МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД№ 395/17г.
Подсъдимита А.С.И. ЕГН-**********, **** ,българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с начално образование, безработна с постоянен адрес *** е предадена
на съд за извършена от нея престъпление по чл.255 ал.3 от НК вр.чл.255 ал.1 т.1
от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимита депозира искане делото да бъда
разгледано по реда на съкратеното съдебното следствие, като призна изцяло обстоятелствата
описани в обвинителния акт, както и изрази желание да не се събират
доказателства за тези факти.
Шуменският Окръжен съд приема за установено от към фактическа страна
следното:
През периода от 01.01.2009г. до
31.12.2015г. подсъдимата А.С.И. е
получавала от различни офиси на фирми, работещи със системата „Уестърн Юнион“
преводи на парични суми в общ размер от 66 092,01 евро, 321,76 лева /изпратени 165 евро/ и 150 щатски долара. Това обстоятелство се
установява от приложените по делото писмени документи, в това число и оригинали
на 86 броя бланки за получаване на парични средства, съдържащи личните данни на
получателя-А.С.И.. В приложените в досъдебното производство данни и документи са били отразени обстоятелствата относно получаването на паричните
суми от А.С.И., като например: кой е
изпращача, личните данни
на получателя, датата и часа, MTCN, очакваната сума и получената сума, от къде
е изпратен превода -държава, град, номер на агент.
Според общите правила за работа на системата „ Уестърн Юнион“, изплащането на наредените суми ставало след
проверка на документите за самоличност на получателя, който лично се подписвал
на бланката, за получаване на паричния превод.
Системата Western Union" /"Уестърн Юнион"/ е
международна система за експресни парични преводи, която обединява над 200
държави с повече от 370 000 бюра на „Агенти" и „Подагенти" предлагащи
услугата. Основното предназначение на тази система било да обслужва трансфери на парични средства между
физически лица. Чрез Western Union се извършвали преводи на суми от всеки град в Р.България или от друга
държава, където имало
представителство на WU. Предназначението
на системата било превода да
се извърши максимум до 10 минути, след като е изпратен.
На територията
на страната сумите се изплащали в лева, евро /EUR/ и щатски долари /USD/, като преводите чрез Western Union
се използвали основно от
хора, които искали: да изпратят
пари в брой при непредвидени ситуации; или да изпращат пари в къщи, на близките
си от други държави.
Клиентите на WU сами избирали валутата, в
която предпочитали да получават
или изпратят своя паричен превод. Не било необходимо наличие или откриване на банкова сметка. Парите се изплащали на получателя веднага ѝ, в брой. Таксите за превода се заплащали от наредителите, като получателите не
дължали никакви такси.
Уникалността на всеки паричен трансфер се отчитала с десет цифрен Контролен номер на паричния трансфер -
MTCN / Money Transfer Control Number/. Този номер се генерирал автоматично от системата при нареждане на превода и
чрез него се следяло и отчитало движението на трансфера. Системата давала възможност, нареден паричен трансфер от чужбина да
бъде получен от всеки регистриран агент на територията на Р.България. Не било възможно съществуването на два трансфера, с един и същ номер, за един и същи ден, с което се гарантирало уникалността на паричния превод.
При разследването е бил установен постоянния адрес на подсъдимата А.С.И.
през процесния период, а именно: ****, като видно от приобщена справка от Национална база данни „Население“
същият не е бил променян от 13.11.2001 година.
Видно от приложена към досъдебното
производство справка от Кмета на община Венец, в чиято община е постоянния и
настоящ адрес на подсъдимата А.С.И. същата не е подавала декларация по
чл.49,ал.3 от ЗМДТ за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2015г. в отдел „Местни
данъци и такси“.
Установило е, че за периода от
2009г. до 2015г. обв.И. не е подавала и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Това е видно от
приобщена справка от ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Горните обстоятелства доказват по безспорен начин неподаването на
изискуемите се по закон декларации, в преклузивния срок, с което е осъществено
бездействие от страна на А.И., която е следвало да информира данъчните органи
за дължимия се от нея данък върху получените доходи през годините
обхващащи процесния период.
На запитване до Дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ при Община Венец – с. Венец дали А.И. е била
подпомагана от тази дирекция парично е било отговорено писмено, че същата не е била подпомагана през периода от 01.01.2009г. до
31.12.2014г. и не е получавала социални помощи на нито едно нормативно основание, което да легализира по някакъв начин получени от
него парични средства.
При анализа на получените и приобщени по делото
разплащателни документи разследването е достигнало до правилния извод, че за периода 01.01.2009г. до 31.12.2015 г. в с.Венец, А.С.И. *** е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
За установяването на това обстоятелства са били назначени и извършени съдебно-счетоводна
и съдебно-графическа експертизи.
От заключението по извършената съдебно-графическата експертиза, безспорно се
установява, че почеркът, с който е положен подписа в полето „подпис на клиента“
и на бланките на които са изписани имената „А.С.И.“, в оригиналите на –80 броя
бланки за преводи МТСN, приобщени и приложени в делото,
и този представен като сравнителен материал от името на лицето А.С.И. принадлежи
на едно и също лице, а именно подсъдимата А.С.И.. Не е била установена
принадлежността на почерка, с който е положен подписа само на 6 бр. от бланките
за преводи, от изисканите и приложени по досъдебното производство оригинални
документи за получени парични преводи от името на лицето А.С.И.. Във връзка с
необходимостта от приобщаване на свободен сравнителен материал от почерка и подписа на А.С.И., на осн.
чл.159 от НПК са били изискани и приложени оригиналите на преписка относно
издадените български документи за самоличност на А.И., която по надлежния ред е
била върната за съхранение в масивите на
ОДМВР- Шумен.
Видно от заключението по извършената
съдебно-счетоводната експертиза, съобразно
данните за получените от подсъдимата А.С.И.
парични суми – изключвайки,
документите за които изготвената по делото почеркова експертиза е констатирала,
че подписите върху същите не принадлежат на лицето А.С.И., получените доходи
от същата по периоди и следващият се данък съгласно чл.48 от ЗДДФЛ са следните :
година
|
Доход
|
следващ се ДД
|
2009
|
977,92лв.
|
97,79лв.
|
2010
|
30753,49лв.
|
3075,35лв.
|
2011
|
34595,70лв.
|
3459,57лв.
|
2012
|
22246,61лв.
|
2224,66лв.
|
2013
|
19398,83лв.
|
1939,88лв.
|
2014
|
11236,24лв.
|
1123,63лв.
|
2015
|
2151,41лв.
|
215,14лв.
|
Съдебния експерт-икономист е дал заключение, че подсъдимата А.С.И. предвид
приложените в досъдебното производство разписки за получени суми /MTCN/, чрез Western Union, за които е установено, че почеркът , с който е положен в полето
„подпис на клиента“ принадлежи на лицето А.С.И., е получила суми в общ
размер от 121 360,20лв., като за
процесния период дължимият данък, върху полученият доход от същата е в размер
на 12 136,02лв.
По време на разследването към досъдебното производство са били приложени и
приобщени и следните веществени доказателства: 1 брой кашон съдържащ лаптоп „ASER“ с номер LXA3605224449021D5K000 и 1 брой
кафяв плик, съдържащ два броя тетрадки голям формат и един брой тефтер черен на
цвят, които са били изпратени по компетентност на ОП-Шумен, от Районна
прокуратура-гр.Русе, заедно
с отделени оригинали на материали от досъдебно производство по преписка с вх.№
2900/2012г. и сл.1/2013г. по описа на РП-Русе, д.п. № 4/2013г. по описа на
ОСлО-Русе. С протокол за оглед на веществени доказателства от
06.04.2017г. разследващият орган е извършил оглед на тези веществени
доказателства.
В хода на разследването е била назначена и изготвена компютърно техническа
експертиза на приобщеният по делото лаптоп марка ACER . От заключението, по
която се установява, че носителят на информация от предоставения за изследване
обект е в неработещо състояние, поради което не може да бъде отговорено на
поставените конкретни въпроси на експерта.
С постановление от 12.10.2017г. А.С.И. е била привлечена в качеството на
обвиняема, за престъпление по чл.255,ал.3 от НК, във връзка с чл.255,ал.1,т.1
от НК, във вр. с чл.26,ал.1 от НК, като с това постановление спрямо нея е била
взета ѝ мярка за неотклонение „Подписка“.
На 19.10.2017г. с протокол от същата
дата материалите от проведеното разследване са били предявени на подсъдимата И.,
в присъствието на упълномощеният от нея защитник - адв.Е.С. ***, като
направените искания за изготвяне на нова съдебно –икономическа и тройна съдебно
– графическа експертизи, с постановление от 23.10.2017г. на наблюдаващият прокурор, са били оставени без уважение,
тъй като оспорените заключения на експертите са обективно дадени.
Доколкото неподаването на
данъчна декларация е формално престъпление, което се явява довършено към преклузивния срок на осъщественото бездействие /времето за подаване на декларацията в НАП/ - в случая 30.04.2016 г., деянието се доказва, с липсата на информация при данъчните власти за подадени от страна на А.И. декларации по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ през инкриминирания период ѝ дължим се данък от нейна страна /том І, л.89-писмо на НАП до разследващия/.
По досъдебното производство са приложени като писмени доказателства бланки за получаване на средства, съдържащи личните
данни на получателя –подсъдимата А.С.И.. От процедурите на работещите с Уестърн Юнион агенти, се установява безспорно, че изплащането на наредените суми става едва след проверка
на документите за самоличност на получателя, който лично се подписва на
бланката, за съответния паричен превод.
В подкрепа на това е заключението по
извършената в хода на разследването
съдебно-графическа експертиза, която категорично доказва, че подписите, на бланките за
получени средства от А.С.И. чрез системата „Уестърн Юнион“ са положени от нея, с изключение на 6 броя, които не са били включени
при изготвяне на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, при
изчисляването на дължимия се данък от подсъдимата.
Разпитана в качеството на обвиняема А.С.И., в
присъствието на защитника си се е възползвала от правото си
да не дава обяснения по предявеното ѝ обвинение и не е дала
такива, но при разглеждане на делото по съкратената процедура вече в качеството
и на подсъдима е признала изцяло фактите установени с обвинителния акт.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимата А.С.И. е осъществила от обективна
и субективна страна съставът на престъплението по чл.255, ал.3 от НК, във вр.
с чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Инкриминираната деятелност на А.С.И.
се установява от изисканите и приложени в делото писмени доказателства, в това
число и оригинални документи за получени парични суми, като се подкрепя и от заключенията по извършените по досъдебното производство
съдебно-счетоводна и съдебно -графическа експертизи.
Престъплението е извършено умишлено при форма
на вината пряк умисъл.
Смекчаващо вината обстоятелство е, че
подсъдимита не е осъждана.
Нанесените на републиканския бюджет щети от деянието възлизат на 12 136,02 лева, ведно със законната лихва за тази сума и произлизат
от неплатени данъчни задължения, за горепосочените суми.
Съобразно редакцията на закона към
датата на извършване на деянието, по
смисъла на чл. 93, т.14 от НК, неплатеното задължение се
явява в „особено големи размери.
На
базата на така установената фактическа обстановка ШОС призна
А.С.И. за виновна В ТОВА, ЧЕ през периода 01.01.2009 г. до 30.04.2016 г. в с.Венец, обл.Шумен, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си
на данъчно-задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери над 12 000
лева, като в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ не подала годишна данъчна декларация, изискуема по чл.50, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ “Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по
образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху
общата годишна данъчна основа за облагаемите си на основание чл.35, т.6”. Чл.35
“Облагаемия доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: 6. Всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане” и
чл.36 “Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя като
облагаемия доход по чл.35, придобит през данъчната година се намалява с
вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка
по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО” от ЗДДФЛ, както следва: За данъчен период от
01.01.2009г. до 31.12.2015г. в размер на 12 136,02лв., като данъчните
задължения са в особено големи размери
– по чл.255, ал.3 от НК, във вр. с чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.26,ал.1 от НК вр. чл.55 и и
наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и осем месеца.
На основание чл.58а от НК съдът намали така опредленото
наказание от две години и осем месеца с една трета, а именно една година и осем
месеца „ лишаване от свобода”
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от три години.
Съдът прецени ,че в процесния случай следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК и постанови пробационна мярка по
чл.42а, ал.2 т.1 от НК а именно” задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от две години с периодичност два пъти седмично.
Съдът не наложи наказанието „конфискация на част или на
цялото имущество”
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства.
Разноските по делото бяха възложени на подсъдимата.
В този смисъл ШОС постанови своя
съдебен акт.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:
/
Светлин Стефанов/