о на
самото задължение, а не само до наличи.о на фактите, от които то произхожда.
Съгласно чл. .., ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от ко.о следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземан.о, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
пр.ендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая към датата на сключване на
споразумени.о – 19.07.201. г., е била изтекла погасителната давност за стойността на
доставената топлинна енергия за м. 05.2015 г., тъй като тя е текла до 16.07.201. г.
5
включително. .о защо и съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира,
че по отношение на това вземане направеното със споразумени.о признание представлява
отказ от изтекла в полза на длъжника давност.
По отношение на вземан.о за другите месеци, включени в исковия период, направеното
признание на вземан.о, доколкото спрямо тях то е направено преди изтичан.о на давността,
прекъсва нейното течение на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. На 20.07.201. г. е започнала да
тече нова давност, която към датата на подаване на заявлени.о за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.12.2020 г., не е изтекла, респ. възражени.о на отв.ницата за
погасяване на част от вземан.о за стойността на доставената топлинна енергия по давност е
неоснователно.
По възражени.о на отв.ницата за частично плащане на главницата за стойността на
доставената топлинна енергия съдът намира следното:
Отв.ницата е представила платежни документи за извършени от нея в полза на „Т.С.“
ЕАД плащания за процесния имот. Голяма част от тях обаче касаят извършени преди
сключван.о на споразумени.о плащания, които следователно са отч.ени при формиране
размера на главния дълг, за който е сключено споразумени.о за разсрочено плащане. Друга
част от платежните документи касаят заплащане на суми, но без посочване какви
задължения се погасяват с тях.
Същевременно при изготвяне на сво.о заключение вещото лице по съдебно-
сч.оводната експертиза се е снабдило със справка от ищцовото дружество за извършените
плащания за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния имот за периода от м.
05.2015 г. до м. 04.2019 г., видно от която са извършени плащания за доставена топлинна
енергия в общ размер на 1 1.2.. лв. Обстоятелството, че именно това е размерът на платените
от отв.ницата суми за топлинна енергия за исковия период, не се оспорва от нея, в който
смисъл е и обстоятелството, че в откритото заседание на 22.10.2021 г. след представян.о на
посочената справка тя се е отказала от искан.о си за допълнителна задача към съдебно-
сч.оводната експертиза, както и че в хода на устните състезания се е позовала на тази
справка.
По въпроса за извършените от отв.ницата плащания на суми за топлинна енергия,
дължими за исковия период, съдът не кредитира заключени.о на съдебно-сч.оводната
експертиза, тъй като същото очевидно не кореспондира на представените на вещото лице
данни, а и е вътрешно противоречиво.
Предвид изложеното съдът приема, че извършените от отв.ницата плащания на суми за
доставена топлинна енергия в имота й през исковия период възлизат общо на 1 1.2.. лв.
Следователно непогасената главница за цената на доставената през процесния период
топлинна енергия в имота на отв.ницата е в размер на . 962.97 лв. Доколкото ищецът
пр.ендира вземане в по-малък размер, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 15., ал. 1 ЗЕ следва да бъде изцяло уважен, като върху главницата отв.ницата дължи и
законната лихва, считано от 07.12.2020 г. до окончателното плащане.
6
Основателността на иска с правно основание чл. .6, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащан.о му.
Съгласно чл. .., ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. .., ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. .2, ал. 2 и ал. . за потребеното количество топлинна енергия
за отч.ния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. .2, ал. .
гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните см.ки от търговеца продавачът издава за отч.ния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отч.ния период, определено на база изравнителните см.ки. Съгласно чл. .., ал. 4
продавачът начислява обезщ.ение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. .2, ал. 2 и ал. ., ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщ.ение за забава се дължи само за изравнителните см.ки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличи.о на главен дълг за цената на доставената в имота на
отв.ницата топлинна енергия, както и забава в плащан.о му. Видно е от справката от
ищцовото дружество за извършените плащания за топлинна енергия и дялово разпределение
за процесния имот за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г., че плащанията по
споразумени.о са извършвани със закъснение спрямо погасителния план, инкорпориран в
него, като отразените в справката дати на плащанията не са оспорени от отв.ницата. При
това положение съдът намира, че не е било налице основание за неначисляване на лихви от
ищеца съгласно чл. . от споразумени.о, респ. отв.ницата дължи мораторна лихва за целия
период от 15.09.2016 г. до 24.11.2020 г. Нейният размер, изчислен по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интерн. калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 1 299.51 лв. В
случая ищецът пр.ендира по-малка мораторна лихва, поради ко.о искът му следва да бъде
изцяло уважен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран – [ФИРМА], както и че са извършвани редовни отч.и, а разпределени.о на
отч.ената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба, ко.о се установява
от заключени.о на съдебно-техническата експертиза. Затова съдът намира, че за отв.ницата е
възникнало задължени.о за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия.
От справка от ищцовото дружество за извършените плащания за топлинна енергия и дялово
разпределение за процесния имот за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г. е видно, че тя е
заплатила дължимата такса до м. 02.2019 г. включително, като липсват данни за извършено
плащане за исковия период. Поради това съдът намира искът за цената на услугата дялово
разпределение за доказан по основание. Отв.ницата не оспорва размера на този иск, а от
7
посочената справка се установява, че до м. 02.2019 г. приложимият размер на таксата е бил
..02 лв., поради ко.о съдът приема, че тя дължи за м. 0..2019 г. и м. 04.2019 г. именно
пр.ендирата сума от 6.04 лв.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължени.о за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до отв.ницата покана за
заплащан.о й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 7., ал. 1 и ал. . ГПК на ищеца следва да се
присъдят всички сторени от него разноски, защото отхвърлената част от исков.е е
пренебрежимо малка от математическа гледна точка /0.0002 %/, респ. на отв.ницата не се
дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исков.е.
На ищеца се дължат за исковото производство разноски в общ размер на 6.1.55 лв.,
както следва: 1.1.55 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозити за вещи лица, 100 лв. – ю.ско
възнаграждение, и за заповедното производство в общ размер на 154.55 лв., както следва:
104.55 лв. – държавна такса, и 50 лв. – ю.ско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕB.;A.;:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че М. В. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес: [АДРЕС] дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], следните суми: на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 15., ал. 1 ЗЕ сумата от . 9-----.64 лв. – стойност на доставена от ищеца
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в
ГРАД, [АДРЕС] с абон. № .76506, през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва за периода от 07.12.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. .6,
ал. 1 ЗЗД сумата от 1 262.91 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.11.2020
г. върху стойността на доставената топлинна енергия; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата
от 6.04 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 0..2019 г. до м.
04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 61461/2020 г. по описа на СРС, .5 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. .6, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0... лв. – мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до
24.11.2020 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. В. СТ., ЕГН **********, с съдебен адрес: ГРАД,[АДРЕС] да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ГРАД, ул. „Я.“ № 2.Б, на
основание чл. 7., ал. 1 и ал. . ГПК сумата от 6.1.55 лв. – разноски за исковото производство,
и сумата от 154.55 лв. – разноски за заповедното производство.
8
Решени.о е постановено при участи.о на тр.о лице – помагач на страната на ищеца
[ФИРМА].
Решени.о подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчван.о му на страните.
Съдия при С .E;ф ..; .9;с .A; ..;
_______________________
р .0; .9; .E; .D; .5; .D; съ .4;:
9