РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1120/16.6.2022г.
гр.Пловдив, 16 . 06 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
418/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Д.Н.,*** обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000111/26.01.2022г.
на Началник Група в сектор Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния
закон, както и несъответствие с целта на закона. Поддържа, че административния акт е издаден
без да е установено нарушение, тъй като не са изчакани резултатите от кръвни
изследвания.
- Ответникът Началник Група в сектор
Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив в писмено становище счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че безспорно е установено управление на МПС под въздействие на
наркотични вещества, установено чрез качествена проба с полеви тест Dreger
Drug Check 3000. Предвид
констатирани признаци на извършено престъпление по чл.343Б ал.3 НК, с
мотивирана резолюция от 27.01.2022г. административнонаказателното производство
по АУАН от 26.01.2022г. е прекратено с оглед образуване на досъдебно
производство, но въпреки променената правна квалификация на деянието, правното
основание за издаване на заповедта остава същото – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П. При
уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и намаляването му до минималния според Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 03.02.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.4 гръб.
Жалбата е подадена на 04.02.2022г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен
акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.22/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.14/
и министерска заповед от 09.12.2016г., в изпълнение на която е издадена
първопосочената; Заповед от 07.05.2020г. за преназначаване на старши инспектор М.М.
на ръководна длъжност Началник на Група в сектор Пътна полиция при ОД МВР –
Пловдив; АУАН № АД227767/26.01.2022г. /л.6/ – отразено е, че на 26.01.2022г.,
около 13.50ч., в гр.Пловдив на ул.Трети март до № 5, посока изток-запад, М.Н.
управлява личния си лек автомобил фолксваген шаран с рег.№ **** /справка за
собственост на МПС се съдържа в приети по делото материали от ДП № 56/2022г.,
РП – Пловдив, л.88/ след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, изпробван с полеви тест Dreger
Drug Check 3000
STK6 C LOT № ARPC-0023, REF № 8327961, годен до 2022-09, скалата
на който е отчела положителна проба за употреба на „ТНС“ /марихуана/, като
пробата е показана на водача и е издаден талон за медицинско изследване №
0066409, като в АУАН не са отразени обяснения / възражения – „не“; талон за
изследване № 0066409 от 26.01.2022г., в който е удостоверено „приемам“ от
страна на М.Н. – талонът съдържа уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ
„Свети Георги” до 45 минути от връчването му в 14.50ч.; справка за нарушител
/водач; протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества или
упойващи средства от 26.01.2022г. с начало на проверката 13.55ч. и край на
проверката 14.15ч.; лист за преглед на пациент от 26.01.2022г. – 15.41ч. с данни за взети кръв и урина в 15.15ч. вр. с
талон № 0066409; протокол за медицинско изследване от 26.01. 2022г.; докладна
записка от 26.01.2022г. с данни за поведението на водача при проверката на
26.01.2022г. около 13:50ч., вкл. с констатация след справка в ОДЧ към 01 РУ
гр.Пловдив за това, че М.Н. е криминално проявен по линия разпостранение на
наркотични вещества, както и с информация за резултат от теста и отвеждане на
лицето до УМБАЛ Свети Георги, където е дал кръв за медицинско изследване, вкл.
за задържане на Н. за срок от 24часа; мотивирана резолюция № 22-1030-М000044 от
27.01.2022г. на длъжностното лице – издател на оспорената заповед /л.5/, с
която на основание чл.33 ал.2 ЗАНН е прекратено административнонаказателното
производство по АУАН № АД 227767/26.01.2022г. поради констатирани признаци на
извършено престъпление по чл.343Б ал.3 НК.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.
Текстово нарушението е описано в
заповедта със съдържанието от АУАН. В административния акт са възприети изцяло
данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението.
Същите не са оспорени от жалбоподателя.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
Срокът в заповедта е 6 месеца
/минимален по закон/.
2. В хода на делото са приети /л.25
и сл./ : Протокол за приемане/предаване на биологични проби за
химико-токсикологичен анализ в химикотоксикологична лаборатория от 31.01.2022г.
– пробите са предадени на Военномедицинска академия – София; материали от
досъдебно производство /ДП/ № 56/2022г. – РП Пловдив; отговор от
Военномедицинска академия, гр.София с резултат от извършеното изследване –
според Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП №
56/2022г. от 19.04.2022г. : от извършените изследвания на предоставените проби
кръв и урина от лицето М.Н. НЕ се установи наличие на наркотични вещества
/л.104, 105/; Постановление за
прекратяване на наказателно производство № 56/2022г., РП – Пловдив /л.107 и
сл./.
3. Обжалваната заповед е издадена от М.М.,
Началник Група към сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и
т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР - Пловдив, т.7 – Пловдив относно
определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и
т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Установените факти са били основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А б.”Б” ЗДв.П. Задължението
за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа –
издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно
производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ.
3.1. Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г.
на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.;
Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.;
Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минималният според закона.
3.3. Съгласно чл. 23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно
извършване на нарушение. Принудителната мярка не
е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение,
а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
В конкретиката на фактите по делото и
в частност – резултатът от Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/
експертиза по ДП № 56/2022г. от 19.04.2022г., следва извод за отсъствие на
обективния признак от състава на нарушението. Актът за установяване на
административно нарушение № АД227767/26.01.2022г. има доказателствена сила до
доказване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДв.П и в случая придадената презумптивна доказателствена сила на АУАН е опровергаване
при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства
за противопоставими факти.
В ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон
за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на
заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде
извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско
изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за
изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР,
сектор Пътна полиция ОД МВР-Пловдив – както протокол за медицинско изследване,
така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските
заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/.
Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби, взети
от М.Н. е - отсъствие на наркотични вещества. Следователно, фактическото
основание за издаване на оспорената заповед е опровергано посредством един от
способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от
19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и при неприемане показанията от теста, но същевременно и в
хипотеза, когато лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Способът за опровергаване на фактическото
основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане
на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от
което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден
талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването
в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е
отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химикотоксикологично
изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от
изследваните биологични проби в случая отрича употреба на наркотици към момента
на издаване на заповедта, при взети проби в указан времеви порядък.
Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е
отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена
предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство / полеви
тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на
обвързана компетентност.
При наличие на изследване, опровергало резултат от
техническо средство/полеви тест, следва да бъде възприет за валиден резултатът
от токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол
в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава
шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Това разрешение се отнася и
за ПАМ на основание чл.171 т.2А б.”б” ЗДв.П. Според относимите разпоредби,
възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, наличието на които е
установено с полеви тест, е отрицателен резултат от изследване на кръвна проба.
При тези обстоятелства следва извод за основателност на
жалбата. Не са претендирани съдебни разноски от оспорващото лице.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1030-000111/26.01.2022г. на Началник Група в сектор
Пътна Полиция към ОД МВР-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :