№ 93
гр. КърджА., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. КА.нова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20235100500101 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 59/13.03.2023 г., постановено по гр.д. № 334/2022 г. по
описа на РС - М., А. Х. Т. (А. Х. Е.) с постоянен адрес с.Б., общ.М.,
обл.КърджА., с ЕГН **********, е осъден да заплати на О. М. О. с постоянен
адрес с. Б., общ. М., обл. КърджА., с ЕГН **********, сумата в размер на 4
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания, разстройство на физическото и психическото здраве,
настъпили в резултат на ухапване от куче, намиращо се под постоянен надзор
на ответника, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от
датата на настъпване на вредата - 18.09.2020 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за разликата до
пълния предявен размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение А. Х. Т. (А. Х. Е.) е осъден да заплати на О. М. О.
сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски по делото, а по сметка
на РС - М. сумата в размер на 160 лв., представляваща държавна такса, върху
уважения размер на иска.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Х.
Е. (А. Х. Т.), представляван от процесуалния представител - адв. Р. Х., който
го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необснованост. В жалбата
се сочи, че в исковата молба ищецът твърдял, че двете кучета скочили върху
него, но не го ухапА.. Също така в исковата молба било посочено, че двете
кучета били пред двора, от което се прави извод, че кучетата никога не са
били приютявани, връзвани или отглеждани от въззивника, респ. не са били
под негов надзор. Излагат се съображения, че кучетата били безстопанствени,
бездомни, които обикаляли селото. Когато въззивникът хранил своите кучета,
някои от тях идвА. в двора му и се хранели от храната на неговите кучета,
след което отново тръгвА. из селото. След като въззивникът подавал
многократни сигнА. до Кмета на Община М. и Началника на РУ – М., били
предприети мерки срещу бездомните кучета, които били закарани в някакъв
приют. На 26.10.2021 г. въззивникът подал декларация и осиновил бездомно
куче, издал му паспорт и го регистрирал на името на съпругата си С. Т.а.
Свидетелите Б. И., С. Т.а и Б. М. сочели, че въпросните кучета били
бездомни, а въззивникът само ги хранел, тъй като имал свои кучета в двора
си. Твърди се, че в случая било доказано, че кучетата не били собственост на
въззвника и не били под негов надзор. Моли съда да отмени обжалваното
решение като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител - адв. Р. Х.,
поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемият О. М. О., представляван от пълномощника си - адв. М. Ч.,
е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба. В отговора се сочи, че отговорността на въззивника била
ангажерана в качеството му на лице, осъществяващо надзор и контрол над
кучетата, нанесли вредата, а не в качеството му на собственик. Двете
хипотези на чл.50 от ЗЗД предоставяли право на ищеца да прецени към кого
да насочи иска си. Видно от показанията на разпитаните свидетели, станало
ясно, че кучетата били в продължителен период от време, включително и към
датата на възникване на вредата, под надзора и контрола на въззивника, който
полагал грижи за тях, хранел ги, отглеждал ги в двора си, а едното от които
осиновил. Всички тези действия на ответника навеждА. на извода за
безспорно осъществяван от него надзор над тях, а като такъв следвало да
2
осъществява и контрол над действията им. В нарушение на задълженията си
по закон, въззивникът бездействал и в резултат на това допринесъл за
възникване на вредата. Въззиваемият претърпял физически и психически
страдания, които следвало да бъдат обезщетени. Оценявайки и отчитайки
всичко това, съдът правилно и обосновано определил справедлив размер на
дължимото обезщетение, чрез което причинените вреди да бъдат репарирани.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание,
представляван от процесуалния си представител поддържа становището си,
изразено в отговора.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - М. е вА.дно и допустимо, като не са нА.це
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ухапване от кучета.
Ищецът сочи в исковата молба, че бил нападнат и ухапан от кучета,
собственост на ответника, в резултат на което претърпял болки и страдания.
Ответникът оспорва иска като твърди, че кучетата не са негови, а бездомни,
които обикаляли селото.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Въззивникът А. Х. Е. (А. Х. Т.) отглеждал в двора си две кучета порода
„кангал“, които били постоянно вързани. Също така от около 5-6 години
ищецът приютил в двора си и две бездомни кучета, които се родили в неговия
сеновал и на които дал имената Чътър и Кътър. Тези две кучета същият водел
със себе си, когато излизал с кравите си на паша, хранел ги, заедно със
съпругата си и упражнявал контрол над тях. На 18.09.2020 г. около 22.30 часа
въззиваемият О. М. О. се прибирал към дома си, прЕ.авайки покарай къщата
на въззивника А. Х. Е. (А. Х. Т.). В този момент двете кучета, които били пред
3
двора на къщата, го нападнА. и го ухапА. по задните части на двете бедра.
Същият паднал на земята и започнал да вика и да се предпазва от кучетата. В
това време въззивникът, чувайки виковете на въззиваемия, излязъл пред
къщата и преустановил нападението на кучетата. О. М. О. се обадил на
сестра си Г. М. О., която пристигнала на местото, заедно със съседа им - Ш. И.
Ю., който позвънил на ЕЕН 112. На место пристигнала линейка, която
транспортирала въвзиваемия в ЦСМП - КърджА., където му била оказана
медицинска помощ. След няколко дни по сигнал на Кмета на с.Б. - В. В., в
селото пристигнал К. Н. М. - служител в ОбА – М. по „Програма за
овладяване популацията на бездомните кучета“. Двамата отишли в двора на
въззивника. Там намерили двете кучета, където същите били приспани. В
двора на къщата била и съпругата на въззивника - С. Т.а, която първоначално
не позволявала да се отведат кучетата, но след обясненията на К. Н. М.,
предала животните. К. Н. М. и В. Н. В. качили живетните в специА.зиран
автомобил и ги отвели при ветеринарен лекар за кастрация. В това време
пристигнал въззивникът, който разбрал за случилото се и с личният си
автомобил тръгнал след специА.зирания автомобил, в който били кучетата. К.
Н. М. и В. Н. В. забелязА. автомобила на А. Х. Е. (А. Х. Т.), който ги следвал
неотлъчно до ветеринарно-медицинския център. К. Н. М. попитал въззивника
защо ги преследва, на което същият не отговорил. След извършената
ветеринарна манипулация едното от кучетата починало, а другото било
осиновено от А. Х. Е. (А. Х. Т.).
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г. М. О. - сестра на въззиваемия, А. М. Ю., В. Н. В. – Кмет на
с.Б., К. Н. М. – служител на ОбА – М., както и частично от показанията на
свидетелите С. Х. Т.а – съпруга на въззивника и Б. Х. М. – сестра на
въззивника, които са логични и последователни и се подкрепят от писмените
доказателства по делото. В тази връзка неоснователни са доводите, изложени
във въззивната жалба, че от показанията на свидетелите Б. М. И., С. Х. Т.а и
Б. Х. М., се установявало, че въпросните кучета били бездомни. Така, и двете
свидетелки сочат, че за двете кучета още от малки се е грижил въззивникът и
неговата съпруга, като посочват и имената им Чътър и Кътър, които били
дадени от внучката на брата на въззивника. Свидетелката С. Х. Т.а сочи, че
свидетелите К. Н. М. и В. Н. В. намерили едното от кучетата в техния двор.
Свидетелката Б. Х. М. същото сочи, че когато кучетата били малки ги е
4
виждала на двора. Тези свидетелки, макар и заинтересовани – първата е
съпруга на въззивника, а втората - сестра, дават логични и последователни
показания, които се подкрепят и от показанията на останА.те свидетели. В
тази връзка свидетелят В. Н. В. - Кмет на с.Б., сочи в показанията си, че при
посещения в дома на А. Х. Е. (А. Х. Т.) останал с впечатлението, че кучетата
са негови, тъй като същият ги контролирал. Когато започвА. да лаят, той им
казвал „стой“ и те спирА. да лаят. Свидетелят А. М. Ю. също сочи, че двете
кучета постоянно са в двора на въвзивника и придружават неговите крави.
Показанията на разпитаните по делото свидетели се подкрепят и
писмените доказателства. Видно от представените като доказателства по
делото фиш за спешна медицинска помощ с дата 18.09.2020 г. и разпечатка
от Система 150, на 18.09.2020 г. в 22.58 ч. е било прието спешно повикване за
пациент – О. М. О. с анамнеза ухапване от куче по краката (задните части на
бедрата). Също така от представеното съдебномедицинско удостоверение №
205/2020 г. с дата 22.09.2020 г., съставено от д-р Н. Д. М. – съдебен лекар, се
установява, че на О. М. О. е било причинено кръвонасядане и охлузване на
кожата на долните крайници.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от
животни отговарят солидарно собственика и лицето под чийто надзор са се
намирА.. В случая безспорно е установено, че кучетата, причинили
увреждане на въззиваемия, са били под надзора на въззивника, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на причинените на
неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази, че
съгласно представеното съдебномедицинско удостоверение № 205/2020 г. с
дата 22.09.2020 г., съставено от д-р Н. Д. М. – съдебен лекар, на О. М. О. е
било причинено кръвонасядане и охлузване на кожата на долните крайници.
Също така съдът съобрази и обстоятелството, че въззиваемият е бил уплашен,
изпитвал е болки около един месец, не е можел да ходи и да сяда, което се
установява от показанията на свидетелите Г. М. О. и А. М. Ю.. Без съмнение
нападението и ухапването от кучета предизвиква силен стрес и негативни
психични изживявания, които нЕ.уемо оказват неблагоприятно въздействие
върху психичното здраве на човека и водят то тежки последици. С оглед на
това и на основание чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на неимуществените
5
вреди на О. М. О. са необходими и достатъчни 4000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 18.09.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция в размер на 1 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/13.03.2023 г., постановено по гр.д. №
334/2022 г. по описа на РС - М..
ОСЪЖДА А. Х. Е. (А. Х. Т.), с постоянен адрес с.Б., общ.М.,
обл.КърджА., с ЕГН **********, да заплати на О. М. О. с постоянен адрес с.
Б., общ. М., обл. КърджА., с ЕГН **********, разноски за въззивна инстанция
в размер на 1 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6