№ 14037
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110142452 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на "П.. К.. Б.." ЕООД срещу Г. Ц. Г. по
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи следните суми: 393,77 лв., представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски к.. № .. от 10.12.2020 г., 53,30 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода 10.06.2021 г. - 10.12.2021 г., 60,87 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 11.02.2021 г. - 10.12.2021 г., ведно със законната лихва от
27.01.2022 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3997/2022 г. на СРС, 82
състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 105 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга "Фаст" и сумата от 175 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга "Флекси", ведно със законната лихва от 04.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски к.. № ..
от 10.12.2020 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в заем в размер
на 600 лв., която била преведена чрез "Изипей" на 10.12.2020 г. срещу задължението на
ответника да върне сумата на 12 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 61,51 лв.,
дължими до 10-то число на месеца. Договорено било заемополучателят да дължи и годишна
лихва в размер на 41,17 % и ГПР в размер на 48,74 %. Ищецът поддържа, че при
кандидатстване за к..а ответникът е избрал да закупи две допълнителни услуги - “Фаст” и
“Флекси”. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на
уговорените погасителни вноски, като е заплатил пълно само четири и една частично, а
1
крайният срок за погасяване на к..а е 10.12.2021 г., поради което к..ът е обявен за
предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за к.., във връзка с което е предоставил на ответника съответната парична сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната
възнаградителна лихва; че е настъпила и е обявена предсрочна изискуемост на к..а спрямо
ответника, както и стойността на непогасената му част.
По делото се установява, че между страните е сключен договор за потребителски к..
№ .. от 10.12.2020 г. между "П.. К.. Б.." ЕООД и Г. Ц. Г. за предоставен потребителски к.. в
размер на 600 лева, срок на договора – 12 месеца, годишен лихвен процент – 41,00% лева,
ГПР – 48,74% ГПР. Уговорени са възнаграждения за допълнителна услуга „Фаст“ в размер
на 180 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 300 лева. Размерът на вноската по
допълнителните услуги е 40 лева. Общият размер на вноската е 101,51 лева. Представена е
декларация за запознаване с ДПК, ОУ и погасителен план, които са представени по делото,
ведно със СЕФ за предоставяне на информация за потребителските к..и и Искане за
отпускане на потребителски к.., всички подписани от ответника.
От представено извлечение по сметка към Договор за потребителски к.. № .. се
установява, че ответникът е платил във връзка с договора сума в общ размер на 491,11 лева,
отнесена от ищеца за заплащане на вноски по главницата, лихвата и закупени допълнителни
услуги.
По делото е представена разписка от 10.12.2020 г. за извършен паричен превод към
EasyPay, от която се установява, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 600
лева, преведена от "П.. К.. Б.." ЕООД във връзка с Договор № ... Договорът за к.. по своята
същност представлява договор за заем, който е реален договор и за да породи своето
действие е необходимо сумата, предмет на договора, да бъде предадена на заемополучателя.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се
счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в
случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало
задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер
на сумата от 600 лева при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и
общите условия към него.
Съдът намира, че част от заплатената във връзка с процесния договор сума от 491,11
лева следва да бъде отнесена към дължимата главница, с оглед на което предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за сумата от 393,77
лева следва да бъде уважен до размера от 108,89 лева.
2
Ищецът претендира договорно възнаграждение за периода 10.06.2021 г. - 10.12.2021
г. Заплащането му е предвидено в договора. От своя страна възнаградителната лихва
представлява печалбата на к..ора за ползването на паричната сума, дадена в заем на
длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и доколкото ползването на
отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя к..орът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може да надвишава
законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение на задължение на
потребителя при отпадане задължението на к..ора да осигури ползването на заемната сума
през срока на договора, макар и това да е следствие от неизпълнение на договорно
задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в договора лихвен процент от 41%
е несъразмерно висок при отпуснат к.. в размер на 600 лева за срок от 12 месеца. Такава
клауза е неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно
положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че уговорената лихва е
прекомерна и следва да се намали до средните нива за лихвени проценти при уговаряне на
възнаградителна лихва. След справка в сайта на БНБ относно лихвената статистика съдът
установи, че средният лихвен % за к..и за потребление в лева за срок до 1 година през
декември 2020 г., когато е сключен договорът за к.., е 24,1 %, като размерът на
претендираната възнаградителна лихва следва да се намали до този процент. Така искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на възнаградителна лихва
за претендирания период следва да бъде уважен за сумата от 40,59 лева, определена на
основание чл. 162 ГПК.
Ищецът е претендирал и мораторна лихва за периода 11.02.2021 г. - 10.12.2021 г. С
оглед определената дължима сума по договора съдът определя на основание чл. 162 ГПК
лихвата за забава за исковия период в размер на 9,16 лева, до който размер искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
С оглед на изложеното съдът приема, че в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна и мораторната лихва в
определените от съда размери, като съдът взе предвид направените от ответника плащания.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 105 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" и сумата от 175 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси", по който в тежест на ищцовото
дружество е да установи, че е налице валидна клауза, съгласно която ответникът дължи
възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и техният размер. Според
приетото в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за
наличието на нищожни клаузи. Ответникът е физическо лице и като такова има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите,
3
предвидена в специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като
примерно изброява редица типични случаи. Претендираните суми представляват
допълнително задължение, несвързани пряко с договора. Възнаграждението за
допълнителни услуги е дължимо независимо дали последните са предоставени, т. е. заплаща
се хипотетичното предоставяне на услуга. Необосновано е предвиждането на допълнително
задължение за извънсъдебно събиране на задължението, тъй като по този начин се договоря
допълнително възнаграждение за к..одателя, което би трябвало да се включва в
предоставяната от него услуга. Наличието на подобни клаузи води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на к..ора по договора (т.е. на потребителя на к..а и на
търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните клаузи са
нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност, както бе посочено,
съдът следи служебно.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно уважената част от предявените
искове в размер на 20 лева, от претендирани разноски в размер на 50 лева - държавни такси
в исковото и заповедното производства и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства. Ответникът не е претендирал разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П.. К.. Б..“ ЕООД, ЕИК ..,
срещу Г. Ц. Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. Ц. Г. дължи на
„П.. К.. Б..“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД сумата
от 108,89 лева, ведно със законната лихва от 27.01.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски к.. № .. от 10.12.2020 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,59 лева лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода 10.06.2021 г. - 10.12.2021 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 9,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.02.2021 г. - 10.12.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3997/2022 г.
на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 108,89 лева до пълния
предявен размер от 393,77 лева, за разликата над 40,59 лева до пълния предявен размер от
53,30 лева и за разликата над 9,16 лева до пълния предявен размер от 60,87 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.. К.. Б..“ ЕООД, ЕИК .., срещу Г. Ц. Г., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 105
лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" и
4
сумата от 175 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси",
ведно със законната лихва от 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., ЕГН **********, да заплати „П.. К.. Б..“ ЕООД, ЕИК .., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 20 лева – разноски, сторени в исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5