Решение по дело №70/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 35
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20222160200070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Поморие, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.М.Д.
при участието на секретаря В.А.А.
като разгледа докладваното от Д.М.Д. Административно наказателно дело №
20222160200070 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от ИЛ. ПЛ.,
гражданин на Молдова, с адрес в гр.Несебър, чрез пълномощника и съдебен адресат
адв.М.М., против наказателно постановление (НП) № 22-0320-000022/26.01.2022 г. на
началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП,
затова, че на 15.01.2022 г., в 21.16 ч., в гр.Поморие, на кръстовището на ул. „М.“ и ул. „М..“,
управлявал лек автомобил „с.и.”, с рег. № .........., след употреба на алкохол, с концентрация
1.12 на хиляда в издишания от водача въздух, измерено с техническо средство Дрегер 7510,
с фабричен № ARВВ-0080.
С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети
10 контролни точки.
В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, представлява се от
пълномощника си адвокат, който поддържа подадената жалба на наведените с нея
основания.
АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него
производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП
като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
1
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 433096/15.01.2022 г.,
съставен от Д. Н. Ил. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно
оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата, препис от
която заповед е приложена по делото.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето,
посочено в него като нарушител и на свидетел, подписан е от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.
Въз основа на АУАН, от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник
група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с
горепосочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е издадено обжалваното НП, което
съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.
Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число
показанията на св. Д. Н. Ил., се установява следната фактическа обстановка.
На посочените в АУАН и НП дата и място – на 15.01.2019 г., в гр.Поморие, на
кръстовището на ул. „М.“ и ул. „М..“, при управление на лек автомобил „с.и.”, с рег. №
.........., жалбоподателят бил спрян за проверка от контролни органи по спазването на
правилата за движение, в лицето на св.И..
На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух –
Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0080, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя 1.12 на хиляда.
Посоченото техническо средство е преминало успешно периодична проверка за техническа
изправност на 20.11.2021 г., извършената проверка е със срок на валидност шест месеца,
видно от представения по делото списък рег. № 9286р-55543/20.11.2019 г., на преминалите
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, поради което съдът приема, че към
датата на нарушението – 15.01.2022 г., средството, с което е извършена проверката е било
технически изправно
След проверката с техническо средство актосъставителят и свидетел И. издал талон за
изследване с № 131606, в който отразил положителния резултат от техническото средство,
като проверяваното лице посочило в талона, че отказва да даде кръв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
2
концентрация на алкохол в кръвта над над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
По силата на чл.174, ал.4 ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която
наредба към датата на процесното нарушение, както и към датата на издаване на
обжалваното НП е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство.
Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., установяването на употребата на
алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-
токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста.
В случая жалбоподателят не е оспорил показанията на техническото средство, поради което
съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.12 на хиляда, е надлежно
установена с изправно техническо средство – дрегер Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-
0080.
Неоснователно е възражението, че самоличността на жалбоподателя не е надлежно
установена.
Действително, както се сочи и в жалбата, съгласно чл.50, ал.3 от ЗБЛД, чужденците,
притежаващи българско СУМПС, какъвто безспорно е жалбоподателя, удостоверяват своята
самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България,
или с някои от документите, предвидени в чл.59 от ЗБЛД.
В случая, видно от показанията на св.И., самоличността на нарушителя не е установена
единствено от представеното от него българско СУМПС № *********, а и чрез справка в
информационните масиви чрез работна станция за отдалечен достъп /таблет/, при която е
установено, че жалбоподателят е постоянно пребиваващ в страната чужденец, притежаващ
разрешение за пребиваване № .../31.10.2017 г., валидно до 30.10.2022 г., т.е самоличността
на жалбоподателя е установена посредством документ по чл.59, ал.2, т.2 от ЗБЛД, с което е
спазено изискването на чл.50, ал.3 от ЗБЛД. Посоченото се установява и от приложената по
преписката справка на хартиен носител от АИС „БДС“.
Също неоснователно е и възражението за неустановеност на нарушителя поради различно
3
изписване на имената му в АУАН и НП – П. И.П. в АУАН и ИЛ. ПЛ. в НП.
Посоченото несъответствие в имената на жалбопадателя е налице, но последният е
индивидуализиран в АУАН и НП не само с имената си, а и чрез посочване на ЕГН и адрес,
видно от съдържанието на НП самоличността на нарушителя е установена по безспорен
начин /чл.53, ал.2 ЗАНН/, поради което според съда в случая не е налице твърдяното в
жалбата нарушение от категорията със самостоятелни отменителни основания.
Предвид изложеното и с оглед установената в случая концентрация на алкохол 1.12 ‰ в
кръвта на жалбоподателя, налице са обективните и субективните елементи от състава на
административното нарушение по 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, отговорността на водача е
ангажирана законосъобразно от АНО, наложените наказания са в императивно определените
от закона размери, които като такива не могат да бъдат изменяни от съда, поради което
обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0320-000022/26.01.2022 г., на началник
група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4